Здравейте!
Мъчат ме едни въпроси и реших да споделя тук и да поискам вашето мнение.
Бременна съм. Живот и здраве, края на януари ще родя. Всички около мен се радват, еуфория голяма. С таткото нямаме брак и все още не живеем заедно.
Съвсем основателно възникна въпросът къде ще живеем. Имам едно жилище, което обаче е в процес на строеж. Има шанс да се завърши преди да родя, но доколкото знам не е хубаво да се нанеса с новородено в туко-що завършен апартамент заради влагата. Още повече, че говорим за зимния сезон. Най-оптималният срок,в който този апартамент ще стане годен за живеене е май или юни догодина.
Свекито предлага да живеем при нея, но аз не съм съгласна. Нямам проблеми с нея, винаги се е държала добре с мен. Проблемът е, че с нея сме много различни, тя е от типа хора, които имат мнение по всичко и държат да го наложат. Да, винаги е с добри намерения, но все пак смятам, че това би било предпоставка за конфликти, ако отида да живея там. С него сме заедно от шест години, преспивала съм редовно там и всеки път съм се чувствала некомфортно и не на място. Страх ме е, че отида ли там за по-дълъг период от време, това ще създаде напрежение между нас и ще се отрази на отношенията ни и на детето.
Също така смятам, че е по-правилно да живеем отделно. Мисля, че е излишно да обяснявам защо.
Проблемът е, че едно излизане на квартира си е сериозен разход. В момента ситуацията е такава, че аз работя и имам по-високите доходи, а приятелят ми е на стаж, който не е кой знае колко добре платен, но е с бъдещи перспективи. Има някакви постъпления и от един апартамент, който дават под наем... Родителите ми са ми казали, че ще помагат, но не искам да разчитам за всичко на тях. Все пак това дете си е наша отговорност.
Та въпросът ми е: при тези обстоятелства права ли съм да настоявам да излезем на квартира, или да се примиря и да отида да живея при майка му?
Естествено, има вариант да живеем с моите родители, но не мисля, че е редно да искам това от него, при положение, че аз отказвам да живея с неговата майка. Пък и наистина мисля, че е редно и е по-добре да сме отделно.
Мъчат ме едни въпроси и реших да споделя тук и да поискам вашето мнение.
Бременна съм. Живот и здраве, края на януари ще родя. Всички около мен се радват, еуфория голяма. С таткото нямаме брак и все още не живеем заедно.
Съвсем основателно възникна въпросът къде ще живеем. Имам едно жилище, което обаче е в процес на строеж. Има шанс да се завърши преди да родя, но доколкото знам не е хубаво да се нанеса с новородено в туко-що завършен апартамент заради влагата. Още повече, че говорим за зимния сезон. Най-оптималният срок,в който този апартамент ще стане годен за живеене е май или юни догодина.
Свекито предлага да живеем при нея, но аз не съм съгласна. Нямам проблеми с нея, винаги се е държала добре с мен. Проблемът е, че с нея сме много различни, тя е от типа хора, които имат мнение по всичко и държат да го наложат. Да, винаги е с добри намерения, но все пак смятам, че това би било предпоставка за конфликти, ако отида да живея там. С него сме заедно от шест години, преспивала съм редовно там и всеки път съм се чувствала некомфортно и не на място. Страх ме е, че отида ли там за по-дълъг период от време, това ще създаде напрежение между нас и ще се отрази на отношенията ни и на детето.
Също така смятам, че е по-правилно да живеем отделно. Мисля, че е излишно да обяснявам защо.
Проблемът е, че едно излизане на квартира си е сериозен разход. В момента ситуацията е такава, че аз работя и имам по-високите доходи, а приятелят ми е на стаж, който не е кой знае колко добре платен, но е с бъдещи перспективи. Има някакви постъпления и от един апартамент, който дават под наем... Родителите ми са ми казали, че ще помагат, но не искам да разчитам за всичко на тях. Все пак това дете си е наша отговорност.
Та въпросът ми е: при тези обстоятелства права ли съм да настоявам да излезем на квартира, или да се примиря и да отида да живея при майка му?
Естествено, има вариант да живеем с моите родители, но не мисля, че е редно да искам това от него, при положение, че аз отказвам да живея с неговата майка. Пък и наистина мисля, че е редно и е по-добре да сме отделно.
! 
Незнам..... аз се научих да приемам помощ, когато видя че не успявам сама. Казваш и че се разбирате донякъде със свекървата..... ако решиш все пак, постави ясни условия в началото още. Ако трябва чрез мъжа си. Детето се гледа, както ти кажеш. Тя да си домакинства и да помага при твоя молба. Все ще издържиш няколко месеца. Имай впредвид, обаче, че говоря от позицията на човек със страхотна свекърва, така че може и да не е много меродавно мнението ми 
Аз лично бях сама, когато родих първото си дете, без мъж и затова отидоха да поживея при нашите, уж нали за по-лесно, пък и събирахме пари за апаратамент. Е, честно ти казвам, родна майка ми е, обичаме се много, помага ми много и досега...ама едвам я изтраях 
В момента, в който мъжа ми се прибра трайно в Бг, изскубнах с двеста за София. 