Чувствам се много неразбрана и ми се иска да споделя с вас това което преживявам, надявайки се на разбиране. Живея със съпруга си вече 10 години. Имаме детенце на 3 години, в момента съм бременна и скоро очакваме второ дете. Но постоянно сме на различни мнения напоследък със съпруга и той почна да се държи според мен - направо гадно...Аз от една страна не се чувствам съвсем добре здравословно, имам известни проблеми с бременността, понякога ми причернява. Това е причина за мен да оставя домакинската работа на заден план и когато имам възможност - да поседна, да полежа и да си почивам. Чувствам ненормална умора. А това от друга страна дразни мъжа ми и той все ми прави забележки и твърди, че "не ставам за нищо, като съм бременна - не съм саката, не ми било за първи път, нямало да стане човек от мен..." От трета страна дъщеря ни е прекрасна, възпитана, жизнена и много ме радва - грижа се за нея с много любов, давам и цялото си внимание, никога не съм я оставила гладна, жадна, гола, мръсна или нещо от сорта... Мъчно ми е това, че той не разбира начина по който се чувствам, не забелязва това, което правя, но не пропуска да отбележи когато нещо не съм направила (например не съм измила чиниите). Когато се опитах да му обясня, че не се чувствам добре, очаквах съчувствие, но се получи обратното - каза ми че се оправдавам. Аз стигнах до извода, че така не можем да продължаваме и му казах да се развеждаме направо...Независимо дали съм с 1,2 или 5 деца - за мен е важно спокойствието. А той от друга страна изтъква че работи, изкарва пари и нямало да ми дава повече средства, ако не правя това, което той иска (аз не работя, в болнични съм заради проблемната ми бременност). аз казах, че няма да стане, просто защото нямам сили в момента да слугувам постоянно и като не се разбираме - да се разделяме. Просто имах нужда от разбиране...но такова за мен явно няма.
Може би съм виновна за нещо, но ето, че и аз не разбирам какво толкова направих, или не направих.
И кое в случая е най - важно? Не зная как да постъпя...Да се развеждаме ли? Ако продължим да бъдем заедно, си мисля, че нещата няма да се променят....Тежко ми е и мъничката ми като каже "моля ви, не се карайте"...