Публикувана: 25 юли 2009, 13:32 ч.
Последно мнение: 3 авг. 2009, 01:17 ч.

Сами ли сме в житейския си път?

5 886
177
1

1
...
4
5
6
...
12
Всички

# 60 29 юли 2009, 16:51 ч.

Мнения: 3 978

Аз пък съм получавала и добри съвети по тоя повод. Ако отсрещният е добър слушател и умен човек разбира се, той ще съумее да си представи нещата и от твоята гледна точка.
Иначе мен самото съчуствие и споделяне ми се струва най-важно. Ми хубаво е пък когато хората като се обичат. Crossing Arms

Не само либовно.

# 61 29 юли 2009, 16:55 ч.

Мнения: 59

Ако човек се научи да си е самодостатъчен,никога няма да е самотен.
Но ако живее с мисълта,че някой трябва да го обича,да се грижи за него, да го направи щастлив
или обратното,той да е нужен на някого и да е отговорен за това как другият се чувства,
рано или късно разбира какво е това Самота,а това си е и чиста проба егоизъм.
Някъде съм ги чела тези неща,не съм сигурна,че живея по правилният начин.
Нищо,че около мен има много хора,познавам я тази гад и хич не я харесвам.

# 62 29 юли 2009, 16:58 ч.

Мнения: 2 811

Знаток, усещанията не винаги се предават с думи. Въпрос на емпатия. Аз имам почти телепатична връзка с близките си, но не е за думи и понятия, а за емоции. Наистина много силно ги усещам, но естествено ми е трудно да се аргументирам или да го докажа - можеш да ме обориш с факта, че е възможно да си въобразявам. И заради това съумявам да ги утеша, подкрепям и вдъхвам кураж. Специално има двама души, с които съм почти едно цяло. Надявам се, като имам дете, да са трима.

Последна редакция: ср, 29 юли 2009, 17:05 от мацка

# 63 29 юли 2009, 17:06 ч.

Мнения: 58

Цитат на: stefka.k в ср, 29 юли 2009, 16:51

Не само либовно.

А когато ти трябва съвет от човек, който знае и кътните ти зъби... а него го няма. Peace

Съгласен съм напълно, че споделянето и съчувствието (без съвет) покриват повече от половината ти нужди.

# 64 29 юли 2009, 17:07 ч.

София
Мнения: 3 460

Цитат на: мацка в ср, 29 юли 2009, 16:58

Глупости, разбира се, че не си въобразяваш.
Подобна близост и сензитивност е нормално да се създава между много близки хора.

# 65 29 юли 2009, 17:18 ч.

Мнения: 58

Цитат на: мацка в ср, 29 юли 2009, 16:45

Мъжка му работа и мислене. ти не споделяш за да ти оправи някой проблемите, бе. А за да знаеш, че някой по някакъв начин, знае за факта, че ти страдаш. Дори и да не те усеща в детайли , поне е наясно за твоето страдание и страда с теб и за теб.

offtopic: замина си, уморена от живота... а сега кой ще ми оправи всичките проблемите - пране, готвене и т.н. Grinning

(извинете, днешното ми настроение май не е за тази тема Simple Smile

)

Цитат на: arween44 в ср, 29 юли 2009, 16:55

Ако човек се научи да си е самодостатъчен,никога няма да е самотен.
Но ако живее с мисълта,че някой трябва да го обича...
рано или късно разбира какво е това Самота,а това си е и чиста проба егоизъм.
Някъде съм ги чела тези неща,не съм сигурна,че живея по правилният начин...

Не влагам такъв смисъл в "егоизъм". Много дълбоки са тези правила за мен (кой мисли за такъв вид правила когато му е тежко). Когато тя отиде при майка си и ми липсва се обаждам. И обратното. Идва ни естественно, натурално - харесвам тази дума в такъв контекст. Така е по-лесно - за живеене и за разбиране.

# 66 29 юли 2009, 21:27 ч.

Мнения: 1 080

"Вътре някъде дълбоко в теб ти винаги оставаш сам" така мисля и аз.

# 67 29 юли 2009, 21:59 ч.

Мнения: 2 161

Ако човек се чувства сам,не е добре.Профилактично е хубаво да си сам дълбоко в себе си,но за кратко.Аз мисля,че въпросната лекарка е цинична и е дошло време да продава семки,например,а не да лекува човешки души.Но много хора са самотни,дори с партньори.И аз съжалявам за тях.

# 68 29 юли 2009, 23:16 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: Chanel в ср, 29 юли 2009, 21:59

Много моля, четете преди да давате мнението си. Лекарката е невролог, а не психиатър. Жената вследствие на самота и психическо напрежение е развила неврологични симптоми. Изтръпване на лицето и силно главоболие, правиха и Скенер и МР, ЕЕГ ...нищо не й откриха. Накрая с малка доза Ксанакс започна да се възстановява. Всичко това накара лекарката да проведе този разговор с нея, тя не е психиатър. Доколкото съм в течение на нещата, жената беше насочена към психиатър и сега се лекува.

# 69 29 юли 2009, 23:18 ч.

Мнения: 2 502

Chanel ще си позволя да ти опонирам - все едно дали човек се чувства сам или не.
И няма такова нещо като профилактика - сами сме през цялото време, всичко, което "имаме" са нашите възприятия.
Можем или да развием самодостатъчност или да продължаваме да следваме стадния принцип.

# 70 30 юли 2009, 00:43 ч.

София
Мнения: 23 120

Не искам да се чувствам самотна, иначе бих могла да живея сама. И все пак ще ми липсва човешкото присъствие. Аз определено съм семеен тип, не мога без човешка топлина около себе си (та ако ще да се биеме, караме и да се скубеме Mr. Green

# 71 30 юли 2009, 02:24 ч.

Мнения: 110

Цитат на: arween44 в ср, 29 юли 2009, 16:55

и моето мнение Peace

# 72 30 юли 2009, 07:26 ч.

София
Мнения: 12 519

Сами сме, разбира се. Всеки зрял човек го знае. Това не означава, че трябва да живеем буквално сами, а че можем и трябва да разчитаме само на себе си. Ако знаем това и отношенията ни с хората стават много по- прости и положителни.