На практика жената носи цялата отговорност за двете деца, защото едно, че бащата постоянно пътува и още, че той се опитва да компенсира отсъствието си с разглезване на сина си.
- Публикувана: 22 фев. 2009, 21:20 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2009, 15:31 ч.
Искам мнението на повече хора
Мисля че не е малък за да се оправя,а защо не се опита и да работи.Вярно е че и липсата на баща оказва влияние.А при майка му защо не отиде.Най-добре е с мъжат ви да поговорите и вземете решение,на 20години би трябвало да поработи малко,а не да се чуди по 4-5 пъти да се къпе и да си измисля разни щуротии
Мисля че не е малък за да се оправя,а защо не се опита и да работи.Вярно е че и липсата на баща оказва влияние.А при майка му защо не отиде.Най-добре е с мъжат ви да поговорите и вземете решение,на 20години би трябвало да поработи малко,а не да се чуди по 4-5 пъти да се къпе и да си измисля разни щуротии
Защото бащата не дава и дума да се издума - да работи. Къпането по 4-5 пъти на ден не е да си измисляш щуротии, а сигнал за психическо разстройство. И депресията не се лекува с бой.
bubka123, след всичко описано, става ясно, че бащата е абдикирал от ангажиментите и ги е прехвърлил на теб... При това положение, мисля, че трябва да го уведомиш за съвсем резонните ти притеснения, че сина има психически или психологически проблем. Някой го подхвърли като идея, но ми звучи смислено - да се касае за депресия или друго разстройство...Колкото по-рано се диагностицира този проблем, толкова по-големи шансове има да се разреши. Наистина бащата е този, който трябва да се намеси и да издейства консултацията със специалист. Мисля, че е вероятно да срещнеш съпротива и отричане на проблема от страна на бащата, така че си подготви солидни аргументи защо мислиш така...
Така описаният младеж, неговото поведение, депресивните му състояния и не дотам адекватните реакции, според мен, са начин за печелене на внимание. Проблемът е в това, че тези състояния като цяло е твърде вероятно да прерастнат в агресия, която да рефлектира върху теб или още по-лошо върху дъщеря ти.
Един разговор с бащата, наблягайки на този факт и позовавайки се на здравия му родителски разум, биха дали положителни резултати.
А защо не опиташ сближаване или разговор с приятелката му. Младите хора дават добри идеи за решаването на проблемите или най-малкото /ако се подходи правилно/ дават яснота на ситуациите.
Един разговор с бащата, наблягайки на този факт и позовавайки се на здравия му родителски разум, биха дали положителни резултати.
А защо не опиташ сближаване или разговор с приятелката му. Младите хора дават добри идеи за решаването на проблемите или най-малкото /ако се подходи правилно/ дават яснота на ситуациите.
Много от децата, чиито бащи липсват страдат жестоко и при здраво, щастливо семейство. Имам приятели, които са завършили корабоводене, но и минута не са мислили да го практикуват, защото знаят какво ще причинят на децата си от собствен опит. Мъжът ми пътува. Вече се отразява на синът ни. Той твърди, че няма баща като го питат нещо, после пояснява защо няма/ако благоволи/. Не ми се мисли как се отразява на едно момче отсъствието на бащата при раздяла в семейството в такава ситуация. Особено ако се налага да живее с хора, които не е познавал.
Поздравления на авторката за съпричастността и позицията. Тя сигурно вече сама се е убедила колко тези морски мъже не са наясно за какво става дума в реалния живот. И това е основият проблем мисля- мъжът и не вярва, колко сериозни са нещата защото не ги вижда. За съжаление и аз не виждам друг изход освен говоренето и най- важното не спестяването на нищо от поведението на сина му. Известна е насажданата "максима" да не се "тревожат" с "глупости" мъжете в морето, но е неправилна и дълбоко погрешна- нищо не трябва да се спестява. Вече има достатъчно начини за комуникация. А че е нужна квалифицирана помощ- нужна е. Но трябва да излезе от родителя, който е отговорен за момчето. Успех
!
Поздравления на авторката за съпричастността и позицията. Тя сигурно вече сама се е убедила колко тези морски мъже не са наясно за какво става дума в реалния живот. И това е основият проблем мисля- мъжът и не вярва, колко сериозни са нещата защото не ги вижда. За съжаление и аз не виждам друг изход освен говоренето и най- важното не спестяването на нищо от поведението на сина му. Известна е насажданата "максима" да не се "тревожат" с "глупости" мъжете в морето, но е неправилна и дълбоко погрешна- нищо не трябва да се спестява. Вече има достатъчно начини за комуникация. А че е нужна квалифицирана помощ- нужна е. Но трябва да излезе от родителя, който е отговорен за момчето. Успех
!
аз смятам,че трябва да свържете момчето с някой психолог.Според мен то има нужда да говори,да споделя.Това,че родителите му са се развели,че баща му е пътувал и не е бил с него през повечето време са създали у него комплекси,който сега избиват.Факта,че е зависим от приятелката си,че се къпе по няколко пъти на ден(а може би и често е пред огледалото?) говори,че има комплекси за себе си.За мен единственият виновник е баща му.Това,че пътува не е оправдание за него..моя съпруг също патуваше през първите 10 години от брака ни,но когато се върнеше гледаше да прекара всяка свободна минута със синът ни.Така,че не спестявай и не щади бащата.Кажи му и без да се обвинявате потарсете най доброто решение за момчето.
Лошото е, че съм се опитвала много пъти да обясня на баща му и директно и с намеци, той заключва до едно "ти го мразиш" и не се опитва да си зададе въпроса дали не съм права, че аз съм с него повече време и по добре го познавам от него самия. Решила съм дори ако не иска да ме разбере да му покажа тук сайта и ако не вярва на мен поне да се опита да повярва на толкова много хора, които мненията им се препокриват.
Това ще е последния опит, който ще направя за да проумее, че има проблем.
Това ще е последния опит, който ще направя за да проумее, че има проблем.
Значи независимо дали има нужда от специализирана помощ или не, от позицията на мащеха според мен ще си навлечеш само и единствено негативи ако споменеш думата психоаналитик. Всичко останало може да обясниш на баща му, но това момче е на 20 и не е и не би трябвало да е твой проблем!
Като се върне мъжът ти, да не си затваря очите за проблемите на сина си, а веднага да потърси помощ! Поведението на младежа не е никак нормално поведение за тази възраст. А майка му с какво с занимава по цял ден, та не обърне внимание на сина си??
П.П. Сега видях, че майката е в чужбина. Според мен двама възрастни хора да заминат в чужбина и да оставят децата си на произвола на съдбата не е отговорно отношение, особено ако имат притеснения за психическото състояние на някое от децата. Съжалявам, не искам да се заяждам, но си мисля, че мъжът ти постъпва безотговорно, удобно отдалечен от проблемите на сина си, като не обръща внимание на състоянието му, а майка му - че го е зарязала и е хукнала и тя навън.
П.П. Сега видях, че майката е в чужбина. Според мен двама възрастни хора да заминат в чужбина и да оставят децата си на произвола на съдбата не е отговорно отношение, особено ако имат притеснения за психическото състояние на някое от децата. Съжалявам, не искам да се заяждам, но си мисля, че мъжът ти постъпва безотговорно, удобно отдалечен от проблемите на сина си, като не обръща внимание на състоянието му, а майка му - че го е зарязала и е хукнала и тя навън.
Може и бащата да си знае "стоката", но отказва да го приеме или признае. Щом се е карал за това с бившата, до степен да вдигне ръце от него, а сега и с настоящата... е не може да не се замисли, защо се получава едно и също. Ако продължава да те обвинява теб за всичко и отделно момчето те тормози, връзката ви май е обречена. Колкото по- сериозно се опитваш да говориш, толкова по-голяма ще бъде съпротивата.
Има вариант да не обръщаш внимание на странностите на момчето и да се дистанцираш от живота му, но ти си знаеш дали това е приложимо за теб.
Има вариант да не обръщаш внимание на странностите на момчето и да се дистанцираш от живота му, но ти си знаеш дали това е приложимо за теб.