хриси нямам думи - Публикувана: 23 авг. 2008, 16:59 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2009, 21:31 ч.
За моите ангелчета.........
Хриси, дълго време ми се искаше да ти пиша, но сякаш не знаех какво 
!
Толкова съжалявам за теб и знам, че може да си мислиш, че всички ти повтарят едно и също, но никой не знае какво е ако не го е преживял - ами така е да , но все пак всички искаме да се преодолееш с мъката си(доколкото можеш), защото така е най-добре за теб и близките ти. Имаш съпруг и дете, които те обичат и имат нужда да си силна
! Прегръщам те силно и ако искаш да поговориш с някой, пиши ми 
!
!Толкова съжалявам за теб и знам, че може да си мислиш, че всички ти повтарят едно и също, но никой не знае какво е ако не го е преживял - ами така е да , но все пак всички искаме да се преодолееш с мъката си(доколкото можеш), защото така е най-добре за теб и близките ти. Имаш съпруг и дете, които те обичат и имат нужда да си силна
! Прегръщам те силно и ако искаш да поговориш с някой, пиши ми ! 
може би просто не заслужавам да имам друго дете .......
ужасно мъчно ми стана като прочетох това. Гушам те силно!
Не вярвам да става въпрос за заслужаване. Какво сме направили толкова, че да не заслужим. А с какво по-достойни са онези, които раждат и изоставят децата си?
А това, че не всеки би го преживял... ами хората понякога говорят без да мислят много. Факт е, че всички ние сме оцелели някак си. Че сме живи. Да не им се налага никога на тези, които твърдят подобни неща да ги проверят.
Хриси, дълго мислих дали да пиша
не знам и сега дали е правилно...но
в другата тема едно от момичетат писа, че го боли, защото е "забравено" от приятелите си
чда не е приятно да чуваш утешения...ами без тях? сама в самота и изолация?
утешенията са съвсем нормални - хората искат да ти покажат своето УВАЖЕНИЕ пред теб и да направят ПОКЛОН пред твоята сила....искат да ти покажат колко МНОГО си и колко много значиш за тях, искат да дадат малко ВЯРА в идните дни на измъченото ти сърце
твое е решението дали ще приемеш тяхната любов и съпричастност
ако искаш покой - просто не се срещай с тях или говори директно и открито какво искаш икакво не - положението ти дава право на малко повече прямота от приетата - а също така тяхното желание да ти бъдат опора сзаслужава малко откровеност....с риск да не се отчуждите....
бъди откровена какво искаш и какво не - и така ще спестиш много неприятни изживявания и за теб и за близките ти, в техните неумели стремежи да ти помогнат
не знам и сега дали е правилно...но
в другата тема едно от момичетат писа, че го боли, защото е "забравено" от приятелите си
чда не е приятно да чуваш утешения...ами без тях? сама в самота и изолация?
утешенията са съвсем нормални - хората искат да ти покажат своето УВАЖЕНИЕ пред теб и да направят ПОКЛОН пред твоята сила....искат да ти покажат колко МНОГО си и колко много значиш за тях, искат да дадат малко ВЯРА в идните дни на измъченото ти сърце
твое е решението дали ще приемеш тяхната любов и съпричастност
ако искаш покой - просто не се срещай с тях или говори директно и открито какво искаш икакво не - положението ти дава право на малко повече прямота от приетата - а също така тяхното желание да ти бъдат опора сзаслужава малко откровеност....с риск да не се отчуждите....
бъди откровена какво искаш и какво не - и така ще спестиш много неприятни изживявания и за теб и за близките ти, в техните неумели стремежи да ти помогнат
Хриска, мило момиче, не се познаваме лично - само от някакви форуми, но мислено съм с теб, с вас. Гушам те силно мила. Потопи се в мъката си, сподели я, преживей я. Колкото и време да отнеме, ти имаш нужда от него. После обаче, когато си готова, се довери на медицината.
Каквото и да ни се иска на нас съвременните хора - да владеем положението във всеки момент, истината е, че да си жена, женския принцип във всеки от нас казва 'да приемаш, да чакаш, да се надяваш, да страдаш' - това ни е орисията женска. Едно време се е случвало по-често, били сме по-близо до приридата. Едва ли е боляло по-малко. Но жената е получавала като че ли по-реална подкрепа. Сега това общество модерно, в което науката и технологиите са ни хванали в плен, а ние с тях все едно Господ за шлифера, общоприета нагласа е, че много малък шанс да се докоснем до истинско страдание; и всеки си кара в живота, надявайки се този шанс да го подмине. Това ни прави цинични - спрямо другите, спрямо живота и спрямо себе си дори. И утежнява страданието...
Съчувствам ти мила, поплаках и аз вечерта, в която прочетох... Важното е, че не си сама, тук, там, някъде, има хора, които дават искрено, сломено рамо. Опри се него
Каквото и да ни се иска на нас съвременните хора - да владеем положението във всеки момент, истината е, че да си жена, женския принцип във всеки от нас казва 'да приемаш, да чакаш, да се надяваш, да страдаш' - това ни е орисията женска. Едно време се е случвало по-често, били сме по-близо до приридата. Едва ли е боляло по-малко. Но жената е получавала като че ли по-реална подкрепа. Сега това общество модерно, в което науката и технологиите са ни хванали в плен, а ние с тях все едно Господ за шлифера, общоприета нагласа е, че много малък шанс да се докоснем до истинско страдание; и всеки си кара в живота, надявайки се този шанс да го подмине. Това ни прави цинични - спрямо другите, спрямо живота и спрямо себе си дори. И утежнява страданието...
Съчувствам ти мила, поплаках и аз вечерта, в която прочетох... Важното е, че не си сама, тук, там, някъде, има хора, които дават искрено, сломено рамо. Опри се него
Няма ден, в който да не мисля за теб, Хриси...
Не мога да те утеша, не мога да взема от мъката ти, а ми е толкова мъчно...
Ако болката можеше да се разпръсква, бихме носили всички от твоята, за да ти бъде по-леко...
Миличка Хриси, мама на ангелчета, те те гледат отгоре и плачат, защото мама е тъжна, обичат те така, както и ти ги обичаш и те носят в малките си съвършени сърчица...
Те двечките, Цвети и мъжът ти ще ти дадат Сила и Вяра, когато ти е най-нужна, няма нужда да я търсиш сама. Вие сте завинаги заедно, макар и през светове разделени...
Любовта е тази, която ви е събрала и която винаги ще ви пази- и теб, и тях, и семейството ти. Телата не са съвършени, за разлика от душите!
Прегръщам те много силно и се моля за теб... 
Не мога да те утеша, не мога да взема от мъката ти, а ми е толкова мъчно...
Ако болката можеше да се разпръсква, бихме носили всички от твоята, за да ти бъде по-леко...
Миличка Хриси, мама на ангелчета, те те гледат отгоре и плачат, защото мама е тъжна, обичат те така, както и ти ги обичаш и те носят в малките си съвършени сърчица...
Те двечките, Цвети и мъжът ти ще ти дадат Сила и Вяра, когато ти е най-нужна, няма нужда да я търсиш сама. Вие сте завинаги заедно, макар и през светове разделени...
Любовта е тази, която ви е събрала и която винаги ще ви пази- и теб, и тях, и семейството ти. Телата не са съвършени, за разлика от душите!
Прегръщам те много силно и се моля за теб...
Благодаря ви че се сещате за мен и за Тях .
Нямате си и представа каква подкрепа сте ми всички
Наде , донякъде си права с думите си , не може и без утешения и без успокояващи думи , така е , но когато писах предния си пост тогава наблегнах само на тези думи ( изрази ) от сорта на:
' Ти си силна , аз не бих го понесла.... "
и още
" Това е голяма мъка , аз не бих могла да живея с това , не бих оцеляла ......" и т.н .
И стоя и си мисля , какво трябваше да направя според тези хора , силна съм била , ами добре , но нима едно затваряне в къщи , едно необщуване
с никой и една постоянна криеница от хората би ми помогнала.
Такъв тип човек съм просто , падам , ставам , изтупвам се , изправям глава и продължавам.
Не показвам чувствата си , не показвам че ме боли и че ми е мъчно , но това не значи че сърцето ми не се разкъсва от мъка , но никой просто не я вижда , тя си е там вътре в мен , и само за мен.
В този ред на мисли да ви споделя , че вчера една моя "приятелка" ми каза , че щом съм отслабнала малко , боядисала съм си косата ( и по нейни думи съм се разкрасила
) значи ми било минало вече 
и то защото съм СИЛНА , тя не би могла да го направи това 
Ей това е представата на някои хора за моята сила , а тя не се изразява в това , но явно аз съм по неразбираема
Нямате си и представа каква подкрепа сте ми всички
Наде , донякъде си права с думите си , не може и без утешения и без успокояващи думи , така е , но когато писах предния си пост тогава наблегнах само на тези думи ( изрази ) от сорта на:
' Ти си силна , аз не бих го понесла.... "
и още
" Това е голяма мъка , аз не бих могла да живея с това , не бих оцеляла ......" и т.н .
И стоя и си мисля , какво трябваше да направя според тези хора , силна съм била , ами добре , но нима едно затваряне в къщи , едно необщуване
с никой и една постоянна криеница от хората би ми помогнала.
Такъв тип човек съм просто , падам , ставам , изтупвам се , изправям глава и продължавам.
Не показвам чувствата си , не показвам че ме боли и че ми е мъчно , но това не значи че сърцето ми не се разкъсва от мъка , но никой просто не я вижда , тя си е там вътре в мен , и само за мен.
В този ред на мисли да ви споделя , че вчера една моя "приятелка" ми каза , че щом съм отслабнала малко , боядисала съм си косата ( и по нейни думи съм се разкрасила
) значи ми било минало вече и то защото съм СИЛНА , тя не би могла да го направи това Ей това е представата на някои хора за моята сила , а тя не се изразява в това , но явно аз съм по неразбираема
Не показвам чувствата си , не показвам че ме боли и че ми е мъчно , но това не значи че сърцето ми не се разкъсва от мъка , но никой просто не я вижда , тя си е там вътре в мен , и само за мен.
Ей това е представата на някои хора за моята сила , а тя не се изразява в това , но явно аз съм по неразбираема :ooooh
Хриска ,това все едно аз съм го писала .Дано никога не им се случва ,че тогава да видим дали ще могат да понесат .Човек е устроен всичко да понесе на този свят.
Нещо излезе и моя пост като цитат но ти ще ме разбереш.
Ей това е представата на някои хора за моята сила , а тя не се изразява в това , но явно аз съм по неразбираема :ooooh
Хриска ,това все едно аз съм го писала .Дано никога не им се случва ,че тогава да видим дали ще могат да понесат .Човек е устроен всичко да понесе на този свят.
Нещо излезе и моя пост като цитат но ти ще ме разбереш.
Хриси, Една моя колежка ми се обади няколко месеца след като загубих Поли и ми каза - Ама, ти се държиш де, аз нямаше да мога. Отговорих й директно, че може би е трябвало да се хвърля от седмия етаж, за да не се държа. След време осъзнах, че хората говорят така глупаво, защото не могат да си представят как се живее с такава мъка. И аз съм си мислела, че ако загубя детето си няма да мога да живея, но се получава друго. Някак заставени сме да продължим. Истината е, че така сме устроени...да понасяме това, което ни поднася съдбата - по един или друг начин, но все неразбираем за околните...
Една моя колежка ми се обади няколко месеца след като загубих Поли и ми каза - Ама, ти се държиш де, аз нямаше да мога. Отговорих й директно, че може би е трябвало да се хвърля от седмия етаж, за да не се държа. След време осъзнах, че хората говорят така глупаво, защото не могат да си представят как се живее с такава мъка. И аз съм си мислела, че ако загубя детето си няма да мога да живея, но се получава друго. Някак заставени сме да продължим. Истината е, че така сме устроени...да понасяме това, което ни поднася съдбата - по един или друг начин, но все неразбираем за околните...
Тези хора или са злобни, или са неадекватни, друго обяснение не намирам за такова поведение. Едно е да се стараеш да помогнеш на някого да преодолее болката като се опиташ да омаловажиш проблема и съвсем друго да му кажеш, че на негово място би бил още по-съсипан, демек, не страда достатъчно
Хриси, съжалявам, за тази твоя позната
Темир, отдавна съм тук, но пак бих казала, че аз не бих могла...не защото омаловажавам, а щото знам колко много сте направили за да сте тук и това което сте...
знам хора с далеч по-маловажни житейски проблеми - които са си изплакали очите и потопили душата къде във винни пари, къде в др утешения, такива затлачили се в блатото на личното си самосъжаление и потапящи в него и околните и близките си
ако някой ви каже, че не би могъл - може би наистина така мисли...дай боже да не се налага да разбира колко много може
не оправдавам - просто наистина понякога има искрени и най-топли и мили чувства когато казваш нещо....
Хриси, наистина обаче е добре ако ти тежи да слушаш неща, които те разстройват - сподели с тези, които трябва. те ако те обичат и са искрени - ще те разберат и ще се въздържат за малко...в крайна сметка една помощ е помощ само ако е желана - ако се натискаш на сила - си е "изнасилване"
целувам те и аз като Рони и другите тук - мисля те и те нося в сърцето си
Темир, отдавна съм тук, но пак бих казала, че аз не бих могла...не защото омаловажавам, а щото знам колко много сте направили за да сте тук и това което сте...
знам хора с далеч по-маловажни житейски проблеми - които са си изплакали очите и потопили душата къде във винни пари, къде в др утешения, такива затлачили се в блатото на личното си самосъжаление и потапящи в него и околните и близките си
ако някой ви каже, че не би могъл - може би наистина така мисли...дай боже да не се налага да разбира колко много може
не оправдавам - просто наистина понякога има искрени и най-топли и мили чувства когато казваш нещо....
Хриси, наистина обаче е добре ако ти тежи да слушаш неща, които те разстройват - сподели с тези, които трябва. те ако те обичат и са искрени - ще те разберат и ще се въздържат за малко...в крайна сметка една помощ е помощ само ако е желана - ако се натискаш на сила - си е "изнасилване"
целувам те и аз като Рони и другите тук - мисля те и те нося в сърцето си
