За моите ангелчета.........

Хриси, 
Каквото и да напиша, ще бъде без значение.  Прегръщам те силно, Хрисе.

Ох,Хриска  толкова ми е мъчно миличка.
Дори незнам какво да ти кажа 

Хриска 

 

и моите думи са недостатъчни днес... искам да кажа толкова много неща, а май не му е сега времето...

  много съжалявам

ХРИСИ,няма думи,който да те утешат,миличка.сама знаеш,че трябва да изплачеш мьката си.това е адьт.тук на земята.сигурна сьм че с нищо не си заслужила тези загуби и тая мька.за мен ти си много смела жена,защото имаше силите да опиташ отново.моля те не се предавай на тази болка да те завладее за винаги.
   няма думи който да са подходящи.незнам дали и мойте не те подразниха с нещо.ако е така прости ми.просто искам да ти кажа ,че СЬЖАЛЯВАМ.
   И сьм до теб,както и другите момичета.

Хриска, съжалявам много... 

Мъчно ми е, плача с теб, прегръщам те 
За тях миличките

Мамка му на такова стечение на обстятелствата! Не е честно!!! 

 

Хриска  няма подходящи думи в такъв момент, плача с теб 

Хриска, много ми е мъчно 
Съжалявам, че пак ти се случи. И не спирам да се питам Защо???????? Един път не стига ли Господи????????? Нямам думи с които да те утеша.  те миличка
  за твоите ангелчета

Хриска, ....................... какво да напиша... не заслужаваш, никой не заслужава...

Прегръщам те много. Де да можех и да ти ги върна...но нямам такава сила. Безсилни сме.



Де да имахме сила, за да си ги върнем

 

Хриси, много ми е тъжно, че пак има такава болка в живота ти....
нямам думи, извини ме, просто съм покрусена и не знам какво и как бих могла да ти кажа

Хриска,ужасно съжалявам ,че се налага отново да минеш през този ад Не знам какво и да кажа,за да се почувстваш по-добре,едва ли има такива думи Надявам се да намериш сила в себе си да продължиш борбата.Прегръщам те силно!

Хриси,така съжалява мила,така ми се иска да ти помогна с нещо,да върна радостта ти,де да имах тази сила да го напрвя...

Хриска   
нямам думи..., не е честно...

минаха по4ти 3месеца откакто загубих второто си ангел4е а от загубата на първото 2год и 2месеца по4ти всеки ден съм на ръба

 Нямам думи...поклон пред невинните душички...

Хриси,плача с теб!За жалост само това мога!

 Хриска прегръщам те.Нямам думи

Наистина нямам думи с които мога да опиша как се чувствам ..., представям си как се чувстваш ТИ. Каквото и да ти кажа няма да те успокои, защото всички сме чували "дефаутните" реплики от които само ни става по тежко. Мога само да ти кажа че изживявам с теб болката ти и ЗНАМ как се чувстваш, всички тук знаем...и се молим да е за последен път. Прегръщам те силно и винаги когато имаш нужда от подкрепа да знаеш че я имаш в мое лице

Хриси, съжалявам много! Не обвинявай себе си, така само ще ти става по-тежко. Отговорите на въпросите все някога ще намериш, убедена съм в това. Защо обаче въобще човек трябва да стига до въпросите! 
До теб съм...

Хриска, ужасно съжалявам  Никой не заслужава подобно нещастие. Нормално е да си объркана и съсипана... Скърбя с теб и семейството ти.

 И мен ме е яд,...всеки ден,даже започнах да се чудя дали повече ме е жал или повече ме е яд.Всеки ден продължавам да се чувствам все така празна,всяка сутрин ми е адски мъчно докато пътувам за работа разминавайки се и милиони детски колички и с два милиона бременни маичета.И да, много ме е яд на всевишния понякога-та нали казват че той е любов-защо лишава децата ни от любовта ни.Ако ни наказва, що за титан трябва да си че да искаш да си плащам с цената на детето си

Хриска ,толкова ми стана мъчно като прочетох. Вие със Светлето  имате май сходни съдби . . Хриска, раната е все още много прясна.  Не мисли сега дали ще се решиш ,все някой ден ще има щастие и за теб ,стига толкова мъки. Виж Светлето . Миличка ,страдам с теб . Зная с колко  трепет очакваше рожбата си . .

-малки душички.

Хриска    съжелявам мила ,сърцето ми се къса ,наистина на е честно прегръщам те знам ,че никой неможе да ти помогне сега няма какво да кажа ....................страшно е ...........

 

Сега разбирам за това много ми е мъчно и е повече от несправедливо

Хриси,  с теб съм, миличка! 

Мила Хриси,приятелко(макар и виртуална) една силна и голяма прегръдка от мен!
Дълго мислех какво да ти пиша,но думите ми все не стигат...
Съжалявам за загубата ти,отново!Не е честно и справедливо!
Знам,че нищо и никой не може да намали болката ти,но знай че имаш много подкрепа от моя страна!
Дано намериш вътрешен мир и така жадуваното спокойствие и един ден бъдеш истински щастлива! 

Хриси,пиле...ще намериш сила,сигурна съм -да се изправиш и да продължиш!Дължиш го на Цвети...
Много те гушкам,мило!Не се обвинявайПо-хубавото  предстои..Поне така се надявам!

Съжалявам, Хриска.

ХРИСИ аз съм новак и незнам за съдбитеви много но разбирам и преживявам болкитеви.Кураж и вяра в щастието.Господ взема с едната ръка,а дава с двете.

Хриси много съжалявам мила  Дано бързо се възстановиш и съвсем скоро да сбъднеш голямата си мечта да станеш мама отново 

Хриска ще кажа само НЕ Е ЧЕСТНО!!!
Съжалявам мила майчице ·

Хриска, много съжалявам

Хриси много съжелявам за загубата ти Единственното което мога да кажа е да имаш надежда!

Хриси бъди силна миличка

Хрис, 
Кураж, майчице! Плача с теб.

Сега влизам и виждам колко много хора са ми писали.
Едно голямо благодаря на всички вас
Не е вярно , че думите не помагат...
За мен имат голямо значение.......
Разплакват ме , Да , но и ми помагат макар и от разстояние.
Знам че има хора които мислят и скърбят с мен.

Днес става една седмица....
Не искам да броя дни , часове , но го правя........
Никой не смее да говори с мен открито , все едно че не е било......
А аз отново имам нужда да говоря ,не знам защо , но ми се иска да говоря за това , не искам да ги забравя и да се правя на щастлива и спокойна.
Цвети всеки ден ме пита " Мамо къде е бебето , защо пак отиде на небето при другото......"
Какво да и кажа , като и аз не знам Защо.........

Стоя и си мисля дали сама не предизвиках съдбата си.
През цялото време страха не ме напусна. Стараех се да мисля положително и понякога успявах. Бях щастлива , че прескочих фаталната си 23г.с. В дните преди да разбера че пак се е случило си мислех , че ако пак стане нещо няма да мога да го понеса , че няма да мога да живея и с тази мъка..... последните дни ме беше налегнала една апатия и ми беше много притеснено..... и то се случи, пак.
Дали Господ не иска да ми покаже именно това , че явно мога да го понеса , че мога да живея с тези две загуби.....
Знам ли ? Нали ни пращал само такива изпитания , които са по силите ни да преживеем?
Пак стана объркано.......

Хриска, плача с теб в този момент .Много е тежко .

Хриска, мила много съжалявам. С теб съм 

Хриска незнам какво да кажа
Толкова много боли...
Прегръщам те.

Хриси, нямам фатален край, но след като сина ми ходи на рехабилитация дълго време то тежкото раждане случило се ей така...след като все пак имах проблеми с първата бременост...някак втората бях много фатално настроена
помня, че непрекъснато ревях, че предусещам нещо лошо...
ми не стана най-лошото и слава бого проблемите са оборими, но въпреки това знам за себе си едно - не мисля, че аз предизвиках това да се случи втори път
има неща които си причинявам психически сама...но това не е такова нещо...това е шесто ч
увство
има си причина да си имам своите изпитания - иначе ще се побъркам ако мисля, че както пееха Дийп Пърбъл - слепец стреля по света...предпочитам да вярвам, мче моите изпитния имат причина и основание, че след тях ще науча нещо било и чрез болка и тъга и няма да има повече такива изпитания

вчера нямах време днес да довърша

та предпочитам лично за себеси и вярвам истински, че не съм предизвикала, а така било писано, по една или друга причина
нито съм можела да променя, нито нещо др.....
не мога и не искам да вярвам, че само защото днес ще си помисля, че бих могла да катастрофирам и ще стане....това обаче ако го мисля нон стоп също не значи че ще го привикам...щото този дето ще се удави - няма да се обеси....

така че Хриси, по-скоро си имала предчувствие, отколкото да си предизвикала нещо такова...мисля си, че не ни е по силите толкова много да решаваме в съдбата си
  за теб да продължиш и за тях да са намерили мир и покой

Хриска,много съжалявам за загубата ти 
Много е несправедливо ...

"Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен е прекрасна и ведра приказка за смъртта...

Хриси, 

Хриска, ..........нямам думи мила 
много ми е мъчно за теб 

Хрис, съжалявам.Плача с теб.Знай,че не си сама в тази мъка  Не знам какво да кажа 

Хриси,      Бъди силна, миличка... Много ми стана мъчно за теб, прегръщам те! 

 

Хриси , мила трябва да си силана и са вярваш от тук нататък само хубави неща да ти се случват. Минала съм по твоя път и зная че ммого ми помогна да говоря и споделям с някого иначе човек се побърква от мъка и болка . незная дали някога ще превъзмогна болката и мъката от загубата . Бъди силна и  късмет .   

Хриска,отварям вече няколко пъти темата,искам да ти напиша нещо ,а не знам какво.Ако можех само някак да помогна,но не мога.Всички думи ми звучат толкова банално.
Прегръщам те силно и ти изпращам цялата си подкрепа.

Днес за стотен път чух думите " Вярвай , че другия път ще успееш.." ами писна ми да вярвам и да мисля положително , не ми помага явно.
Сега като забременях бях толкова положително настроена , стараех се да си мисля само хубави неща , ВЯРВАХ и какво стана , пак едно голямо нищо.
Омръзна ми да ми казват , че съм силна , че не всеки би го преживял това , ами какво да направя бе хора , да взема и аз ли да изчезна.
Имало съм заради кой и какво да живея , и тем подобни глупости.
Не мога да ги понасям вече тези тъпи утешения.
Не вярвам вече в нищо и никой , не може да има някой там горе и той да позволява така лесно и нелепо да наказва хората.
И се молих и се надявах и вярвах , но явно всичко е било напразно , може би просто не заслужавам да имам друго дете , може би изплащам нечии чужди грехове.............

Милата...  Разбирам те. Хората искат да помогнат, понякога не знаят как, не знаят какви думи да изрекат. Много е тъжно всичко... Голяма прегръдка от мен. И не се страхувай да плачеш. 

Хриси, естествено, че ще живееш! И ще се смееш, и ще си щастлива, когато ти е хубаво, и ще плачеш и страдаш, когато ти е тъжно. Загубите не те правят по-малко човек, все още ти си решаваш в каква ситуация как да се чувстваш и реагираш. Много е лошо, че ти се случи за втори път. Естествено, че си търсиш причината.

Обаче - голата вяра до никъде не води. Затова вече не сме особено религиозни.

Никоя положителна нагласа няма да те предпази от сгазване от влак, ако пресичаш релсите с вързани очи.

За заслужаването на дете - ами    Господ / Природата / който и да е   не ги раздава по заслуги. Иначе само съвършените сред нас щяха да получават деца, а другите да гледат завистливо. 

Никой не те и наказва за престъпления срещу човечеството. То ако така ставаше с наказанията, нямаше хората да измислят съдилища, полиция и затвори.

Но някаква причина има. Само ти, съпругът ти и компетентни лекари може да установите евентуална причина. Може и да не установите. Обаче ти си тук и сега,  имаш много време да търсиш отговори и да взимаш решения. Те няма да зависят от ничии чужди желания и пожелания, а ще са си изцяло ваши, на теб и мъжа ти.

Мога само да ти кажа, че ме е яд на лошото, че ми е мъчно за теб, че ме е яд и на себе си, че с нищо не мога да помогна... 

Лилибон болезнено права както винаги , харесва ми да чета твоите постове
Всяка една дума е вярна.
Анту 

Хриска 

Хриси, дълго време ми се искаше да ти пиша, но сякаш не знаех какво !
Толкова съжалявам за теб и знам, че може да си мислиш, че всички ти повтарят едно и също, но никой не знае какво е ако не го е преживял - ами така е да , но все пак всички искаме да се преодолееш с мъката си(доколкото можеш), защото така е най-добре за теб и близките ти. Имаш съпруг и дете, които те обичат и имат нужда да си силна ! Прегръщам те силно и ако искаш да поговориш с някой, пиши ми !

ужасно мъчно ми стана като прочетох това. Гушам те силно! 
Не вярвам да става въпрос за заслужаване. Какво сме направили толкова, че да не заслужим. А с какво по-достойни са онези, които раждат и изоставят децата си?

А това, че не всеки би го преживял... ами хората понякога говорят без да мислят много. Факт е, че всички ние сме оцелели някак си. Че сме живи. Да не им се налага никога на тези, които твърдят подобни неща да ги проверят.

Хриси, дълго мислих дали да пиша
не знам и сега дали е правилно...но
в другата тема едно от момичетат писа, че го боли, защото е "забравено" от приятелите си
чда не е приятно да чуваш утешения...ами без тях? сама в самота и изолация?
утешенията са съвсем нормални - хората искат да ти покажат своето УВАЖЕНИЕ пред теб и да направят ПОКЛОН пред твоята сила....искат да ти покажат колко МНОГО си и колко много значиш за тях, искат да дадат малко ВЯРА в идните дни на измъченото ти сърце

твое е решението дали ще приемеш тяхната любов и съпричастност
ако искаш покой - просто не се срещай с тях или говори директно и открито какво искаш икакво не - положението ти дава право на малко повече прямота от приетата - а също така тяхното желание да ти бъдат опора сзаслужава малко откровеност....с риск да не се отчуждите....
бъди откровена какво искаш и какво не - и така ще спестиш много неприятни изживявания и за теб и за близките ти, в техните неумели стремежи да ти помогнат

Хриска, мило момиче, не се познаваме лично - само от някакви форуми, но мислено съм с теб, с вас. Гушам те силно мила. Потопи се в мъката си, сподели я, преживей я. Колкото и време да отнеме, ти имаш нужда от него. После обаче, когато си готова, се довери на медицината. 

Каквото и да ни се иска на нас съвременните хора - да владеем положението във всеки момент, истината е, че да си жена, женския принцип във всеки от нас казва 'да приемаш, да чакаш, да се надяваш, да страдаш' - това ни е орисията женска. Едно време се е случвало по-често, били сме по-близо до приридата. Едва ли е боляло по-малко. Но жената е получавала като че ли по-реална подкрепа. Сега това общество модерно, в което науката и технологиите са ни хванали в плен, а ние с тях все едно Господ за шлифера, общоприета нагласа е, че много малък шанс да се докоснем до истинско страдание; и всеки си кара в живота, надявайки се този шанс да го подмине. Това ни прави цинични - спрямо другите, спрямо живота и спрямо себе си дори. И утежнява страданието...

Съчувствам ти мила, поплаках и аз вечерта, в която прочетох... Важното е, че не си сама, тук, там, някъде, има хора, които дават искрено, сломено рамо. Опри се него   

Не зная какво да ти кажа...Само ще те прегърна и ще поплача с теб!
Всъщност,имам едно изречение само:
Не се отказвай,миличка Хриси,заслужаваш го, заради себе си,заради всички,които са до теб,и заради тези,които не са...!

Прегръщам те!

Няма ден, в който да не мисля за теб, Хриси...
Не мога да те утеша, не мога да взема от мъката ти, а ми е толкова мъчно...
Ако болката можеше да се разпръсква, бихме носили всички от твоята, за да ти бъде по-леко...

Миличка Хриси, мама на ангелчета, те те гледат отгоре и плачат, защото мама е тъжна, обичат те така, както и ти ги обичаш и те носят в малките си съвършени сърчица...
Те двечките, Цвети и мъжът ти ще ти дадат Сила и Вяра, когато ти е най-нужна, няма нужда да я търсиш сама. Вие сте завинаги заедно, макар и през светове разделени...
Любовта е тази, която ви е събрала и която винаги ще ви пази- и теб, и тях, и семейството ти. Телата не са съвършени, за разлика от душите!

  Прегръщам те много силно и се моля за теб... 

Благодаря ви че се сещате за мен и за Тях .
Нямате си и представа каква подкрепа сте ми всички


Наде , донякъде си права с думите си , не може и без утешения и без успокояващи думи , така е , но когато писах предния си пост тогава наблегнах само на тези думи ( изрази ) от сорта на:
' Ти си силна , аз не бих го понесла.... "
и още
" Това е голяма мъка , аз не бих могла да живея с това , не бих оцеляла ......" и т.н .
И стоя и си мисля , какво трябваше да направя според тези хора , силна съм била , ами добре , но нима едно затваряне в къщи , едно необщуване
  с никой и една постоянна криеница от хората би ми помогнала.
Такъв тип човек съм просто , падам , ставам , изтупвам се , изправям глава и продължавам.
Не показвам чувствата си , не показвам че ме боли и че ми е мъчно , но това не значи че сърцето ми не се разкъсва от мъка , но никой просто не я вижда , тя си е там вътре в мен , и само за мен.
В този ред на мисли да ви споделя , че вчера една моя "приятелка" ми каза  , че щом съм отслабнала малко , боядисала съм си косата ( и по нейни думи съм се разкрасила ) значи ми било минало вече и то защото съм СИЛНА , тя не би могла да го направи това
Ей това е представата на някои хора за моята сила , а тя не се изразява в това , но явно аз съм по неразбираема

Хриси,  Една моя колежка ми се обади няколко месеца след като загубих Поли и ми каза - Ама, ти се държиш де, аз нямаше да мога. Отговорих й директно, че може би е трябвало да се хвърля от седмия етаж, за да не се държа. След време осъзнах, че хората говорят така глупаво, защото не могат да си представят как се живее с такава мъка. И аз съм си мислела, че ако загубя детето си няма да мога да живея, но се получава друго. Някак заставени сме да продължим. Истината е, че така сме устроени...да понасяме това, което ни поднася съдбата - по един или друг начин, но все неразбираем за околните...

Хриси,  наистина хората е по-добре да замълчат понякога... дано не им се налага никога да разибрат нашата сила...

Тези хора или са злобни, или са неадекватни, друго обяснение не намирам за такова поведение. Едно е да се стараеш да помогнеш на някого да преодолее болката като се опиташ да омаловажиш проблема и съвсем друго да му кажеш, че на негово място би бил още по-съсипан, демек, не страда достатъчно

Хриси, съжалявам, за тази твоя позната

Темир, отдавна съм тук, но пак бих казала, че аз не бих могла...не защото омаловажавам, а щото знам колко много сте направили за да сте тук и това което сте...
знам хора с далеч по-маловажни житейски проблеми - които са си изплакали очите и потопили душата къде във винни пари, къде в др утешения, такива затлачили се в блатото на личното си самосъжаление и потапящи в него и околните и близките си
ако някой ви каже, че не би могъл - може би наистина така мисли...дай боже да не се налага да разбира колко много може

не оправдавам - просто наистина понякога има искрени и най-топли и мили чувства когато казваш нещо....

Хриси, наистина обаче е добре ако ти тежи да слушаш неща, които те разстройват - сподели с тези, които трябва. те ако те обичат  и са искрени - ще те разберат и ще се въздържат за малко...в крайна сметка една помощ е помощ само ако е желана - ако се натискаш на сила - си е "изнасилване"
целувам те и аз като Рони и другите тук - мисля те и те нося в сърцето си

мила Хриси   за невинните душици

Хриси мила права си но хората не разбират колко ни коства да продължим напред за тях е непонятно и дано никога да не го разбират.И на мен ми се иска да не трябваше  да съм силна .............В болницата когато незнаех къде се намирам и всичко ми е като в мъгла ,стоях в коридора и незнаех какво да правя ,беше ме страх и неисках да виждам безжизненото телце на моето ангелче Мартина едно момиче дойде при мен и ми каза "ти си толкова силна ,че неискаш да я видиш" а аз бях толкова слаба и страхлива затова не отидох там и често съжелявам затова, но немога да върна времето .Не се сърдя да хората които се изказват така те просто неразбират колко боли и отново се моля  от все сърце дано и никога да не разбират.

Момичета, за толкова болка и тъга прочетох тук...  Прегръщам ви всичките. Знам, че няма утеха, просто искам да знаете, че има хора, които помнят вашите ангелчета... Много е тежко, но пустият живот трябва да се живее. И да се чака деня, в който всички ще бъдем пак с близките си. Прегръщам те, Хриси, а и другите момичета. Силни сте, разбира се, как да не сте. И слава Богу, че сте.

Миличка гушкам те силно 
много много съжалявам

Хриска, мила, не обръщай внимание на глупавите коментари. Те не знаят какво говорят и колко могат да те наранят. Най-трудно е докато се научим да не се нараняваме от чуждите забележки.
И на мен вчера ми разказаха, как едната ми колежка говорела зад гърба ми, че понеже сега целта ми е да си имам друго бебе, и не съм била пълноценна на работа, мислела съм за друго, и защо такива кадри изобще се държат на работа, и не било ли по добре да бъдат освобождавани.
Само дето аз не виждам връзка защо да работя по-малко поради тази причина. Но тя е в отпуска сега, другата седмица ще си получи заслуженото 

Съжалявам ,много съжалявам Хриси Съжалявам за теб и семейството ти, защото  трудното и мъката остават за тези които  са на земята, че трябва да свикнат да живеят с дори и непрежалимото.

По-точно не може да се каже. 

Хриси, безкрайно съжалявам за  огромната загуба 

Утре е 11-ти....... измина една година... струва ми се , че беше едва вчера когато научих лошата новина , влизането  ми в болница , раждането на малкото ми момиченце и после празнината......... така голяма........
Преди време си мислех че вече съм го преживяла , че ми е минало някак си , но не би........
Тя дойде отново....... с пълна сила , връхлетя ме неочаквано , макар че някъде вътре в мен беше се загнездило чувството че може пак да се случи , и то се случи......
Боли ме много , всичко все още ми е пред очите , малкото ми момиченце , което никога не успя да види света , беше толкова малка , така съвършенно оформена.......
Няма я , няма го и него........
Това бяха моите деца , така чакани и желани , а ТОЙ ми ги отне завинаги , така бързо , без дори да успея да се зарадвам на бременността си..........
Боли ме много........
Знам че трябва да продължа , знам че има хора на този свят заради които трябва да продължа да живея , хора заради които трябва да се усмихвам , и да се правя на щастлива , но ми е трудно , много трудно, но успявам ..........
Боли ме , но не го показвам , свикнах да се крия и да си плача сама , не искам да ги натоварвам , не искам да ме виждат тъжна.......
Цвети скоро ме видя , че плача , дойде прегърна ме и ме попита " Мамо защо плачеш , заради бебето ли?" гледаше ме толкова разбиращо , нямах сили да и отговоря , гушнах я силно и спрях да плача , заради нея , защото тя го заслужава , не трябва да ме вижда тъжна .

Обичам ви милички мои ангелчета..........
Ще останете завинаги в сърцето ми ........
Дано там горе ви е добре........

Хриси, мила,  плача с теб...
За твоите бебенца 

Хриска ,прегръщам те силно  .

Хрисе,  .
За нея
За него 

 Хрисе за твоите ангелчета 

Хриси, мила, толкова ми е мъчно, плача с теб 
  за твоите ангелчета

Хриси разплака ме , така ми се иска да ти помогна, а мога само да си поплача с тебе
  малки ангелчета дано сте добре там където сте, бдете над мама,татко и кака

Прегръщам те,мила ми приятелко!
Сърцето ми плаче,очите и душата...
Моля се някой ден всяка пролята сълза да си е струвала!

о, само ако знаех как да ти помогна..... и плача с теб

Нека почива в мир малката ти дъщеричка...     
А днес още една мама остана без момиченцето си... Голяма мъка 

Защо господи защо???Докога ще ни отнемаш дечицата докога?
СПЕТЕ СПОКОЙНО ВЕЧНИЯ СИ СЪН!
ОБИЧАМЕ ВИ!

Хриска, наскоро разбрах за голямата загуба, за силната болка. Не повярвах на очите си, отказвах да приема че се е случило, няколко дни просто не знаех какво да ти напиша, какво да ти кажа в този момент - е няма какво, но сега плача и страдам, з-то така го усещам с душата си. Намери сили в себе си, ти си невероятна жена, заслужаваш и ще имаш своето щастие. Прегръщам те силно, наистина не зная как да опиша това което бих искала да ти кажа. Надявам се, че ще го усетиш

мила Хриси, и мен разплака болката и загубата ти
съжалявам, само думи имам и сърце, но с тух не мога да ти помогна
надявам се сга да плача с теб, но някой ден...някой ден да се възрадвам за теб....