Хриси, 
с теб съм, миличка! 
с теб съм, миличка! - Публикувана: 23 авг. 2008, 16:59 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2009, 21:31 ч.
За моите ангелчета.........
Мила Хриси,приятелко(макар и виртуална) една силна и голяма прегръдка от мен!
Дълго мислех какво да ти пиша,но думите ми все не стигат...
Съжалявам за загубата ти,отново!Не е честно и справедливо!
Знам,че нищо и никой не може да намали болката ти,но знай че имаш много подкрепа от моя страна!
Дано намериш вътрешен мир и така жадуваното спокойствие и един ден бъдеш истински щастлива!
Дълго мислех какво да ти пиша,но думите ми все не стигат...
Съжалявам за загубата ти,отново!Не е честно и справедливо!
Знам,че нищо и никой не може да намали болката ти,но знай че имаш много подкрепа от моя страна!
Дано намериш вътрешен мир и така жадуваното спокойствие и един ден бъдеш истински щастлива!
Сега влизам и виждам колко много хора са ми писали.
Едно голямо благодаря на всички вас
Не е вярно , че думите не помагат...
За мен имат голямо значение.......
Разплакват ме , Да , но и ми помагат макар и от разстояние.
Знам че има хора които мислят и скърбят с мен.
Днес става една седмица....
Не искам да броя дни , часове , но го правя........
Никой не смее да говори с мен открито , все едно че не е било......
А аз отново имам нужда да говоря ,не знам защо , но ми се иска да говоря за това , не искам да ги забравя и да се правя на щастлива и спокойна.
Цвети всеки ден ме пита " Мамо къде е бебето , защо пак отиде на небето при другото......"
Какво да и кажа , като и аз не знам Защо.........
Стоя и си мисля дали сама не предизвиках съдбата си.
През цялото време страха не ме напусна. Стараех се да мисля положително и понякога успявах. Бях щастлива , че прескочих фаталната си 23г.с. В дните преди да разбера че пак се е случило си мислех , че ако пак стане нещо няма да мога да го понеса , че няма да мога да живея и с тази мъка..... последните дни ме беше налегнала една апатия и ми беше много притеснено..... и то се случи, пак.
Дали Господ не иска да ми покаже именно това , че явно мога да го понеса , че мога да живея с тези две загуби.....
Знам ли ? Нали ни пращал само такива изпитания , които са по силите ни да преживеем?
Пак стана объркано.......
Едно голямо благодаря на всички вас
Не е вярно , че думите не помагат...
За мен имат голямо значение.......
Разплакват ме , Да , но и ми помагат макар и от разстояние.
Знам че има хора които мислят и скърбят с мен.
Днес става една седмица....
Не искам да броя дни , часове , но го правя........
Никой не смее да говори с мен открито , все едно че не е било......
А аз отново имам нужда да говоря ,не знам защо , но ми се иска да говоря за това , не искам да ги забравя и да се правя на щастлива и спокойна.
Цвети всеки ден ме пита " Мамо къде е бебето , защо пак отиде на небето при другото......"
Какво да и кажа , като и аз не знам Защо.........
Стоя и си мисля дали сама не предизвиках съдбата си.
През цялото време страха не ме напусна. Стараех се да мисля положително и понякога успявах. Бях щастлива , че прескочих фаталната си 23г.с. В дните преди да разбера че пак се е случило си мислех , че ако пак стане нещо няма да мога да го понеса , че няма да мога да живея и с тази мъка..... последните дни ме беше налегнала една апатия и ми беше много притеснено..... и то се случи, пак.
Дали Господ не иска да ми покаже именно това , че явно мога да го понеса , че мога да живея с тези две загуби.....
Знам ли ? Нали ни пращал само такива изпитания , които са по силите ни да преживеем?
Пак стана объркано.......
