Разбирам те напълно. На мнение съм, че мъжете не се променят.
Трябва само добре да помислиш и да се подготвиш.
Ето, ако ще ти стане по-леко относно съчувствието на мъжа:
Лежа си аз бременна, с тежка бъбречна криза и кървене и само си мисля, че всеки момент ще загубя детето. Не смея да стана от леглото, а имам нужда от лекарства. И, прибира се моят мъж към 23-24 часа, яде и си ляга, без да ми се обади. На въпроса ми, защо поне не е влязъл в стаята ми да ме види имам ли нужда от нещо, ми отговаря така: "Ами на мен много ми мъчно, че си болна и затова не идвам да те видя."
И понеже много му беше мъчно за мен, на другата сутрин излезе без да ми се обади и цял ден не си вдигаше телефона. А на мен ми се наложи точно този ден спешно да постъпя в болница.
Ама какво да кажа, от това мое търпение и желание да няма караници и аз съм го докарала до под кривата круша.
И най-голямата ми грешка е, че отлагах развода с години, и прощавах с години и накрая ми се искаше просто да легна вечерта и да не се събудя на сутринта.
Колко типично за него... дано си успяла с развода.