Как се обучават птици в слонско училище

За "собственото мнение"- съпругът ми е машинен инженер. Най- характерният минус на нашенските фабрики, за разлика от останалите, намиращи се една идея по- високо, е точно това- всеки работник си има лично мнение, а когато бъде оставен да го прилага и на практика, ела- че гледай  ! Машини и части хвъркат, материал се лее, обаче той е пич, българският труженик- и знае, и може, за разлика от онези, дето са учили и не знаят. Знайш как ша им го покаже! А,ма...!

Собствено мнение и творчество, за мен, може да има там, където има здрави основи на познанието. Първо основните неща да си научим и овладеем, тогава може и за творчество да си говорим.

" А бе продал той вятъра
преди да се научи да лети...."

Ние не искаме да се учим на основни неща. Те са тъпи, скучни, изживели са си времето.
Ние направо ще излитаме.

Виждам, че май не се очаква училището да се занимава с някакви си неща като "творчество" и "собствено мнение", ако въобще са необходими - то мама и тате да му берат гайлето.

В случая нямах предвид във фабриките всеки да си прави каквото си иска, а по принцип да може да формулира какво иска. Доста често ми се случва напоследък да виждам хора на по 30 и отгоре години, които установяват, че въобще не правят това, което искат. Учили са много, влезли са "където трябва", а сега не искат да са там.

На 30 разбират, че искат да са на друго място с друга професия и дори с друго обкръжение от хора. Ако тогава за първи път се замислиш "А аз къде съм, какво искам и на какво мнение съм?" е малко късничко. Не е фатално, но по-добре да си си задавал въпроса малко по-рано. Дори да си сбъркал някъде, но да си взел някое свое решение.

Все едно, това малко се отклонява от темата. Завършила съм "Физика и математика", така че знам, че ядрената физика не се учи лесно, както и колко е полезна математиката за образования човек. Но в момента една от задачите ми е да "превеждам" учебници на децата си, за да схванат смисъла на това, което се говори, а иначе цитатът от учебника по физика в предишния ми постинг, може да се запише точно с една формула и да е много по-разбираем. Или въобще да не се слага, отколкото да се изисква мобилизацията на роднинския капацитет по въпроса, за да стане ясно за какво въобще говорим.

Училището в момента, демонстрира непрекъснато колко некомпетентни са всички ученици. Те трябва да се научат на "научена безпомощност" - да очакват непрекъснато друг вместо тях да решава, кое е важно и в каква посока да вървят.

Но с училището е така, както и с управлението на всяка една държава. Получаваме това, което сме си поискали и заслужили.

Не бой се, 30-годишните, които изведнъж установяват, че не знаят накъде са тръгнали по-скоро ги е гепила кризата на средната възраст 
Често да ти кажа, преди очаквах, сега не само не очаквам, а и дори предпочитам не училището да ги учи на творчество и собствено мнание. По-добре ми се струва на това да ги науча аз или да се научат в извънкласните занимания (защото там са събрани деца по интереси, а не по административен принцип). Накратко, искам аз да държа контрола, а не някоя институция. И се надявам да се опазя от честата родителска грешка да натискам децата си да учат и работят там, където трябва.

Много похвални идеи. Ако бяха написани грамотно, цена нямаше да имат. Човек, който иска да сменя образователната система, трябва да владее барем граматиката както трябва.

Що се отнася до това трябва ли децата да бъдат насърчавани в творческите си начинания (а не учени на това - то им е присъщо!) - ами така е, трябва, обаче това не е някаква панацея.

Да разбирам ли, че се обединяваме общо взето около това, че не материята, а нейното поднасяне е проблема, и че семейството трябва да има  роля при реализацията на младежа...

Семейството има главна роля в реализацията на младежа, защото той може да разчита само на него. Ако не са усилията на част от родителите децата ще са практически неграмотни.

Така де, - щом нямаме система да успеем да образоваме децата без преработване на учебниците - така ще прави младежа - ще разчита, но понеже обсъждаме статията, която критикува съдържанието, че не е актуално и, че трябва да се промени...за това така меко се изказвам

Значи, ако правилно разбирам, въпросът "Защо децата да ходят на училище?" е решен. Няма какво да се занимаваме с него.
Остава малко да се пооправят учебниците и да се вдигнат драстично заплатите на учителите и няма да имаме повече проблеми в образованието.

Така ли е?

Мисля, че самата ти си наясно, че всеки сам отговаря на този въпрос за себе си. Един иска едно, друг- друго, но основната точка, по която се сближаваме като цяло е тази, че родителите искат на първо място достъпно предложен за децата учебен материал, който да им позволи ПЪРВО да положат основите на познанието, без което няма нито практика, нито творчество и без каквото "свободните мнения" са нищо повече от една фантазия.
На следващо място всеки родител иска основно сигурност за децата си, тъй като нейното уреждане е под въпрос в редица учебни заведения не само у нас. Въпросът за физическото и психическо оцеляване е първенстващ и също предшества останалите. Без да е уреден той, до решаване на други не може да се стигне.
"Виждам, че май не се очаква училището да се занимава с някакви си неща като "творчество" и "собствено мнение", ако въобще са необходими - то мама и тате да му берат гайлето."
Аз пък не "виждам" нищо такова, просто за да се постигнат определени цели си има и определена последователност. Не можеш да прелетиш от А до Я, без да си овладял началото и средата. Творчеството е висш пилотаж на познанието, но за да го има без база нищо не се получава. Тази база трябва да е стабилно овладяна и с нея децата за могат да боравят свободно. Големите художници са бъркали бои с години при някой майстор, композиторите са преписвали и свирили нещо, написано от някой друг, а писателите едва ли са бившите неграмотни деца с бедния речник, натрупан предимно от ТВ и компютърни игри.
Освен това не е реално да се изисква от масовото училище да развива таланти- това са специални деца, със специални потребности, за които има и специални занимания, не в училище и не с масовия поток деца. Ако учителката занимава класа със задачите, които решава моят син по математика, това би била пълна безсмислица. Да достигне нивото си обаче, моето дете доста се е занимавало с упражняване на прости аритметични действия и прости логически задачки, извървяло е определен път. Ако ги накара да преплуват 80 дължини на басейна по физическо- също. Ако г-жата по пеене изисква от сина ми да пропее и просвири ще има доста да почака.
Нека искаме по- реални неща, за да получим поне нещо реално насреща. Не виждам тук който и да било да не желае и да се твори или да си мечтае да се забрани свободното изказване на мнения- било в училище, било- извън него.


 

Не знам защо, но не свързвам "творчество" директно с гениалност, както и с преплуване на 80 дължини в басейна. По скоро със СЪЗДАВАНЕ на нещо. Може да не е гениално, може да е просто красиво, интересно, забавно. Може и такова да не е, но да е сътворено от мен или нас лично. (като суровачките и мартеничките, но не само в часовете по бит и техника). Може да е СЪЗДАВАНЕ на нещо и в други области.

Ако така разглеждаме нещата, има голям шанс да забележим, че децата са по-големи творци от нас. Ние всячески се стараем да им обясним, че ПЪРВО трябва да научат ОСНОВНОТО (което са избрали някои умни глави) и това продължава 12 години. После да поразбъркват още известно време бои и тогава, ако все още им хрумват такива мисли, да започнат да създават.

Не ме разбирайте грешно, не съм против ученето на ОСНОВНИТЕ неща. Смятам, че трябва да има баланс. В момента сме залитнали много силно в едната посока. Не е нужно да залитаме в другата, но поне да уравновесим малко нещата.

menamena,ти каза в статията си какво не ти харесва, после тук сподели какво би искала да се случи...а как си го представяш това да стане на практика, как си представяш нещата?Аз не мога да си представя друга образователна система (от към съдържание), не съм се и замисляла, но щом ти поставяш така въпроса, сигурно нещо ти се върти в главата - какво е то?

Решаването на една логическа задача си е творчество. За много от тях няма предварително зададена схема за решение, нея детето трябва да си я измисли. За да стигне до там, обаче, трябва да е овладяло основата.
Написването на стих или разказче е творчество. За да ги направиш и за да бъдат те не просто някакъв набор от думи, който умилява баба и дядо, защото са просто от внучето, а да съдържат послание и да създава удоволствие, трябва да си овладял граматиката, поне на елементарно ниво. Децата в ІІІ клас пишат съчинения вече. Това си е творчество. За да започнат, обаче и да има като резултат нещо градивно и красиво, следва овладеят някои не само граматични правила, но и такива, свързани с постройката, избягването на тавталогии, правилна употреба на глагорлни времена, замяна на синоними, добра и ясна постройка на изказа.
По ДБТ правят и суровакнички, и мартенички, по рисуване синът ми донесе мой портрет за 8-ми март. Не е художник, но ме беше докарал добре, с лека помощ от г-жата.
Децата не остават само с "основното" 12 години.

Ти имаш ли деца и ако имаш- в кой клас са?

Разговора придобива привкус на това кой аджеба да носи отговорността за нереализираните хора - родителите, или училището...
Ами не е нормален човек на 30г. да се чуди още какво да прави - той или никога няма да разбере или прекалено дълго е чакал някой да го насочи.Няма универсална система за реализация - хората с различни таланти и умения имат изключително различен произход и възможности, защо да се очаква от училището да изравни тези възможности.
За това ще чакам menamena да отговори на въпроса ми както как го вижда нашето образование на практика и бих продължила с евентуални разсъждения.

Вярно е, че има доста залитане в една посока, но тя е да се дават на децата неразбираеми учебници, написани от хора, които изобщо не познават детската психика и етапите на когнитивното развитие на децата. Мен най-много ме тормози материалът по история. Децата на тази крехка възраст нямат никакво усещане за това какво означава разлика от 50, 100 или няколкостотин години. За тях времето се изчерпва със субективното им усещане за това колко време те са живяли, а времето, когато са родени техните родители е като времето на динозаврите. И се оказва така, че децата само наизустяват някакви числа, на които са се случили някакви събития, които изобщо не ги интересуват, защото те нямат и социалния опит да разберат какво означава религия, държавничество или култура.  И после защо децата имали лоши резултати по история! Ами, ще имат, как няма да имат, като те нямат зрелостта да осмислят миналите събития!

По математика е другата глупост. Разбирам, че е добре да усвоят елементарните аритметични операции. Но на кого е нужно в четвърти клас да делят или умножават милиони (че и по-големи числа) на едноцифрено или двуцифрено (после и трицифрено) при положение, че след някакво време започват да се объркват. Разбирам и че математиката учи на логика и дисциплина, но защо трябва да смятат с такива големи числа, вместо да се наблегне на практическата математика? Сега в класа на едното ми дете (четвърти клас) половината деца са започнали да мразят математиката и успеваемостта им е спаднала драстично заради това, че допускат грешки при работата с твърде големите числа. Ясно ми е, че спорът смятане на ръка или калкулатор се води от десетилетия, но в нашата образователна система наистина се прекалява с аритметиката в малките класове.

В нашето училище ЗИП-овете са по български и ДБТ - два много важни предмета и съм доволна от това, че имат два часа повече възможност да усъвършенстват фината моторика и да творят. За мен това е добро съотношение.