Публикувана: 5 юни 2008, 14:41 ч.
Последно мнение: 20 юни 2008, 13:52 ч.

Няколко неща, които осиновителите не искат да чуват

5 871
70
1

# 60 9 юни 2008, 14:06 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 09 юни 2008, 13:59

Засега не мога да се реша на стъпката осиновяване. Спомням си как само преди 20-тина години за осиновените деца се говореше тайно и бяха смятани за по-различни, както и децата на разведени родители. Не виждам как за толкова кратко време ще се променят нагласи, които са се наслоявали със столетия.

Нагласите не се променят сами - променяме ги ние.

# 61 9 юни 2008, 14:45 ч.

Мнения: 3 367

РадостинаХЗ,да ,за Щатите иде реч.Не сравнявам нищо,давам пример,за да посоча че "проблемът" не в е акта на осиновяването като такъв, а в обществото, в което актът се случва. Приемам,но не се съгласявам с факта че грабим с шепи мп3ки,пс-та,геп дрехи,диети и какво ли не от "другото" общество,но когато иде реч за нещо което иска мислене и душа отсичаме-"има време да мине,не може да стане бързо". Може да стане малко по-бързо ако се положат услилия да се погледне отвъд опаковката.
*
Дете на разведени родители съм от преди 20 години Laughing

-не съм се имала за различна,друга,специална или каквото-явно близките ми са си свършили добре работата,макар и в онова време.

# 62 9 юни 2008, 15:04 ч.

София
Мнения: 62 595

Най-лесно се копират стоковите вкусове и всички чужди обичаи, които изглеждат атрактивни и не изискват особено много умствено напъване. Същото като с криворазбраната цивилизация - отвън може да сме със силикон, но отвътре сме още патриархално общество, особено като се отнася за родата и земята. И на мен ми се иска много неща да се случват по-бързо, но в един момент се улавям, че разсъждавам оптимистично, вземайки предвид хората от моето обкръжение, които са по-напредничави. Но те не са представителна извадка за всички знайни и незнайни жители в София и цялата територия. Аз и ти може да си мислим едно, но това да е на светлинни години от мисленето на едно цяло село.

# 63 15 юни 2008, 09:54 ч.

Мнения: 1 652

Осиновяването не е нито благородство за детето, нито спасение за осиновителите. То е съдба, и то хубава съдба и за осиновителите, и за детето.
Не сме различни- нито осиновителите, нито родителите на децата със здравословни проблеми, нито разведените, нито ...., нито .... Просто светът е пълен с различни- всички сме различни.
Аз също мисля, че обществото не се е променило много от преди 20 г. ... за жалост.
От какво се дразня? - може би от преднамерени реплики, уж казани неволно, целящи да ме засегнат.
От какво ме боли и от какво ме е страх?- От това, което детето ми може да чуе от такива хора, от озлобените, от децата възпитани от такива хора.

# 64 18 юни 2008, 11:12 ч.

Мнения: 603

Мой колега и съпругата му си осиновиха детенце - момченце на 10 месеца. Донесоха снимки да видим бебето. Моя колежка им каза "Най - хубавото на Вас се падна". Много ми стана неудобно от тази реплика - сякаш детето се е разигравало на лотария и те са го спечелили.

Когато не знам какво да кажем, по - добре да замълчим.

# 65 18 юни 2008, 13:35 ч.

Мнения: 4 138

e, да не издребняваме толкова. винаги и да роди човек, и да осинови, се пада най-хубавото. на мен например нашите деца, тези на приятели и познати, винаги ми се струват по-хубави от останалите.

# 66 18 юни 2008, 14:37 ч.

София
Мнения: 721

На мен темата ми беше много полезна. Досега не към казвала репликите от първия пост, но пък и със сигурност няма да ги кажа в бъдеще Peace

.

Мисля, че недобронамерени и заядливи хора винаги ще има и винаги може да подхвърлят нещо неприятно. По-важното е останалите, които просто сме далеч от нещата, свързани с осиновяване, да се ограмотим и да реагираме адекватно. След това така ще научим и децата си. Дай Боже някога ще стигнем и развития свят, където осиновяването съвсем не е "шокиращо".

# 67 19 юни 2008, 21:35 ч.

Мнения: 2 084

Нещата, които не искам децата ми да чуват са повече от тези, които аз не искам да чуя. А това навярно зависи от родителите, които ще научат децата си да приемат света.

# 68 20 юни 2008, 12:35 ч.

Мнения: 2 123

Да, всъщност си права... Аз вече бая обръгнах, а и вероятно се успокоих та мирясах. Сега едва ли са много нещата, които могат да ме разстроят.
Може би да променя заглавието на
Няколко неща, които осиновителите не искат децата им да чуват newsm78

# 69 20 юни 2008, 13:24 ч.

Мнения: 5 391

Първият пост на Fussii ми е много полезен.
Както и темата, за която спомена Triste.
И двата въпроса са комплицирани и за мен лично е хубаво да знам какво би подразнило/наранило отсрещният.

# 70 20 юни 2008, 13:52 ч.

Мнения: 491

Според мен пък и темата не би ме застраховала да подразня/нараня отсрещния. Истината е, че колкото и деликатен, толерантен и емоционално интелигентен да е човек, винаги има риск да бъде разбран неправилно, да засегне, да нарани.
Защото това което казваш не е това, което другия чува. Всичко минава през призмата на собствения свят на всеки човек.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: