Публикувана: 21 май 2009, 01:18 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2009, 15:38 ч.

Бременна съм, майка на 3 год. дете, но със съпруга ми говорим на различни езици

9 499
63
1

Гост

Отговори

# 15 30 май 2009, 14:19 ч.

Мнения: 1 507

Цитат на: catnadeen в сб, 30 май 2009, 11:12

че то няма брак дето всички да се разбират вечно и безпроблемно!

То, че няма - това е ясно Peace

. Ама аз пък (може и да е идеалистично виждането ми) съм на мнение, че бременността е логично да бъде един от най-щастливите периоди в живота на една жена и партньорът до нея. Изнервил се бил, уморен бил, грижи сигурно... може, обаче човек с идеята да създава нов живот, от време на време трябва да поставя собствените си проблеми и потребности на заден план.
И понеже аз самата не се радвах на щастливо и спокойно бременеене, знам, че доста боли.
Между другото, майка ми, 27 години по-късно, все още с горчивина разказва за недотам доброто отношение на баща ми към нея по време на втората й бременност Sad

.

Съвети не си позволявам да давам. Но разбирам желанието на авторката.

# 16 30 май 2009, 17:00 ч.

Мнения: 3 153

Трудна, уморителна бременност. И за него е по-важно да му слугуваш, вместо да се чувстваш добре. Как пък тия мъже все са по-уморени от нас.
Дано не се случва, но щом сега не ти влиза в положението, представи си че се разболееш сериозно или катастрофираш и загубиш краката си примерно.
Ще те гледа ли той и ще се грижи ли за теб или вече за нищо няма да ставаш, защото няма кой да измие чиниите.
Ако си 100 процента сигурна, че ще се грижи за теб, няма да натяква, остани с него, но щом ти е хрумнало да се развеждаш, явно си знаеш че не можеш да разчиташ на него в такава ситуация. Аз не бих чакала нещо подобно да се случи за потвърждение, преди да се разведа.
Успех!

# 17 30 май 2009, 19:53 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

това че си бременен не те прави повече човек,

# 18 1 юни 2009, 00:00 ч.

Мнения: 2 504

Не те прави,catnadeen , ама пък да търпи сприхавия си съпруг да и мрънка и да я обижда за щяло и нещяло, в какво си мислиш, че ще я превърне?
В повече човек ли? Tired

За развод, при дете и второ на път,и то след десетгодишен брак, ясно е, не бива да се мисли.
Ама...как се трае всичко това? Тази жена трябва да си пести силите, а не да се връзва да обяснява(че и да ходи на гинеколог, та и той да обяснява Sad

) на бъдещия татко, че е зле.
Бих те посъветвала просто да отидеш на гости, ако е възможно. При родители, близки - ти знаеш при кого. Не е нужно да е за дълго. Просто излез за мъничко от семейната среда, заедно с дъщеричката. Нека, там, където отидеш, да има кой да те отменя в грижите по нея.

# 19 1 юни 2009, 01:36 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

имах тежки бремености
носих ги без да превъзнасям това, което правя...
жената й е дадено да носи бебета, така както й е дадено да има мензис - но с него несе гордеем....
както и да е - това е нашата съдба и жените правят това от години
порсот се дразня напоследък от превъзнасянето на нещо нормално като бремеността - и в рез0ултат от насаждането на комплекси в хората...като с кърменето - ми не можах да кърмя, ама не мисля, че е болка за умиране
както и да е - бременните жени едно време и на полето са работили
сега си седим у дома, само се мажем с кремове и пъшкаме по канапетата когато си с проблемна бременост...ама това не ни стига.....искаме и още и още...
и още нещо - това, че мъжа не носи бебе не го прави втора ръка човек до раждането.....той си има неговите проблеми и не мисля, че бремеността е повод с него да се държат като, че ли той е по-малко човек
а това се случва доста често!

авторката, да си почива и да си преценява, дали заради моментни караници и щото видиш ли мъжа й не й гонвори това дето й се иска да чуе - да предприема сериозни действия
в крайна сметка сама с дъщеря й и бебе на път...да няма с кого да се скара дори...надали ще е по-щаслива и по-спокойна....
пъравта ми бремесот бях сакрана с мъжа ми...дълга история...карах я като самотна майка почти - определено втората макар и проблемна от началото, макар да гледах първото си дете на 1г сама и да се карах с мъжа ми - ми бе по-добре...още повече карането е от ден до пладне....а когато дори и да не е толкова често колкото ти се иска, но има кой да те прегърне и да положи ръка на бременния ти тумбак...ами това няма как да го опишеш на човек, който не е бил лишен от тези малки жестове....
ние сме тези дето говорим, от авторката зависи на какъв език ще говори с мъжа си....
и от нас зависи дали ще виждаме доброто или лошото.....

# 20 1 юни 2009, 01:55 ч.

Мнения: 2 504

Аз също имах проблематична бременност - удари по всички фронтове, измяна от бившия ми вече Mr. Green

съпруг, провал на изпит, безпаричие, неразбиране от страна на родители и свекъри и пр.
Има един руснак, Лазарев се казва, та в една от книгите му от поредицата "Диагностика на кармата", той твърди, че висшите сили изпитват майката винаги по време на бремеността. Не знам доколко е вярно. Бог изпитвал доколко жената, очакваща дете, може да съхрани у себе си своите ценности, без да е зависима от тях.

# 21 2 юни 2009, 11:27 ч.

София
Мнения: 8 310

Това че жената е вкъщи подрежда готви и гледа деца не е слугуване, а работа.
Извинявай, но при тежка бременност си в болница.
Имала съм известни проблеми стояла съм си вкъщи, но това не ме е спирало да си свърша задълженията.
Ние носим бебето, но един татко е не по-малко натоварен и физически и психически (ясно е, че в повечето случаи те са тези които носят парите в къщи и съответно още едно човече им е ясно ще утежни бюджета) ... моя втория път, докато аз съм раждала и стояла в болница са му сваляли кръвно (разбрах след кат о излязох и то не за друго, но нещата продължиха).... на нервна основа

Трябва не да си подредиш приоритетите и да зарежеш това, което не ти се прави, а да свършиш работата с минимално усилие.
На кой му е приятно да се върне от работа и да завари "взривена" къщата: не наготвено, чинии в мивката, не изпрано, неоправни легла, разхвърляни дрехи и/или играчки, натрошена храна по пода към това прибавяме мрънкащи жена и дете.
Организирай си нещата, така че да имаш врем и за почивка и за работата в къщи.
След като се появи бебето ще стане още по трудно, вярвай ми!
Извинявай, но според мен вината е в теб, казвам го тъй като съм минала по твоя път.

След 6тия месец на бременността ми се наложи поради болест детето да остана в къщи.
Беше ми писнало от непрестанното подреждане и после мрънкане, че в къщи е разхвърляно.
Вместо 5-6-7 пъти на ден да прибирам си промених режима.
Ставах сутрин с мъж ми, оправяме легалата.
Докато малкия закусва, пускам пералня и разтребвам дрехите от спането.
Излизаме на разходка, прибираме се.
Докато той обядва, аз простирам и хапвам на крак.
Лягаме да си починем.
Докато той закусва, аз приготвям вечерята.
Ако ще сме на вън, когато тати ще се прибере, подреждаме заедно играчките и пускам прахосмукачка (давам и на него), ако не отлагам момента с чистенето за малко преди тати да се прибере.
И така тати, като се прибере е чисто, наготвено, изпрано.
До вечерта пак е бомба от играчи.
Вечерта преди да си легнем прибираме заедно.

# 22 2 юни 2009, 12:48 ч.

Мнения: 187

Цитат на: Desem в вт, 02 юни 2009, 11:27

Извинявай, но при тежка бременност си в болница.

Това не е задължително така - когато очите ти буквално се затварят и се чувстваш като претрепана след работа, последното нещо, за което мислиш е домакинската работа. Мисля, че мъжът би трябвало да помага в такива моменти, а не да се цупи, да мрънка и да се чуди за какво да се заяде.

# 23 2 юни 2009, 14:00 ч.

Мнения: 9 990

...е...дълго не се намесвах в темата, но десем ме изуми...
та ще си кажа.Твоят режим, десем, не е приложим при всички бременни вкъщи.Какво значи да приготвиш вечерята докато детето закусва-та това са буквално 5 минути време.Аз например си признавам, че не мога.Аз например съм с две деца, и докато разтребвам, все едното се случва да пренесе обратно нещо.Това, че ти успяваш не е панацея за всички.Или да разтребиш непосредствено преди прибиране-хоп-отнемам играчките, напъхвам ги по кашоните и обявявам-татко се прибира-бегооом-марш строени и не пипайте нищо щото той сакън ще се прибере всеки миг!Сори, но малките деца са за това деца, за да играят с играчки и ако един мъж-баща не намира това за очарователно, а се муси, не ми го хвали.За тези, които ме познават-принципно чистя повече от необходимото, възпитавам и рядко допускам да изпусна да ми е неоправена къщата, но знам, какви усилия полагам за това.И знам колко лошо ми беше с втората бременност, все едно да си перманентно болен-и да трябва ежедневно да се вържи всичко.И ако един съпруг-баща-мъж не се съобрази и приеме моментното състояние-не ми го хвали....
..аман от боса и бременна пред печката... ooooh!

това, как ти си си разпределила времето и усилията в домакинството не може да се постави работещо при друга, за да съдиш.излишни геройства в този момент ми докараха преждевременно раждане, някои помнят тук...от зор на таткото да му е нагодено всичко и да го посрещне идеален дом без играчки, изпран и изгладен с топла манджа на масата...Ще ви кажа нещо-не е до това тя какво успява или не да свърши вкъщи, а до отношение на ближния.ЗАщото тя вече започва да го върши с негодуване, защото знае, че е положила усилия, може и да не се е справила, и е получила хули, вместо подкрепа.Детегледачката на малката все ми повтаряше-е...няма като теб друга-така да влачи, и всеки ден сутрин като влезна у вас да е чисто-а е видяла бая къщи с малки деца,И ми каза-хабиш се излишно.Днес вече знам.

Последна редакция: вт, 02 юни 2009, 14:05 от пенелопа

# 24 2 юни 2009, 16:31 ч.

София
Мнения: 17 389

Цитат на: Desem в вт, 02 юни 2009, 11:27

След 6тия месец на бременността ми се наложи поради болест детето да остана в къщи.

Да си по цял ден вкъщи бременна поради болест на детето е на светлинни години от това да имаш тежка бременност.
Съгласна съм с пенелопа до запетайката, още повече аз съм от тези, които помнят втората й бременност и какви чудеса от храброст правеше срещу какво.

Айде аман от тоя балкански манталитет Sick

# 25 2 юни 2009, 16:33 ч.

Наистина много ценя различните гледни точки, пуснах темата точно за това - от една страна имах нужда да споделя с някого, а от друга - допускам, че и аз имам вина и прецених, че отстрани прочетено може да има по-реална оценка на ситуацията. Благодаря ви bouquet

Премисляйки нещата, става въпрос за това, че на мъжа ми явно му е омръзнало всичко, а в същото време не иска да се разделяме. Не означава ли това, че просто съм му отдушник за всичко. Познаваме се толкова години и зная, че при него е въпрос на налагане, свикнал е да се вслушва в себе си и да игнорира чуждото мнение. Знам, че той ако иска, може да се държи много добре. Това ме крепи до сега, но и обърква същевременно. Именно това ме натъжава - може, но не иска...Не споделих по-рано, че сме се разделяли и събирали няколко пъти. Аз отивах при родителите си, а той ми се молеше да се връщам....и успяваше да ме убеди.
А ето и разликата при бременностите ми:
1-вата - работих до последно, бях осигурена на максимален доход, сама успявах с всичко из къщи, той дори не пазаруваше. Като влязох в болницата му поверих дебитната си карта, за да пазарува каквото е необходимо до изписването ми. Тогава ми носеше храна всеки ден, и беше доволен. Здравословно аз се чувствах много добре.
2-рата - останах без работа преди няколко месеца, нямам доходи, това ми се натяква постоянно и ми тежи. Чувствам неудобство да поискам пари за нещата, които ми предстои да пазарувам за раждането. Те не са много, първото ми дете бе задоволено и аз всичко съм запазила. Като попитам дали мога да си купя сега 2 летни нощници и чехли за раждането отговорът е "има време"....а то не остана. Това ми тежи. Тук проблемът отново не е във възможността, а в приоритетите и желанието, защото той разполага със средства, до които аз обаче нямам достъп. Веднъж си позволих да взема от неговите средства за пакет памперси(30 лв) и последваха упреци, защо първо не съм попитала...
Това ми се струва обидно - моите пари са общи, а неговите са си негови...
А сега се оказа, че цялостното ми отпаднало състояние се дължи на анемия и ниско кръвно, която се надявам да мине след раждането...Наскоро имахме гости и аз припаднах, схванаха се ръцете ми и лицето. Гостите си тръгнаха, аз легнах, пих вода и след около 30 мин. се поосвестих. Тогава той не ме попита как се чувствам, а каза - "Ето, изгони си гостите..." Мъчно ми стана. Това е.
Майка ми казва, че ние рано или късно ще се разделим, и май е много права. А това, че пиша тук, е показателно за мен самата, давам си кураж сякаш.

# 26 2 юни 2009, 16:35 ч.

София
Мнения: 17 389

Това с парите е просто възмутително.

# 27 2 юни 2009, 16:40 ч.

Мнения: 9 990

..а това, че си е изгонила гостите е не по-малко Sick

баси и гостите, мен ако питаш!Ако аз съм на гости на приятелка, бременна и тя ми слугува да ми сервира и да чисти след мен, и вземе, че припадне, няма да се изнижа, а ще остана, докато се уверя, че е добре и и помогна-най-малкото!

# 28 2 юни 2009, 16:49 ч.

Мнения: 1 507

Цитат на: сиялия в вт, 02 юни 2009, 16:33

А сега се оказа, че цялостното ми отпаднало състояние се дължи на анемия и ниско кръвно, която се надявам да мине след раждането...Наскоро имахме гости и аз припаднах, схванаха се ръцете ми и лицето. Гостите си тръгнаха, аз легнах, пих вода и след около 30 мин. се поосвестих. Тогава той не ме попита как се чувствам, а каза - "Ето, изгони си гостите..." Мъчно ми стана. Това е.
Майка ми казва, че ние рано или късно ще се разделим, и май е много права. А това, че пиша тук, е показателно за мен самата, давам си кураж сякаш.

Миличката, Hug

Това с гостите просто незнам как да го коментирам...

# 29 2 юни 2009, 16:51 ч.

Мнения: 9 990

Пий си желязото и се пази.Че може и на улицата да паднеш-няма кой да те вдигне.
Принципно не съм от мрънкащите.Ама моето мина и замина на крак.Тогава се пънех, беше ми мъчно, като на теб, стараех се, да се докажа....на кой? Tired

Помисли си хубаво има ли смисъл да му се доказваш въобще.Или те приема такава или ти го приемаш вечно недоволен от теб.Да е вечно недоволен обаче някой от теб не е здравословно.При мен имаше подобни изцепки-нямало салфетки, па нямало покривка, па нямало нам-си-кво си...ама никой не влезна вместо в мен с белина да лъска тоалетната, която Всички ползват.Ай сиктир-години живееш с човека, сега се сетил, че салфетките му бъркат.Това е само пример, но е налогично, при теб може да са други нещата...Та-с вечно недоволен от теб съпруг е бреме живота.Все ще те наказва с поведение заради това.И повярвай-причина да се държи така има.В неговата си глава всичките малоумни причини са достатъчно Основателни, дори и на нас да ни се струват дребнави и безумни.Той е или такъв бил, или сега е станал подтикнат от нещо.

Последна редакция: вт, 02 юни 2009, 16:56 от пенелопа

Препоръчани теми

Какви привилегии имат самотните родители? 2

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Бял и черен списък на бракоразводни адвокати

Случайни срещи с детето - нарушение?

Причина:

Причина: