Публикувана: 7 апр. 2009, 13:34 ч.
Последно мнение: 23 апр. 2009, 23:31 ч.

Заместител или самота?

5 800
79
1

# 30 7 апр. 2009, 16:36 ч.

Мнения: 5 370

Никога не съм се замисляла ЧИЙ избор съм на мъжа си. А и не е толкова важно, според мене.
Прекаленото замисляне и вторачване често вкарват в сериал. А понякога излизането оттам е труден процес.
П.С. Ако съдя по началото на връзката ни -не, май не съм му 'втори избор".

# 31 7 апр. 2009, 16:39 ч.

Мнения: 1 844

определено би ми станало тъжно ако знам,че съм втори избор.всеки иска да е голямата любов,обичта,невероятната тръпка.
би ми било тежко,ако знам,че в сърцето на мъжа,когото обичам има кътче,отделена за друга любов,за друга мечта.
колкото до това дали бих си намерила "заместител"..да. самотата винаги е по-лошото от това да бъдеш обичан и да имаш верен човек до себе си.
радвам се,че обаче съдбата ме е дарила с моя първи избор. Laughing

надявам се и вярвам,че и аз за него съм такава..

# 32 7 апр. 2009, 16:41 ч.

Мнения: 631

Заради една друга тема в този подфорум се замислих над това, дали първоначалния избор, който в последствие се оказва "НЕправилен" /за разводи и раздели е коментара/ се води първи избор и там заблудата за истинска и най - голяма любов просто ти е изиграла шега.

Малко объркано, но мисълта ми е дали пък понякога вторият избор не е искания, желания и чакания, а първият е бил само "опит - грешка" ? И ако е така дали пък не съм склонна да пожелая да съм вторият избор или самата аз да направя втори избор....

Темата е многопосочна има върху какво да се помисли....

# 33 7 апр. 2009, 16:43 ч.

Мнения: 431

Не съм втори избор. Сигурно щеше да ми е неприятно да съм. Особено ако трябва да се "конкурирам" с някой починал или с някой на пиедестал.

За себе си не бих търсила "заместник". Не вярвам в Единствения Велик Мъж. Ако се разпадне сегашната ми връзка, мисля, че не бих се върнала на пазара за секс-партньор. Остарях, омерзена съм от мъжете, скучни са ми и предвидими. А и колкото и добре да ми е с партньора ми, най ми е добре сама. Но пък човек никога не знае какво го чака зад ъгъла. Simple Smile

# 34 7 апр. 2009, 16:44 ч.

Мнения: 830

Определено свиря първа цигулка, не че съм идеална, просто мъжът ми много ме обича.

# 35 7 апр. 2009, 16:45 ч.

Мнения: 212

Ако той ми показва по някакъв начин, че за него съм втори избор, заместител на някоя друга, би ми било ужасно тежко да продължа да съм с него. Но ако не ми го показва а го чувства, драмата остава в неговото поле.Дали е правилно това- да бъдеш със заместител, честно казано незнам.Самотата не е за всеки, можеби в такива случаи трябва да се намери заместител, но този заместител е желателно да не разбира.

# 36 7 апр. 2009, 16:55 ч.

Мнения: 1 897

Интересно е колко много жени казват, че са сигурни в това, че са голямата любов за настоящите си партньори и в същото време в толкова много теми пак жени, споделят, че все още имат силна тръпка и не могат да забравят 'стара' любов.
Пардокс ли е това или самозаблуда? Или пък се дължи на различната емоционалност и сантименталност на мъжете и жените?Или на смолюбието ни и желанието да сме единствени и незабравими (поне за един мъж)?

# 37 7 апр. 2009, 17:43 ч.

Мнения: 1 212

Цитат на: pasinet в вт, 07 апр 2009, 13:34

Как бихте се почувствали, ако по някакъв начин разберете, че вие сте такъв втори избор за вашия партньор?

И смятате ли, че ако сте срещнали някого, когото с цялата си душа усещате, че е вашата половинка и съдбата ви раздели, трябва да останете самотни или да се задоволите с друг заместител, оставяйки си малко тайно място за невъзможната любов и тъгата, която ви обзема на моменти и да си кажете, живота е такъв.

Втори .... десети , все ми е тая .
Важното е да се направи правилния избор.
Заместители не признавам, а невъзможната любов = самосъжаление.
Всеки сигурно за някакъв период от време е бил сам и е агонизирал, това го разбирам и знам, че е много гадно.
Просто понякога и някои сме склонни да лягаме на тази кълка и да се носим по течението на оправданията извън нас самите.

# 38 7 апр. 2009, 17:51 ч.

Мнения: 212

Доста време се чувствах зле,когато ме погледнеше ми се струваше,че вижда нея,когато ме целуваше,че целува нея.Не изпитвах ревност,по-скоро някаква много дълбока тъга,която ме задушаваше,изобщо чувствах се ужасно.Как не съм си била шута-не мога да си обясня,знам само че ужасно го обичах и не си представях и ден без него-луда работа,но на 19....Самият той никога не ме е карал да се чувствам като заместител,но аз така се усещах...Може би след около половин година за пръв път ми каза,че ме обича и вярвам,че наистина е било така....

# 39 7 апр. 2009, 18:22 ч.

Мнения: 46 526

Цитат на: Ulia в вт, 07 апр 2009, 16:55

Интересно е колко много жени казват, че ...

Може би просто в двете теми участниците са различни Laughing

# 40 7 апр. 2009, 18:26 ч.

Мнения: 293

Както всяко друго нещо така и любовта за всеки човек е нещо различно...
Даже ми се струва,че много от хората не могат да разграничават любовта от другите неща.../като мен например / Embarassed

...
Та затова....според мен е важно човек да е щастлив според собствените си виждания независимо дали е ,,голямата любов,, или заместителят.

# 41 7 апр. 2009, 18:41 ч.

Мнения: 2 175

Аз съм се опитвала да бъда със "заместител"..
Започнах връзка с него, с ясното съзнание че няма как да го обикна..просто тръпката липсваше..обаче си беше симпатяга, самостоятелен и самоуверен .. свестен..че и "семеен" тип..
Опитах..постарах се ..
Но не се получи..няма как да бъда с някого само защото е просто "подходящ"..
Нищо, че можеше да ми даде това за което винаги съм мечтала - семейство..
Много гадно се чувствах когато се разделихме..но той ме разбра..
Сега сме си просто приятели..

Та не искам да бъда ничий заместител..никога
Може да съм му петата истинска любов, но не и за да туширам нечии спомени

# 42 7 апр. 2009, 18:58 ч.

Мнения: 13

С годините започнах да ставам страшно егоцентрична и затова не допускам и не приемам да бъда заместител на нищо и на никого. Не се и задоволявам със заместители! Когато ми се допие МОХИТО - го пия в любимото си заведение, с кеф, а не си го забърквам в собствената кухня... Simple Smile

# 43 7 апр. 2009, 19:10 ч.

Мнения: 130

Аз обаче си мисля, че има и нещо друго. Ние, жените може и да сме способни да се оженим за някой, но 10-15 години тайно да страдаме по предишния и да го дебнем по знайни и незнайни пътища, въобразявайки си, че ни свързва космическа връзка. Но мъжете, май, са по-прагматични и за тях когато по някаква причина една връзка приключи, то тя си е приключила и толкова. не въздишат тайно вечер под звездите за предишната, докато настоящата спи, та по-малко жени са заместител в това отношение. Така си мисля де, може и да бъркам.

# 44 7 апр. 2009, 19:19 ч.

Мнения: 1 212

Цитат на: Asioula в вт, 07 апр 2009, 19:10

....Така си мисля де, може и да бъркам.

Тцък , не бъркаш ! Съвпада и с моето мнение .

Препоръчани теми

Бившата му!

Защо искате деца ?

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: