Училището е направено за момичета. А момчетата?

Факт - децата в което и да е общество са били, са и ще бъдат първосигнални и импулсивни. Това е естеството на нещата. Подтискането на емоциите и чувствата им ще доведе до това, което сме свидетели все по-често напоследък: масови необясними убийства от деца на други деца. Или зачестилите детски самоубийства. Масови психози на възрастни, които не излизат от домовете си, страхувайки се, че трябва да общуват с останалите хора.

шемет, не става изобщо въпрос за неоправност и смотаност, а за изграждане по нормален начин на човешките взаимоотношения. Когато те са спуснати отгоре, т.е. наложени от възрастните, правилата обезобразяват невинните души.(само си спомни манифестациите за 9 септември, чавдарчетата и пионерчетата и т.н.). Осмислянето на правилата дава добри резултати: остава и децата да се съгласят с тях. Дайте си реално сметка, че домашното възпитание е доста ограничено. За добро или за лошо, обществото има основна роля в човешките взаимоотношения. Обаче не е достатъчно да изберем "доброто" общество, както проповядва heureuse.


heureuse, неправилно си разбрала примера - традиционно или модерно общество, дали са възрастни или деца, хората имат едни и същи проблеми от векове. Сравнението на институции с лични взаимоотношения дава грешки в логиката 

Между другото, в традиционните общества е имало действителна ефективна система, която е регулирала проблемите между хората, защото всеки един от тях е имал определено място в обществото, което му е давало сигурност и психическа стабилност. Ако си направите труда да прочетете, самоубийствата и модерните поведенчески проблеми в световен план се появяват с модерните общества и налагането на индивидуалния модел на живот.

Нещо ми убягва логиката, не си представям училище без правила, наложени от възрастните.

По твоята логика децата, живеещи в някое гето в Азия или Африка са за завиждане, защото са свободни да се бият и обиждат както намерят за добре, и никой не ги тормози нито с правила, нито с образование. Е, не всички от тях оцеляват, но какво пък толкова - нормални човешки взаимоотношения!

Чудех се дали да пиша. 
Хъм, ще направя последен опит.
Къде видяхте да говоря за бой??
Къде прочетохте, че го приемам за нормално и така си уча децата??
Явно за това Ина я ползваха за боксова круша в България.
Единственото за което говоря са обидите. Нито си струва да се засягаш, още по-малко да отвръщаш.
greendream пише:
Това е темата по която писах. 

Ти ще ме умориш - невинната детска душа, която ще наранява умишлено друго дете, защото било дебело, тънко, кьораво или сакато, която ще се ориентира кое дете е по-ранимо, за да насочи тормоза си системно към него, обикновено с още няколко подобни "невинни" детски души. И които ще правят това обикновено когато възрастен не ги вижда, ей така, защото са много невинни. Зачети се малко в литературата, Кримон, да видиш кои се самоубиват по-често - дали невинните души на които са им отнели като деца изконното право да обиждат или бият другите деца, или техните жертви? И не сравнявай с едно време, защото тогава хората са вярвали в Бог и са се страхували от ада и дори само това е причина да е имало по-малко самоубийства. И вие, които много защитавате правото на НЯКОИ деца (защото съвсем не всички са склонни да го правят) да обиждат или бият (дори и само да обиждат) други, не ви ли хрумва че им правите лоша услуга? Какво ще стане с тези деца като станат на 18 години и започнат да наричат хората "дебели", "педерасти", "грозни" и т. н.? Ако са на Запад като нищо ще отидат на съд за подобно нещо (слава Богу!). И кога и кой според вас трябва да ги научи че не можеш да си позволяваш да го правиш това?

Мда, иди обясни на едно дете че "не си струва да се засяга" като го обидят. Това и възрастните рядко го постигат, пък за децата да не говорим.

децата реагират на различието и казват това, което мислят и виждат - затова не са лицемери 

А сега ми светна, защо редовно в България казват, че англичаните били лицемерни  Те просто няма да си дадат мнението, ако не си им го посикал. Но аз това го броя за положително качество 
Скоро гледах по ТВто 18 годишно момиче, на което и били подмятали, че е дебела. Беше станала анорексичка, страшна гледка  Няма нужда да коментирам през какъв кошмар минава цялото семейство на това момиче, защото някое си нелицемерно детенце е решило да си даде мнението 

добре де, Мери, съвсем сериозно: твоите деца какви са ? Като видят някой грозен човек, изпаднал просещ човек на улицата или циганин от най-мръсните, не си ли отвръщат главата и не ти ли казват насаме, че се отвращават от вида му ? И в същото време какво правят възрастните хора: извръщат съжалително очи, забиват ги в земята, правят се, че не го забелязват ... Кое е подходящото поведение за вашия изискан подход 

Предполагам, че такова възпитано поведение и обществено прието успява да помогне на грозния човек да не се чувства грозен, на бедния - нормален, на циганина - не низвергнат от обществото 

Ще ми се да видя как обясняваш това на твоите деца, ако някой примерно им каже: "Не може да играеш с нас, защото сте имигранти".. или защото ядете/не ядете не знам си какво.. или защото имаш акцент и т.н.
Предполагам се смяташ за щастливка тогава, че не живеете на място, където ВИЕ сте очебийно различните. Или трябва да си загубим идентичността и да се слеем с масата? Какво става със случаите, когато става въпрос за физически различните? Различни от кого? От болшинството или от самите нас???
И моите деца забелязват различните от тях, но не ги уча да ги сочат с пръст или да ги обиждат!

Това, което е факт или очевидно, няма нужда да бъде изтъквано. Когато вниманието се насочи изрично към него, то е с някаква цел: положителна (хвалебствие) или отрицателна (обида).

Интересно ми е нещо друго: когато твоето дете донесе писмото за "дебелото" дете, каква беше твоята реакция? Търсене на причината защо е постъпило така, поощрение, оправдание, насърчаване на този вид поведение или обяснение на това защо другото дете се е почувствало обидено?

Миналата година голямата ми дъщеря заяви, че не иска да играе с момиче от нейния клас, защото било с тъмна кожа (а аз си мсилех, че са приятелки!). Без да ми признае открито, впоследствие се оказа, че въпросното дете е завързало приятелство с друго дете с "тъмна" кожа.
Мисълта ми е, че това, което на повърхността се показва като причина за определен вид поведение, не винаги е реалната причина. Не вярвам твоето дете просто да е решило да даде гласност на нещо, което не е от вчера или от днес и което е било общоизвестно за всички.

Децата могат да бъдат научени да приемат "различното" по много начини,това е поведение което се възпитава,затова по-горе аз говорих за дома,и за нашия опит с моя акцент и пр. Ако аз се отвърна от "циганин от най-мръсните" ще го сторият и децата ни,както и обратното.Всеки си избира поведението,в нашия дом "етикети" не се толерират,нито от "добрите",нито от "лошите", нито към домашните,нито към външния свят.

може и да ми казват насаме или да обсъждат по между си, но не отиват срещу въпросния човек и не му плесват в лицето, че е грозен или изпаднал или мръсен. когато са се впечатлявали от различието на някой и се е повдигал въпроса, обсъждали сме защо е различен, това негова вина ли е и прочие. моите деца (за другите не отговарям) не се гнусят от различни хора. нееднократно са защитавали различни деца в училище. при това без намесата на моля другарката.

а каква според теб е разликата между лицемерие и поведение? как мислиш, че би функционирало едно общество ако всеки се втурне да си споделя мнението, отношението и чуствата към околните и околните започнат да си изразяват наранениет чуства с този всеки с обиди и юмруци?

Ти сериозно ли мислиш, че това, което си описала, е единствената нормална човешка реакция? Погнуса от грозния, от мръсния, от просяка?! И всичко друго е лицемерие? Тоест ако детето ми отиде при просяка и каже "Чичо, на ти моя сок" или пък пропусне да отбележи на висок глас някоя брадавица или женски мустак, то моето дете е явно с промит мозък от политически коректното западно общество?

Имам чувството че аз съм една от Вие-то.
Не защитавам правото на децата да обиждат, защитавам правото на децата да не са задължени за всяко нещо да ходят при моля другарката.
Би ли ми казала, какво точно според теб трябва да правя?? За прословутите чорапи и къпането /ставам досадна вече и на себе си, ама повече примери не искам да давам/??
Днес едно от момичетата и казало, че ще и стане нещо на краката!!!!
Както е казала mili46, хубаво е че живеете на място където не сте различни.
Колкото до историята с полата, я дадох като пример, само за да разберете за какви хора иде реч. Естествено въпроса е бил решен и моята госпожица се е извинила, ама защо и за това да не я по тормозят повечко. Нали на майка и не и пука и не реагира на нито една от обидите. 
Та в заключение, че ми се вижда много нажежена обстановката.
Отивам в България с Ина /тя е на 1г и 3м/.
Вървим по главната в Пловдив, страхотна жега. Пред нас циганка с три малки циганчета /мърляви и дрипави/, едното си влачи шишето със сок и моята госпожица посяга да го вземе, жадна била. След няколко дни я нося на ръце и пресичам един от булевардите, разделен с ограда в средата. Моята дивачка маха ли маха и раздава целувки. Обръщам се. Мда, десетина чистачки, махат, раздават целувки, черни усмихнати /живея в Коста Рика/ радост за моя пумпал.

Определено различният прави впечатление, както на децата, така и на възрастните. Опитваме се да се научим да контролираме поведението си, така че да не нараним човека отсреща. Когато децата ми видят различния и направят съответния детски коментар, аз съм насреща да им обясня, че това е човек като тях и това че изглежда по-различно или е избрал да живее по по-нестандартен начин, в никакъв случай не го прави по-лош, стига да живее така, че да не ощетява по някакъв начин околните. Целта, която аз си поставям и която и в училище се опитват да постигнат е, да научат децата, че даже различния да не им е по вкуса, трябва да се държат уважително.

Точно това е част от смисъла на тази дисциплина  Разчита се, че дори и след като завършиш училище и вече няма кой да те контролира, подсъзнателно продължаваш да следваш този модел.

съвсем го обърнахте на превъзпитателна тема за майки 


не е толкова проста ситуацията, някъде напред в темата писах малко по въпроса, но няма нужда да се коментира наистина един частен случай, защото не е показателен. Примерите са за да илюстрират дадена мисъл, а не защото в действителност това е нещото, което исках да обсъждаме (препратка към първия постинг в темата).

За да ти задоволя любопитството, ще опитам с накратко да разкажа за въпросното дебело дете. То е в 5 кл., а моето е в 3 кл. Вече втора година, откакто детето ми е в това училище, дебелото дете системно тормози всички около себе си - рита, удря, бие, обижда, плюе и т.н. всички красоти без крайности  Когато сина ми се връщаше с кално яке и шапка, защото дебелото "другарче" ги вземало и скачало върху тях в училищния двор, (не се предполага да е в неговото обкръжение, защото най-малкото не са в един клас и на едни години), аз винаги съветвах сина ми да  се оправя сам, а не да казва на моля другарката. Така възприемам света, това е нашето семейно възпитание. Интересно, моля другарката, която стои най-малко в четирите ъгъла на училищния двор през междучасието, никога не беше забелязала тези етични прояви на дебелото. В знак на протест и като начин да се саморазправи, тъй като учителите не се намесваха, моето дете му взело каскета и го оставило на една спирка на автобуса (пътуват с един и същ)  Последва комуникация с моля другарката и родителите на детето, които държаха да им се плати каскета. От наша страна поискахме да платят скъсаното яке  Съответно те оттеглиха искането си, тъй като беше неравностойно, въпреки "емоционалната" стойност на каскета, който беше подарък от баба и купен в Дисниленд в Щатите.

За портокола да отбележа, според училищните правилници и стандарти, сина ми е с отлично поведение и нямаше забележки заради подобни случаи до този момент. За сметка на това, другото момче всяка година е задържано у дома си принудително за по 1-2 седмици, защото явно е създавало проблеми, т.е. не е някой ангел небесен, чувствителен, дебеличък, който горкия само стои и го обиждат.

Ние приключихме случая с якето-каскета, но сина ми всеки ден разказваше как деблия тормозел момичетата, винаги тича и ръга всички когато се качва в автобуса, взима хокейните карти, които си разменят и ги къса и т.н. Един прекрасен ден, лидера на групата приятели, където е "член" моя малък, казал на дебелото - дебел. Всички от групата (5 момчета и 1 момиче) подхванали в хор след негласния си лидер. Съответно всички били замъкнати при директорката, която им продиктувала писмо, доста дълго и в отвратителен стил, с което те се молят да станат приятели на дебелия Брюно. Всичките 6 деца са дали това писмо, с еднакъв текст на Брюно. Аз даже не получих забележка в бележника на детето, а случайно видях изпадналия лист-писмо и го прочетох. Детето ми беше много смутено и се опитваше да прикрие ситуацията. Моля другарката им обяснила, че това е нещо, което ще разрешат между тях! Каква е най-накрая моята реакция: първо исках да зная как са се развили събитията, които разказвам. Естествено, че повярвах на детето си. Казах му, че не одобрявам това, че е обидил детето и че едва ли би се зарадвал ако на него му отправят подобни обиди. Попитах го дали след това писмо ще се промени нещо и дали ще опита да стане приятел с Брюно. Той потвърди, че това е невъзможно отникъде - изобщо не се разбира с детето, а от своя страна Брюно няма никакви приятели. Обясних му моята гледна точка, а имено, че писмото продиктувано от моля другарката е твърде неподходящо и аз ще говоря с нея, че не е това начина да се разрешават проблеми. Проблемът не е бил в това, че Брюно е чувствително дете или това, че са го нарекли дебел. Той даже не се е оплакал, но моля другарката е решила, че това е удобен начин да разреши един от проблемите си в училище. Това е частен случай, но надявам се, че задоволих любопитството.

greendream, аз попитах за твоята реакция, не за това какво точно е станало, макар че така разказана историята звучи доста по-различно и повдига други въпроси за обсъждане (като например прекалено строга дисциплина в училище или липса на дисциплина позволява на "дебелото" момче безпрепятствено да тормози всички около себе си; обидата (и агресията) ли са начинът да протестираме/реагираме; трябва ли да потърсим помощ (и от кого) ако не можем да се справим в дадена ситуация, ролята на училището и семейството при възпитанието, професионализма на учителите и т.н. и т.н.) Но няма да обсъждаме частния случай.

Темата беше тръгнала в хубава посока.