Нали точно затова и в такива моменти човек има нужда от подкрепа! То, като човек се чувства щастлив около него е тълпа, но като го надушат, че е несигурен всички бягат или се навъртат само хиени. Изобщо, има ли човек, който с ръка на сърчето ще каже, че не го е страх да бере ядовете си сам? Или сега някой ще напише, че винаги вярва в себе си? Моля ви се, хайде да си говорим нещата такива, каквито са!
- Публикувана: 25 юли 2009, 13:32 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2009, 01:17 ч.
Сами ли сме в житейския си път?
AndarielЩастието и успеха са най- непоносими за останалите хора, според моите наблюдения. Е, изключвам пиявиците, които се лепват, за да получат нещо, но имам предвид останалите. Като си слаб все някой ще ти се притече на помощ, да те посъветва, да се прояви като умен, щедър и добър. Виж в получаването на тази щедрост, доброта и ум малко хора са истински силни.
При подобни реплики все се питам дали във форума не е обявено състезание и за какво е то. Явно има подозрения, че всеки който казва нещо добро за себе си претендира да спечели наградата. Или да смачка останалите. Стига де. Давайте жить дружно.
Аз се страхувам да бера ядовете сама, но знам, че нямам друга опция. Не винаги вярвам в себе си, но нямам друга възможност и затова- вярвам, не вярвам съм на пангара и трябва да се върши работа. Пък като се улисаш в задачи и вземеш та си повярваш. 
Свръхчовека не е сред нас Andariel, нито съм видяла някой да претендира за това.
ПП Ако има награда и тя е предметна казвайте бързо, че в тази криза мога да се самоизтъкна белким изкарам някой лев.
Изобщо, има ли човек, който с ръка на сърчето ще каже, че не го е страх да бере ядовете си сам? Или сега някой ще напише, че винаги вярва в себе си?
При подобни реплики все се питам дали във форума не е обявено състезание и за какво е то. Явно има подозрения, че всеки който казва нещо добро за себе си претендира да спечели наградата. Или да смачка останалите. Стига де. Давайте жить дружно.
Аз се страхувам да бера ядовете сама, но знам, че нямам друга опция. Не винаги вярвам в себе си, но нямам друга възможност и затова- вярвам, не вярвам съм на пангара и трябва да се върши работа. Пък като се улисаш в задачи и вземеш та си повярваш. Свръхчовека не е сред нас Andariel, нито съм видяла някой да претендира за това. ПП Ако има награда и тя е предметна казвайте бързо, че в тази криза мога да се самоизтъкна белким изкарам някой лев.
Andariel Аз си имам семейство и хора до мен, но осъзнавам, че разчитам само на себе си. Останалите могат да са извън обхват, да си имат свои проблеми или да не са на разположение по други причини. Ако са наблизо и могат да дадат едно рамо ги моля за помощ или поне да ми послушат мрънкането. 
Ето това е по принцип и в моя живот. /Сетих се за виц с фактически и де факто, но не е по темата 
/
Ето това е по принцип и в моя живот. /Сетих се за виц с фактически и де факто, но не е по темата /
харесва ми темата. малко ме натъжи,но няма какво да се заблуждаваме,а и не е нужно. сами сме естествено. без значение дали имаме семейство,приятели или подкрепа.що за глупост. с ръка на сърцето -всеки е сам - в мислите си ,в щастието си ,макар и споделено, в мъката си ,в успехите и особено в неуспехите.сами сме. нима човекът до теб,колкото и добре да го познаваш,колкото и да е предсказуем за теб ,не е непонятна вселена. сами сме и колкото по рано го проумеем ,толкова по малко разочарования ще претърпим.това е!
Дали сме с придружител, или не, в своя жизнен път сме сами.
Споделените болки и радости си остават наши.
Като почнем с болката от първата глътка въздух и стигнем до последната сълза, преди да затворим очи, ние сме сами. Със себе си.
Останалите са наблюдатели. Колкото и съпричастни да са.
Споделените болки и радости си остават наши.
Като почнем с болката от първата глътка въздух и стигнем до последната сълза, преди да затворим очи, ние сме сами. Със себе си.
Останалите са наблюдатели. Колкото и съпричастни да са.
ЕСТЕСТВЕНО!!!,ТЪЖНО ,НО ФАКТ.много често ми се иска да не беше вярно и не малко сълзи съм проляла,но .......
/Andariel виждаш ли как, когато човек е тъжен веднага някой му се притичва на помощ и блесва със съвет / 
няма смисъл да се тупаме по гъргите и да казваме кой е "по-по-най". Естествено е, че всички хора имат страхове. Някои от тях са им вменени от обществото, други от възпитанието, трети от личният им път в живота. Според мен това е и целта на живота ни - да се справим със страховете си и да успеем да сме щастливи във всяка една ситуация - независимо дали сме обкръжени от огромна фамилия или пък сме сами. Дори да си сам, не е задължително да си самотен. Всичко зависи от нас - дали ще преодолеем мъката, тъгата, гнева. Аз лично смятам, че е много здравословно оставането чисто физически "сам". Всеки човек има нужда да се изясни сам със себе си, да осъзнае кой е и за какво се бори. Много често се случва така, че не остава време за нас самите. Именно такъв е примерът даден от авторката. Жената в болницата според мен толкова много се е раздавала, че не е останало нищо за нея. И просто се чувства изгубена сама със себе си. НО все пак....нейните чувства зависят само и единствено от нея.
Още една голяма самозаблуда- щастието, винаги, във всичко и във всяка ситуация.
Няма такова нещо.
Изживяването на цялата гама от емоции и чувства прави един човешки живот пълноценен.
Пълното изживяване- да им се отдадеш изцяло, да се потопиш, да изжовееш чувството, без значение дали е с положителен или отрицателен знак е и да продължиш напред към следващото чувство.
Дълбочината на чувствата не се отнася само за положителните такива.
Човек, способен да изживее дълбока тъга и болка, ще е благословен и с дълбока радост и щастие.
Същата самозаблуда царува и по отношение на доволството и удовлетворението. Те са само моментни, човек е така устроен, че иска още и още и още и това движи света напред.
Ако бяхме перманентно доволни и удовлетворени, нямаше да имаме мотив за следващ житейски успех и движение напред.
Разбира се, всичко това не е валидно за всички, отново.
Има толкова хора, бедни духом, примирени и ограничени и никога не успели да достигнат до собствен емоционален живот, а единствено отразяващи съпътстващите ги сателити.
Няма такова нещо.
Изживяването на цялата гама от емоции и чувства прави един човешки живот пълноценен.
Пълното изживяване- да им се отдадеш изцяло, да се потопиш, да изжовееш чувството, без значение дали е с положителен или отрицателен знак е и да продължиш напред към следващото чувство.
Дълбочината на чувствата не се отнася само за положителните такива.
Човек, способен да изживее дълбока тъга и болка, ще е благословен и с дълбока радост и щастие.
Същата самозаблуда царува и по отношение на доволството и удовлетворението. Те са само моментни, човек е така устроен, че иска още и още и още и това движи света напред.
Ако бяхме перманентно доволни и удовлетворени, нямаше да имаме мотив за следващ житейски успех и движение напред.
Разбира се, всичко това не е валидно за всички, отново.
Има толкова хора, бедни духом, примирени и ограничени и никога не успели да достигнат до собствен емоционален живот, а единствено отразяващи съпътстващите ги сателити.
Още една голяма самозаблуда- щастието, винаги, във всичко и във всяка ситуация.
Няма такова нещо.
Изживяването на цялата гама от емоции и чувства прави един човешки живот пълноценен.
Пълното изживяване- да им се отдадеш изцяло, да се потопиш, да изжовееш чувството, без значение дали е с положителен или отрицателен знак е и да продължиш напред към следващото чувство.
Дълбочината на чувствата не се отнася само за положителните такива.
Човек, способен да изживее дълбока тъга и болка, ще е благословен и с дълбока радост и щастие.
Същата самозаблуда царува и по отношение на доволството и удовлетворението. Те са само моментни, човек е така устроен, че иска още и още и още и това движи света напред.
Ако бяхме перманентно доволни и удовлетворени, нямаше да имаме мотив за следващ житейски успех и движение напред.
Разбира се, всичко това не е валидно за всички, отново.
Има толкова хора, бедни духом, примирени и ограничени и никога не успели да достигнат до собствен емоционален живот, а единствено отразяващи съпътстващите ги сателити.
Няма такова нещо.
Изживяването на цялата гама от емоции и чувства прави един човешки живот пълноценен.
Пълното изживяване- да им се отдадеш изцяло, да се потопиш, да изжовееш чувството, без значение дали е с положителен или отрицателен знак е и да продължиш напред към следващото чувство.
Дълбочината на чувствата не се отнася само за положителните такива.
Човек, способен да изживее дълбока тъга и болка, ще е благословен и с дълбока радост и щастие.
Същата самозаблуда царува и по отношение на доволството и удовлетворението. Те са само моментни, човек е така устроен, че иска още и още и още и това движи света напред.
Ако бяхме перманентно доволни и удовлетворени, нямаше да имаме мотив за следващ житейски успех и движение напред.
Разбира се, всичко това не е валидно за всички, отново.
Има толкова хора, бедни духом, примирени и ограничени и никога не успели да достигнат до собствен емоционален живот, а единствено отразяващи съпътстващите ги сателити.
И защо да няма пълно щастие? Кой ще ми сложи граница ако се чувствам щастлива? Кой ще каже до тук си щастлива, а нататък не....Единствено АЗ определям дали ще съм щастлива или не. Вярвам, че всеки човек може да е щастлив ВИНАГИ....просто защото това зависи само и единствено от него, а не от външния свят.
Удовлетвореността и Щастието нямат нищо общо, може да не съм удоволетворена от нещо, но това да не ме прави нещастна, а напротив, да се стремя към него (но не подбудена от страданието и мъката, че го нямам, а от щастието, което ще изпитам, когато ще го получа).
За последните две изречения съм напълно съгласна.
Не мисля, че сме пригодени да бъдем сами. Социални същества сме, все пак.
Може да се каже, че сме сами, когато трябва да определим житейския си път. Но да го извървим сами.. едва ли. Освен ако сами не си
изберем това. Сами сме също, когато отговаряме за грешките и изборите си.
А щастието - то е в мозъка ни. Саможивляците са по-щастливи, когато са сами, затова избират и такъв житейски път.
Може да се каже, че сме сами, когато трябва да определим житейския си път. Но да го извървим сами.. едва ли. Освен ако сами не си
изберем това. Сами сме също, когато отговаряме за грешките и изборите си.
А щастието - то е в мозъка ни. Саможивляците са по-щастливи, когато са сами, затова избират и такъв житейски път.
....Единствено АЗ определям дали ще съм щастлива или не. Вярвам, че всеки човек може да е щастлив ВИНАГИ....просто защото това зависи само и единствено от него, а не от външния свят.
peiota, дълбочината на чувствата не се отнася само за тези с положителен знак.
"Силно да люби и мрази" , разбираш, нали?
Щастието и еуфорията са временно явление, а не перманентно.
Както и гнева.
Само да те информирам, че именно, хората, които бягат от тези емоции, си навличат най-сериозни неприятности със себе си светът.
Защото от тях не може да се избяга и те се превръщат в разрушителни, ако не са контролирани подходящо.
Ако ти, обаче смяташ, че трябва да изпитваш само и единствено положителни емоции, винаги да си щастлива и никога да не изпитваш тъга или болка, няма смисъл да те разубеждавам.
"Силно да люби и мрази" , разбираш, нали?
Щастието и еуфорията са временно явление, а не перманентно.
Както и гнева.
Само да те информирам, че именно, хората, които бягат от тези емоции, си навличат най-сериозни неприятности със себе си светът.
Защото от тях не може да се избяга и те се превръщат в разрушителни, ако не са контролирани подходящо.
Ако ти, обаче смяташ, че трябва да изпитваш само и единствено положителни емоции, винаги да си щастлива и никога да не изпитваш тъга или болка, няма смисъл да те разубеждавам.
X
Реклама