Моряшка съпруга съм, гледам сина на съпруга си, който е от предния му брак. Изкара тежък пубертет. Много неща има пропуснати в първите седем. Сега е на 20 години. От една година мисля, че дори и повече, се проявява в него една скрита агресия, като непрестанно се мъчи да създава конфликти и интриги между мен и баща му. Той има брат, който живее при майка му преди да дойде при нас да живее и там имаше тези проблеми все брат му и майка му бяха виновни за нещо/отчитам грешката на баща му, който винаги казваше горкото дете/, сега се получиха и тези моменти и тук, сега сме му виновни аз и дъщеря ми, крадели сме баща му , той стоял гладен докато баща му го няма и всякакви всевъзможни глупости, които близките ми остават със паднала уста като ги чуят. От една година ми прави впечатление, че постоянно нещо го боли, все ходи на лекар, все взима хапчета. С две думи се опитва да концентрира вниманието върху себе си, онова чувство за малоценност. Къпе се по 4-5 пъти на ден, спи вечер с по 4-5 блузи, сега има проблем едно петънце от косата му падна, да това е проблем, но то е на базата на гъбична основа, премиването на една коса води до проблеми бях го предупреждавала за това преди три години. За един месец си измисли три болести - зъби, очи, настинка, пениса петънце, сега косата май станаха повече ама това е от един месец. Ходи на лекар казват му , че не е нищо особено, той се шашка , съответно шашка и баща си /той не може да знае какво е тук/. Защо си мисля, че това дете , вече мъж има нужда по скоро от психоаналитик. На прав път ли съм? И ми помогнете как мога деликатно да обясня на баща му, че има проблем и че не мисля лошото на сина му.
- Публикувана: 22 фев. 2009, 21:20 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2009, 15:31 ч.
Искам мнението на повече хора
Има нужда да си запълва времето с нещо полезно. Скуката му идва в повече, липсата на баща също.
Работи ли? Учи ли? Ако не - ще му помогнат да не си търси измислени причини.
Бих помолила бащата да проведе строг и сериозен разговор, че вече не е малко дете и трябва да разчита на себе си повече.
Работи ли? Учи ли? Ако не - ще му помогнат да не си търси измислени причини.
Бих помолила бащата да проведе строг и сериозен разговор, че вече не е малко дете и трябва да разчита на себе си повече.
От това, че се къпе по 4-5 пъти, си вадя извода, че явно не работи, за да има толкова време да се плацика... На 20 год. не мисля, че е разумно млад човек да си стои вкъщи и да сменя кълките. А относно болежките - типичен хипохондрик.. На по-дълбока психическа основа го има описано като синдром на Мюнхаузен. Мисля, че не е странно усещането ти, че този младеж има нужда от консултации с психолог и може би и професионална ориентация...
На това "дете" май му е скучно и се чуди как да привлече внимание върху себе си.Сякаш най-добре е да си намери някакво занимание-работа например,че да не си пълни главата с глупости,да не тревожи и вас.Първо си помислих,че иска да привлече конкретно твоето внимание,но като пишеш,че и при майка си е правел така,значи проблема е другаде.Както вече са те посъветвали,поговори с баща му.Обясни му нещата така,както ги описваш тук.Сподели му,че се притесняваш за момчето по такива и такива причини.Дано мъжът ти да се върне по-скоро,за да ти помогне да разрешите този проблем,че по телефона или в скайпа не става.Трябва лично.Мен ако питаш,това момче още не го е пуснал пубертета.А дотогава-според мен недей да повдигаш въпроса за психолога пред него.Не че няма нужда,но изчакай баща му да си дойде.А през това време можеш да опиташ да обясниш на момчето,че няма да толерираш подобно поведение и че мъжете не се държат така.Нещо в този смисъл,ти ще решиш как точно да подходиш.Успех!
Първо и преди всичко това не е дете, а голям човек, който би трябвало вече да е самостоятелен. Аз на тия години вече бях втора година студентка и въпреки че нашите ми помагаха работех и се гледах почти сама. На 21 дори се омъжих и едва ли някой от близките ми ме е смятал за чак толкова безпомощтно дете. Според мен този човек има някакъв психологически проблем, на който е необходимо да се обърне внимание от специалист, за да може момчето да си стъпи на краката и да вземе собствения си живот в ръце. Ти не можеш цял живот да си му бавачка. Говори с баща му, но деликатно и без нападки, защото налагането на общото ви решение на момчето според мен ще ви е достатъчно трудно. Успех желая!
Oпитай се , още по-добре заедно с таткото, да откриете заниманието, което ще осмисли живота на момчето - работа или учение, обвързано с работа.
Консултация с добър психотерапевт много би помогнала.
След време може би ще дойде момент, в който той да се отдели в самостоятелно домакинство, макар и близо до вашето.
Няма да коментирам родната майка, живееща в същия град, която го е прехвърлила на отсъстващия баща! Тя също носи отговорност, при това по-голяма, щом е възпитавала момчето в по-ранните му години.
В този форум може да повториш въпроса си към специалист:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showforum=157
Консултация с добър психотерапевт много би помогнала.
След време може би ще дойде момент, в който той да се отдели в самостоятелно домакинство, макар и близо до вашето.
Няма да коментирам родната майка, живееща в същия град, която го е прехвърлила на отсъстващия баща! Тя също носи отговорност, при това по-голяма, щом е възпитавала момчето в по-ранните му години.
В този форум може да повториш въпроса си към специалист:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showforum=157
Така както описваш нещата единствено сочат, че момчето има нужда от специализирана помощ!
аха и то сериозна ...
Определено такъв тип проблеми не се получават от скука и мързел. Има сериозен психологически проблем и то хипоходнрията е най-вероятно върха на айсберга. Ако я проявява за да привлича внимание, тогава може да се касае за вид характеропатия, която е изключително трудно лечима. Имам горчив опит в близък и положението е почти безнадеждно. Пратете го на психоаналитик/псхилог/психиатър непременно. Може да помогне (макар че в случаите на характеропатия влиянието на психолозите е само временно докато пациента откаже, а това става рано или късно), но най-важното е ще постави някаква диагноза за да не се измъчвате вие...
Аз от 17 годишна съм излязла от дома си и се изхранвам сама,това не е дете за мен,а ве4е един голям мъж.
Всъ6тност,ти опитвала ли си се да говориш с младежа,сами на 4 о4и,да ти разкаже от какво се страхува,за какво ме4тае,тоест да се опиташ да поговориш с него като 4е си му приятелка,а не майка?
Всъ6тност,ти опитвала ли си се да говориш с младежа,сами на 4 о4и,да ти разкаже от какво се страхува,за какво ме4тае,тоест да се опиташ да поговориш с него като 4е си му приятелка,а не майка?
А как се разбира със сестра си, всъщност дъщеря ви сестра ли му е? Според мен поведението му говори "Обърнете ми внимание", "Имам отчаяна нужда от разбиране". Опитайте с поведение, не толкова с разговори, да му покажете, че го цените и го обичате. Възложете му някоя отговорна задача, правете повече неща заедно. Страшно полезна ще е и консултация със специалист, както казват момичетата от форума.
Не знам до каква степен има нужда от помощ, но е на 20 години - не е дете все пак! Аз на 18 отидох да живея в чужбина и от тогава родители ми не ми помагат ( не защото не искат, но аз сама се оправям ). Омъжих се на 19, гледаме си сами детенцето. Като ще ви тормози и ще сее интриги в семейството - да се оправя сам!
Наистина има нужда от специалист. Много е деликатна ситуацията...
Но не разбирам всички които са се изказали преди мен. Какво, да му посочи вратата на момчето ли? Може действително да създава проблеми, да е конфликтен, да интриганствува, но трябва да се погледне на него като на собствено дете. Колко от вас биха изгонили детето си ( при аналогичен случай) и да му кажете да се спасява самостоятелно, щото било вече пълнолетно.
Извинявам се за това което ще напиша, но в българският език не случайно се използва думата "мащеха", а не "втора майка".
Много мога да напиша по темата, но аз съм пристрастна. Имаме племенница с подобен проблем.
Но не разбирам всички които са се изказали преди мен. Какво, да му посочи вратата на момчето ли? Може действително да създава проблеми, да е конфликтен, да интриганствува, но трябва да се погледне на него като на собствено дете. Колко от вас биха изгонили детето си ( при аналогичен случай) и да му кажете да се спасява самостоятелно, щото било вече пълнолетно.
Извинявам се за това което ще напиша, но в българският език не случайно се използва думата "мащеха", а не "втора майка".
Много мога да напиша по темата, но аз съм пристрастна. Имаме племенница с подобен проблем.
Не знам до каква степен има нужда от помощ, но е на 20 години - не е дете все пак! Аз на 18 отидох да живея в чужбина и от тогава родители ми не ми помагат ( не защото не искат, но аз сама се оправям ). Омъжих се на 19, гледаме си сами детенцето. Като ще ви тормози и ще сее интриги в семейството - да се оправя сам!
Явно нямаш роднина с психически проблеми за да напишеш това.
И аз на 18 години съм се оправяла сама в чужбина. И какво от това? Там е точно проблемът, че момчето на 20 години явно не може да се оправя сам, а има проблеми. Това е все едно някой да се оплаче, че го боли корема и ти да му кажеш-- "Е, как така те боли? Мен пък не ме боли"
Това, че обръща вниманието единствено и само към себе си говори, че иска вниманието ви да е само към него, т.е. чувства се чужд в тази къща, несигурен, липсва му внимание. Явно не можеш да говориш с баща му от разстояние и да му обясниш всичко, в детайли. 
Мен ако питаш - опиши всичко в детайлно писмо и го изпрати на баща му (не може на кораба да няма интернет връзка
). За да е предупреден човека за какво иде реч, а не да си мисли, че при вас стават страхотии и ти не обръщаш внимание на тях.
Детето (ако може изобщо да се нарече дете, защото 20 години са си една не съвсем детска възраст), се нуждае от консултация със специалист - психолог, не с психиатър.
Само не знам как ще го убедиш да отиде там, че има нужда от помощ от специалист.
И аз като другите ще попитам - защо не работи или учи? Няма ли си приятели, за да се разтушва с тях, а тормози теб и сестра си? Няма ли си приятелка?
Мен ако питаш - опиши всичко в детайлно писмо и го изпрати на баща му (не може на кораба да няма интернет връзка
). За да е предупреден човека за какво иде реч, а не да си мисли, че при вас стават страхотии и ти не обръщаш внимание на тях.Детето (ако може изобщо да се нарече дете, защото 20 години са си една не съвсем детска възраст), се нуждае от консултация със специалист - психолог, не с психиатър.
Само не знам как ще го убедиш да отиде там, че има нужда от помощ от специалист.
И аз като другите ще попитам - защо не работи или учи? Няма ли си приятели, за да се разтушва с тях, а тормози теб и сестра си? Няма ли си приятелка?
Според мен трябва да обясниш всичко на бащата / дори да се наложи и да не си толкова тактична, колкото ти се иска/ После седнете и поговорете тримата! Опитайте се да решите някак проблемите, намерете му занимание - учене, работа, спорт... каквото и да е! Стига да му е интересно и да не е от "ден до пладне".
Пиша, но в мен остава едно неприятно чувство още като прочетох какво си написала. Не искам да те обидя по никакъв начин и предварително се извинявам, но... за наркотици мислила ли си?
Пиша, но в мен остава едно неприятно чувство още като прочетох какво си написала. Не искам да те обидя по никакъв начин и предварително се извинявам, но... за наркотици мислила ли си?
Благодаря на всички!
Сега да уточня много от задаваните въпроси.
За българската приказка мащеха:) не знам дали съм типичната, но се тревожа за съдбата на човека, който е частица от живота на мъжа му. Дъщеря ми, не му е кръвна сестра, защото тя е от предния ми брак. Нормално е да не я приема толкова близка, а и не сме го насилвали просто уважение и разбиране, опитвала съм се да балансирам във всичко, когато купувам подаръци винаги съм гледала да има повече за него за да не се чувства ощетен и т.н. Този 20 годишен младеж е студент първа година, но го виждам, че има достатъчно свободно време, за работа баща му не дава и дума да стане защото той трябвал да учи, със спорт се е захващал много пъти и то какви ли не спортове, от дете още, но всичко продължава не повече от 2 месеца, след това губи интерес защото не го издигат веднага на пиедестал и се отказва, последното беше футбол, отказа се под пред текст, че два мача стоял на пейката на резервите. За наркотици, да минало ми е през ума, дори съм го проверявала, имаше период,които се събираше с компания, която ме притесняваше, но сега съм сигурна, че не. Има приятелка, която му осъществява контрол/на него така му харесва явно/ , до такава степен, че аз се учудвам, проверява го дали се е прибрал у дома след като се разделили преди 5минути. За майка му, виня я до толкова колкото се отказа с борбата с пубертета в най - важната му възраст, после не я виня защото,ако баща му в много случай беше заставал на нейна страна с едно обикновен но "майка ти е права, че те кара да поемаш отговорността за действията си" и не постоянно да казва " горкото дете" , тя беше права да кажа вземи си го и си бери плодовете на егоиста, който изграждаш. След това тя замина за чужбина и е там в момента, другото и дете е достатъчно голямо и се грижи само за себе си, с две думи казано 360дни в годината аз съм с него. За мен той е дете /дори и пораснало/ и ми се иска да помогна, но някак си се чувствам безсилна, не само защото той манипулира баща си и това почва да рефлектира на отношенията помежду ни и на отношението на баща му към дъщеря ми, от което виждам, че тя страда, но и от това, че си мисля, че има проблем , вече, който се касае за специалист, лошото е, че не знам как да обясня, че психолога е полезен за всеки човек и не е страшен.
Сега да уточня много от задаваните въпроси.
За българската приказка мащеха:) не знам дали съм типичната, но се тревожа за съдбата на човека, който е частица от живота на мъжа му. Дъщеря ми, не му е кръвна сестра, защото тя е от предния ми брак. Нормално е да не я приема толкова близка, а и не сме го насилвали просто уважение и разбиране, опитвала съм се да балансирам във всичко, когато купувам подаръци винаги съм гледала да има повече за него за да не се чувства ощетен и т.н. Този 20 годишен младеж е студент първа година, но го виждам, че има достатъчно свободно време, за работа баща му не дава и дума да стане защото той трябвал да учи, със спорт се е захващал много пъти и то какви ли не спортове, от дете още, но всичко продължава не повече от 2 месеца, след това губи интерес защото не го издигат веднага на пиедестал и се отказва, последното беше футбол, отказа се под пред текст, че два мача стоял на пейката на резервите. За наркотици, да минало ми е през ума, дори съм го проверявала, имаше период,които се събираше с компания, която ме притесняваше, но сега съм сигурна, че не. Има приятелка, която му осъществява контрол/на него така му харесва явно/ , до такава степен, че аз се учудвам, проверява го дали се е прибрал у дома след като се разделили преди 5минути. За майка му, виня я до толкова колкото се отказа с борбата с пубертета в най - важната му възраст, после не я виня защото,ако баща му в много случай беше заставал на нейна страна с едно обикновен но "майка ти е права, че те кара да поемаш отговорността за действията си" и не постоянно да казва " горкото дете" , тя беше права да кажа вземи си го и си бери плодовете на егоиста, който изграждаш. След това тя замина за чужбина и е там в момента, другото и дете е достатъчно голямо и се грижи само за себе си, с две думи казано 360дни в годината аз съм с него. За мен той е дете /дори и пораснало/ и ми се иска да помогна, но някак си се чувствам безсилна, не само защото той манипулира баща си и това почва да рефлектира на отношенията помежду ни и на отношението на баща му към дъщеря ми, от което виждам, че тя страда, но и от това, че си мисля, че има проблем , вече, който се касае за специалист, лошото е, че не знам как да обясня, че психолога е полезен за всеки човек и не е страшен.
Мисля че не е малък за да се оправя,а защо не се опита и да работи.Вярно е че и липсата на баща оказва влияние.А при майка му защо не отиде.Най-добре е с мъжат ви да поговорите и вземете решение,на 20години би трябвало да поработи малко,а не да се чуди по 4-5 пъти да се къпе и да си измисля разни щуротии
Мисля че не е малък за да се оправя,а защо не се опита и да работи.Вярно е че и липсата на баща оказва влияние.А при майка му защо не отиде.Най-добре е с мъжат ви да поговорите и вземете решение,на 20години би трябвало да поработи малко,а не да се чуди по 4-5 пъти да се къпе и да си измисля разни щуротии
Защото бащата не дава и дума да се издума - да работи. Къпането по 4-5 пъти на ден не е да си измисляш щуротии, а сигнал за психическо разстройство. И депресията не се лекува с бой.
bubka123, след всичко описано, става ясно, че бащата е абдикирал от ангажиментите и ги е прехвърлил на теб... При това положение, мисля, че трябва да го уведомиш за съвсем резонните ти притеснения, че сина има психически или психологически проблем. Някой го подхвърли като идея, но ми звучи смислено - да се касае за депресия или друго разстройство...Колкото по-рано се диагностицира този проблем, толкова по-големи шансове има да се разреши. Наистина бащата е този, който трябва да се намеси и да издейства консултацията със специалист. Мисля, че е вероятно да срещнеш съпротива и отричане на проблема от страна на бащата, така че си подготви солидни аргументи защо мислиш така...
Така описаният младеж, неговото поведение, депресивните му състояния и не дотам адекватните реакции, според мен, са начин за печелене на внимание. Проблемът е в това, че тези състояния като цяло е твърде вероятно да прерастнат в агресия, която да рефлектира върху теб или още по-лошо върху дъщеря ти.
Един разговор с бащата, наблягайки на този факт и позовавайки се на здравия му родителски разум, биха дали положителни резултати.
А защо не опиташ сближаване или разговор с приятелката му. Младите хора дават добри идеи за решаването на проблемите или най-малкото /ако се подходи правилно/ дават яснота на ситуациите.
Един разговор с бащата, наблягайки на този факт и позовавайки се на здравия му родителски разум, биха дали положителни резултати.
А защо не опиташ сближаване или разговор с приятелката му. Младите хора дават добри идеи за решаването на проблемите или най-малкото /ако се подходи правилно/ дават яснота на ситуациите.
Много от децата, чиито бащи липсват страдат жестоко и при здраво, щастливо семейство. Имам приятели, които са завършили корабоводене, но и минута не са мислили да го практикуват, защото знаят какво ще причинят на децата си от собствен опит. Мъжът ми пътува. Вече се отразява на синът ни. Той твърди, че няма баща като го питат нещо, после пояснява защо няма/ако благоволи/. Не ми се мисли как се отразява на едно момче отсъствието на бащата при раздяла в семейството в такава ситуация. Особено ако се налага да живее с хора, които не е познавал.
Поздравления на авторката за съпричастността и позицията. Тя сигурно вече сама се е убедила колко тези морски мъже не са наясно за какво става дума в реалния живот. И това е основият проблем мисля- мъжът и не вярва, колко сериозни са нещата защото не ги вижда. За съжаление и аз не виждам друг изход освен говоренето и най- важното не спестяването на нищо от поведението на сина му. Известна е насажданата "максима" да не се "тревожат" с "глупости" мъжете в морето, но е неправилна и дълбоко погрешна- нищо не трябва да се спестява. Вече има достатъчно начини за комуникация. А че е нужна квалифицирана помощ- нужна е. Но трябва да излезе от родителя, който е отговорен за момчето. Успех
!
Поздравления на авторката за съпричастността и позицията. Тя сигурно вече сама се е убедила колко тези морски мъже не са наясно за какво става дума в реалния живот. И това е основият проблем мисля- мъжът и не вярва, колко сериозни са нещата защото не ги вижда. За съжаление и аз не виждам друг изход освен говоренето и най- важното не спестяването на нищо от поведението на сина му. Известна е насажданата "максима" да не се "тревожат" с "глупости" мъжете в морето, но е неправилна и дълбоко погрешна- нищо не трябва да се спестява. Вече има достатъчно начини за комуникация. А че е нужна квалифицирана помощ- нужна е. Но трябва да излезе от родителя, който е отговорен за момчето. Успех
!
аз смятам,че трябва да свържете момчето с някой психолог.Според мен то има нужда да говори,да споделя.Това,че родителите му са се развели,че баща му е пътувал и не е бил с него през повечето време са създали у него комплекси,който сега избиват.Факта,че е зависим от приятелката си,че се къпе по няколко пъти на ден(а може би и често е пред огледалото?) говори,че има комплекси за себе си.За мен единственият виновник е баща му.Това,че пътува не е оправдание за него..моя съпруг също патуваше през първите 10 години от брака ни,но когато се върнеше гледаше да прекара всяка свободна минута със синът ни.Така,че не спестявай и не щади бащата.Кажи му и без да се обвинявате потарсете най доброто решение за момчето.
Лошото е, че съм се опитвала много пъти да обясня на баща му и директно и с намеци, той заключва до едно "ти го мразиш" и не се опитва да си зададе въпроса дали не съм права, че аз съм с него повече време и по добре го познавам от него самия. Решила съм дори ако не иска да ме разбере да му покажа тук сайта и ако не вярва на мен поне да се опита да повярва на толкова много хора, които мненията им се препокриват.
Това ще е последния опит, който ще направя за да проумее, че има проблем.
Това ще е последния опит, който ще направя за да проумее, че има проблем.
Значи независимо дали има нужда от специализирана помощ или не, от позицията на мащеха според мен ще си навлечеш само и единствено негативи ако споменеш думата психоаналитик. Всичко останало може да обясниш на баща му, но това момче е на 20 и не е и не би трябвало да е твой проблем!
Като се върне мъжът ти, да не си затваря очите за проблемите на сина си, а веднага да потърси помощ! Поведението на младежа не е никак нормално поведение за тази възраст. А майка му с какво с занимава по цял ден, та не обърне внимание на сина си??
П.П. Сега видях, че майката е в чужбина. Според мен двама възрастни хора да заминат в чужбина и да оставят децата си на произвола на съдбата не е отговорно отношение, особено ако имат притеснения за психическото състояние на някое от децата. Съжалявам, не искам да се заяждам, но си мисля, че мъжът ти постъпва безотговорно, удобно отдалечен от проблемите на сина си, като не обръща внимание на състоянието му, а майка му - че го е зарязала и е хукнала и тя навън.
П.П. Сега видях, че майката е в чужбина. Според мен двама възрастни хора да заминат в чужбина и да оставят децата си на произвола на съдбата не е отговорно отношение, особено ако имат притеснения за психическото състояние на някое от децата. Съжалявам, не искам да се заяждам, но си мисля, че мъжът ти постъпва безотговорно, удобно отдалечен от проблемите на сина си, като не обръща внимание на състоянието му, а майка му - че го е зарязала и е хукнала и тя навън.
Може и бащата да си знае "стоката", но отказва да го приеме или признае. Щом се е карал за това с бившата, до степен да вдигне ръце от него, а сега и с настоящата... е не може да не се замисли, защо се получава едно и също. Ако продължава да те обвинява теб за всичко и отделно момчето те тормози, връзката ви май е обречена. Колкото по- сериозно се опитваш да говориш, толкова по-голяма ще бъде съпротивата.
Има вариант да не обръщаш внимание на странностите на момчето и да се дистанцираш от живота му, но ти си знаеш дали това е приложимо за теб.
Има вариант да не обръщаш внимание на странностите на момчето и да се дистанцираш от живота му, но ти си знаеш дали това е приложимо за теб.
Някой тук беше казал "връзката ти е обречена" наистина бяхте прави. Когато споделих с вас проблема си се обърнах и към психолог, опитах се да обясня на мъжа до мен, че състоянието на сина му не е леко и че той е човека , които трябва да постови ясни правила и норми на поведението като начало, в началото той се съгласи, но сина му не спа през тези месеци докато аз мълчах, а обработваше баща си. Държеше същото поведение,което беше и през предните рейсове - тайно се храни, взимаме лекарства на куп, най вече създаваме интриги и говори на баща си колко е болен и онеправдан , дори днес чух и реплика, че съм го смятала за изрод, започна да си заключва стаята. Това за мен беше върха на черешата, не знам как това може да се нарече семейство всеки да си заключва стаята. Когато се обадих на баща му да го попитам защо е така, той ми отговори защото не желае да ми пипат дрехите. И ушите ми чуха още куп глупости, накрая се стига до реплики - аз ще спя със сина си в една стая, а ти с дъщеря си в друга и куп обвинения и че не вярва, на всяка реплика, която аз съм казала, а е вярно това, което сина му е казал. Сега съм в дилема дали да напусна апартамента преди да се прибере или да го изчакам да се върне, това ще е след две седмици.
Вероятно моето мнение не е меродавно,защото не съм в такава ситуация и нямам деца,но аз бих си събрала партакешите и детето и бих се изнесла на момента. Да видим великото му синче,което реве от всички как ще се оправя само!
Щом баща му не застава зад гърба ти,и отказва да види сина му как се държи значи тоя човек не е за теб и най-много да ти донесе още неприятности,на теб и на детето ти,което пък има най-малко вина за случващото се!
Успех ти желая!
Щом баща му не застава зад гърба ти,и отказва да види сина му как се държи значи тоя човек не е за теб и най-много да ти донесе още неприятности,на теб и на детето ти,което пък има най-малко вина за случващото се!
Успех ти желая!
Бубка, знам 4е е лесно да даваш акъл и да казваш зарежи го/търпи го когато не ти е в къщата, но това май е най-добрата стъпка за теб и дъщеря ти. Деца нямате заедно, а на практика си без мъж, след като той постоянно пътува. Остави ги да се оправят сами, защото ако останеш нищо ама нищо няма да спе4елиш. Ако бащата се осъзнае един ден може да полу4иш някакво признание и може би благодаря за положените грижи, ако не се осъзнае9 или "детето" спре да се държи ттака) сметни 4е си го излекувала като сте се отделили и си дала спокоен живот на двама дето явно се заслужават.
Пера4ка и готва4ка за наемане ще си намерят.
Пера4ка и готва4ка за наемане ще си намерят.
Благодаря Ви момичета, понякога на човек му е нужна малка думичка, за да има сила да се бори. Борих се години наред, да доказвам обич преданост и разбиране, ние с дъщеря ми желаех ме семейство, но явно не ни е писано, детето ми направи много компромиси си заедно с мен. Искаше дори да му казва татко, но това не беше разрешено от сина му и той никога не изрази собствено мнение, а само казваше щом искаш , но първо ще говоря със сина ми, подарък ако трябваше да ми купи, аз казвах "не искам , за да няма проблеми" той казваше "спокойно аз съм се оправил с това" толкова жалък звучеше. Толкова много мислих и колкото и да не ми се иска още един такъв стрес в живота ми, май нямам друг избор. Надявам се четвъртата жена в живота на мъжа с когото живея да издържи повече. Той има два брака преди това, аз съм трета жена с която живее.
Според мен момчето страда от хипохондрия ,освен това явно желае да привлече
вниманието на бащата ,което в миналото му е липсвало върху себе си.Освен това
струва ми се се изживява като жертва.Може да греша ,но четейки с това убеждение
останах.Според мен наистина има нужда от психоаналитик ,не виждам кое му е
срамното и ужасното-много известни личности също ходят на психоаналитик.
Може би трябва някак си да убедиш мъжът си ,че не го мразиш ,а си загри-
жена за това момче ,което м/у другото наистина се държи като дете.И ако не вяр-
ва ,тогава да отиде при психоаналитика със синът си и професионалист ,който не
познава момчето и не го мрази да му обясни ,че наистина има някакъв проблем.
вниманието на бащата ,което в миналото му е липсвало върху себе си.Освен това
струва ми се се изживява като жертва.Може да греша ,но четейки с това убеждение
останах.Според мен наистина има нужда от психоаналитик ,не виждам кое му е
срамното и ужасното-много известни личности също ходят на психоаналитик.
Може би трябва някак си да убедиш мъжът си ,че не го мразиш ,а си загри-
жена за това момче ,което м/у другото наистина се държи като дете.И ако не вяр-
ва ,тогава да отиде при психоаналитика със синът си и професионалист ,който не
познава момчето и не го мрази да му обясни ,че наистина има някакъв проблем.
То толкова години обясняване - и той още не е разбрал, или се прави на не разбрал...
Че "хлапето" / ле-леее на 20 годи. такъв дечко / има проблеми, и дори сега като почва да се
заключва, е ясно на всички. Но май и таткото е за специалист - щом вместо като
родител да погледна проблема в очите и да намери начин да го разреши - той отива
да спи при него !!!!!!!
Бубка, как си търпяла толкова време това. Че и твоята хубавица да подложиш на този Ад ?!
Ако имаш начини остави всичко зад гърба си, и живей живота си в спокойствие, толкова нерви
си изхабила заради двама неблагодарника.....я шута и си гледай себе си и детенцето си !!!
Те да се оправят сами / ако могат / - търтеи !
УСПЕХ !!!
Че "хлапето" / ле-леее на 20 годи. такъв дечко / има проблеми, и дори сега като почва да се
заключва, е ясно на всички. Но май и таткото е за специалист - щом вместо като
родител да погледна проблема в очите и да намери начин да го разреши - той отива
да спи при него !!!!!!!
Бубка, как си търпяла толкова време това. Че и твоята хубавица да подложиш на този Ад ?!
Ако имаш начини остави всичко зад гърба си, и живей живота си в спокойствие, толкова нерви
си изхабила заради двама неблагодарника.....я шута и си гледай себе си и детенцето си !!!
Те да се оправят сами / ако могат / - търтеи !
УСПЕХ !!!
Това ,което разказваш звучи ужасно. Пожелавам ти много сили да се справиш бързо с пролема , и най-накрая да имаш спокойствие .
Съвет няма да давам, има достатъчно и ти ще си решиш как да постъпиш! По-скоро искам да споделя мнението си за това "момче".
Според мен е един мързелив лигльо, на който му липсва внимание. Усеща ,че вече е пораснал и скоро ще се наложи да си хване живота в ръце. Определено целта му е да ви раздели с баща му , и да го използва само за себе си.
Колкото до бащата - не мога да го разбера. Не е ли оценил какво си направила за детето му през всичките тези години? Колко жени биха лишили себе си и детето си от много неща ,в името на някой ,който не го заслужава?
Пожелавам ти много сили и успех в решението ,което вземеш!
.Съвет няма да давам, има достатъчно и ти ще си решиш как да постъпиш! По-скоро искам да споделя мнението си за това "момче".
Според мен е един мързелив лигльо, на който му липсва внимание. Усеща ,че вече е пораснал и скоро ще се наложи да си хване живота в ръце. Определено целта му е да ви раздели с баща му , и да го използва само за себе си.
Колкото до бащата - не мога да го разбера. Не е ли оценил какво си направила за детето му през всичките тези години? Колко жени биха лишили себе си и детето си от много неща ,в името на някой ,който не го заслужава?
Пожелавам ти много сили и успех в решението ,което вземеш!
Бездействието ражда пороци.
...но лошото е това ,че жената все пак се замисля да напусне мъжът си именно защото
малкият безделник е постигнал целта ,която явно отдавна упорито преследва.
Това с търсенето и намирането на болести се нарича хипохондрия и е вид психическо разтройство.Присъщо е за хора с ниски комплекси,които имат нужда да привлекат внимание към себе си.Бившият ми съпруг страдаше от хипохондрия,беше някакъв кошмар 
да,тези хора принципно са инертни и мързеливи
Според мен е един мързелив лигльо, на който му липсва внимание. Усеща ,че вече е пораснал и скоро ще се наложи да си хване живота в ръце.
Моят съвет е да изчакаш тези 2 седмици и като се върне мъжа ти, да му кажеш кратко и ясно. Защото не се знае "малкият" какви ще ги натвори в твое отсъствие.
Няма абсолютно никакъв смисъл да стои там и секунда повече, и да хрантути 20-годишното дете.
Моят съвет е да изчакаш тези 2 седмици и като се върне мъжа ти, да му кажеш кратко и ясно. Защото не се знае "малкият" какви ще ги натвори в твое отсъствие.
Няма абсолютно никакъв смисъл да стои там и секунда повече, и да хрантути 20-годишното дете.
А ако малкият потроши къщата и продаде мебелите, и после обвини нея?
И аз мислех да ти пиша веднага да се изнасяш без да ти пука кой какво ще си мисли, за да не се налага да изтърпиш и кошмара на раздялата, молбите, и убежденията които тези егоисти и търтеи ще ти дръпнат когато се усетят, че все-пак е по-удобно в къщи с обслужващ персонал. Но докато ти пиша момичетата бяха ти написали последните мнения. Може би наистина по-добре е през оставащото време да обясниш всичко на дъщеря ти, да си намерите друго жилище и да изнесете всичко от личния си багаж, което няма да се забележи, за да си спестите после колкото може повече от контактите. Когато се върне просто се изнеси без да му позволяваш да ти влияе и убеждава. Аз поне така бих направила. Желая ти успех, по-малко нерви и огорчения и много хубави и важни неща да те чакат от тук нататък в живота ти !
!
Благодаря момичета, човек има нужда от подкрепа дори и само с думи. Това и правя всеки ден по малко от личните си вещи изнасям, но лошото е , че тук в жилището повечето неща са мои и няма как да не разбере. Но поне част от тях може. Той вече е почнал да сътворява нещата за мен и дъщеря ми. Малката е с мен и не иска да го гледа и миг повече, аз бях намерила едни писма негови към баща му в които има такива думи и епитети към мен и дъщеря ми, че ..... уж ги криех, тя ги намери и успя да прочете един лист, така, че въпроса с дъщеря ми да и обяснявам, няма нужда, тя все пак е на 16 и достатъчно разбира. Баща му така след като ми ги изрече тези думи и ред не е писал и не се е обаждал, комуникира със сина си. Да са живи и здрави, дано Господ ми прости, болката и страданието ,което причиниха на мен и дъщеря ми. И дано дъщеря ми ми прости , че исках да имаме нормално семейство и сгреших в преценката си.
Ами още по-добре - дай му и писмата като доказателство, че знаеш какви ги твори.Кажи му всичко,което си преживяла както го разказа тук та дано си даде сметка какво прави, но едва ли... А животът е пред вас с дъщеря ви и свободата е сладка...и се диша по-леко, пък кой знае - може да е дошло време да срещнете истински хора! Радвам ти се,че си се решила. Не разбирам хора, които си намират оправдание да стоят в такава ситуация и при такова отношение.
С дъщеря на 16 години и ден няма да стоя в тази обстановка! Съдейки по написаното, почти съм сигурна, че младежът има сериозни психически проблеми. Не чакай да посегне на дъщеря ти! Изнеси се, пък после се разправяй, грижи се и т.н.
От опит знам, че когато спасихме един роднина, като почти насила го заведохме на психиатър, после за родителите му пак станахме лошите.
От опит знам, че когато спасихме един роднина, като почти насила го заведохме на психиатър, после за родителите му пак станахме лошите.
Здравеите .Искам да отговоря на всички които са взели отношение по случаят на бубка.Ето аз сам въпросният баща ,които за много от вас не е загрижен за синът си и за жената до него!!!!Това може да изглежда така във нечии очи,защото във желанието ми да осигурявам нормален живот на всички около мен пропуснах много моменти от животът на синът ми и моят личен живот.Ето синът ми е утре на лекар,а във вдруги ден отива да живее със брат си а аз сам сам както преди,затова искам да кажа на тези които препоръчат замини си че това не е начинът по които трябва да се спасиш,а диалогът,и ако е имало чувства между двама зрели то желанията на един деветнадесети годишен не би било да са пречка.Лек ден на всички.
А къде беше диалога през тези години?Аз останах с впечатлението,че ти е било по-лесно да си затваряш очите и ушите, вместо да се опиташ да разбереш и другата страна.За да стигне жената до това решение, мислиш ли,че и е било лесно?Синът ти е постигнал, това, което е искал.Вече си само негов, ама дали ще му хареса така? Не се сърди на нея, че си сам, а на себе си, защото, не си пожелал да я чуеш, когато е трябвало. А това изпращане да живее при брат му, пак ми прилича, на бягство от проблемите.Успех на всички пожелавам!
Проблемът ти е доста сериозен настина.Ако това момче беше твой син нещата щяха да бъдат различни,ето защо трябва да си 2 пъти по-внимателна с общуването си с него,защото независимо,че живеете заедно и ти се грижиш за него истината е,че си оставаш мащехата(без да се обиждаш).От това,което прочетох останах с впечатлението,че това момче страда от комплекс за малоценност.Може би е време изцяло да промениш подхода си.Вместо да говориш с баща му,защо не седнеш да поговориш с него.Дай му да разбере,че вече е мъж,че когато баща
му го няма ти и дъщеря ти разчитате на него,че той е мъжът в сем.С две думи гласувай му доверие и му дай повече отговорност.Когато човек се почувства нужен,значим тогава неминуемо поведението му се променя.Не знам дали съм права,но не мисля,че ще загубиш нещо,ако пробваш този подход.Успех!
му го няма ти и дъщеря ти разчитате на него,че той е мъжът в сем.С две думи гласувай му доверие и му дай повече отговорност.Когато човек се почувства нужен,значим тогава неминуемо поведението му се променя.Не знам дали съм права,но не мисля,че ще загубиш нещо,ако пробваш този подход.Успех!
Здравеите .Искам да отговоря на всички които са взели отношение по случаят на бубка.Ето аз сам въпросният баща ,които за много от вас не е загрижен за синът си и за жената до него!!!!Това може да изглежда така във нечии очи,защото във желанието ми да осигурявам нормален живот на всички около мен пропуснах много моменти от животът на синът ми и моят личен живот.Ето синът ми е утре на лекар,а във вдруги ден отива да живее със брат си а аз сам сам както преди,затова искам да кажа на тези които препоръчат замини си че това не е начинът по които трябва да се спасиш,а диалогът,и ако е имало чувства между двама зрели то желанията на един деветнадесети годишен не би било да са пречка.Лек ден на всички.
Иди и ти със сина си на преглед, защото да ти кажа ако имаш един неуспешен брак мога да го приема, но това е третата жена, която те напуска, я вместо да овиняваш вземи се замисли за твоите грешчици невинни и не се крий зад оправдания!!!
Здравей Uliana23.Виж това че ме определяш като безмозъчно същество си е твое право и е от твоята камбанария или така си разбрала писанията тук.Има много неща които тук не са написани или са изопачени,но искам да ви кажа на всички че е много лесно да даваш съвети и да очерниш някого(особено тия сьс съветите да ме напусне) животът е много лесен отстрани и дето се вика като е далеч не ти пука толкова.Браво на всички ви със съветите и дано по малко хора не гледат сериозно на тях а само за развлечение.
bubka123 много добре те раэбирам и аэ имам доведено дете и макар и по-малка винаги се опитва да е център на внимание и все нещо я боли все нещо и има!?много е трудно и за съжаление съвет не мога да дам,но знам от опит че е погрешно да се опитваш да убедиш бащата че нещо не е наред...
Гена, по-кротко бе, човек. Радвам се, че бубка е надалече, че много се е измъчила.И не мисли, че нашите съвети са я накарали да реши.
Ама направи и ти нвщо за себе си, за сина си.
Обясни как стоят нещата от твоя гледна точка, ще се опитаме да те разберем. Тук наистина обикновено се чува едната страна.
Ама направи и ти нвщо за себе си, за сина си.
Обясни как стоят нещата от твоя гледна точка, ще се опитаме да те разберем. Тук наистина обикновено се чува едната страна.
Ако съпругата ви, наистина си е тръгнала, мога само да я поздравя. Вие господине, не само че не сте и били опора, а напротив, не сте и имали доверие, не сте се вслушвали в думите и, не сте опитали да спасите брака си дори след нейните опити. Нали вярвате само на сина си, ето сега сте двамата. Жената ви е обичала и е направила всичко възможно да имате едно нормално семейство. Поради що сега плачете? В така описната ситуация, това е най-милия начин по който мога да кажа какво мисля. Не смятам, че сте за психиатър. Смятам, че сте човек, който не заслужава обичта на жена си и ще получи това което търси. Ще си останете сам. И според мен си го заслужавате напълно.
П.П. И ми е жал за жена ви и за похабените години, а е можела да срещне и стойностен човек и да е щастлива. Нищо, никога не е късно.
П.П. И ми е жал за жена ви и за похабените години, а е можела да срещне и стойностен човек и да е щастлива. Нищо, никога не е късно.
Бубка,
бих искала да те подкрепя в решението ти да напуснеш мъжа си. Да ти кажа в по- голямата част от живота ми съм живяла само с майка ми и грам не съжалявам за това. Даже съм й благодарна.
Мисля си, че съпругът ти е виновен до толкова, че се развел с майката на децата си( образно казано виновен- на всеки се случва) и до толкова, че в стремежа си да осигури материало спокойствие на семейството, е пропуснал важни моменти от развитието на сина си. Нормално, че ще изпитва вина за това, нормално, че ще иска да угоди на всяка прищявка на детето си. Това е много тъжно, но е факт.
По въпроса за момчето, мисля че то просто е жертва на обстоятелствата в неговия живот. Израстнало е с липста на двамата си истински родители, трябвало е да свикне с чужда жена, била тя и светица. За много от децата на разведените родители това е Огомен проблем.
Ти си направила всичко по силите си. Помъчила си се достатъчно. Погледни сега в собствения си живот и този на дъщеря си, опитай се да компенсираш всичко онова, което й е липсвало на нея. Всеки прави грешки понякога. Важното е да се поучи от тях. Успех ви желая!
бих искала да те подкрепя в решението ти да напуснеш мъжа си. Да ти кажа в по- голямата част от живота ми съм живяла само с майка ми и грам не съжалявам за това. Даже съм й благодарна.
Мисля си, че съпругът ти е виновен до толкова, че се развел с майката на децата си( образно казано виновен- на всеки се случва) и до толкова, че в стремежа си да осигури материало спокойствие на семейството, е пропуснал важни моменти от развитието на сина си. Нормално, че ще изпитва вина за това, нормално, че ще иска да угоди на всяка прищявка на детето си. Това е много тъжно, но е факт.
По въпроса за момчето, мисля че то просто е жертва на обстоятелствата в неговия живот. Израстнало е с липста на двамата си истински родители, трябвало е да свикне с чужда жена, била тя и светица. За много от децата на разведените родители това е Огомен проблем.
Ти си направила всичко по силите си. Помъчила си се достатъчно. Погледни сега в собствения си живот и този на дъщеря си, опитай се да компенсираш всичко онова, което й е липсвало на нея. Всеки прави грешки понякога. Важното е да се поучи от тях. Успех ви желая!
Здравейте.Заведох синьт ми на психиатър и на психолог(и то не на какви а на доказани лекари ,единият е със степен)и го прегледаха обстойно и му направиха психологичен профил.Няма никакви отклонения и си е напълно нормален младеж със собствено мнение и със много добър интелект.Така че когато пишете тук че един човек е луд и го отписвате от живота ВНИМАВАЙ ТЕ,не се правете на големи специалисти и на много разбиращти и не давайте погрешни сьвети на човек които има нужда от тях.Отидете вие на лекар или просто гледайте по позитивно на живота.Ще ви призная че за първи път се регистрирам във подобен сайт и не съм очарован от "милите"ви думи.Пожелавам на всички ви папатен вятър във морето наречено ЖИВОТ .Обичайте се.
Gena-gena , добрия интелект няма никаква връзка с отклонения в поведението. Ти беше ли в кабинета когато го преглеждаха!? Или синчето ти каза каква е диагнозата? А каква е гаранцията, че и там не е играл театри?
Виж момче, вярно е, че си ги осигурил материално, но знаеш ли как се отглежда дете? Нали жената вече ти е отгледала детето, може спокойно да я изгониш и да хвърляш кал по нея... Много мъжко поведение! Браво!
Виж момче, вярно е, че си ги осигурил материално, но знаеш ли как се отглежда дете? Нали жената вече ти е отгледала детето, може спокойно да я изгониш и да хвърляш кал по нея... Много мъжко поведение! Браво!
Това че няма психически проблеми е добре, но това не означава че няма характеропатия и хипохондрия.Пък и какво се научи той от тази ситуация - пълен егоизъм и че всичко се постика с подлост,интриги и с лошо, и че той може всичко да прави и всичко му е простено... Мислиш ли как да му помогнеш за негово добро и за доброто на хората,които по-нататък ще бъдат до него в живота му?!
Здравейте.Заведох синьт ми на психиатър и на психолог(и то не на какви а на доказани лекари ,единият е със степен)и го прегледаха обстойно и му направиха психологичен профил.Няма никакви отклонения и си е напълно нормален младеж със собствено мнение и със много добър интелект.Така че когато пишете тук че един човек е луд и го отписвате от живота ВНИМАВАЙ ТЕ,не се правете на големи специалисти и на много разбиращти и не давайте погрешни сьвети на човек които има нужда от тях.Отидете вие на лекар или просто гледайте по позитивно на живота.Ще ви призная че за първи път се регистрирам във подобен сайт и не съм очарован от "милите"ви думи.Пожелавам на всички ви папатен вятър във морето наречено ЖИВОТ .Обичайте се.
Именно един "нормален" младеж с добър интелект ЗНАЕ как може да манипулира и СЪЗНАТЕЛНО да върши всички тези действия, които "жена ти" ни описа, така че това е още по-опасно, но явно ти си такъв "тапир", та не можеш да го разбереш.
Синът ти е много жесток с теб и си играе на контрол, а ти струпваш всичко това върху хората, които искат да помогнат! Явно не си роден да бъдеш с жена и разделите ти го показват! Никоя жена не заслужава да се подлага на това - каквато и да е! 
Авторката трябва да се радва, че се е оттървала от теб, а на теб ти е крайно време да се замислиш защо поредната жена в живота ти вече я няма до теб! Не си ли се замислял дори за миг! В случая приказката "кон с капаци" ти подхожда повече от перфектно!!!
Явно всички твои жени и всички във форума сме с грешни разбирания - толкова много хора бъркат, а ти единствен си прав!
Здравеите .Искам да отговоря на всички които са взели отношение по случаят на бубка.Ето аз сам въпросният баща ,които за много от вас не е загрижен за синът си и за жената до него!!!!Това може да изглежда така във нечии очи,защото във желанието ми да осигурявам нормален живот на всички около мен пропуснах много моменти от животът на синът ми и моят личен живот.Ето синът ми е утре на лекар,а във вдруги ден отива да живее със брат си а аз сам сам както преди,затова искам да кажа на тези които препоръчат замини си че това не е начинът по които трябва да се спасиш,а диалогът,и ако е имало чувства между двама зрели то желанията на един деветнадесети годишен не би било да са пречка.Лек ден на всички.
Диалог между вас категорично никога, ама никога не е имало!
Тя се е опитала да ти обясни, а ти си знаел своето си. И да - винаги ще бъдеш сам, защото ако не се промениш, именно това заслужаваш!!! 
Изчетох цялата тема и все още не мога да повярвам, че бащата не може да си отвари очите и да погледне истината.Хлапето явно е супер, защото много умело си е изиграло картите.Горкия човек все пак, да си манипулиран така от едно хлапе.......при това на тази възраст?
А за бубка, то е ясно, че ще се изнесе, такъв никой не би го търпял.То и моят син се опитва да ни манипулира, защото знае, че татко му е строг и "къде е на баницата мекото", но аз смятам себе си и мъжът ми за интелигентни хора и сядаме и говориме.
А за бубка, то е ясно, че ще се изнесе, такъв никой не би го търпял.То и моят син се опитва да ни манипулира, защото знае, че татко му е строг и "къде е на баницата мекото", но аз смятам себе си и мъжът ми за интелигентни хора и сядаме и говориме.
Чета я тази тема отдавна, но сега ще напиша - как може мъж уж зрял визирам бащата да не може да проумее нищо.Точно защото е здрав психически е още по-лошо значи всичко е измислено от интелектът му и правено с цел. Ти като го заведе на доктор обясни ли му ситуацията ама с подробностите не както ти виждаш нещата, а как то ги е описала жена ти? Ако го беше направил веднъж да изкажеш своето мнение и после това на жена ти тъй като тя я няма да го направи лично гарантирам ти,че психологът щеше да ти разправя друго. Нямаше да ти казва,че е болен напротив щеше да му стане ясно на докторът какво представлява синът ти като личност. При психолог не се ходи само ако си луд и никой тук не твърди,че синът ти е луд чети внимателно.Всички смятаме,че не желае да те дели с друг човек и не желае да има нормално семейство до себе си.
Сетих се да изкоментирам каквото помня на прима виста да не се връщам да чета темата. Понеже имам такъв пример около моето семейство - представи си бил стоял гладен ами ако го е мързяло да си сервира може и гладен да е стоял,но не е на 3 за да го хрантути някой. При мен един от възрастните мъже (не уточнявам кой нарочно) е същият непрекъснато плюе жена си,че бил гладен и мръсен вярвате ли ми,че и да умира от глад ако жена му не му сервира няма да стане да си сипе да яде, ако тя не му лъсне обувките мръсен ходи и прочее. Да ако е такъв готованец може и гладен да е бил и болести да е имал къде истински къде не и всичко може да му е криво на мързелив човек. Като е на 20 защо не работи а? Аз не го смятам за нормално да чака на някого като мащехата му и същевременно пък и да я плюе жената е а стига толко жените не са робини като едно време