Определено такъв тип проблеми не се получават от скука и мързел. Има сериозен психологически проблем и то хипоходнрията е най-вероятно върха на айсберга. Ако я проявява за да привлича внимание, тогава може да се касае за вид характеропатия, която е изключително трудно лечима. Имам горчив опит в близък и положението е почти безнадеждно. Пратете го на психоаналитик/псхилог/психиатър непременно. Може да помогне (макар че в случаите на характеропатия влиянието на психолозите е само временно докато пациента откаже, а това става рано или късно), но най-важното е ще постави някаква диагноза за да не се измъчвате вие...
- Публикувана: 22 фев. 2009, 21:20 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2009, 15:31 ч.
Искам мнението на повече хора
Аз от 17 годишна съм излязла от дома си и се изхранвам сама,това не е дете за мен,а ве4е един голям мъж.
Всъ6тност,ти опитвала ли си се да говориш с младежа,сами на 4 о4и,да ти разкаже от какво се страхува,за какво ме4тае,тоест да се опиташ да поговориш с него като 4е си му приятелка,а не майка?
Всъ6тност,ти опитвала ли си се да говориш с младежа,сами на 4 о4и,да ти разкаже от какво се страхува,за какво ме4тае,тоест да се опиташ да поговориш с него като 4е си му приятелка,а не майка?
А как се разбира със сестра си, всъщност дъщеря ви сестра ли му е? Според мен поведението му говори "Обърнете ми внимание", "Имам отчаяна нужда от разбиране". Опитайте с поведение, не толкова с разговори, да му покажете, че го цените и го обичате. Възложете му някоя отговорна задача, правете повече неща заедно. Страшно полезна ще е и консултация със специалист, както казват момичетата от форума.
Не знам до каква степен има нужда от помощ, но е на 20 години - не е дете все пак! Аз на 18 отидох да живея в чужбина и от тогава родители ми не ми помагат ( не защото не искат, но аз сама се оправям ). Омъжих се на 19, гледаме си сами детенцето. Като ще ви тормози и ще сее интриги в семейството - да се оправя сам!
Наистина има нужда от специалист. Много е деликатна ситуацията...
Но не разбирам всички които са се изказали преди мен. Какво, да му посочи вратата на момчето ли? Може действително да създава проблеми, да е конфликтен, да интриганствува, но трябва да се погледне на него като на собствено дете. Колко от вас биха изгонили детето си ( при аналогичен случай) и да му кажете да се спасява самостоятелно, щото било вече пълнолетно.
Извинявам се за това което ще напиша, но в българският език не случайно се използва думата "мащеха", а не "втора майка".
Много мога да напиша по темата, но аз съм пристрастна. Имаме племенница с подобен проблем.
Но не разбирам всички които са се изказали преди мен. Какво, да му посочи вратата на момчето ли? Може действително да създава проблеми, да е конфликтен, да интриганствува, но трябва да се погледне на него като на собствено дете. Колко от вас биха изгонили детето си ( при аналогичен случай) и да му кажете да се спасява самостоятелно, щото било вече пълнолетно.
Извинявам се за това което ще напиша, но в българският език не случайно се използва думата "мащеха", а не "втора майка".
Много мога да напиша по темата, но аз съм пристрастна. Имаме племенница с подобен проблем.
Не знам до каква степен има нужда от помощ, но е на 20 години - не е дете все пак! Аз на 18 отидох да живея в чужбина и от тогава родители ми не ми помагат ( не защото не искат, но аз сама се оправям ). Омъжих се на 19, гледаме си сами детенцето. Като ще ви тормози и ще сее интриги в семейството - да се оправя сам!
Явно нямаш роднина с психически проблеми за да напишеш това.
И аз на 18 години съм се оправяла сама в чужбина. И какво от това? Там е точно проблемът, че момчето на 20 години явно не може да се оправя сам, а има проблеми. Това е все едно някой да се оплаче, че го боли корема и ти да му кажеш-- "Е, как така те боли? Мен пък не ме боли"
Това, че обръща вниманието единствено и само към себе си говори, че иска вниманието ви да е само към него, т.е. чувства се чужд в тази къща, несигурен, липсва му внимание. Явно не можеш да говориш с баща му от разстояние и да му обясниш всичко, в детайли. 
Мен ако питаш - опиши всичко в детайлно писмо и го изпрати на баща му (не може на кораба да няма интернет връзка
). За да е предупреден човека за какво иде реч, а не да си мисли, че при вас стават страхотии и ти не обръщаш внимание на тях.
Детето (ако може изобщо да се нарече дете, защото 20 години са си една не съвсем детска възраст), се нуждае от консултация със специалист - психолог, не с психиатър.
Само не знам как ще го убедиш да отиде там, че има нужда от помощ от специалист.
И аз като другите ще попитам - защо не работи или учи? Няма ли си приятели, за да се разтушва с тях, а тормози теб и сестра си? Няма ли си приятелка?
Мен ако питаш - опиши всичко в детайлно писмо и го изпрати на баща му (не може на кораба да няма интернет връзка
). За да е предупреден човека за какво иде реч, а не да си мисли, че при вас стават страхотии и ти не обръщаш внимание на тях.Детето (ако може изобщо да се нарече дете, защото 20 години са си една не съвсем детска възраст), се нуждае от консултация със специалист - психолог, не с психиатър.
Само не знам как ще го убедиш да отиде там, че има нужда от помощ от специалист.
И аз като другите ще попитам - защо не работи или учи? Няма ли си приятели, за да се разтушва с тях, а тормози теб и сестра си? Няма ли си приятелка?
Според мен трябва да обясниш всичко на бащата / дори да се наложи и да не си толкова тактична, колкото ти се иска/ После седнете и поговорете тримата! Опитайте се да решите някак проблемите, намерете му занимание - учене, работа, спорт... каквото и да е! Стига да му е интересно и да не е от "ден до пладне".
Пиша, но в мен остава едно неприятно чувство още като прочетох какво си написала. Не искам да те обидя по никакъв начин и предварително се извинявам, но... за наркотици мислила ли си?
Пиша, но в мен остава едно неприятно чувство още като прочетох какво си написала. Не искам да те обидя по никакъв начин и предварително се извинявам, но... за наркотици мислила ли си?
Благодаря на всички!
Сега да уточня много от задаваните въпроси.
За българската приказка мащеха:) не знам дали съм типичната, но се тревожа за съдбата на човека, който е частица от живота на мъжа му. Дъщеря ми, не му е кръвна сестра, защото тя е от предния ми брак. Нормално е да не я приема толкова близка, а и не сме го насилвали просто уважение и разбиране, опитвала съм се да балансирам във всичко, когато купувам подаръци винаги съм гледала да има повече за него за да не се чувства ощетен и т.н. Този 20 годишен младеж е студент първа година, но го виждам, че има достатъчно свободно време, за работа баща му не дава и дума да стане защото той трябвал да учи, със спорт се е захващал много пъти и то какви ли не спортове, от дете още, но всичко продължава не повече от 2 месеца, след това губи интерес защото не го издигат веднага на пиедестал и се отказва, последното беше футбол, отказа се под пред текст, че два мача стоял на пейката на резервите. За наркотици, да минало ми е през ума, дори съм го проверявала, имаше период,които се събираше с компания, която ме притесняваше, но сега съм сигурна, че не. Има приятелка, която му осъществява контрол/на него така му харесва явно/ , до такава степен, че аз се учудвам, проверява го дали се е прибрал у дома след като се разделили преди 5минути. За майка му, виня я до толкова колкото се отказа с борбата с пубертета в най - важната му възраст, после не я виня защото,ако баща му в много случай беше заставал на нейна страна с едно обикновен но "майка ти е права, че те кара да поемаш отговорността за действията си" и не постоянно да казва " горкото дете" , тя беше права да кажа вземи си го и си бери плодовете на егоиста, който изграждаш. След това тя замина за чужбина и е там в момента, другото и дете е достатъчно голямо и се грижи само за себе си, с две думи казано 360дни в годината аз съм с него. За мен той е дете /дори и пораснало/ и ми се иска да помогна, но някак си се чувствам безсилна, не само защото той манипулира баща си и това почва да рефлектира на отношенията помежду ни и на отношението на баща му към дъщеря ми, от което виждам, че тя страда, но и от това, че си мисля, че има проблем , вече, който се касае за специалист, лошото е, че не знам как да обясня, че психолога е полезен за всеки човек и не е страшен.
Сега да уточня много от задаваните въпроси.
За българската приказка мащеха:) не знам дали съм типичната, но се тревожа за съдбата на човека, който е частица от живота на мъжа му. Дъщеря ми, не му е кръвна сестра, защото тя е от предния ми брак. Нормално е да не я приема толкова близка, а и не сме го насилвали просто уважение и разбиране, опитвала съм се да балансирам във всичко, когато купувам подаръци винаги съм гледала да има повече за него за да не се чувства ощетен и т.н. Този 20 годишен младеж е студент първа година, но го виждам, че има достатъчно свободно време, за работа баща му не дава и дума да стане защото той трябвал да учи, със спорт се е захващал много пъти и то какви ли не спортове, от дете още, но всичко продължава не повече от 2 месеца, след това губи интерес защото не го издигат веднага на пиедестал и се отказва, последното беше футбол, отказа се под пред текст, че два мача стоял на пейката на резервите. За наркотици, да минало ми е през ума, дори съм го проверявала, имаше период,които се събираше с компания, която ме притесняваше, но сега съм сигурна, че не. Има приятелка, която му осъществява контрол/на него така му харесва явно/ , до такава степен, че аз се учудвам, проверява го дали се е прибрал у дома след като се разделили преди 5минути. За майка му, виня я до толкова колкото се отказа с борбата с пубертета в най - важната му възраст, после не я виня защото,ако баща му в много случай беше заставал на нейна страна с едно обикновен но "майка ти е права, че те кара да поемаш отговорността за действията си" и не постоянно да казва " горкото дете" , тя беше права да кажа вземи си го и си бери плодовете на егоиста, който изграждаш. След това тя замина за чужбина и е там в момента, другото и дете е достатъчно голямо и се грижи само за себе си, с две думи казано 360дни в годината аз съм с него. За мен той е дете /дори и пораснало/ и ми се иска да помогна, но някак си се чувствам безсилна, не само защото той манипулира баща си и това почва да рефлектира на отношенията помежду ни и на отношението на баща му към дъщеря ми, от което виждам, че тя страда, но и от това, че си мисля, че има проблем , вече, който се касае за специалист, лошото е, че не знам как да обясня, че психолога е полезен за всеки човек и не е страшен.
За пръв път чувам, че бившата не е виновна за всичко. Май основният проблем е бащата. Налага се доста сериозно да си поговориш с него.