Бубка,
бих искала да те подкрепя в решението ти да напуснеш мъжа си. Да ти кажа в по- голямата част от живота ми съм живяла само с майка ми и грам не съжалявам за това. Даже съм й благодарна.
Мисля си, че съпругът ти е виновен до толкова, че се развел с майката на децата си( образно казано виновен- на всеки се случва) и до толкова, че в стремежа си да осигури материало спокойствие на семейството, е пропуснал важни моменти от развитието на сина си. Нормално, че ще изпитва вина за това, нормално, че ще иска да угоди на всяка прищявка на детето си. Това е много тъжно, но е факт.
По въпроса за момчето, мисля че то просто е жертва на обстоятелствата в неговия живот. Израстнало е с липста на двамата си истински родители, трябвало е да свикне с чужда жена, била тя и светица. За много от децата на разведените родители това е Огомен проблем.
Ти си направила всичко по силите си. Помъчила си се достатъчно. Погледни сега в собствения си живот и този на дъщеря си, опитай се да компенсираш всичко онова, което й е липсвало на нея. Всеки прави грешки понякога. Важното е да се поучи от тях. Успех ви желая!
бих искала да те подкрепя в решението ти да напуснеш мъжа си. Да ти кажа в по- голямата част от живота ми съм живяла само с майка ми и грам не съжалявам за това. Даже съм й благодарна.
Мисля си, че съпругът ти е виновен до толкова, че се развел с майката на децата си( образно казано виновен- на всеки се случва) и до толкова, че в стремежа си да осигури материало спокойствие на семейството, е пропуснал важни моменти от развитието на сина си. Нормално, че ще изпитва вина за това, нормално, че ще иска да угоди на всяка прищявка на детето си. Това е много тъжно, но е факт.
По въпроса за момчето, мисля че то просто е жертва на обстоятелствата в неговия живот. Израстнало е с липста на двамата си истински родители, трябвало е да свикне с чужда жена, била тя и светица. За много от децата на разведените родители това е Огомен проблем.
Ти си направила всичко по силите си. Помъчила си се достатъчно. Погледни сега в собствения си живот и този на дъщеря си, опитай се да компенсираш всичко онова, което й е липсвало на нея. Всеки прави грешки понякога. Важното е да се поучи от тях. Успех ви желая!
Синът ти е много жесток с теб и си играе на контрол, а ти струпваш всичко това върху хората, които искат да помогнат! 
Авторката трябва да се радва, че се е оттървала от теб, а на теб ти е крайно време да се замислиш защо поредната жена в живота ти вече я няма до теб! 
