Заместител или самота?

Аз не вярвам в Единствената и Голямата любов. Мисля че можеш да обичаш повече от един мъж, стига да не се препокриват във времето. Все пак хората се променят, нали така? Онова, което е било важно на 18, на 30 може да изглежда по различен начин...Не че не ми се иска да има една единствена голяма любов, но за своите само 25 години съм се влюбвала чудовищно точно 3 пъти и тримата мъже съм ги обичала брутално, до болка, по много различен начин. Третият е мъжът ми сега, надявам се да не ни раздели нищо и да остареем заедно.
Не мисля, че има смисъл да се живее със заместител... поне не твърде дълго. Ако този човек си остава заместител, ако не успее да породи в сърцето ти "онази" лудост, по добре всеки да продължи сам по пътя си, за да намери шанса да открие любовта си.
Прекарах 5 години от живота си с мъж, с който започнах като "заместител" и истински се надявах да обичам силно, но... не се получи. Напуснах го, когато в живота ми влетя мъжът ми. Ама буквално влетя   А с предишния си останахме близки - може би защото той не иска да ме загуби изцяло, а дълбово в сърцето ми винаги ми е бил повече приятел, отколкото любовник и любим.
BTW, и мъжът ми започна като "заместител". Но имах смелост да му кажа в очите, че животът ми е пълна каша и сърцето ми се тресе по един трети, който остава само в мислите ми и не знам дали и кога ще го преодолея. Но той искаше да се бори за мен. Защо, не знам... Може би заради тръпката на преследването. Спомням си, че го попитах тогава, в най-ранните дни на връзката ни, обичал ли е някога истински жена  и той чистосърдечно си призна - "не, никога. Това чувство все още ми е чуждо." Беше на 23 почти. Сега не се уморява да го повтаря и най-вече, да си вярва   Значи, аз съм първият избор  
А аз, пометена от усещанията, които той породи у мен, бързо-бързо забравих за онзи "титуляр", с който не можех да бъда по ред причини. И му го казах - че той успя да разчисти сърцето ми от всичко излишно. И да остане само той.
От дистанцията на времето мога да кажа само, че човек никога не знае кое е любов и кое ... не точно. Не бих искала да живея със заместител и да се лиша от истинските емоции на любовта за едната емоционална сигурност. Но и ако нещо не върви, не се страхувам да пробвам отново, не гледам назад с усещането, че съм изгубила Единствената любов и животът ми е на доизживяване. Човек никога не знае какво го чака зад ъгъла... ако има очи да го види  

Само така си мислите.

Е, ако страшно много им се натриса бившата , може пък и да го отнесе  ....
Човещина е 
А ти защо не мислиш така ?

 Повечето хора въздишат при спомена за първата любов, това значи ли че почти всички сме/са заместители?

Не всеки човек натоварва любовите си с някакъв фатализъм.


С риск да прозвучи грубо такова нещо на мен ми изглежда почти шизофренично.
Не отричам, че човек може да обича много, до полуда, но да си даде време на страдание и преболедуване и така. А повечето, които споделят, че не могат да преживеят такива раздели се оказва, че са се впуснали в нова връзка, която се е превърнала в постоянна, в много кратък срок след раздялата.
Моето мнение е малко по различно. Такива истерии са по скоро някакъв инат, невъзможност да се справиш с нещо, което не зависи от теб или просто не си прощаваш как така си изтървал човека, който после осъзнаваш като точния.
Ако човек обича някого истински, независимо дали несподелено или невъзможно, винаги може да извлече ценното за себе си от това и да се съхрани като осъзнае, че любовта е да искаш другия да е щастлив, дори и без теб. И че за любовта не е необходима дори връзка.
Не съм срещнала човек, който мога да нарека "всичко за мен". Това е запазено само за детето ми. Признавам, че го обичам много повече от баща му.

описанието ми беше доста метафорично, нямаше нужда да се тълкува буквално. но, продължавам да си мисля, че мъжете са по-практични от жените в това отношение.

Не знам дали са по практични, по скоро те по рядко говорят за чувствата си. Особено пък по форуми. 

Първа, втора, трета...
какво значение има по принцип.
Нормално е жените по мъничко да ревнуват от миналото на мъжа до себе си, но чак пък да се разделят за това, че някога е обичал друга....
Е, ако продължава да я обича и сега, тогава не знам какво бих направила - но това се разбира в началото на една връзка, а не след 5-10 -15 години съвместен живот.
На мен не ми пречи да съм някоя поред, щом съм щастлива в момента.

Взе ми думите изпод пръстите
Все пак понякога споделят пред някой по-близък, затова и имам някои основания за по-различни изводи.

Аз избрах мъжа, който да ме избере.
За мен той (изборът) не може да бъде първи, втори или n-ти, а само правилен и неправилен.
В този смисъл аз съм направила правилния избор, той - също.
Не ме интересува колко и какви жени е имал преди мен. Едва ли ще ме интересуват тези след мен. Достатъчно ми е, че аз съм Жената на неговия живот а той - Мъжът на моя. 
Всичко останало са подробности  .

    Паси ,видно е че половината от отговорилите въобще не четат въпроса , а само заглавието  Можеш ли да го смениш с ,напр Заместител 



     Не бих могла да живея като заместител.Никога не бях се замисляла как би се чувствал един евентуален такъв, сега го направих ....

Да, права си, някои не четат цялата тема. Звучеше ми доста зле, но ще пробвам дали ми позволява такава опция за редакция. 

Да, вероятно е това.
Или това:

Бих умирала по-малко всеки ден ако съм се набутала в тази роля и го усещам.  Но и той не би се чувствал на мястото си. Не вярвам някой да цъфти и връзва в такава връзка.
Хората се страхуват от самотата, но да си с някой друг, само и само да не си сам, не означава автоматично, че няма да си самотен. По-скоро са навързани нещата - ставаш заместител или намираш такъв и си оставаш самотен.

прекалено млада съм, за да посоча която и да е от алтернативите, изброени тук. като ме напусне чувството за безсмъртие след няколко години, сигурно ще мога да кажа кое от двете. но засега не мога да си представя да направя компромис.