Публикувана: 21 май 2009, 01:18 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2009, 15:38 ч.

Бременна съм, майка на 3 год. дете, но със съпруга ми говорим на различни езици

9 492
63
1

Гост

# 30 2 юни 2009, 17:03 ч.

София
Мнения: 8 304

пенелопа, моя ядеше/яде по 30 - 90 мин

С поста си не съм искала да се покажа колко съм добра няма друга Шива като мен.
Просто да се подреди, няма кой друг... относно тежестта на бременността - ами да имах безпроблемна и спокойна 2ра бременност - хапа ме кърлеж, вади ми остатъка хирург; детето ми беше със салмонела (не спах по 1 месец около тези неща (чудейки се от какво ще се разболея) бях през цялото време на магнерот, който поред мен беше профилактичен и не обръщах особено внимание на пристяганията, но те ми напомняха, че трябва да си изпия дозичката.

А готвенето не е чак такава философия, ако се яде 1 манджа а не 3. 2 пъти, или се приготвя нещо полуфабриактно, бързо...

Идеята ми бе в зависимост от ситуацията авторката да реши кои усиля може да спести така, че да е и вълка сит и агнето цяло.
Както споменах и моя мрънкаше но успяхме да постигнем някаво примирие с помощ от всички.

И за да не съм само аз героиня да дам друг пример: приятелка също 2ра браменност редовно припадаше й и прилошаваше, глеаде си 1,5 г дете и в естра освен на гинеколог бременноста и бе проследена и от нефролог (почти й беше спрял да фунционира единия бъбрек).

Ох, за парите... как да ти кажа лошо си го научила.

Последна редакция: вт, 02 юни 2009, 17:24 от Desem

# 31 2 юни 2009, 17:54 ч.

София
Мнения: 17 362

Цитат на: Desem в вт, 02 юни 2009, 17:03

И за да не съм само аз героиня да дам друг пример: приятелка също 2ра браменност редовно припадаше й и прилошаваше, глеаде си 1,5 г дете и в естра освен на гинеколог бременноста и бе проследена и от нефролог (почти й беше спрял да фунционира единия бъбрек).

И през това време съпругът й наричаше ли я безполезна, мързелива, даваше ли й пари, сърдеше ли се, че е изгонила гостите?

Не си мерим тука колко сме оправни, ясно е, че сме. Въпросът е тия мъже до нас за какво са? За опора и подкрепа, или за мачкане в най-трудните моменти.

# 32 2 юни 2009, 22:58 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

авторката или си напълно сляпа до сега била или си решилра да оправяш брака си с детето...
или и аз не знам - къде бе през годините и с този ли човек живя?
не нападам но когато някой иска сериозни сътресения в живота си - трябва да е наясно със себе си и мотивит си...със своята прозорливос и заслепеност...
та ти къде бе прз годините - мъжа ти сега ли стана гадина и отврат или????

# 33 3 юни 2009, 09:28 ч.

Мнения: 9 990

Наде, не съм съвем съгласна.Този човек може да се е изметнал сега.В моят случай, преди две години и половина вече време-стана обръщането за секунди някак.Нямаше сигнали, нямаше упреци, те започнаха след като бях вече доста време бременна с второто, което пък беше и доста чакано.Моят скромен опит ме кара да си мисля, че да-или е бил такъв и тя чак сега, защото и е зле усеща как всичко е лежало на нея, или се е изчанчил по ред причини сега.
Та...моят случай беше на моментно негово умопомрачение...ако мога така меко да го опиша.Цели 10 години , че и повече преди това не е бил такъв.Още повече, че аз даже работа не спрях, ни с първата, ни с втората бременност. С втората останах вкъщи месец преди да родя, а с първата-около две седмици. Thinking

Десем, и от 9 кладенеца вода да носим да и доказваме на авторката как може-това е ужасно, повярвай, това е поредния Упрек към нея как не се справя.Еми не се.Не е и Длъжна да се справя.Семейството е за това семейство-да са двама и в тежки моменти да се заменят, подкрепят, а не да се упрекват и обиждат.Напълно в правото си е даже да мрънка, пък той е длъжен да се съобрази.И не защото е просто бременна, а защото върши всичко тя.И голям праз, че не е измила чиниите, мамка му!

# 34 3 юни 2009, 09:35 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Пенелопа, сигурно си и права...
но нека помисли жената преди да действа...ти бе търпелива и даде шанс да видиш дали пък ти не бъркаш или пък той да се осъзнае...
за мен авторката е малко някак...почва с благ тон, а когато й стана по-напечено вади "кирливи ризи"....
значи или наистина много преглъща - поне да си го признае, щото този тип жени се разколебават и се връщат при мъжа си от вратата - което прави мъжете още по-агресивни в поведението си към тях
или има чувства и надежди, които не си признава...и това пак ще я прави податлива...
или просто й е дошло времето да си ходи....
или преувеличава нещо - било доброто в него, било лошото...
аз иска м тя да се замисли....
и дали сега е момента...сама бременна...
тя ще прецени, но да мисли....
може да заплаши мъжа си, да предприеме нещо...но трябва да е уверена, че ще приведе плана си в действие а няма да се токаже по средата

# 35 3 юни 2009, 10:12 ч.

Мнения: 9 990

Така, до някъде...много чаках аз и много мислих.Вадила съм не по-малко кирливи ризи, може би не тук.И знаеш ли, главно себе си винях за всичко, особено в началото, затова и стоях.В най-безумното, умопомрачителното стоях.После дойде малко светлината в тунела, или може би бях изкарала яда си/бълвала съм огън и жупел срещу него, виела съм в безсилие....ама на кю-то, не тук Mr. Green

/...та-изтиках навън горчилката.Не, че съм излекувана.Просто заживях с болката, свикнах.Имала съм и безумно много периоди в които съм си тръгвала....на думи...защото аз няма къде да отида, аз съм си вкъщи.Или имах варианта да се помъкна демонстративно при мама, подвила опашка...или съм намирала причина да не го направя, но повярвай, и аз дълго се лашках в иди ми-дойди ми...не пред него естествено, пред мене си и пред приятелите ми...що рев съм изревала-те го знаят, що среднощни разговори и смс-и сме си разменяли...не от хубаво.
Та-ако тук и е мястото на авторката да излива-нека е така...за да се освободи от мъката и да може трезво да отсъжда. Grinning

Чисто статистически с моят съпруг съм прекарала много повече хубави години, отколкото лоши, да го кажем, че от ...колко станаха към днешна дата 15 или 16?...10 са добрите/3 са кошмарните/2 са средна хубост....

# 36 3 юни 2009, 10:17 ч.

София
Мнения: 8 304

пенелопа, далеч съм от желанието да я обиждам, но не бих я потупала окуражително.
Както казах и аз си имах дрязги с моя.
Просто са се опита да се успокои да се постави на мястото на другия да помисли той какво чувства да поговорят и да не бърза със действията.... знаем как бушоните ни избиват понякога хормоните и те са в едно спокойно със тояние... но като имаше една тема скоро "Бременната жена не е болна жена"
Нали знаете "Жените са от Венера мъжете от Марс" Simple Smile

И сега понякога мрънкам, че не ми се помага, за мен това е заключение за за конкретния момент, а мъж ми го разбира, че е по принцип.
пенелопа, права си, че семейството затова е семейство. Гледайки от моята камбанария това сме аз, мъж ми и децата, няма баби, няма детегледачки. Задълженията се поделят. Той работи, аз съм си вкъщи, грижа се за децата и да му е уютно и спокойно, защото ако не му е спокойно не може да работи. В замяна той помага с каквото може в къщи - дребни ремонти (които могат да бъдат свършени от мен, но не пипам, за разлика от него аз им дори образование за някои о тях), оправяне на легла, миене на чинии вечер.

Пиша с подробности и примери не, за да упреквам, а за да кажа, че нещата са прости, трябва само ритъм и планиране...
Нещата трябва да се обмисля спокойно, да не се самонавива човек. Да не правим неща в яда си , не наливаме малко в огъня....

Заплашваме мъжете си (по принцип говоря, ... но и на мен се е случвало Embarassed

) "ще си тръгна", естествено говорим за нас и децата, но с какво сме повече от тях, че да им отнемаме децата newsm78

... ако моите бяха по-осъзнати и ги попитат с кого се забавляват повече, кой е по-добър, знае те ли какво ще отговоря "Тати!", той играе повече с тях, рисува им, угажда им, мама е лошото ченге в къщи.

Последна редакция: ср, 03 юни 2009, 10:26 от Desem

# 37 3 юни 2009, 10:24 ч.

Мнения: 9 990

Десем...това е по принцип.ПО принцип ни е ясно, много е общо това, много.Никой не му отнема на този баща децата, къде бързаш...Нито тук прокламираме, че бременната е болна.Аз пък например бях наистина болна.И бременна едновременно.И кво-щото съм бременна нямам право на болежки....Примери можем хиляди да даваме, казам го с чиста съвест, че упреците досмачкват често, не амбицират.Като не можеш да я потупаш по рамото-не съди, защото ти се справяш някак, а тя точно в този момент-не се.Не е и до потупване-тук никой не я е потупал по рамото, а и е казал-мисли, мисли и пак мисли.... Peace

# 38 3 юни 2009, 10:32 ч.

София
Мнения: 8 304

пенелопа, май разговора става вече без авторката но карай Mr. Green

Когато бях бременна 2рия път успях да посетя няколко лекции на "9 месеца", сред които и психо за депресията. Та това, което съм запомнила е, че успокоението не помага.
За мен човек трябва да изпусне пара (дано сме помогнали за това), но не пред близки за да не ти напомнят после, а и те рядко да обективни и може по-късно да ти припомнят стари рани. Да се поуспокоиш и да по-гледнеш отново на всичко.

# 39 3 юни 2009, 10:39 ч.

Мнения: 9 990

Десем, някой да е казал нещо различно?Някой да я е успокоявал?Даже напротив-смея да и кажа, че я чакат мноооого трудни дни занапред.Ще се радвам, ако авторката на темата от шетня успее да отиде на лекции на 9 месеца и дано не припадне по пътя. Tired

Не на последно място-близките ти И за това са такива-за да можеш да си Позволиш да изпускаш пара пред тях!Когато го докараш навън да споделяш....кофти....

# 40 3 юни 2009, 11:21 ч.

Desem, тук съм Peace

Не се сърдя на упреците, очаквах ги, все пак хора разни и мнения разни...
А относно изпускането на пара...продължавайки да разсъждавам, сякаш там ми е проблема - нямам навика да го правя, обикновено си трайкам, стискам зъби, мир да има....
Много пъти съм искала да седнем просто да си поговорим с мъжа ми за отношенията, да каже какво точно не му харесва, как да намерим решение да се справяме заедно. Опитите ми винаги приключват с "Не ме занимавай с глупости"
Не бих се чувствала така вероятно, ако виждах желание и от негова страна да помогне с нещо (Да си сложи чашата в мивката поне или мръсните дрехи в пералнята, вместо по пода). Ето тук също мога да направя сравнение с преди - не беше така! Болката е в неговото нежелание за съдействие. Не мисля, че е прав, защото той самия не помага с нищо и прави така, че на мен да ми е по-трудно...(навивам се в момента)
И това, което мисля да направя е да си гледам децата и здравето в крайна сметка, а той като не се интересува от мен и аз не съм длъжна да го правя...
Години наред го посрещам вкъщи с усмивка и вечеря, а той като се прибере си взима бирата и сяда да играе пред компютъра. В общи линии демонстрира, че не желае да вечеряме даже заедно...в последно време го прави само когато му се е приискало секс да прави. И аз си знам - удостои ли ни с присъствие - значи работата е ясна... Whistling

Ох, излях си част от терзанията...А плана ми е следния: да родя на първо време, а после няма да я бъде нашата...
Относно близките - не смея да им се оплача, защото те веднага ми казват "ела при нас". Живеят в друг град и сега за мен е абсурд да пропътувам разстоянието, което не е малко. Исках майка ми да дойде за известно време, но той в общи линии с поведението си изгони и нея и сестра ми...На никой не му е приятно да стои в присъствието на човек, който е вечно недоволен...
За чувствата ми - да, въпреки всичко съм човек, който гледа от положителната страна на нещата в повечето случаи и ми е трудно да взема решението да се разделя с човека, с който сме преживели и много хубави моменти. Това много ме обърква. Сега планувам да се върна в родния град след известно време, където имам близки и приятели. Правила съм го, както вече казах, и съм се връщала при него заради пустите чувства и това, че всеки път му вярвах. Това, че в тези моменти той е казвал "Осъзнавам, че не те ценя и обещавам това да се промени" ме е карало да дам още 1 шанс, и още 1, и още 1...Но сега си давам сметка, че вълка нрава не си мени, а всяко чудо си е за 3 дни...

# 41 3 юни 2009, 12:53 ч.

Мнения: 239

Цитат на: сиялия в чт, 21 май 2009, 01:18

Здравейте, момичета
...Живея със съпруга си вече 10 години. Имаме детенце на 3 години, в момента съм бременна и скоро очакваме второ дете. ...Аз от една страна не се чувствам съвсем добре здравословно, имам известни проблеми с бременността, понякога ми причернява. Това е причина за мен да оставя домакинската работа на заден план и когато имам възможност - да поседна, да полежа и да си почивам. ...
Когато се опитах да му обясня, че не се чувствам добре, очаквах съчувствие, но се получи обратното - каза ми че се оправдавам. Аз стигнах до извода, че така не можем да продължаваме и му казах да се развеждаме направо...Независимо дали съм с 1,2 или 5 деца - за мен е важно спокойствието. А той от друга страна изтъква че работи, изкарва пари и нямало да ми дава повече средства, ако не правя това, което той иска (аз не работя, в болнични съм заради проблемната ми бременност). аз казах, че няма да стане, просто защото нямам сили в момента да слугувам постоянно и като не се разбираме - да се разделяме.
....Тежко ми е и мъничката ми като каже "моля ви, не се карайте"...

Мила, ти определено си една много силна / решителна жена, много хубаво си му го казала, но може би е добре да изчакате малко с развода, въпреки че това,което той прави е много възмутително и нередно, направо гадно,както казваш. Той не чува ли детето,когато ви моли да не се карате? Пука ли му въобще за вас двете?
1. Домакинската работа е задължение колкото на жената,толкова и на мъжа,особено в такова деликатно състояние като твойто. Да оставим тия остарели ориенталщини, че мъжът трябва само да се протяга пред тв с шопска салата и ракия,а жената трябва да кръжи около него като сателит и да му прислугва. Откъде-накъде???
2. В днешно време и жените и мъжете работят,изкарват пари, така че мъжлето ти нещо е сбъркало епохата със финансовите заплахи. Това че си в болничен не значи,че ще взимаш по-малко http://www.monitor.bg/article?id=186822 - 410 дни + предварителните болнични,ако има такива ще взимаш на практика парите които си взимала досега,ако си била осигурена 1 година преди болничните.

# 42 3 юни 2009, 12:58 ч.

Мнения: 187

сиялия,

И моят мъж понякога се държеше ужасно. От всичко, което ми се случи, стигнах до извода, че е най-добре да бъда егоист - да мисля за себе си и за децата, а той да се оправя както намери за добре. Сега най-важно е да бъда спокойна и да се грижа за себе си и за хората, които обичам и които ме обичат, а останалото все някак си ще се подреди. Wink

# 43 3 юни 2009, 13:14 ч.

София
Мнения: 8 304

Цитат на: пенелопа в ср, 03 юни 2009, 10:39

Да, но можеш да представиш едностранчиво нещата. И те заемат исканата от теб позиция(твоята), а тя може да не е правилна ....
т.е "той е лош" пък може да не толкова черен. При следващия проблем те вече занят, че е лош.

сиялия, а ако го оставиш на "сухо" Mr. Green

, няма ли да се замисли newsm78

Последна редакция: ср, 03 юни 2009, 13:20 от Desem

# 44 3 юни 2009, 13:17 ч.

Мнения: 9 990

Това не го разбрах последното... Embarassed

Препоръчани теми

Консултации с адвокат

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Нормален размер за издръжка

Декларация за пътуване на дете в чужбина след приемането ни в Шенген?

Причина:

Причина: