Заместител или самота?

Задоволи се със заместител, защото животът е един и може внезапно да свърши.
Заместителят може да ти даде другата голяма любов: детето.

Не бих останала самотна. Бих намерила заместител, който изненадващо, дори за мен самата, в един момент да се окаже титуляр.

Предполагам, че почти всички отговори ще са такива, но разсъждавам върху това, ако самите ние сме втори избор , как бихме се почувствали. 
Темата не е лична, и не търся съвет. Просто много нещо на такава тематика се пише напоследък тук и се замислих по въпроса.
Честно казано, на мен би ми станало гадно, признавам си. Поне в началото на съвместното ни съжителство ми се иска той да мисли, че аз съм най голямата му любов.  От изненади в последствие никой не е застрахован, но ... така да тръгне от началото. 

Аз зная,че съм втори избор за мъжа ми.Голямата му любов е починала в трагичен инцидент,в който и самия той по чудо се е спасил.Чувството е гадно,но с годините претръпнах.Зная,че ме обича и това ми стига.Гледам да не изпадам в подробности и да не се замислям много-много,че веднага ми става адски тъжно.

Ооо, разбира се, че ще ми е криво да съм втори избор. Изобщо не приемам за нищо да съм на втори план, камо ли в отношенията с мъжете. Ама това си характерова особеност. Някои не са, чак толкова непримирими и успяват да се наслаждават на живота си такъв какъвто е, без да умуват прекалено за числителни редни. Може това да е мъдростта, знам ли. Аз все още съм далеч от нея.

Не ме притеснява факта да бъда втори, трети или n-ти избор. Почти всеки човек е имал и други любови, за които е вярвал, че са истински и ще са вечни. Но ще ми бъде кофти да разбера, че съм нечий заместител-т.е. че съпругът ми е с мен, заради невъзможността да бъде с друга жена, за която всъщност все още копнее. Че е с мен, за да не е сам, че не съм истинският и единственият, а приемливия избор.
Аз самата дълго време съм била с човек, който беше 'заместител' за
голямата ми тогавашна любов. Самозалъгвах се, че съм щастлива с него, че неговата любов и моята привързаност ни дават пълно щастие и че връзката ни е хармонична... Истината лъсна със страшна сила, когато отново се влюбих истински. Болезнено е.
Миналите любови оставят само спомени, а не съмнения. Ако все още се питаш понякога: "А какво би било ако..." и мечтаеш за развитието след това 'ако', значи тази любов все още не е минало.

Човек май никога не знае кой е заместителят и кой истинската любов...
Живееш с любовта,разделяш се, идва заместителя...но дали след време отново любовта ще е любов,а заместителя заместител ?
Живея със заместител...но не съм сигурна,че онова е любовта....
Не мисля,че някога ще разбера дали съм заместител...но ако разбера всичко зависи от това как се чувствам - какво ми се дава,колко съм щастлива...Понякога даваме на заместителите или те на нас повече любов отколкото на истинските ни любови...


Ще следя темата...,интересна е...

По повод на темата и отговорите в нея се сетих за финалните реплики на героя на Тодор Колев в "Опасен чар". Перефразирам по памет: "Никога, никоя жена не бива да разбира, че някоя друга преди нея е била по-желана и обичана."

Точно за това говоря, много правилно си го изразила - приемлив избор, поради невъзможност.

А когато някой иска съвет, обикновено му  казваме да продължи въпреки това,което чувства. Защото другия избор е самота ... 

Човек правейки избор, трябва да живее с този избор и с всички положителни, или отрицателни страни на това.
Ако на някого не му се иска да е втори, трети и т.н. в живота на някой друг....то просто не се обвързва с този човек. И търси такъв, за който ще е първи и единствен.
Не може обаче да разчитаме, че винаги и за всеки ще сме първи.

Би ми било адски гадно да знам,че съм втори избор. Единственото, което ме спасява от подобни мисли е, че сме заедно от деца и няма как да сме имали голяма любов преди това.

Никой не е сигурен в това дали е втори или първи избор. Предполагам, че не би ми направило впечатление дали съм втория избор, но пък и не е гаранция, че след мен или след него няма да дойде "друг" избор, който ще се окаже най -важния, най - желания, най - правилния - застраховка за това няма. Пък и човека е различен от другите същества именно заради правото си на избор.

Ако ми покаже, че съм втори избор, значи е време да си вървя.
Кой би си признал, че ползва заместител? Този, който иска да нарани.

Ами като чета колко признания има във форума, възможността това да стане случайно не е малка. Да не споменаваме и други възможни източници за изтичане на информация.
А някои прочетени признания са доста сериозни и за мен почти страшни. 

трудна тема, pasinet 

ако някога разбера... втория ми въпрос, ще е какво е станало с първия избор

Ще съм нещастна, но предполагам ще оцелея някак 

За мен са много интересни макар и малкото отговори до сега.

Как очаквате от един човек (да речем мъж на около 30г) никога до сега в живота си да не е обичал друг. И хоп, появявате се вие и ставате единствената му и първа любов и съответно "първи избор". Изобщо това, първи, втори, пети, десети....как по-точно го разбирате?
Не са ли по-важни чувствата, обичта му към вас, това че би искал да бъдете заедно....отколкото на кое място се нареждате в сърцето му?
Трябва човек наистина да е крайно наивен, за да смята, че никога преди това другият не е обичал. Освен ако не е бил на 13-15г, когато са се запознали. )

Няма най - голяма любов. Всяка любов е различна и не може да се сравнява с предходната или с бъдещата.

По темата - не съм първата му любов. Имал е и други и то не една. Дали съм най - голямата му, незнам. Щастлива съм, че съм настоящата му.

Не знам дали живея с втория си избор...
Преди да срещна мъжа си, когото обожавам с цялата си същност, бях сгодена. Две седмици преди сватбата годеникът ми загина в катастрофа с мотор, спасявайки пешеходец, пресичащ неправилно.

Близо две години по- късно срещнах мъжа ми. Никога не бих го определила като втори избор, обаче. Ако не го чувствам като №1 в моето сърце, никога не бих се обвързала трайно с когото и да било.

Мъжът ми знае за трагичния инцидент.

Mirama мисля, че pasinet питаше за ситуация, в която ти живееш с този човек, но си разбрала, че той е с теб само и единствено, защото по някакви си причини е невъзможно да е с "първият" си избор. Да знаеш, че тайно и дълбоко в душата си, човека до теб обича друга, а ти си просто "заместител" и удобен избор. Как се живее по този начин? Аз не бих могла.....

Мирама, ти явно не разбираш за какво питам. Едно е да си обичал някого и да са умрели чувствата помежду ви, съвсем друго да заспиваш и се събуждаш с мисълта за някого, когото не можеш да имаш, а да се обвържеш с друг защото не ти се иска да останеш сам и без деца до края на живота си.

ето цитат от друга тема:

Такова да не би да се случва на всеки?

Мирама не схващаш въпроса. Не за поредността говорим  

Пасинет -  именно тия "случайни" реплики са вид пъдене.
Абееее теб те взех щото...., ама преди тебе имаше една дето....
Колкото по-културен, толкова по-ошлайфано изпускане.

той
първи избор
втори избор

Mirama, мъжът ми не ми е първият, но подобни чувства към друг не съм изпитвала, затова го определям като "първи" избор. Предполагам, че pasinet точно за това пита.

Охх, отнесла съм се и наистина не съм прочела както трябва за какво точно се пита. )))

pasinet, мисля, че тези неща се усещат още в началото. Ако човек е толкова влюбен в друг човек и не може да преживее предишната си връзка то със сигурност ще му личи. Освен ако не е твърде добър артист. Не бих се захванала с такъв човек и да стоя и да го чакам да му "мине" любовта.
Когато човек започва нова връзка трябва да си е изчистил нещата от предишните, просто не е честно спрямо партньора.

Със сигурност и това е една от причините, за да не потърся 'заместител' (освен основната, че такъв живот ми стои измислено и със сигурност нямаше да съм щастлива в него) - и без да правя признания, абсолютно всичко щеше да ми е изписано на лицето и хората около мен да страдат.
Дори и за уговорен брак със сложени всички карти на масата не съм се замисляла - за това се иска дупе (образно казано); трябва да си пълен дебил, за да можеш да живееш по този начин и в същото време нервите ти да са здрави.

Дете/ деца никога не са ми били самоцел и не са ми липсвали.
Ако бях допуснала да се разминем с любимия обаче щях да бъда истински нещастна.
Също така смятам вкопчването и живота в името на дете като заместител на изгубена любов за абсолютна грешка.

Ако не съм го знаела преди да се обвържа с него и разбера за това впоследствие, бих се почувствала направо измамена.
Но никой не беше чак толкова добър, че да излъже интуицията ми.

ПП.  Смятах, че толкова време и всякакви изпитания са ме направили донякъде безчувствена, но оня ден за пореден път се скъсах от рев на 'Легенди за страстта'. Сега и тази тема... непоправима романтичка съм си аз

Съгласна съм, че ще му личи. Обаче за тези, които го познават.
Няма как да разбереш, че страда по изгубена любов.
Но такива хора са егоисти и все те са се жертвали.

Пасинет и в твоя цитат го виждам.
Що той не се борил?
Ама жена му ме гледа злобно.... щото заминах.... иначе нямаше да й го дам.
Като че ли мъжът е вещ.

.

Поредната ревала на "Легенди за страстта" съм и аз  
Да си заместител не е живот за мен или поне аз не бих го понесла. Една от "чертите" на любовта за мен е единствеността на другия за теб. Не, че преди него/нея никога не сме обичали, а че това е съзнателният и единствен желан избор за партньор в момента. Не мисля, че и мъжът ми би приел да е заместител - прекалено ревнив е.  
Изобщо как така може да си щастлив със заместител? Да не си самотен - разбирам, но щастието не го свързвам с просто да не си сам.

Никога не съм се замисляла ЧИЙ избор съм на мъжа си. А и не е толкова важно, според мене.
Прекаленото замисляне и вторачване често вкарват в сериал. А понякога излизането оттам е труден процес.
П.С. Ако съдя по началото на връзката ни -не, май не съм му 'втори избор".

определено би ми станало тъжно ако знам,че съм втори избор.всеки иска да е голямата любов,обичта,невероятната тръпка.
би ми било тежко,ако знам,че в сърцето на мъжа,когото обичам има кътче,отделена за друга любов,за друга мечта.
колкото до това дали бих си намерила "заместител"..да. самотата винаги е по-лошото от това да бъдеш обичан и да имаш верен човек до себе си.
радвам се,че обаче съдбата ме е дарила с моя първи избор. надявам се и вярвам,че и аз за него съм такава..

Заради една друга тема в този подфорум се замислих над това, дали първоначалния избор, който в последствие се оказва "НЕправилен"  /за разводи и раздели е коментара/ се води първи избор и там заблудата за истинска и най - голяма любов просто ти е изиграла шега.

Малко объркано, но мисълта ми е дали пък понякога вторият избор не е искания, желания и чакания, а първият е бил само "опит - грешка" ? И ако е така дали пък не съм склонна да пожелая да съм вторият избор или самата аз да направя втори избор....

Темата е многопосочна има върху какво да се помисли....

Не съм втори избор. Сигурно щеше да ми е неприятно да съм. Особено ако трябва да се "конкурирам" с някой починал или с някой на пиедестал.

За себе си не бих търсила "заместник". Не вярвам в Единствения Велик Мъж. Ако се разпадне сегашната ми връзка, мисля, че не бих се върнала на пазара за секс-партньор. Остарях, омерзена съм от мъжете, скучни са ми и предвидими. А и колкото и добре да ми е с партньора ми, най ми е добре сама. Но пък човек никога не знае какво го чака зад ъгъла.

Определено свиря първа цигулка, не че съм идеална, просто мъжът ми много ме обича.

Ако той ми показва по някакъв начин, че за него съм втори избор, заместител на някоя друга, би ми било ужасно тежко да продължа да съм с него. Но ако не ми го показва а го чувства, драмата остава в неговото поле.Дали е правилно това- да бъдеш със заместител, честно казано незнам.Самотата не е за всеки, можеби в такива случаи трябва да се намери заместител, но този заместител е желателно да не разбира.

Интересно е колко много жени казват, че са сигурни в това, че са голямата любов за настоящите си партньори и в същото време в толкова много теми пак  жени, споделят, че все още имат силна тръпка и не могат да забравят 'стара' любов.
Пардокс ли е това или самозаблуда? Или пък се дължи на различната емоционалност и сантименталност на мъжете и жените?Или на смолюбието ни и желанието да сме  единствени и незабравими (поне за един мъж)?

Втори .... десети , все ми е тая .
Важното е да се направи правилния избор.
Заместители не признавам, а невъзможната любов = самосъжаление.
Всеки сигурно за някакъв период от време е бил сам и е агонизирал, това го разбирам и знам, че е много гадно.
Просто понякога и някои сме склонни да лягаме на тази кълка и да се носим по течението на оправданията извън нас самите.

Доста време се чувствах зле,когато ме погледнеше ми се струваше,че вижда нея,когато ме целуваше,че целува нея.Не изпитвах ревност,по-скоро някаква много дълбока тъга,която ме задушаваше,изобщо чувствах се ужасно.Как не съм си била шута-не мога да си обясня,знам само че ужасно го обичах и не си представях и ден без него-луда работа,но на 19....Самият той никога не ме е карал да се чувствам като заместител,но аз така се усещах...Може би след около половин година за пръв път ми каза,че ме обича и вярвам,че наистина е било така....

Може би просто в двете теми участниците са различни 

Както всяко друго нещо така и любовта за всеки човек е нещо различно...
Даже ми се струва,че много от хората не могат да разграничават любовта от другите неща.../като мен например /  ...
Та затова....според мен е важно човек да е щастлив според собствените си виждания независимо дали е ,,голямата любов,, или заместителят.

Аз съм се опитвала да бъда със "заместител"..
Започнах връзка с него, с ясното съзнание че няма как да го обикна..просто тръпката липсваше..обаче си беше симпатяга, самостоятелен и самоуверен .. свестен..че и "семеен" тип..
Опитах..постарах се ..
Но не се получи..няма как да бъда с някого само защото е просто "подходящ"..
Нищо, че можеше да ми даде това за което винаги съм мечтала - семейство..
Много гадно се чувствах когато се разделихме..но той ме разбра..
Сега сме си просто приятели..

Та не искам да бъда ничий заместител..никога
Може да съм му петата истинска любов, но не и за да туширам нечии спомени

  С годините започнах да ставам страшно егоцентрична и затова не допускам и не приемам да бъда заместител на нищо и на никого. Не се и задоволявам със заместители! Когато ми се допие МОХИТО -  го пия в любимото си заведение, с кеф, а не си го забърквам в собствената кухня... 

Аз обаче си мисля, че има и нещо друго. Ние, жените може и да сме способни да се оженим за някой, но 10-15 години тайно да страдаме по предишния и да го дебнем по знайни и незнайни пътища, въобразявайки си, че ни свързва космическа връзка. Но мъжете, май, са по-прагматични и за тях когато по някаква причина една връзка приключи, то тя си е приключила и толкова. не въздишат тайно вечер под звездите за предишната, докато настоящата спи, та по-малко жени са заместител в това отношение. Така си мисля де, може и да бъркам.

Тцък , не бъркаш ! Съвпада и с моето мнение .

Аз не вярвам в Единствената и Голямата любов. Мисля че можеш да обичаш повече от един мъж, стига да не се препокриват във времето. Все пак хората се променят, нали така? Онова, което е било важно на 18, на 30 може да изглежда по различен начин...Не че не ми се иска да има една единствена голяма любов, но за своите само 25 години съм се влюбвала чудовищно точно 3 пъти и тримата мъже съм ги обичала брутално, до болка, по много различен начин. Третият е мъжът ми сега, надявам се да не ни раздели нищо и да остареем заедно.
Не мисля, че има смисъл да се живее със заместител... поне не твърде дълго. Ако този човек си остава заместител, ако не успее да породи в сърцето ти "онази" лудост, по добре всеки да продължи сам по пътя си, за да намери шанса да открие любовта си.
Прекарах 5 години от живота си с мъж, с който започнах като "заместител" и истински се надявах да обичам силно, но... не се получи. Напуснах го, когато в живота ми влетя мъжът ми. Ама буквално влетя   А с предишния си останахме близки - може би защото той не иска да ме загуби изцяло, а дълбово в сърцето ми винаги ми е бил повече приятел, отколкото любовник и любим.
BTW, и мъжът ми започна като "заместител". Но имах смелост да му кажа в очите, че животът ми е пълна каша и сърцето ми се тресе по един трети, който остава само в мислите ми и не знам дали и кога ще го преодолея. Но той искаше да се бори за мен. Защо, не знам... Може би заради тръпката на преследването. Спомням си, че го попитах тогава, в най-ранните дни на връзката ни, обичал ли е някога истински жена  и той чистосърдечно си призна - "не, никога. Това чувство все още ми е чуждо." Беше на 23 почти. Сега не се уморява да го повтаря и най-вече, да си вярва   Значи, аз съм първият избор  
А аз, пометена от усещанията, които той породи у мен, бързо-бързо забравих за онзи "титуляр", с който не можех да бъда по ред причини. И му го казах - че той успя да разчисти сърцето ми от всичко излишно. И да остане само той.
От дистанцията на времето мога да кажа само, че човек никога не знае кое е любов и кое ... не точно. Не бих искала да живея със заместител и да се лиша от истинските емоции на любовта за едната емоционална сигурност. Но и ако нещо не върви, не се страхувам да пробвам отново, не гледам назад с усещането, че съм изгубила Единствената любов и животът ми е на доизживяване. Човек никога не знае какво го чака зад ъгъла... ако има очи да го види  

Само така си мислите.

Е, ако страшно много им се натриса бившата , може пък и да го отнесе  ....
Човещина е 
А ти защо не мислиш така ?

 Повечето хора въздишат при спомена за първата любов, това значи ли че почти всички сме/са заместители?

Не всеки човек натоварва любовите си с някакъв фатализъм.


С риск да прозвучи грубо такова нещо на мен ми изглежда почти шизофренично.
Не отричам, че човек може да обича много, до полуда, но да си даде време на страдание и преболедуване и така. А повечето, които споделят, че не могат да преживеят такива раздели се оказва, че са се впуснали в нова връзка, която се е превърнала в постоянна, в много кратък срок след раздялата.
Моето мнение е малко по различно. Такива истерии са по скоро някакъв инат, невъзможност да се справиш с нещо, което не зависи от теб или просто не си прощаваш как така си изтървал човека, който после осъзнаваш като точния.
Ако човек обича някого истински, независимо дали несподелено или невъзможно, винаги може да извлече ценното за себе си от това и да се съхрани като осъзнае, че любовта е да искаш другия да е щастлив, дори и без теб. И че за любовта не е необходима дори връзка.
Не съм срещнала човек, който мога да нарека "всичко за мен". Това е запазено само за детето ми. Признавам, че го обичам много повече от баща му.

описанието ми беше доста метафорично, нямаше нужда да се тълкува буквално. но, продължавам да си мисля, че мъжете са по-практични от жените в това отношение.

Не знам дали са по практични, по скоро те по рядко говорят за чувствата си. Особено пък по форуми. 

Първа, втора, трета...
какво значение има по принцип.
Нормално е жените по мъничко да ревнуват от миналото на мъжа до себе си, но чак пък да се разделят за това, че някога е обичал друга....
Е, ако продължава да я обича и сега, тогава не знам какво бих направила - но това се разбира в началото на една връзка, а не след 5-10 -15 години съвместен живот.
На мен не ми пречи да съм някоя поред, щом съм щастлива в момента.

Взе ми думите изпод пръстите
Все пак понякога споделят пред някой по-близък, затова и имам някои основания за по-различни изводи.

Аз избрах мъжа, който да ме избере.
За мен той (изборът) не може да бъде първи, втори или n-ти, а само правилен и неправилен.
В този смисъл аз съм направила правилния избор, той - също.
Не ме интересува колко и какви жени е имал преди мен. Едва ли ще ме интересуват тези след мен. Достатъчно ми е, че аз съм Жената на неговия живот а той - Мъжът на моя. 
Всичко останало са подробности  .

    Паси ,видно е че половината от отговорилите въобще не четат въпроса , а само заглавието  Можеш ли да го смениш с ,напр Заместител 



     Не бих могла да живея като заместител.Никога не бях се замисляла как би се чувствал един евентуален такъв, сега го направих ....

Да, права си, някои не четат цялата тема. Звучеше ми доста зле, но ще пробвам дали ми позволява такава опция за редакция. 

Да, вероятно е това.
Или това:

Бих умирала по-малко всеки ден ако съм се набутала в тази роля и го усещам.  Но и той не би се чувствал на мястото си. Не вярвам някой да цъфти и връзва в такава връзка.
Хората се страхуват от самотата, но да си с някой друг, само и само да не си сам, не означава автоматично, че няма да си самотен. По-скоро са навързани нещата - ставаш заместител или намираш такъв и си оставаш самотен.

прекалено млада съм, за да посоча която и да е от алтернативите, изброени тук. като ме напусне чувството за безсмъртие след няколко години, сигурно ще мога да кажа кое от двете. но засега не мога да си представя да направя компромис.

Знам,че не съм нито първия избор,нито втория на съпруга си.Познавам се с някои от бившите му,всъщност ние се познаваме от/тази година лятото ще станат 20 години/Женени /1 път сме се развеждали/,но пак се събрахме,Той също не ми е първи вариант.
Да,мисля си понякога за стари любови,сигурно е могло по друг начин да се развият нещата,ако не бях толкова голяма глава/корава имам предвид/
Приемам нещата спокойно,все пак след малко повече житейски опит,емоциите се овладяват и разсъждавам къде,къде по прагматично.
Ако пак се разделим със сигурност няма да съм самотна.Самотата те депресира,състарява,унищожава,убива.Живота е толкова кратък....

Не знам кой избор съм на мъжа ми,важното е,че се чувствам първи.Същите са и моите чувства към него.Не мога да живея мечтаейки за нк химера и да се усмихвам мило на мъжа си,а да търся по скайпа нк друг.Някак си ми е двулично. Вижда ми се и повече от изневяра.В повечето случаи на дадена жена/мъж и липсва нещо в настоящата връзка,за да фантазира за нк минала любов.Даже смятам,че ако са имали шанса да живеят с тази любов,ще бленуват по някоя друга.Сигурно е трудно да живееш в такава ситуация,да не си спокоен и в мир със себе си.

Много точно казано, но все пак да има и  едно мъжко мнение в темата:

"Чуждата кокошка - патка "; “ По-добре врабче в ръката отколкото орел в небесата” е казал народа ... 

Мъжете сме практични точно от тази гледна точка, а именно че е по-добре да правиш секс с реална жена отколкото да си правиш сам секс с мисълта за някоя идеална жена. 
По темата:
Всички сме заместители в един или друг смисъл. Колко от вас въздишат по Том Круз или Брат Пит.  Сега ще ми кажете че “не сме ние” но я надникнете в темата за идеалния мъж или както там беше. Винаги ще има и по-млади и по красиви мъже и жени. Мисълта, че сте единствени и незаменими е по-скоро тийнейджърска мечта отколкото реалност. А мисълта че с някой друг бихте били по-щастливи е плод на факта, че не живеете с него, а само си мечтаете да живеете с него.

В същност как да сте сигурни че когато мъжете ви ви награбят още от вратата то това е заради вас а не за да си “развият пружинката” която някоя друга е навила ??!!     А ?? 

Аз лично бих почувствал облекчение, предполагам, че ще се досетите защо, но това е частен случай.
А по принцип вероятно е много неприятно да научиш такова нещо...
Винаги може да се погледне и малко по-положително на цялата ситуация - все пак втори избор е по-добре от трети, нали така ?


Заместител, няма как, това е живота... Не веднага разбира се(понякога години минават), но не е добре да си сам прекалено дълго време, а е хубаво да имаш дете/деца, а те не стават от въздуха...

   Не, не се сещам защо....

Защото и тя не ми е първи избор.

Бих се почувствала зле. Но знам, че не съм заместител.
 

Сега си мисля, че бих избрала самотата. По-добре сама, отколкото с някой, към когото нямам тръпка.
Но ако това наистина ми се случи, незная как ще постъпя.

колко от спиващите тук живеят с първият си избор?за голямата любов ли иде реч?
нещо не схващам точно за какво е темата

To така-така, но колко години така ?!
Най-малкото дете/деца ще искаш да имаш...

За мене първи избор е равнозначно на брак /съжителство/ по любов и без сметка.
Втори избор е да се реша да живея с човек ей така, само и само да не съм сама, без чувства, с някаква сметка...

Ами...  имаме си дете. 
А за други...  някак си не ми допада идеята да имам деца от различни бащи.
Освен това ще ми е много по-трудно да живея и да се съобразявам с някого, когото не обичам, отколкото сама.

Да пази Господ! 

E, ти имаш, а ако нямаше ?

Когато човек е свободен, може да се влюби отново.

Все някога осъзнаваш, че не си заслужава да страдаш за бившия и отваряш сърцето си за нова любов. А това е съвсем различно от "удобен заместител".

Може, но представи си, че не става. Минават години 5 - 10, завързваш връзки, но нищо не те грабва така. И като станеш на 35 и отгоре няма ли да предпочетеш все пак някой, който те обича, иска да имате деца и т.н. дори и да не изпитваш подобни чувства? Трябва пък и да го криеш от въпросния човек това, за да не го нараниш незаслужено.
За това в общи линии е темата. за тези, които смятат, че са открили своя човек, но по една или друг причина не могат да са с него.
Не на всеки се случва подобно нещо. За това ми е интересна тази страна от живота.

Знам ли...  една жена, като започне да й трака биологичния часовник, е способна на какво ли не. 

Малка съм още, не мога да мисля от позицията на 35-годишна.
Вече казах - сега мисля, че бих избрала самотата.
Ако ми дойде до главата, незнам.  Сигурно ще пусна тема в ДиС. 

Искрено ме разсмя.  ДиС - панацеята за всички проблеми.

Ъ-хъ.
Аз ще рева -  , пък вие ще ми бършете сълзичките -

разведена, с дете
приятелят ми, разведен, с две
как само разбирам за какво говориш
специално ние, аз и той -нямаме никакъв избор, бившите просто.... не са били хората
примирявам се. животът - е такъв. малко тъжен понякога, но - да сме живи и здрави, и къде къде по-лоши неща има на тоя свят  

* на някакви по-късни години, любовта не е това, което беше, когато бяхме на 20... специално при мен, изхабена някак си, ако съм същото за него - как да се почувствам - ами, просто го разбирам, приемам, продължавам

    поздравления за темата