Обичам в дадени моменти да съм сама , така си почивам истински и размишлявам на живота си ! Но от друга страна се радвам на многото хора около мен и самотата рядко ме навестява !
- Публикувана: 25 юли 2009, 13:32 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2009, 01:17 ч.
Сами ли сме в житейския си път?
Преди време имах неврологични проблеми и ми се наложи да остана няколко дни в болница.
Лекарката й каза, че има грешна представа за живота, че човек е сам в житейския си път и не може да държи задължени и отговорни други хора, дори и семейството си за душевния си дискомфорт. Всеки пълнолетен и здрав човек сам отговаря за себе си и не може да "легне" връцете на другите. Ако не иска да е сама да вземе решение да се обвърже реално или емоционално отново, за да се стабилизира психически.
Доста се замислих тогава и една песен сега отново ми върна този спомен.
Аз съм саможива и нямам проблем с приемането на това, а вие как мислите!?
Лекарката й каза, че има грешна представа за живота, че човек е сам в житейския си път и не може да държи задължени и отговорни други хора, дори и семейството си за душевния си дискомфорт. Всеки пълнолетен и здрав човек сам отговаря за себе си и не може да "легне" връцете на другите. Ако не иска да е сама да вземе решение да се обвърже реално или емоционално отново, за да се стабилизира психически.
Доста се замислих тогава и една песен сега отново ми върна този спомен.
Аз съм саможива и нямам проблем с приемането на това, а вие как мислите!?
Лекарката е казала, че всеки сам носи отговорност за действията си - това е смисълът на думите й и това е точно така. Много хора предоставят тази отговорност на другите, а след това се жалват и ги обвиняват без да съзнават личното си участие и решение за случващото се.
Човек е "сам в житейския си път", не означава, че човек е самотен, а самостоятелен. И това много хора забравят и очакват някой да ги дундурка до края на живота им.
Човек може да е сам сред много хора, дори и в тълпата да е сам. Познавам много такива.
Аз никога не се чувствам сама, все ми е пълно, интересно ми е. Но аз съм си малко саможива.
Надявам се и занапред да мога да кажа така. И когато пораснат децата. Сега дори мислите си не мога да чуя.
Аз никога не се чувствам сама, все ми е пълно, интересно ми е. Но аз съм си малко саможива.
Надявам се и занапред да мога да кажа така. И когато пораснат децата. Сега дори мислите си не мога да чуя.
Каква прекрасна тема.
Аз много съм разсъждавала по този въпрос.
И съм съгласна с твърдението на лекарката, че човек е сам, независимо, че в житейския му път, могат да го придружават много хора, близки, любими и прочие, но опорните му точки трябва да бъдат в самия него, а не извън него върху съпътстващите го житейски други сателити.
Понякога, дори много често се случва да се проектира личността върху семейството- децата или любимия.
Познавам такива хора и е нормално, ако опорната точка изчезне, да се срине и личността.
Познавам майки, който живеят само и единствено заради децата си и децата са център на техния живот и свят, а след като пораснат и имат необходимост от собствен живот, настъпва трагедия.
Познавам и хора, отдали живота си на любимия и загубили всяка друга опора, на които също им се случва същото.
Понякога, житейски, в тежки моменти, човек може да изгуби опорната си точка и тогава да има нужда от някаква външна опора- любим, родители, приятели или деца, но само и единствено временно, докато възстанови собственото си равновесие и възвърне опорната точка в самия себе си, а останалите опорни точки да имат поддържаща второстепенна роля.
В този ред на мисли, наистина сме сами и да сме самодостатъчни не е еквивалент на темерут, самотник или социопат, а означава да има силна опорна точка в самата личност, от една стана, от друга страна да има повече странични опорни точки.
Аз много съм разсъждавала по този въпрос.
И съм съгласна с твърдението на лекарката, че човек е сам, независимо, че в житейския му път, могат да го придружават много хора, близки, любими и прочие, но опорните му точки трябва да бъдат в самия него, а не извън него върху съпътстващите го житейски други сателити.
Понякога, дори много често се случва да се проектира личността върху семейството- децата или любимия.
Познавам такива хора и е нормално, ако опорната точка изчезне, да се срине и личността.
Познавам майки, който живеят само и единствено заради децата си и децата са център на техния живот и свят, а след като пораснат и имат необходимост от собствен живот, настъпва трагедия.
Познавам и хора, отдали живота си на любимия и загубили всяка друга опора, на които също им се случва същото.
Понякога, житейски, в тежки моменти, човек може да изгуби опорната си точка и тогава да има нужда от някаква външна опора- любим, родители, приятели или деца, но само и единствено временно, докато възстанови собственото си равновесие и възвърне опорната точка в самия себе си, а останалите опорни точки да имат поддържаща второстепенна роля.
В този ред на мисли, наистина сме сами и да сме самодостатъчни не е еквивалент на темерут, самотник или социопат, а означава да има силна опорна точка в самата личност, от една стана, от друга страна да има повече странични опорни точки.
Каква прекрасна тема.
Аз много съм разсъждавала по този въпрос.
И съм съгласна с твърдението на лекарката, че човек е сам, независимо, че в житейския му път, могат да го придружават много хора, близки, любими и прочие, но опорните му точки трябва да бъдат в самия него, а не извън него върху съпътстващите го житейски други сателити.
Понякога, дори много често се случва да се проектира личността върху семейството- децата или любимия.
Познавам такива хора и е нормално, ако опорната точка изчезне, да се срине и личността.
Познавам майки, който живеят само и единствено заради децата си и децата са център на техния живот и свят, а след като пораснат и имат необходимост от собствен живот, настъпва трагедия.
Познавам и хора, отдали живота си на любимия и загубили всяка друга опора, на които също им се случва същото.
Понякога, житейски, в тежки моменти, човек може да изгуби опорната си точка и тогава да има нужда от някаква външна опора- любим, родители, приятели или деца, но само и единствено временно, докато възстанови собственото си равновесие и възвърне опорната точка в самия себе си, а останалите опорни точки да имат поддържаща второстепенна роля.
В този ред на мисли, наистина сме сами и да сме самодостатъчни не е еквивалент на темерут, самотник или социопат, а означава да има силна опорна точка в самата личност, от една стана, от друга страна да има повече странични опорни точки.
Аз много съм разсъждавала по този въпрос.
И съм съгласна с твърдението на лекарката, че човек е сам, независимо, че в житейския му път, могат да го придружават много хора, близки, любими и прочие, но опорните му точки трябва да бъдат в самия него, а не извън него върху съпътстващите го житейски други сателити.
Понякога, дори много често се случва да се проектира личността върху семейството- децата или любимия.
Познавам такива хора и е нормално, ако опорната точка изчезне, да се срине и личността.
Познавам майки, който живеят само и единствено заради децата си и децата са център на техния живот и свят, а след като пораснат и имат необходимост от собствен живот, настъпва трагедия.
Познавам и хора, отдали живота си на любимия и загубили всяка друга опора, на които също им се случва същото.
Понякога, житейски, в тежки моменти, човек може да изгуби опорната си точка и тогава да има нужда от някаква външна опора- любим, родители, приятели или деца, но само и единствено временно, докато възстанови собственото си равновесие и възвърне опорната точка в самия себе си, а останалите опорни точки да имат поддържаща второстепенна роля.
В този ред на мисли, наистина сме сами и да сме самодостатъчни не е еквивалент на темерут, самотник или социопат, а означава да има силна опорна точка в самата личност, от една стана, от друга страна да има повече странични опорни точки.
Едно от условията за психическо здраве е да се научиш да се адаптираш към условията и да имаш гъвкавост на мисленето. Демек, да приемаш реалността. Дали си сам/самотен, зависи както от твоето желание и активност в създаването на контакти, така и от условията около теб. При всички случаи, ако някой не иска и не изпитва нужда да е около теб, няма как да го накараш да бъде - трябва да приемеш нещата такива, каквито са. Аз лично никога не бих оставила любимата си майка сама, доколкото зависи от мен.
Понякога съм самотна и сама, но гледам, когато ми е неприятно, да търся активно хора.
Но не съм болна и възрастна, така че можеби ми е лесно да го кажа.
Въпреки това, твърдо вярвам в силата на ума и смятам, че колкото и тежка и болезнена да е ситуацията, можеш да се нагласиш умствено така, че да я превъзмогнеш.
Иначе, не , не смятам, че непременно трябва да сме сами в житейския си път, но се случва, уви.
Понякога съм самотна и сама, но гледам, когато ми е неприятно, да търся активно хора.
Но не съм болна и възрастна, така че можеби ми е лесно да го кажа.
Въпреки това, твърдо вярвам в силата на ума и смятам, че колкото и тежка и болезнена да е ситуацията, можеш да се нагласиш умствено така, че да я превъзмогнеш.
Иначе, не , не смятам, че непременно трябва да сме сами в житейския си път, но се случва, уви.
Светът е пълен с опорни точки. Ако вестибуларният ти апарат работи, ще ги напипваш, усещаш, използваш. Няма да си сам в борбата, радостта, мъката, работата си. Но това си зависи от теб.
Човек е сам, ако иска да е сам.
Смятам, че хора, загубили близките си, се сриват, защото така искат (в дадения момент), а не заради слабост и липса на опора.
Въпреки всичко, сме сами.
Когато споделям, другият преживява споделеното по негов си начин. Не знам как. Само той си знае.
Човек е сам, ако иска да е сам.
Смятам, че хора, загубили близките си, се сриват, защото така искат (в дадения момент), а не заради слабост и липса на опора.
Въпреки всичко, сме сами.
Когато споделям, другият преживява споделеното по негов си начин. Не знам как. Само той си знае.
Въпреки всичко, сме сами.
Когато споделям, другият преживява споделеното по негов си начин. Не знам как. Само той си знае.
Когато споделям, другият преживява споделеното по негов си начин. Не знам как. Само той си знае.
Ами то това му е хубавото - ти да ми разкажеш, а аз да си го предтавям в детайли, дори да не отговаря на истината. То е както като четеш книга. Представяш си. Затова после като гледаме филмите по романи нещо се губи - разминават се с представите ни.
Общуването е всичко.
Когато споделям, другият преживява споделеното по негов си начин. Не знам как. Само той си знае.
Да, да
. И накрая като попитам какво мислиш, съвет, какво да правя... и се разбира че гледаме два различни филма. Т.е. (пак) сам трябва да се оправям.Въпреки, че има с кого да говоря, полза няма... освен за раздумка и съчувствие, но с условието, че може би съчувстваш в друг филм.
Смятате ли, че религията често е прегърната от хората именно за да се избегне тази екзистенцална самота ?
Все пак, повечето силно религиозни хора, които познавам или са загубили много близък човек, или са сами и с нещастен личен живот?
На атеистите ни е много по-трудно, нямаме красиви митове да ни вдъхват кураж и сила.
Все пак, повечето силно религиозни хора, които познавам или са загубили много близък човек, или са сами и с нещастен личен живот?
На атеистите ни е много по-трудно, нямаме красиви митове да ни вдъхват кураж и сила.
Когато споделям, другият преживява споделеното по негов си начин. Не знам как. Само той си знае.
Да, да
. И накрая като попитам какво мислиш, съвет, какво да правя... и се разбира че гледаме два различни филма. Т.е. (пак) сам трябва да се оправям.Въпреки, че има с кого да говоря, полза няма... освен за раздумка и съчувствие, но с условието, че може би съчувстваш в друг филм.
Мъжка му работа и мислене. ти не споделяш за да ти оправи някой проблемите, бе. А за да знаеш, че някой по някакъв начин, знае за факта, че ти страдаш. Дори и да не те усеща в детайли , поне е наясно за твоето страдание и страда с теб и за теб.