Как се обучават птици в слонско училище

И на мен ми е интересно авторката как си представя училището, задоволяващо нейните изисквания.

Аз мога да си развивам идеите си за иделно училище, които имам и за образователна система, каквато си я представям.
Ако наистина ви е интересно ще го направя. Няма да избягам.

Иска ми се преди това, обаче да чуя повече различни мнения и за това ще почакам още малко.

да, Judy, Имам деца, едно в 3-ти и едно в 9-ти клас.

Ами, ще почакаме тогава и ние  !Любопитна съм и се надявах на по-бърз отговор!

Добре, като имаш деца, те не пишат ли, не рисуват ли, нямат ли домашен бит /малкото/, не обсъждат ли теми по социалните предмети /голямото/, произведения по литература, на въпроси по теми не отговарят ли, съобразно мнението си по тях?
А за личното виждане попитах още на първа страница. Не само какво ти се иска, а и кое реално и по какъв начин виждаш да стане.

Аз мога да кажа как си представям подобрената система - на първо място такава, която да носи повече удоволствие. Поднесени правилно, историята, географията, математиката, литературата, биологията са страшно интересни науки. За мен винаги са били такива, помня как се радвах, че най-сетне сме стигнали до древния Египет или други подобни.
Що се отнася до създаването, то пак трябва да е преплетено в материала, който да е много по-интерактивен, сетивен дори. Но е много, много работа това, изисква яка методика, много помощни материали, страхотна система.
Иначе да се насърчава творческото начало отделно от учебния процес е по-лека работа - вземете "Граматика на фантазията" на Джани Родари, блестящи идеи за работа с деца има там.

...и не на последно място добри, всеотдайни, интелигентни, творчески учители. защото такава една система дава прекалено голяма свобода на учителя и ако той/тя не е учител с главно у, работата става още по-зле. аз мога много да приказвам за това, какво става когато в училището се набляга най-вече на идеята на детето да му е забавно и приятно, болна тема ми е...

Това, което пишеш, Анда, е и мое мнение. Вече се спомена за кофти учебниците по Човек и общество. Моят син, обаче, обича този предмет, защото класната им разказва в час за миналото по интересен начин. Когато чете вкъщи енциклопедийките си по история, понякога споделя, че еди какво си го бил чул от госпожата. Веднъж дори сподели колко обичал, когато тя им разказвала урока. Обича и часовете си по литература, особено когато имат извънкласно четене. Отдавна е минал читанката си, носи си и книжки в училище. Съчиненията им са на теми, близки до тях. Интересно му е да работи по домашен бит, макар и да не е особено сръчен, обожава да рисува, макар и да не е добър много там. У дома, в неделя, ми е искал да му дам съчинение да пише.
Защо пиша това. Изводът, който съм си направила още от времето, когато аз съм била ученичка, е че вероятно 90% от това, да се направи материалът интересен и достъпен за децата, зависи от конкретния учител по дадения предмет. Аз имах прекрасен литератор и не ми се наложи да посещавам каквито и да било частни уроци, за да влеза в университета, той не само че ми предаде това, което ми беше нужно, но ме накара сама да започна да търся, да пиша, да чета допълнително и да създавам свои собствени неща.
Само че за да се привлекат качествени хора, които да имат желание да работят, това няма да стане с 350.00 лв. заплата. Ясно е на всеки. Който смята, че може- да стане учител сега, ще го уважавам безкрайно много, но това мое уважение едва ли ще го стопли.

Judy ,това, че качествата на преподавателя и неговото желание и умение да научи класа си и да му задържи вниманието е най-важният акцент в коя да е система - не мисля, че някой може да оспори.Аз разбрах, че menamena оспорва какво се учи вече и ,че не е актуално и не подготвя младите хора за живота, не има дава представа като как да се реализират, не ги ориентира адекватно.Съвсем друга е темата за подготовката на учителите...Аз още си чакам дамата да се появи и да разкаже вече какво си представя модерното и адаптирано образование.
menamena, темата зацикли, давай да вървим нататък  !

Писах в по-горен пост - първо трябва да се привлекат такива хора към системата на образованието, защото в момента един талантлив и енергичен човек няма да иде там или ще иде и след година-две ще си тръгне, защото е обидно срещу таланта и работата си да получава мизерна заплата и неуважение - от държавата, от родителите и от учениците, в този ред.
Сега още има свестни учители, които работят това нещо от двайсет години и го обичат, има и нови ентусиасти, които искат да изпробват идеите си. А когато първите се пенсионират, а вторите се откажат, защото не трябва дълго време, за да ги огорчи?
И без друго са малцинство.

Миз, сигурно е трудно. Я разкажи по-подробно, това е друга страна на монетата, която тук не съм видяла. В момента съм в Брюксел и гледах в музея на динозаврите разни ученици, които ходеха с разпечатани задачки да правят разни интересни неща, поне три отделни групи с учителки имаше. После в центъра пак имаше някакви дечковци със светлоотражателни жилетки, не знам какво правеха. На мен ми изглеждаше привлекателно това.

Иначе аз харесвам училището, в което съм учила, вярно бяхме по някаква експериментална система и първите три години ни бяха много леки и цветни, без оценки и с доста игри, а после си минахме по нормалната програма; училището обаче беше светло и шарено, имаше хубави кръжоци и според мен по естествените науки материалът си беше интересен и лек.

Надали можем да напишем наведнъж цяла една програма за "идеалното училище", пък и форумът не е най-правилното място. За това ви предлагам да обсъждаме "на парче" отделни идеи. Не всички са мои (не откривам топлата вода) нито съм сигурна, че ще работят и ще са адекватни в България, точно затова, смятам, че е добре повече глави да мислят и да си кажат мнението.

Понеже стана дума за учителите, малко разсъждения по темата:

Към момента, в голяма част от случаите учителите използват оценяването като наказание за учениците. "По-лошите" да си знаят мястото.
Учителят не зависи много-много  от успеха на класа, а сега като се опитаха да вкарат някаква такава зависимост, много преподаватели започнаха да завишават оценките, само за да изглеждат успешни.
От другата страна, учениците, вече са се научили, че оценката е начин за проявяване на отношение, а не толкова обективен измерител на знания и прекарват голяма част от времето в "мрънкане" за по-виоки оценки.
Помислете сега, когато един учител подготвя някого за изпит по TOFEL например. Тогава и учителят и ученикът имат един и същи интерес - по-добро представяне на ученика на изпита и съответно са от една и съща страна на барикадата. И учителят знае, че ако дава нереални оценки, това ще обърка работата и ученикът не мисли за това, как да изкръшка и изврънка нещо от учителя, а как да вземе максимално от него.

Та предложението ми:

Повече външно оценяване. Особено при по-големите. Но не в стил - класната на единия клас проверява тестовете на другия, а наистина външно. И оценката на учителите също зависи от представянето на учениците.
Така  слагаме  учители и ученици от една и съща страна на барикадата и уеднаквяване интересите им.

Нямам против - да ги изпитват както намерят за добре, това ще ги кали най-малкото и колкото по-отрано започнат, толкова по-добре.В нашият клас правят тестове най-вече като метод на изпитване.Това си има и положителните и отрицателните страни.Но като оставим настрана методите на оценяване, дай първо да видим какво ще учат децата.
Сега си мисля, че вместо да изпитват нервите на децата като ги изпитват всякакви хора, по-добре е да се повиши контрола върху учителя - повече открити уроци, да речем всеки месец и инспектора да може да препитва също учениците, може и да проверяват тестовете когато им хрумне...
Но заплатата на учителите никак не сам съгласна да зависи от успеха на класа.Предполагам, че има нормативна уредба, която определя и класифицира степента на професионализъм.Ако няма такава - да се помисли...

Като родител също не съм съгласна заплащането на учителя да е свързано основно с успеха на учениците, защото това може да е във вреда на децата. И сега има учители, които чрез децата се опитват да задоволят собствените си с амбиции и товарят ли товарят с домашни и контролни. А какво ще правят учителите, в чиито класове се паднат ученици с по-малки възможности? Всеки учител ще иска да работи само с отличниците, а един клас само от отличници става змиярник. Решението е някъде по средата  и да има някакъв процент от заплатата, който зависи от успеваемостта на учениците.

Присъединявам се към мнението на Боби - по-важно е какво и как учат децата в училище.

Слагайки учителя и ученика по такъв начин от едната страна на барикадата, рискуваме да загубим учителите по селата, в ромските училища, и навсякъде, където се подготвят утрешните работници.
Да си фрагментират "елита" и "калта" още от 7-годишна възраст.

Забравих одеве да кажа, че е нормално ниската оценка да е "наказание" - щом не си учил...Макар, че аз съм втълпила в главата на моето дете, че това е оценяване на положения от него труд, по този начин учителят му показва какво старание е вложил, какво отношение е показал като си е научил за 3 напр."Наказание" не използваме като термин изобщо, когато говорим за успех, защото оценката е само отговор, огледало на показано знание или отношение.Ниска оценка би била наказание само, ако ученикът е показал знания, а несправедливо и нарочно не е оценен справедливо.Казано честно не съм чувала за подобно отношение на учител, ако го има то ми се струва, че ще е по-скоро изключителен непрофесионализъм и някакво изключение и следва да се санкционира.
А, че ще трябва да има метод на оценяване - ще трябва, най-малкото, за да сверява ученикът и родителите му как се справя.Какъвто и да е методът, ако не се прилага правилно и се използва за саморазправа и за да се демонстрира власт, ще е порочен.По-точно - опорочен.
Мисля също, че еднакви тестове в края на годината за всички училища са  добра идея - така може да се види какво е нивото на всяко училище.
Продължавам да разсъждавам - ако се оценяват само по тестове, ако оценката ще е сбор от математическо изчисление от точки на всеки въпрос(като пак остава въпроса, че учителя ще трябва да прецени до каква степен е отговорено), това ще е дно много сухо оценяване и за творчество и индивидуалност изобщо не можем да мислим.Според мен е идеалният вариант, ако има устни и писмени изпити, заедно с това и тестове и в края на срока или годината тест върху основните акценти на предметите, можем горе долу да кажем, че сме оценили правилно ученика.
Обаче...от първостепенно значение е преподавателите да са професионалисти.Ако не са такива, колкото и да ги контролира инспектората или др. институция, всичко ще е бошлав работа за сметка на децата обикновено.

имам и други коментари по темата, но бързам да се изкажа по това предложение
не е панацея
дъщеря ми учи в Щатите и имат точно такива тестове на края на годината - започват още от 3- ти клас и продължават до като завършат средно образование, имат всяка година по 3-4-5 теста. Обществените училища ги оценяват по тези тестове. Следователно натискът е точно там- за учителите това е основното, което искат от децата- да минат 70% поне,. А всяка година трябва да показват подобрение- т.е. резултатите да им са по- високи от предишната. Ами месеци наред дъщеря ми беше стресирана за тия тестове... Благодаря, честно казано от такива оценки