Пак проблем - този път с яденето.

Добре де, защо не го питаш?

Какво ще стане ако му кажеш в прав текст: Денис, това че не се храниш много ме тревожи. Защо не ядеш? Не ти харесва или не си гладен или има някаква причина, за да не го правиш. Виждаш, че всички се трвожим за теб и здравето ти, а на теб сякаш не ти пука, че ставаш все по-слаб.

Нещо такова. Няма ли да ти даде някаква информация?

Мисля, че проблемът е много по-дълбок отколкото ние тук /лаици/ бихме видели и могли да помогнем. Ако наистина яде по пакетче солети само, а ти едва ли ще седнеш да си измисляш проблеми.

Ако не е брат му - значи има нещо друго - което го травмира. Спирането на хранене е вид самозащита, опит за привличане на вниманието, опит да накажеш някой /родителите/ дори, опит да утвърдиш личността си. Избери си едно от изброените.

Питала съм го. Не дава никакво обяснение. Просто казва не искам и това е. Нищо повече.
Никаква идея нямам срещу какво може да е насочен протеста му. Той е изключително чувствително дете, което постоянно преживява нещата. Стигнали сме до там да се страхуваме да го порицаем за елементарни неща

Додо,
мине се не мине време и пишеш за проблем.
Не ми се сърди, но явно детето си има важен проблем, които още не сте разбрали.
На мен отстрани ми изглежда как се борите с "цветовете", а не с "корена".
Потърси добър психолог.
Пожелавам ти успех

Дори и да е така, да разбирам ли, че няма място тук да пиша за проблемите си макар и поотделно, а не в тяхната съвкупност?

Моля модераторите да изтрият темата. Повече няма да ангажирам вниманието ви с личните си проблеми.

Искрено ти съчувствам за проблема и аз си имам едно такова не искащо да яде в къщи.
За щастие не е така зле като при вас, но днес например е яла половин слива и две три парченца картоф и толкова. Хубавото  при нея е че като поседи известно време гладна стигало е до няколко дни в които е карала на фотосинтезо следва ден с три пъти ядене и направо ми иде да го отбележа в календара.
Знаеш ли сигурно все пак има нещо, което преди е харесвал да яде.
Защо не пробваш да не му говориш въобще за ядене, а да сложиш на няколко лесно достъпни места из къщи чинийки с някакви лакомства, които харесва, сандвичи на малки хапки, бисквити, солети, някое малко парче плод или зеленчук. Нищо че досега е отказвал, може пък ако никой не му обръща внимание и не го кара и дебне да се реши да опита нещичко.
Ох не знам на нашите кръстници сине ще бъде 6 клас, а е като сянка и майка му го храни в устата. За щастие няма някакви здравословни проблеми, но просто си е такова детето, за разлика от сестричаката  си която пък непрекъснато търси какво да си хапне и и се карат да не яде.
Кураж и дано скоро да премине този етап.

Додо, недей така! Ние останалите също събираме опит чрез твоя! Моля да не трият темата, а ти продължавай да ни държиш в течение. Има и добри идеи, а и самият факт, че споделяш е успокоение за теб. Засега   и няма да се даваме на децата нали Не съм чела за проблемите с ревността, но пак ще кажа, че имаш много сладки деца и след време всички тези изпитания ще им ги разказваш със смях!

Съжалявам, явно съм доста изнервена.
Моля ако някой няма нищо съществено за казване по-добре да замълчи отколкото да ми подчертава колко огромен проблем имам. Свекърва ми се погрижи доста в тази насока днес.

Благодаря на Деспина и на останалите за съветите. Ще се възползвам от идеята за наслагани из къщата лакомства.

Додо,
Аз си мисля, че жената не те обвинява, че си споделяш проблемите, а се е впечатлила, че си се оплакваш от различни неща, които явно имат общ корен; от това което аз прочетох, останах с впечатление, че те съветва да го откриеш него, а не да се опитваш да разрешаваш отделните проблеми един по един. Не се натоварвай излишно.
И пиши колкото си искаш! Затова са форумите.   

Додо, така както описваш ситуацията при вас е доста сериозна и аз бих те посъветвала да се свържрш със специалист. Ако искаш пиши ми на лични ще ти дам координати.

Незнам каква е била ситуацията при първото ви ходене на психолог. Наистина нещата, които могат да ти кажат могат да звучат страшни, но не мисля, че един добър специалист ще направи това на първата среща. А доколкото разбирам така е станало при вас. Недей да се настройваш срещу всички психолози, защото има и добри професионалисти, които могат да ти помогнат.

Додо,
ти си добра майка, пишеш с толкова много любов за двете си деца и никой няма право да те обвинява и да ти дава квалификации каква си. Така, включвам се в темата, за да ти кажа, че доцентката при която ходих аз -  Байкова се занимаваше и с деца с наднормено и поднормено тегло. Не знам дали може да помогне на Денис, защото е много малък, но мисля, че поне може да те насочи към нейни колеги - детски диетолог. Обади и се нищо не губиши попитай, тя е много очтива и приказлива 0888 370 922.
На мен също ми хареса идеята на Деспина с лакомствата.
И сори за въпроса, но бирена мая на малки деца дава ли се( нали тя засилваше апетита)?

Съжалявам, ако не съм се изразила правилно. Изобщо не коментирам дали да пишеш или не. Но Денис /нали не бъркам?/ явно има поведенчески прояви от различен характер, които те притесняват. Аз просто си мисля, че те са свързани по-някакъв начин. Всъщност идеята ми е да се опитаме да погледнем нещата по-цялостно. Защо не опиташ да ни разкажеш за развитието му от раждането досега и как се е променял във времето. И съответно как си подходила към поведението му.
Аз например от всичките ти постинги оставам с впечатлението, че на него най-много му се е отразило появата на братче.
Не се сърди. Не съм искала да те обидя. Важно е да разбереш причината и да се бориш с нея, а не с проявите й.
Просто исках да помогна   

От доста време чета за проблемите ти с малкия,но все не се наемах да ти дам съвет.Вчера споделих с една с една приятелка по професия психолог,в момента живее в чужбина и си отглежда децата.Та тя казва "ключът за палатката"/предавам нейни думи/ и в появата на второто ти слънчице и по всяка вероятност Денис не е бил потготвен за всичко това.Причини много :1.много е бил малък,2. Когато е бил сам всичкото внимание/а то явно е огромно,колкото да отгледаш пет деца/е било само за него,3.много трудно може да се разбере какво му е вглавицата на това дете.Като психиатър тя съветва среща с Мадлен Алгафари.А аз като майка на три деца бих ти казала ,че такива проблеми имат почети всички майки в по-голяма или по-малка степен.Въоръжете се огромно търпение ,сложи усмивката на лицето си и всичко което той реши да прави или да поиска го превръщай в игра.Показвай му ,че се забавляваш ,че не се притесняваш от неговите капризи.доста дълго стана и не съм сигурна ,че го описах както трябва ,но ако искаш да ме питаш нещо пиши.

Кофти беше първото посещение. Уж водеща специалистка детска, препоръчана от човек на който имам огромна вяра. Първо изплаши неимоверно детето.
После на мен ми се накара жестоко. Изкара ме, че въобще не гледам правилно детето и едва ли не от раждането му всяко нещо е било грешка от наша страна. И че правя също грешки но в другата крайност с малкото дете. За да придобиеш представа ще дам пример. Значи тя ме овика за това, че съм била прегръщала и целувала детето прекалено. Тя смята, че малките деца не бивало да се прегръщат защото това ги плашело. Намирали го като опати за нарушаване на тяхната цялост  и в по-късни етапи водело до ограмни проблеми като напремер след годанка и половина децата почвали да хапят. Като са опитах да възряз тя се разкрещя и ми каза къде сте ги чели тези глупости ? Аз не съм ги чела, какво се опитвате да ми кажете, аз съм водещ специалист в страната.....
После - овика ме затова, че е още с памперс / той тогава беше на две годинки и може би месец два/ Децата трябвало да се слагат на гърне още от 6-7 месечна възраст.
Имам свое виждане, но вече не посмях нищо да кажа.
Абе смятай, че след като през втората половина от посещението което продължи повече от два часа едва се удържах да не се разплача, дето съм устатница по принцип и трудно губя самообладание, какво ми е било. Ей сега като пиша и усещам буца в гърлото....
И така...на Денис му писна по едно веме и реши да излиза в коридора. Тя почна да дрънка с едни лъжици, да блъска едни чекмеджета, той се уплаши, почна да се тръшка. Тя заключи, че има съмнения за изоставане в развитието и че не е контактен. Тук и казах, че това изобщо не е вярно и че може всичко да е, но не и неконтактен. Тя ми казва, че виждала по-добре от мен или нещо от сорта беше...
Мъжа ми го води още веднъж при нея, аз отказах категорично да стъпя повече там. При което той почнал да пищи още на вратата. Тя пък се ядосала че баща му го води а не аз и заръчла следващия път аз дъ съм идела щото и аз съм имала пробелми едва ли не...
Повече не стъпихме, но тя срещала човека който ни я препоръчала - изтъкнат лекар и разтревожена почнала да разпитва за нас, казала че според нея детето страда от аутизъм.
Неговото заключение беше, че е изперкала, но той не бил предполагал.
И така за тези от вас които не са ми чели за тези патила....
Разбирате защо имам страхова невроза от психолози. Макар и да работя и да познавам самата доста такива покрай детския център и при все че и майка ми е психолог.

Извинявай, реагирах необосновано остро вчера. Разбирам, че не си имала лоши чувства, но това, че видях черно на бяло написани големите ми страхове, които не смея и на глас да изрека ме вбеси...не по-скоро уплаши ужасно. Това е причината. Съжалявам още веднъж.