Публикувана: 23 авг. 2008, 16:59 ч.
Последно мнение: 20 авг. 2009, 21:31 ч.

За моите ангелчета.........

23 210
128
1

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 26 авг. 2008, 21:27 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Хриси, нямам фатален край, но след като сина ми ходи на рехабилитация дълго време то тежкото раждане случило се ей така...след като все пак имах проблеми с първата бременост...някак втората бях много фатално настроена
помня, че непрекъснато ревях, че предусещам нещо лошо...
ми не стана най-лошото и слава бого проблемите са оборими, но въпреки това знам за себе си едно - не мисля, че аз предизвиках това да се случи втори път
има неща които си причинявам психически сама...но това не е такова нещо...това е шесто ч
увство
има си причина да си имам своите изпитания - иначе ще се побъркам ако мисля, че както пееха Дийп Пърбъл - слепец стреля по света...предпочитам да вярвам, мче моите изпитния имат причина и основание, че след тях ще науча нещо било и чрез болка и тъга и няма да има повече такива изпитания

вчера нямах време днес да довърша

та предпочитам лично за себеси и вярвам истински, че не съм предизвикала, а така било писано, по една или друга причина
нито съм можела да променя, нито нещо др.....
не мога и не искам да вярвам, че само защото днес ще си помисля, че бих могла да катастрофирам и ще стане....това обаче ако го мисля нон стоп също не значи че ще го привикам...щото този дето ще се удави - няма да се обеси....

така че Хриси, по-скоро си имала предчувствие, отколкото да си предизвикала нещо такова...мисля си, че не ни е по силите толкова много да решаваме в съдбата си
Praynig

за теб да продължиш и за тях да са намерили мир и покой

Последна редакция: ср, 27 авг 2008, 10:26 от catnadeen

# 46 27 авг. 2008, 15:58 ч.

Мнения: 674

Хриска,много съжалявам за загубата ти Cry

Много е несправедливо ...

# 47 28 авг. 2008, 16:45 ч.

Варна
Мнения: 2 305

"Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен е прекрасна и ведра приказка за смъртта...

Хриси, Hug

# 48 28 авг. 2008, 19:57 ч.

Съжалявам за тежките загуби!
Хриси, би ли споделила каква е причината за смъртта ( и за двете бебета) ?
Не си длъжна да ми отговаряш, естествено, но понеже и аз изгубих бебе в сходна седмица, та се чудя какви могат да бъдат причините за нещо толкова фатално. Знам, че ще ти е трудно да споделиш това, но би ли казала какво си почувствала и при двата случая - имаше ли болки, кървене и т.н.
Защото при мен нямаше абсолютно нищо. Добре, че все пак имах късмет и видяха, че бебето е без пулс, иначе....не знам какво щеше да стане, ако бях стояла така седмица или повече.

# 49 29 авг. 2008, 00:05 ч.

Мнения: 825

Хриска, ..........нямам думи мила smile3518

много ми е мъчно за теб Cry

# 50 30 авг. 2008, 10:10 ч.

Видин
Мнения: 4 921

Хрис, съжалявам.Плача с теб.Знай,че не си сама в тази мъка Cry

Не знам какво да кажа Sad

# 51 30 авг. 2008, 13:07 ч.

Мнения: 4 514

Хриси,

Бъди силна, миличка... Много ми стана мъчно за теб, прегръщам те! Cry

# 52 3 септ. 2008, 21:14 ч.

Мнения: 320

# 53 3 септ. 2008, 21:47 ч.

Мнения: 26

Хриси , мила трябва да си силана и са вярваш от тук нататък само хубави неща да ти се случват. Минала съм по твоя път и зная че ммого ми помогна да говоря и споделям с някого иначе човек се побърква от мъка и болка . незная дали някога ще превъзмогна болката и мъката от загубата . Бъди силна и късмет . bouquet

# 54 4 септ. 2008, 10:15 ч.

Мнения: 656

Хриска,отварям вече няколко пъти темата,искам да ти напиша нещо ,а не знам какво.Ако можех само някак да помогна,но не мога.Всички думи ми звучат толкова банално.
Прегръщам те силно и ти изпращам цялата си подкрепа. Hug

# 55 4 септ. 2008, 13:50 ч.

Мнения: 611

Днес за стотен път чух думите " Вярвай , че другия път ще успееш.." ами писна ми да вярвам и да мисля положително , не ми помага явно.
Сега като забременях бях толкова положително настроена , стараех се да си мисля само хубави неща , ВЯРВАХ и какво стана , пак едно голямо нищо.
Омръзна ми да ми казват , че съм силна , че не всеки би го преживял това , ами какво да направя бе хора , да взема и аз ли да изчезна.
Имало съм заради кой и какво да живея , и тем подобни глупости.
Не мога да ги понасям вече тези тъпи утешения.
Не вярвам вече в нищо и никой , не може да има някой там горе и той да позволява така лесно и нелепо да наказва хората.
И се молих и се надявах и вярвах , но явно всичко е било напразно , може би просто не заслужавам да имам друго дете , може би изплащам нечии чужди грехове.............

# 56 4 септ. 2008, 13:57 ч.

Мнения: 4 514

Милата...

Разбирам те. Хората искат да помогнат, понякога не знаят как, не знаят какви думи да изрекат. Много е тъжно всичко... Голяма прегръдка от мен. И не се страхувай да плачеш. Cry

# 57 4 септ. 2008, 14:10 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Хриси, естествено, че ще живееш! И ще се смееш, и ще си щастлива, когато ти е хубаво, и ще плачеш и страдаш, когато ти е тъжно. Загубите не те правят по-малко човек, все още ти си решаваш в каква ситуация как да се чувстваш и реагираш. Много е лошо, че ти се случи за втори път. Естествено, че си търсиш причината.

Обаче - голата вяра до никъде не води. Затова вече не сме особено религиозни.

Никоя положителна нагласа няма да те предпази от сгазване от влак, ако пресичаш релсите с вързани очи.

За заслужаването на дете - ами Господ / Природата / който и да е не ги раздава по заслуги. Иначе само съвършените сред нас щяха да получават деца, а другите да гледат завистливо. Mr. Green

Никой не те и наказва за престъпления срещу човечеството. То ако така ставаше с наказанията, нямаше хората да измислят съдилища, полиция и затвори.

Но някаква причина има. Само ти, съпругът ти и компетентни лекари може да установите евентуална причина. Може и да не установите. Обаче ти си тук и сега, имаш много време да търсиш отговори и да взимаш решения. Те няма да зависят от ничии чужди желания и пожелания, а ще са си изцяло ваши, на теб и мъжа ти.

Мога само да ти кажа, че ме е яд на лошото, че ми е мъчно за теб, че ме е яд и на себе си, че с нищо не мога да помогна... Hug