Дали си сам или не в житейски си път зависи от това как възприемаш светът около теб.
Съгласна
- Публикувана: 25 юли 2009, 13:32 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2009, 01:17 ч.
Сами ли сме в житейския си път?
Съгласна
peiota, дълбочината на чувствата не се отнася само за тези с положителен знак.
"Силно да люби и мрази" , разбираш, нали?
Щастието и еуфорията са временно явление, а не перманентно.
Както и гнева.
Само да те информирам, че именно, хората, които бягат от тези емоции, си навличат най-сериозни неприятности със себе си светът.
Защото от тях не може да се избяга и те се превръщат в разрушителни, ако не са контролирани подходящо.
Ако ти, обаче смяташ, че трябва да изпитваш само и единствено положителни емоции, винаги да си щастлива и никога да не изпитваш тъга или болка, няма смисъл да те разубеждавам.
"Силно да люби и мрази" , разбираш, нали?
Щастието и еуфорията са временно явление, а не перманентно.
Както и гнева.
Само да те информирам, че именно, хората, които бягат от тези емоции, си навличат най-сериозни неприятности със себе си светът.
Защото от тях не може да се избяга и те се превръщат в разрушителни, ако не са контролирани подходящо.
Ако ти, обаче смяташ, че трябва да изпитваш само и единствено положителни емоции, винаги да си щастлива и никога да не изпитваш тъга или болка, няма смисъл да те разубеждавам.
Абсолютно съм съгласна, че не трябва да се бяга и да се крие от проблемите. Както се казва "Право куме в очи". Но да живееш в мъка, че някой не ти обръща вниманието, от което имаш нужда, е меко казано абсурдно.
Човекът е душевно здрав, когато балансира чувствата си и е способен да преживява цялата им гама.
Да се бориш непрекъснато да си щастлив, е доста изтощително и рано или късно води до някакво разстройство.
Не е възможно ВСИЧКО да те радва. Всъщност, възможно е при патологичните случаи.
Няма постоянно щастие.
Но би могло да има хармония между отделните емоции.
Да се бориш непрекъснато да си щастлив, е доста изтощително и рано или късно води до някакво разстройство.
Не е възможно ВСИЧКО да те радва. Всъщност, възможно е при патологичните случаи.
Няма постоянно щастие.
Но би могло да има хармония между отделните емоции.
peiota, между оптимизъм и душевно богатство има разлика.
И между другото, колкото е по-примитивна една личност, толкова е по-близо до твоето описание.
Доказано е, че в Индия, Китай и в ромските общности има най-много статистически щастливи хора.
Да ти опиша как живеят? Като скотове. Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
И между другото, колкото е по-примитивна една личност, толкова е по-близо до твоето описание.
Доказано е, че в Индия, Китай и в ромските общности има най-много статистически щастливи хора.
Да ти опиша как живеят? Като скотове. Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
Доказано е, че в Индия, Китай и в ромските общности има най-много статистически щастливи хора.
Да ти опиша как живеят? Като скотове. Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
Да ти опиша как живеят? Като скотове. Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
Щастието не е задължително да се съизмерва с качеството на живот в чисто битов аспект.
А емоциите са нещо лично и няма как да ги измерим или отнесем към някакво познато ни понятие.
Като човек, запътил се на духовно пътешествие именно към Индия и Тибет, съм чувствителна по темата.
Говориш за различни неща, КЛОНКА.
А по принцип емоциите и чувствата могат да се сложат в определени параметри.
Затова направих аналогия с овчарката на съседите и изобщо не се шегувах.
Кучетата изпитват емоции, но са ограничени, спрямо спектъра при хората, който е по-широк.
А за усещането за щастие в примитивните общества, не съм го измислила аз и е факт. Именно, поради социално-битовите особености и оцеляването на физическо равнище.
Факт е също така право-пропорционалната връзка между дупките в икономиката и равнището на културните ценности и търсения.
В общество, страдащо на икономическо ниво, страда и културата.
А по принцип емоциите и чувствата могат да се сложат в определени параметри.
Затова направих аналогия с овчарката на съседите и изобщо не се шегувах.
Кучетата изпитват емоции, но са ограничени, спрямо спектъра при хората, който е по-широк.
А за усещането за щастие в примитивните общества, не съм го измислила аз и е факт. Именно, поради социално-битовите особености и оцеляването на физическо равнище.
Факт е също така право-пропорционалната връзка между дупките в икономиката и равнището на културните ценности и търсения.
В общество, страдащо на икономическо ниво, страда и културата.
Естествено е като имаш по малки претенции да се чувстваш по лесно щастлив. Но не бих се "принизила" нарочно, за да не се разочаровам.
Не искайте каквото не можете да имате и ще сте щастливи. Да, ама искам, и страдам, и не се отказвам, по добре ми е така, отколкото да се примиря.
Не искайте каквото не можете да имате и ще сте щастливи. Да, ама искам, и страдам, и не се отказвам, по добре ми е така, отколкото да се примиря.
peiota, между оптимизъм и душевно богатство има разлика.
..... Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
..... Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
И като всяка крайност не е задължително вярно.
Виждайки само външното, непознавайки душевния свят на упоменатите..., не можеш да си правиш категорични изводи.
Богатите духом отде произлизат!? Само от приятно уреден бит ли!?
peiota, между оптимизъм и душевно богатство има разлика.
..... Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
..... Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
И като всяка крайност не е задължително вярно.
Виждайки само външното, непознавайки душевния свят на упоменатите..., не можеш да се правят категорични изводи.
Богатите духом отде произлизат!? Само от приятно уреден бит ли!?
Естествено е като имаш по малки претенции да се чувстваш по лесно щастлив. Но не бих се "принизила" нарочно, за да не се разочаровам.
Не искайте каквото не можете да имате и ще сте щастливи. Да, ама искам, и страдам, и не се отказвам, по добре ми е така, отколкото да се примиря.
Не искайте каквото не можете да имате и ще сте щастливи. Да, ама искам, и страдам, и не се отказвам, по добре ми е така, отколкото да се примиря.
Съвсем правилно ме разбра.
И само да допълня- изказванията ми нямат общо с аскетизма, за който говори КЛОНКА, при който отказването от светкото и благата на цивилизацията да са съзнателен избор, с цел извисяване на духа. Това е друга тема.
Кучета ли? Или душевния свят на един индивид от примитивен социум?
...
Нямам претенцията, че мога да знам всичко за една социална група. Би било високомерно да го твърдя, че и да ги квалифицирам като кучета...
Луна, коментарът ми не е обиден.
Само констативен.
Допълних един от предишните си постове с повече подробности, ако желаеш, можеш да прочетеш.
Направих си труда да направя доста подробни обяснения и бих казала, че последното, с което може да определи участието ми по темата е, че се правя на разсеяна.
Само констативен.
Допълних един от предишните си постове с повече подробности, ако желаеш, можеш да прочетеш.
Направих си труда да направя доста подробни обяснения и бих казала, че последното, с което може да определи участието ми по темата е, че се правя на разсеяна.