Публикувана: 5 юни 2008, 14:41 ч.
Последно мнение: 20 юни 2008, 13:52 ч.

Няколко неща, които осиновителите не искат да чуват

5 872
70
1

1
2
3
4
5
Всички

5 юни 2008, 14:41 ч.

Мнения: 2 123

Отдавна мислех да пусна такава тема, но сега съм провокирана от тема в осиновителския форум. Пускам я тук, защото ние всички там тези неща сме си ги говориииииилиииии
Мили момичета, далеч съм от мисълта да говоря от името на всички осиновили мами, но от споделеното между нас осиновителките, мисля, че доста от тях ще ме подкрепят в изложеното тук.
Душата на осиновените деца е изключително фина и чувствителна. Често хората, макар и абсолютно добронамерено, с изключитално добро чувство към нас и децата ни, казват неща, от които нас ни боли. Ама много ни боли. И което е по-лошото - децата ни ги боли. Моля ви – щадете душите на децата ни, нашите също, и мислете какво казвате, особено с добро чувство. От необмислените комплименти най боли.
Ако на някого моите думи се виждат крайни, имайте предвид, че всяко едно от долните изречения съм чувала аз лично по адрес на моето дете, пред моето дете, поне три пъти и май много взе да ми идва Laughing

. На следващо място повечето от вас, пишещите тук са изключително умни и интелигенти жени, така че сигурна съм написанотоот мен отива при точния адресат. Вие ще го разберете сигурна съм, за това и ви благодаря Hug

1.Възхищавам ви се, че сте направили този благороден жест – да осиновите дете.
Напълно споделям с казаното от Фоксче – осиновяването е спасение на нашите животи и в този смисъл нищо благородно няма в това да осиновиш дете. На следващо място, изричайки това, излиза, че едни благородници са „взели“ едно второкачествено същество, което иначе кой знае каква съдба го е чакала...

2. Това дете е голямо късметлийче, че вие сте негови родители.
Първо дали ние сме добър късмет за детето, само господ знае и времето ще покаже. Второ представете си жена, която дълго е чакала да има детенце и най-накрая осиновява – помислете логично кой е късметлията... Какъв живот бихме живели ние без деца... уверявам ви, че повечето майки, които осиновява дете се чувстват наградени от бога с най-големия дар. Късметлийте сме ние, родителите и ако наистина искате да ни кажете нещо хубаво – кажете ни това:
"Щасливци сте с такова прекрасно и хубаво дете". Ако пък го кажете пред децата ни – от това по-хубаво няма Wink

3. Детето прилича на вас
Ние осъзнаваме, че това трудно може да бъде вярно. Осиновявайки дете ние категорично не очакваме да видим себе си у него. Ние харесваме различията си, не държим да сме еднакви

4. Платихте ли нещо, колко точно?
Напълно безмислен въпрос, дори и да е така, този който е платил подкуп, едва ли ще си признае.
На следващо място не е ваша работа
На още по-следващо място – такъв въпрос изключително обижда хората, които съвестно са си изчакали, изминали са процедурата и са си осиновили по законния ред

5. Виж какво хубаво дете, пък нищо че е осиновено!
Тъй като нееднокартно съм го чувала за моето момченце, затова го и пиша тук. Коментар и обяснения мисля, че не се налагат

6. Сега като си осиновихте, ще видиш, че ще си имате и свое!
Едва ли познавате историята на стерилитета на въпросната двойка. Възможно е майката осиновителка да е без тръби, бащата да е напълно стерилен и забременяването да е напълно изключено. Осиновеното дете не е лекарство за стимулация, нито хапче за успокоение. Подобно изказване мен лично изключително ме обижда и заради думата „свое“. Сина ми е МОЙ СИН, независимо от начина, по който е дошъл при нас. Ако някога родя биологично дете, то ще бъде точно толкова истинско (друга често употребявана дума по наш адрес), колкото и сина ми.

7. Болно ли е от нещо детето?
Осиновените деца не са второ качество деца. Те са деца като всички останали. Когато срещна майка с родено от нея дете, не ми хрумва да питам болно ли е от нещо.

8. Ще ви бъде благодарно един ден
Осиновените деца дължат благодарност и уважение на родителите си точно колкото и тези, отгледани от биологичните си създатели. Благодарността не се презюмира, тя се заслужава. Простия факт на осиновяването не означава, че детето непременно трябва да благодари.

9. Осиновихте ли - оооо много съжалявам, че така се е получило
Това мисля също не се нуждае от обяснение. В интерес на истината чула съм го само веднъж и така се потресох, че направо онемях... а на мен това трудно ми се случва Laughing

Мами осиновителки, добавяйте още

Последна редакция: чт, 05 юни 2008, 14:50 от Fussii

# 1 5 юни 2008, 14:51 ч.

Пловдив
Мнения: 23 674

Не влизам редовно във форума за осиновявания, защото не ми е там работата. Обаче защо мислиш, че майките с родени от тях деца, не чуват същите неща, които си изброила?! Хайде да речем, без "прилича на вас" да е проблем, се дразним точно толкова от същите въпроси или леко видоизменени въпроси. Осиновявайки дете, не ставате по-специални майки, за да ви се отдава почит и специално отношение. Вие просто ставате МАЙКИ, както останалите с деца.

# 2 5 юни 2008, 14:53 ч.

Мнения: 2 123

Именно! Но теб не те питат колко си платила за детето си нали

# 3 5 юни 2008, 14:54 ч.

Мнения: 2 439

Честно казано и на мене ми звучат глупаво изказвания за благородство и благодарност към осиновители и децата им.
Но на свой ред не приемам изказвания за това колко чувствителни са осиновените деца. Нима децата, отглеждани от биологичните си родители или от вторите си родители или в приемни семейства не са чувствителни?! Дори само в този форум доказателствата са във всяка тема, без значение как детето е станало част от семейството си.

# 4 5 юни 2008, 15:00 ч.

Пловдив
Мнения: 23 674

Цитат на: Fussii в чт, 05 юни 2008, 14:53

Именно! Но теб не те питат колко си платила за детето си нали

А, не бе, пак си питат. Звучи малко по-различно - например - "колко плати за да родиш?" Пак е в махленско-клюкарски тон. На селските клюкарки не можеш да им спреш устата Laughing

# 5 5 юни 2008, 15:16 ч.

Мнения: 2 722

Тъпи въпрос, дразнещи въпроси и подмятания ще има винаги, когато събеседника реши да уязвява и забележи, че си уязвим, или пък просто защото простотията ходи по хората.

Единственото, което аз лично не желая да чувам, казано ми в присъствието на децата /мале, само да ми го каже някой когато не служа за пример на подрастващото поколение/ е - Я не викай на детето, да не се обадя където трябва и както са ти го дали, така да ти го вземат.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=276287.0
ето от какво се дразнят някои мами. Laughing

# 6 5 юни 2008, 15:17 ч.

София
Мнения: 1 783

Дете, което от дом, попада в семейство, където ще бъде обичано, прегръщано, където е чакано и желано, където ще има шанс да развие даденостите си, е късметлийче.

# 7 5 юни 2008, 15:21 ч.

Ланкър, планините Овнерог
Мнения: 10 353

Честно казано, повечето въпроси до сега не ми изглеждаха "злонамерени" или поне в моята глава не изглеждат така. Хубаво е, че го написа, за да се знае от такива като мен.

# 8 5 юни 2008, 15:31 ч.

Мнения: 2 123

Ами те са добронамерени в повечето случаи. Просто са необмислени Wink

# 9 5 юни 2008, 15:39 ч.

Мнения: 827

Имаш прекрасен син! Да ти е жив и здрав и да си се радвате! Hug

Аз лично не се чувам да кажа подобно нещо, но е добре, че виждам как изглеждат реплики, като тези, които си посочила, за теб.

Съседите ни в блока осиновиха преди години един младеж с чудни къдрици, за което почти целият блок помогна, не знам дали са се сблъсквали с подобни реплики, но знам, че всички ужасно много му се радваха, а сега - вече голям калпазанин - го овикват наред с всички останали. Каквото и да е разделение по признака осиновено/биологично дете би било безумно, мисля си.

Последна редакция: чт, 05 юни 2008, 15:49 от Ити

# 10 5 юни 2008, 15:43 ч.

Мнения: 25 615

Fussii , напълно си права! Мога да си представя колко боли всичко това, което си написала. Хората сме глупави и понякога, в желанието си да кажем нещо хубаво, изтърсваме голяма глупост.
Дано повече хора прочетат поста ти и се замислят. Няма значение какво сме искали да кажем, важното е как отсреща ще приемат думите ни, особено когато са свързани с нещо толкова наболяло.
Пътят към ада е постлан с добри намерения.

# 11 5 юни 2008, 15:44 ч.

Мнения: 934

Съчувствам на Фуси, независимо че не съм осиновител. Принципно се дразня от хора, които се бъркат в неща, които не са тяхна работа. Ужасно нагло и нетактично. И безкрайно неморално, ако питат пред детето.

# 12 5 юни 2008, 16:16 ч.

София
Мнения: 958

Добра тема. За силата на думите и за това какво причиняваме с тях - съзнателно или не

И осиновяването, и изобщо родителството е тежка задача. Изисква самопознание, познание за децата, за хората.......Но това е друга тема.

А за "качеството" на децата - винаги съм си мислила, че и за роденото от мен нямам гаранция какви избори ще направи и накъде ще поеме..........

# 13 5 юни 2008, 16:39 ч.

София
Мнения: 1 941

Аз наистина не разбирам защо си пуснала тази тема тук...
Все едно аз да пусна тази - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=287402.0;all,

# 14 5 юни 2008, 16:53 ч.

Мнения: 2 123

Принципно децата не се различават едно от друго независимо от това как са се появили при родителите си. Има обаче няколко съществени разлики, които се появяват когато децата общуват помежду си. Нашите деца чуват реплики от връстниците си, които ние после дълго и напоително обясняваме като: Майка ти не ти е истинска майка, защото не те е родила, ти нямаш рожден ден защото майка ти не те е родила, ти имаш фалшива майка и пр. и пр.
Веднага искам да кажа, че тези реплики казани от деца не са с цел да обидят или наранят нашите деца. Децата вечно си се драчат за нещо – единия е нисък, другия е висок, третия е по-пухкавичък, четвъртия е осиновен. Това го приемам, надявам се, нормално. Аз пиша за репликите, които нашите деца чуват от възрастните в наши си разговори. Тези реплики се запечатват в главите им и ви уверявам, нараняват ги и ги травмират. Ако искате приемете това на доверие, ако искате влезте в осиновителския форум и прочетете темите на осиновените деца там. Ще видите колко болка има в думите на тези прекрасни, силни изобщо чудесни жени.

Разберете ме правилно, не драматизирам, не търся съчувствие, нито специално отношение към мен и моето дете. Просто моля да помислите върху това, което пиша.

Благодаря безкрайно на жените, които четат тази тема и проявяват разбиране

Последно, извинявам се, евентуално на другите, които ще пишат по темата – два дни няма да имам достъп до комп, за това ще отговарям в понеделник

Поздрави на всички

# 15 5 юни 2008, 17:18 ч.

Мнения: 25 615

Цитат на: Triste в чт, 05 юни 2008, 16:39

Пусни я. Както стана ясно, има нужда от тези теми, даже може да се заковат на видно място.

# 16 5 юни 2008, 17:34 ч.

Мнения: 2 353

Много често се случва да си приличат наистина.
Иначе Как Сийка го е казала много хубаво, в добрите си намерения човек понякога казва нещо тъпо.

# 17 5 юни 2008, 17:36 ч.

в края на града
Мнения: 4 446

Не смятам, че осиновените деца са по-различни от неосиновените, нито пък, че осиновителите са с нещо по-различни от биологичните родители. То си е твое дете, ти си си му майка, както аз съм майка на моето. А колкото до въпросите... винаги има хора, които ще сглупят в даден момент, дали от неудобство се чувстват длъжни да кажа нещо подобно (от какво пък неудобство???) или пък от простотия - просто ги има. Колкото по-малко се впечатляваш от хорската глупост, толкова по-малко ще се впечатлява и детето ти. Повечето хора определено на са злонамерени, просто на моменти реагират неадекватно, а сигурно и ти си по-чувствителна на тази тема.
Предполагам, че ти е тежно на моменти, но по-добре ти се научи да не приемаш толкова навътре тези неща.
Казвам го и като родител на дете с увреждане, на когото често се е случвало да се сбъсква с нетактични, глуповати или тъпи изказвания и забележки...

# 18 5 юни 2008, 18:27 ч.

София
Мнения: 1 444

Fussii, рискувам окончателно да те вбеся, но явно не мога да обясня точно какво усещам и с кое точно не съм съгласна с теб и смятам, че му придаваш повече от нужното внимание, което е напълно в реда на нещата за осиновените и осиновителите, просто сме по-чувствителни по темата.Например това, което съм цитирала долу

1.Възхищавам ви се, че сте направили този благороден жест – да осиновите дете.
Напълно споделям с казаното от Фоксче – осиновяването е спасение на нашите животи и в този смисъл нищо благородно няма в това да осиновиш дете. На следващо място, изричайки това, излиза, че едни благородници са „взели“ едно второкачествено същество, което иначе кой знае каква съдба го е чакала...

макар моите родители да не бяха така любящи и отдадени, каквито сте вие, майките от форума, през целият си съзнателен живот съм изпитвала благодарност за това, че са ми дали дом и шанс да се развивам като другите деца.Много съм мислила какво щеше да се случи с мен ако бях останала в дома, особено при положение ужасиите с момичета по домовете, които са ми попадали професионално, че са преживели.Мислила съм си на колко годинки щях да бъда изнасилена например, при положение че бях доста хубаво момиче, това как ли щеше да ми се отрази, щеше ли да смачка психиката ми или да ме овълчи и да ползвам хубостта и секса като средство за оцеляване и манипулиране?А след като ме изритат от въпросния дом-тогава къде щеше да ме отвее съдбата? Надали щях да се изуча и завърша висше и надали щях да имам двете си прекрасни деца и домът си.
Та извинявай Fussii за това, че не спирам да настоявам за благодарността, която изпитвам, но мисля ще ме разбереш след като изредих частица от това, което ме подтиква да бъда благодарна и което ме прави късметлийка, пред момичетата които не са имали моя късмет и шанс и които кой знае как са оцелели и уредили живота си.
Изключвайки пошлите и фалшивите чувства на благодарност и умиление, както и неискрените и зле прикрити хора, които ги изричат, то в благодарността няма нищо лошо, стига тя да е искрена и чиста, извираща от дъното на душата и сърдцето.......

# 19 5 юни 2008, 19:04 ч.

Мнения: 984

май много навътре приемате нещата и на мен са ми казвали, я момиче, нищо второто може да е момче и ау, изцяло прилича на баща си, ама нека ти е живо и здраво. Простотията е навсякъде. Аз лично не виждам нищо обидно в половината от въпросите, стига да са от близки хора, аз не коментирам подобни теми пред майки, осиновили деца и сега виждам, че наистина съм постъпила правилно. Но немисля, че трябва чак толкова да го взимате навътре. Малко по-ведро гледайте на живота

# 20 5 юни 2008, 20:01 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Цитат на: Как' Сийка в чт, 05 юни 2008, 17:18

Цитат на: Triste в чт, 05 юни 2008, 16:39

Пусни я. Както стана ясно, има нужда от тези теми, даже може да се заковат на видно място.

Подкрепям пускането и на двете теми. Не е нужно да си осиновител, нито да си загубил дете, за да се поставиш на мястото на тези хора. А някои люде са наистина много нетактични. Да, вярно е, че повечето не го правят от лошотия. Но съм чувала подмятания, които се въртят в устата като захарче. Пускат отровни стрели ей така, за спорта.
Мисля, че темата е много полезна. bouquet

П.П. И браво на авторката, че я е поставила по такъв цивилизован начин. Heart Eyes

Можеше да е от типа: "Аман от нетактични гадове!" или "Ваш'та.... не се ли научихте". Joy

# 21 5 юни 2008, 20:51 ч.

Ланкър, планините Овнерог
Мнения: 10 353

И аз мисля, че мястото и на двете теми е за тук или друг по-посещаван от всички подфорум. Така може да си вземем поука от "добрите намерения". Иначе да се коментира само м/у "себеподобни", няма смисъл- вие/те си го знаете. Ние трябва да се научим.

# 22 5 юни 2008, 21:08 ч.

Мнения: 2 084

"Прясно" ми е и ще си подбирам думите.
цитат на учителка пред групата в детската градина, според 4 годишния ми син:
"...гадни жени, които раждат деца и ги захвърлят в домове, където никой не ги поглежда".
Реплика, отправяна към мен:
"... не съм виждала други деца, които така да обичат майка си..." /пред децата ми/.
Не ми се пише повече, поне сега. Има и още.

# 23 5 юни 2008, 21:15 ч.

Мнения: 9 814

Дъщеря ми е със светла коса и светли очи, като баща си, аз съм точно обратното- тъмна коса, мургава, с тъмни очи.
Когато беше бебе беше със съвсем руса коса и небесно сини очи. Влизаме в магазин да й купим обувки, до нас друга жена избира обувки на детето си, видимо на възрастта на моето, задава ми въпрос: "Осиновено ли е детето?". Съответно питам защо?
"Защото е светло, а вие се тъмна!"
Детето си е мое, в момента даже прилича изцяло на мен.
Изводите за вас!

# 24 5 юни 2008, 23:41 ч.

Мнения: 4 138

детето заспа, настъпи тишина, та викам, хайде и аз да се изкажа по въпроса.
лично аз не искам да чувам нищо, което да засяга даже косвено осиновяването на детето ми. това е вмешателство в личния ми живот и не подлежи на коментар. ако реша, аз обяснявам и то само с образователна цел.

интересното е, че никой не ме е питал колко съм платила. никога, поне до този момент. питаха как съм осиновила, когато обяснявам, че осиновяването е непълно и детето има де юре две майки интересът приключва. има само възклицания от сорта -аууууууууууууууу, ма не те ли е страх. и дотам.
тези, които ме познават знаят, че платих петцифрен хонорар на мазен адвокат, никога не съм го крила, нямам и намерение да го правя. постъпвам така, както съм счела за добре и отговарям за действията си. пред своята съвест и пред детето си.
за секунда не съжалявам за постъпката си, нямам и морални угризения.
но всичко това е част от моя живот, а не от този на другите.
за обществото аз съм майката на моето дете, поне така би трябвало да бъде. така че, всяко нещо, което ме прави различна в очите и мислите на хората около мен е според мен дискриминация.
каквото и да чуя ме дразни. ако реша, просто разказвам историята ни, но това е нещо лично.

след дълго мислене стигнах до извода, че не искам да отгледам детето си в българия. решението не беше леко, но сега виждам че си заслужава. за половин година, откакто се върнахме съм чула коментари само от българи. как един немец не каза нещо дразнещо.......имам дете, и толкова. нито ме смятат за велика, нито ме питат как, защо и кога. просто съм поредната жена, която има дете. и да ви кажа, това ми харесва.

# 25 6 юни 2008, 01:10 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Fussii в чт, 05 юни 2008, 14:41

Почти в този вид съм го казвала и аз. Истината е, че в един момент, особено когато хората ти са близки /както в моя случай/ забравяш, че детето е осиновено. Съвсем несъзнателно съм казвала - "Ауууууу, колко прилича на майка си." или "Тази проклетия само от баща си я е взел." ... Тези ми приятели обаче държат в тайна осиновяването.

# 26 6 юни 2008, 01:26 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Как' Сийка в чт, 05 юни 2008, 15:43

и за да не правим зло по пътя на доброто най-добре нищо да не правим
трябва да се учим на толерантност към другите, не само да търсим лошотията в тях...
напоследък никой не търси хубавото в човека отсреща...търсим само лошо зад думите му и някакъв скрит намек за нещо.....

Последна редакция: пт, 06 юни 2008, 01:41 от catnadeen

# 27 6 юни 2008, 01:32 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

трябва да се комуникира дори с риск отсреща да не те разберат правилно
иначе всеки ще се затвори в своя си свят и ще комуникира само с тези дето го разбират...

то ние май и това правим тук в подфорума Tired

не виждам защо толкова се рита против различията...ми различни сме
българи, арменци, турци, аз съм и калмычка на четвърт
различни сме - с проблеми и без, здравословни, с черни и светли коси....
не виждам нищо обидно в това да има различия
друг е въпроса защо за някои в съзнанието им "различен" е почти равносилно на обида и дискриминация
осиновители или не - винаги ще сме различни и няма лошо в това, не сме като тухлите в стената, нали?!
от нас обаче зависи дали ще приемаме различията или ще се опитваме да приравним и докараме света до едно пълно еднообразие....

Последна редакция: пт, 06 юни 2008, 01:53 от catnadeen

# 28 6 юни 2008, 03:53 ч.

Мнения: 1 312

Темата е страхотна и по мое мнение мястото и е точно тук.
Накара ме да се замисля,докосна ме,развълнува ме,засрами ме...
Истината е,че наистина в желанието си да направим комплимент или да кажем нещо мило изтърсваме неща,които могат да наранят хората.
Ситуацията е деликатна и е нормално,когато непознат човек бъде информиран да реагира по някакъв начин.
Ние,родилите деца не мислим за вас като за по-различни.
Но и нямаме заучени реплики,с които да си служим когато ни го поднесете.
За себе си признавам,че съм казвала 1-вото и до този момент не съм се замисляла какво би могла да вложи отсрещната страна в съдържанието на думите.
Сега буквално ми просветна и осъзнавам колко глупаво звучи.

Имам познати с осиновено детенце/на 4 годинки/ и определено мога да твърдя,че никога,ама никога нямаше да се сетя,че не е тяхно биологично дете,понеже буквално е одрало кожата на баща си Shocked

Не съм го казвала обаче,твърде лично ми се видя подобно вмешателство.

Благодаря ти bouquet

# 29 6 юни 2008, 08:34 ч.

Мнения: X

За съжаление в стремежа си да кажм нещо хубаво, често изтърсваме някоя глупост. Наскоро четох темата за топ 20 на неудачните утешения и се замислих. Никога не съм знаела какво да кажа на майка загубила детето си или на майка осиновила дете. В първия случай изтърсвам само едно "Съжалявам", но ми се вижда малко, иска ми се да кажа толкова неща, поне малко да я утеша, не се чувствам достатъчно състрадателна с това просто "Съжалявам", но всичко звучи толкова глупаво и тъпо, че просто си замълчавам. За майка с осиновено детенце е почти същото - не искаш да си груб, но чувстваш, ч трябва да кажеш нещо. Положението малко е такова, че каквото и да каже човек, може отсрещната страна да не го разбере правилно, а човек изобщо идея да си няма.
Иначе много ми харесва как възприемаш нещата, за това, ч децата н са даденост и благодарни по презумпция. С моите деца се отнасям по същия начин. Grinning

# 30 6 юни 2008, 09:13 ч.

Мнения: 1 843

Струва ми се по-лесно и по-удачно да кажа, какво бих искала да чуя.

Иска ми се да чуя същото, каквото биха казали хората около мен, ако разберат, че съм бременна и родила. "Честито!", "Радвам се за вас!", "Страхотно!"
Ей такива прости и банални суперлативи. Какво повече да кажеш на човек, който видимо е щастлив от това, че е станал родител?

Фразите нямат значение, но се натъжавам заради децата си и малко заради мен самата, когато около мен мълчат, сякаш извършвам нещо особено тайно или изпадат в другата крайност - вълнуват ги всички факти свързани с детето (възраст, произход, как изглежда), а после се впускат в коментари до неприлични детайли...

Слава Богу, с времето хората около нас също се променят и поемат от нашата откритост и естественост в отношението ни към този факт. Поне тези, които са част от живота и ежедневието ни.

Първия път, аз - голямата жена, не издържах и казах през сълзи на майка ми: Просто се зарадвай с мен и заради мен!
Сега, когато съм на път да стана майка за втори път осиновявайки, няма нужда и не само с нея. Много хора около нас търпят странни метаморфози - отпуснаха се, не се усеща онова напрежение, питат дъщеря ми съвсем естествено как е бебето и кога ще си дойде у дома.

Та това е. Осиновяването е едно прекрасно, търсено умишлено събитие, което събира няколко същества в една обща съдба и извън обичайните родителски проблеми, и някои по-специфични, представлява своего рода раждане на нов живот.
Просто се зарадвайте следващия път, с най-баналните и изтъркани фрази. Предостатъчно е. Grinning

# 31 6 юни 2008, 09:43 ч.

Мнения: 4 138

за протокола, а и за да се придържам към темата на фуси щ кажа какво най-много ме дразни. когато ми кажат с най-сериозен тон, колко благородно намират, че съм постъпила, осиновявайки дете.
защо да е благородно бе хора, нормално е да имаш дете, нормално е да искаш да имаш дете, нормално е ако не можеш или не искаш да родиш, да намериш начин да имаш. в българия, за добро или зло, осиновяването е достъпна опция почти за всички. няма човек, подал документи и получил отказ.

всеки задоволява с действията си свои вътрешни потребности, дори когато се занимава с благотворителност, самопожертвователност и какво ли не още. това му помага да е цял, да намери себе си.

условието, за да си добър родител е да обичаш детето си, да го усещаш като част от себе си. ако мислехме, че правим добро някому, нямаше да можем да приемем тези деца като част от себе си. ако очаквахме те да са ни благодарни, че сме им дали възможност да имат дом и семейство, значи сме кретени.
да имаш дом и семейство е най-нормалното нещо на този свят, да го нямаш, защото някой без да те пита те е лишил от това ти елементарно човешко право е ненормално. просто с осиновяването е възстановен балансът. няма място за благодарност.
може би единственото нещо, достойно за възхищение е, че осиновителите стават за броени часове родители и не губят ума и дума при този акт, е, повечето де Whistling

до вчера си се грижел само за себе си и изведнъж хоп, ново човече.
инстинктите заработват, появява се необходимостта да защитиш това безпомощно същество, оставено в ръцете ти от всичко и всички, които биха могли да му навредят. ставаш майка. най-късно при първата по-тежка болест си толкова майка, колкото и всички други и си даваш ясната сметка, че би умряла за детето си.
чета понякога мнения в теми за осиновяване и затова как някои жени мислят, че не биха могли да обичат едно от друга жена родено дете като свое. глупости. на търкалета. заблуда велика. не осиновяването е проблем, а способността да обичаш. мое мнение, естествено. но съм убедена в теорията си. най-нормалното нещо на този свят е да закриляш едно безпомощно същество и това те прави майка.

колкото до приликата. ако е казано за да ме обезщети за неспособността ми да имам биологично дете, се дразня.
но истината е, че повечето деца наистина започват да приличат на осиновителите си. друг е въпросът, че все пак сме ако не от един етнос, поне със сходни черти. достатъчно е формата на носа или формата на очите да съвпадат, към това прибавяме общи жестове и навици и ето ти го копието на мама или тате. бабите ахкат как детето ужасно прилича на баща си като бебе и това е самата истина. моля, за пример прилагам снимка на мъж ми и дъщеря ми.
http://images26.snimka.bg/005867162.jpg

просто бебетата си приличат..........

хубаво е, че има такава тема. осиновяването все още е тема табу, много хора не знаят как да реагират, какво да кажат. няма нищо страшно. просто не сме различни и сме родители на децата си. това е единствената истина. всичко останало са подробности и част от личния ни живот. както например е част от личния живот на биологичните родители къде и как са заченали децата си. това също не коментираме, нали Mr. Green

# 32 6 юни 2008, 10:08 ч.

Мнения: 8 999

Fussii , права си за много неща. Най-голямата радост за едно семейство е да има деца - независимо дали са осиновени, припознати или родени от тези двама родители.
Имам много познати, които си осиновиха деца след дългогодишен безплоден брак. Радвам се изключително много за тях - и за осиновителите, и за осиновените деца. Само веднъж направих голям гаф - срещнах един приятел, когото не бях виждала от няколко години. Буташе количка с малко момиченце. Като го видях, страшно се зарадвах, защото с жена му бяха заедно от 10 години, а си нямаха рожба. Наистина помислих, че е станало чудо, защото детето безумно приличаше на таткото. Буквално гледах моя приятел, но в умален вид и от друг пол. Направих комплимент, естествено, защото го мислех искрено. После от други познати разбрах, че детето е осиновено. Кой знае колко тъпо съм изглеждала в очите на човека!

# 33 6 юни 2008, 12:02 ч.

Мнения: 2 641

Цитат на: kiki77 в чт, 05 юни 2008, 19:04

я ама то и второто май е момиче , е третото може и да го уличите Mr. Green

# 34 6 юни 2008, 12:41 ч.

Мнения: 2 641

аз сега по темата. непознам хора с осиновени деца или поне незнам че са такива. изобщо не ме интересуват подобни неща. аз самата мислех обаче че няма да имам и исках да си осиновим ако се окаже че не можем. разлика между собствено родени и осиновени не правя. за мен са важни други неща а именно как ще се възпита детето и какво ще излезе от него. днес разбрах че трябва да съм доста по толерантна гледайки часът на мама. е оказа се че може да се завърши средно образование и на 50 години . тези хора пак се реализират и се оправят щастливо в живота. така и с осиновените деца.
струва ми се че си емоционално по афектирана и отдаваш ненужни отенъци и внимание на хорските думи. ама то и аз като раждах бях изкрейзила, но втория път близките ми бяха подготвени Mr. Green

сигурно е същото и като се осиновява. тъй че по ведро Peace

# 35 6 юни 2008, 12:56 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Цитат на: шемет в чт, 05 юни 2008, 15:44

Подкрепям.Никога не бих си позволила да правя коментари или да задавам въпроси дори много далечни от тези.нее моя работа кое, защо и как е в дадено семейство Peace

# 36 6 юни 2008, 13:09 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Наскоро видях татко с момиченцето си,страхотна прилика между двамата.
Няколко седмици след това разбрах от майката,че е осиновено .
Онемах,защото детето наистина невероятно много прилича на бащата.
Самата мама смеейки се ми каза "Наистина си приличат,чак понякога се чудя дали все пак не е негово..."
Та не виждам защо това трябва да ви дразни,толкова ли е невероятно някои хора без роднинска връзка да си приличат?

# 37 6 юни 2008, 13:11 ч.

Мнения: 4 841

Най-ужасното нещо, което съм чувала през живота си, беше казано именно от една осиновителка. Думите и бяха: "Моето дете е чакано, жадувано, и избрано. То е отговор на готовността ми да бъда родител, а не е следствие от по правило безпаметна пиянска нощ, в която родителите си гледат кефа и бебето се получава случайно" След това ми обясняваше надълго и нашироко как 90% от българите зачеват децата си пияни, и затова и резултатите били такива... Имам и още подобни наблюдения, как от страна на осиновителки се омаловажава и неглижира акта на бременността и самото раждане.
Темата определено е щекотлива, не искам да засегна никого, но някак ми се струва, че самите осиновителки имат проблем - хем искат да ги приемат просто като майки (което е естествено, и напълно разбираемо), хем в същото време има подтекст за специално отношение. Ами и аз не искам да чувам много реплики, ама ги чувам. Вменяването на вина за неадекватно отношение не помага, поне според мен.
Както вече доста хора преди мен са споменали, това е лична територия, и всеки трябва сам да си изработи механизми за защитата и, защото ясно е, че опити за навлизане винаги ще има, поне по тези географски ширини.

А колкото до сравнението на двете теми - как да се отнасяме с осиновителките и как с майчетата, претърпели загуба, намирам го за напълно неуместно. Наистина ли виждате паралел в това да честитиш нов член на семейството, и да изкажеш съболезнования?

# 38 6 юни 2008, 13:28 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: BirdsFlu в пт, 06 юни 2008, 13:11

Най-ужасното нещо, което съм чувала през живота си, беше казано именно от една осиновителка.

Което подсказва и доказва, че хората, родителите не се делят на групи, според начина, по който са станали такива.

Ако трябва да бъда откровена докрай, по-рядко съм чувала неща, които дълбоко да засегнат мен и децата ми от обичайните ми познати и близки, отколкото от други осиновители. Факт.
Още повече, че нямам излишни очаквания от хора, които нямат основания да стигнат до такива дълбини до познанието - що е то осиновяването, но без да искам ги имам спрямо хора, които живеят подобна на нашата действителност. Peace

# 39 6 юни 2008, 13:55 ч.

Мнения: 3 367

Темата е чудесна защото започва да подсказва нуждата от градене на култура към различията. Това не е вродено,не ни иде отвътре,а се учи,възпитава,моделира и демонстрира. Не в въпрос,за мен,на какво казвам дори,а на какво мисля. Процесът обаче е 2странен,имаме да се учим всички,защото определено липсва информираност/подготовка и на осиновителите.

# 40 6 юни 2008, 16:15 ч.

Мнения: 799

Не съм осиновител, имам огромно желание да стана. Но... мъжът ми е категорично против по най-прозаичните причини - здраве на детето, етнос и т.н. По тази причина, считам че е благородно това да осиновиш дете. Защото си пречупил предубежденията и предрасъдъците си. А не защото детето е "второ качество" или нещо от сорта.
Подобни разсъждения мога да развия за всяка от репликите (е, с изключение на откровено просташките). А отношението повече ми прилича на... хм... комплекс от страна на осиновителите (не е това точната дума, но в момента не се сещам друга подходяща).
Вие, осиновителите, си знаете най-добре какво чувствате. Но не мислете, че всички подхождаме към вас с предубеждение и заучени фрази. Кака ви Сийка и народната мъдрост са го казали "Пътят към ада е осеян с добри намерения". Така че гледайте си живота и децата и не търсете под вола теле. А аз ще се постарая да се съобразя с вас и да не използвам подобни фрази за напред Peace

А сравнението с родителите, преживели загуба е абсолютно неуместно.

Последна редакция: пт, 06 юни 2008, 16:34 от pachikrak

# 41 7 юни 2008, 04:29 ч.

космополитно
Мнения: 941

И аз се включвам - първо с поздравления за добре формулираната тема и за избраното място!
При мен осиновяването е събитие очаквано (от 13-15 г възраст) и знайно, че ще стане… един ден! Странно, но факт! И съм спокойна с него- не се е налагало нито по репродуктивни причини, нито поради “възрастови”!...
Осинових сама, на “възраст”, различна от социално приетата ”норма” за първо дете!...

За себе си мисля, че няма неща, които не бих искала да чуя! Чувала съм (от хора незнаещи за специфичното раждане на дъщеря ми): “Ах, кожата ти е одрала! Изцяло се е метнала на теб!”… В повечето случаи се усмихвам вътрешно: явно хората имат такъв стил на изразяване на симпатии, но напоследък забелязвам и основания за тяхното твърдение. Въпреки, че тя е с очи- маслини, и коса цвят №1 (синьо-черна), а аз съм зеленоока и кестенява…Тя изначално си е пухкавичка (като мен) и стана сладкодумна бърборана (надминаваща ме в това ми умение)… Мата е обяснила механизма на заприличването едни на други през имитация на модели на поведения , жестове, мимики…

Та към момента няма неща, които не искам да чуя, но за да съм с принос към темата- сетих се за неща, които ме дразнят и на които реагирам с гняв в себе си ( засега):

Едното го изтърси една крайно неделикатна “знаеща” жена: “Откъде ВЗЕ детето?”;

Другото се проигра многократно, докато гръмко информирах света за щастливото събитие в живота ми:

Аз: “Имам дъщеря!”;

Отсреща:”А!? Кога се омъжи?!”

Аз: “Не съм се омъжила! ИМАМ СИ Д –Ъ- Щ -Е –Р -Я!”;

Отсреща: ”Много хубаво! Честито! Да ти е жива и здрава!... Да не е от онзи мъж, с който те видях едикъде си?…”;

Аз: “ Не не е от него! ИМАМ СИ Д –Ъ- Щ -Е –Р -Я!”;

Отсреща (в пълно недоумение и идейна изчерпеност, правят отчаяно уточнение): “…Амма… Родили си я ИЛИ си я осинови?”

И до днес не проумявам това какво променя по отношение на моето имане и детето!?...

Да добавя и мое различно мнение и усещане: Аз възприемам осиновяването не само като желано, провокирано събитие и личен избор, но и като благороден акт, в който подаваш ръка не един човек и помагайки му да порасне, оставайки до него му даваш втори шанс ДА БЪДЕ!... И това ме прави щастлива, богата, осмислена! И поради това, че тези усещания са идентични за повечето родители, осиновяването почва да губи значение като вариант за раждане на дете в семейството му и от там насетне остава родителствуването…

И да намирам общо в реагирането на вестта за придобивка на дете (през осиновяване) и за загубата на рожба! И в двата случаи има Незнание как да се реагира, какво да се каже! Сконфузване.... липса на специфична култура на поведение (както приблизително го е казала Анетте)!

Последна редакция: сб, 07 юни 2008, 04:39 от Venecias

# 42 7 юни 2008, 08:28 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: Fussii в чт, 05 юни 2008, 14:41

Може би ще ти се стори странно, но осиновените деца не само могат, но и твърде често вероятно приличат на родителите си. Не на тези, които са го създали, а на онези, които са го отгледали и възпитали. Приликата, която се вижда лесно от нетренирано око - независимо дали между биологични, или в последствие свързани - родители и деца - се състои не толкова в чисто генетични белези, а в голяма степен в мимики, жестове, интонация на гласа, изразни средства... Всички тези "подраженчески" признаци се създават по естествен път в хода на съвместния живот и са много по - натрапливо видими, от колкото, примерно, наличието или липса на трапчинка на брадичката или издължени очи. Нещо, което може би ще те учуди, е че по някакъв необясним начин кучетата и техните стопани започват да си приличат. Какво да говорим за детенце и неговите родители!

На мен пък винаги ми е било смешно, когато хората започнат да говорят за малкото ми (особено пък като беше новородено! Joy

, но и сега в пълна степен), биологично наше бебе, че приличало на мен или на баща си... ами, моля ви, прилича на бебе - и много повече прилича на всички други бебета по света, които нямат никаква гететична връзка с него, от колкото на някой от нас... Бих допълнила, че аз не приличам на себе си от тази - че и по - късна - възраст...

Не пиша това с цел да се опитам да омаловажа по някакъв начин мнението ти,още по - малко пък болката, която си изпитала, като си чула тези думи. А по - скоро с надеждата следващия път, когато го чуеш (което неизбежно ще се случи - не всички четат този форум, все пак), да си помислиш дали пък приликата, която е забелязал човекът, който го е казал, не е напълно реална и истинска, а не измислена...

Детенцето, с което си се свързала, си е наистина твое - и става все повече твое, постоянно, с всеки ден, очевидно дори повече, от колкото си очаквала или мислиш... впрочем, както и всяко (биологично или не) дете, което гледаш. То вече прилича много повече на теб, от колкото на създателите си. И това ще става все по - ясно и все по - забележимо и все по - непренебрежимо. И ако случайно някой ден се окаже в (географска) близост до някой от биологичните си създатели, едва ли някой човек би намерил прилика. Дори (хипотетично) на едно място с тях, детето ти пак ще прилича повече на теб, от колкото на когото и да било друг. Просто поведенческите реакции са тези, които се забелязват външно, без ДНК експертиза и тези, които правят човека личност.

# 43 7 юни 2008, 08:57 ч.

Мнения: 25 615

Искам да вметна нещо относно физическите прилики между осиновени деца и родителите им. Чувала съм от познати, които си осиновиха дете, че тази прилика е умишлено търсена от хората, които подбират децата за осиновяване. Т.е., ако има няколко двойки и няколко деца за осиновяване, на всяко семейство предлагат точно това дете, което има физическа прилика с някой от родителите (обикновено бащата). Не знам дали навсякъде го правят, но според мен постъпват много мъдро. По принцип копнежът за майчинство при жената е толкова силен, че не й пречи да приеме което и да е дете. При мъжете е малко по-иначе и може би по този начин им помагат да приемат по-лесно детето като свое. Thinking

# 44 7 юни 2008, 10:07 ч.

Мнения: 4 138

има го това, како Сийке, може би нещо като неписано правило, но и моите сведения се базират само на достоверни слухове Wink

истината е, че се търсят родители за детето и занимаващите се с това гледат и този фактор
колкото до мъжете..........сага мога да напиша за промяната и приемането на детето.

имам щастието да живея с един изключително консервативен, робуващ на предрасъдъци, суеверия и какво ли не още човек. точно от този тип, които преди две години биха казали, осиновихте, ауууууууу, съжалявам, ама нека е живо и здраво.
казвам щастие, защото с очите си видях как един такъв човек може да се промени за месеци до неузнаваемост и теорията, че битието определя съзнанието не е теория а закон, важащ и за най-костеливите орехи.

детето не прилича на него, като бебе - да, но сега не. той е черен, ама мноооооооооооого черен, че и името му е такова - в сводобен превод е Черньо Mr. Green

детето е русо и синеоко. обаче, като видя монтажа на своята бебешка снимка и тази на алекс и наистина голямата прилика, порастна поне с 10 сантимертра. кво да го правиш, дете..........

та, мисълта ми е следната, докато човек не знае, няма познати с осиновени деца и не е преживял лично нещо подобно, е трудно да има адекватни реакции. в нашето общество липсва напълно информация, осиновяването е забулено и до днес с някаква тайна, приема се за нещо мнооооого специално.

осиновителите вече не са малко, хората все по-често се сблъскват в ежедневието си с думата осинивяване и неминуемо се променят във възприятията си, в реакциите си. вярно е, че и от страна на осиновителите се наблюдава агресивно поведение и нелепи коментари. от свръхчувствителност ще да е, но просто това е начин да се предпазим и от недотам добрите забележки относно децата ни.
факт е, че се шири мнението, че се оставят само болни деца, иначе хората не могат да си обяснят как аджеба една жена ражда и просто зарязва детето като ненужна вещ. така че, коментарите са логични, но от тях боли, защото е явно, че те категоризират децата ни като нещо, което е второ качество.

разни нашумели випове осиновяват деца със страшни по общото мнение диагнози и прогнози и стават герои, без въобще да се поясни на слабо образованото ни общество, че именно това дете е здраво като камък и няма никакви изгледи да е наследило имунната недостатъчност на майка си. човекът става рицар на бял кон, легендите се затвърждават.

медийте въобще не са заинтересувани да просвещават народа, а наблягат на това, да му сервират сензации. пресен пример за мен е участието ни миналата година в часът на мама. две жени, които се считат за добри модераторки, направо и ачик, ачик си казаха, че считат осиновяването за романтичен и тайнствен акт, даже едната даде пример с щастливо семейство, осиновило и запазило тайната и явно беше дълбоко убедена, че това е правилният начин. цветя и рози, пера и фльонги и розови бонбонки.

не можем да искаме адекватно отношение, след като тези, които имат силата да направят хората по-осведомени, не търсят полза и трайно образоване на народа, а само евтини сензации.
няма едно нормално предаване, което да се занимава с подробностите около осиновяването, преди, след, по време на......както е в повечето бели държави, които впрочем нямат по 15 000 деца в домовете, чакащи да намерят свой дом. ама пак се напъват хората и плюят на рейтинга за сметка на достоверната информация.
та, реакцията на повечето хора е нормална, няма как да бъде друга. и наред с поздравите, ще чуваме и просташки забележки, които не винаги са породени от лошотия или злоба, а просто от незнание.

Последна редакция: сб, 07 юни 2008, 10:23 от matakosmata

# 45 7 юни 2008, 10:25 ч.

Мнения: 1 152

Цитат на: Как' Сийка в сб, 07 юни 2008, 08:57

Нямам представа дали сега е така, но е факт, който знам от майка ми, че когато са ме осиновявали (далечната 72 година) са им искали информация за очи, коса, ръст и т.н. Ходили са и на нещо като "оглед", където са ги "мерили" от глава до пети newsm78

. Мама ми е казвала, че са се чувствали безкрайно унизително, защото за тях не е било от значение какви физически данни ще има детето, което ще осиновят.
Не знам дали са се съобразили с това, защото съм осиновена месец по-късно, на 7 дни- според майка ми- и то направо от болницата.
Факт е обаче, че като физика с майка ми нямам нищо общо, но приличам изключително много на татко.
Била съм грозничко бебе и "любознателни" люде са изпляскали на майка ми въпроса "Нямаше ли по-хубави?" #Crazy

Може би затова по-късно (все още не знаех, че съм осиновена) тя реагираше с изключително задоволство на нечия констатация, че съм одрала кожата на татко.

# 46 7 юни 2008, 11:29 ч.

Мнения: 799

Цитат на: Venecias в сб, 07 юни 2008, 04:29

И да намирам общо в реагирането на вестта за придобивка на дете (през осиновяване) и за загубата на рожба! И в двата случаи има Незнание как да се реагира, какво да се каже! Сконфузване.... липса на специфична култура на поведение (както приблизително го е казала Анетте)!

Хората не знаем как да реагираме и в много други ситуации - при вест за болести, за огромна печалба и т.н. А в случай става въпрос за събития от съвсем различно естество - радостно събитие (детенце в семейството) или тъжно (смърт).

# 47 7 юни 2008, 12:01 ч.

Мненията за умишлено търсените прилики са погрешни, след изменение на СК от 2003г това няма как да стане, защото съветът по осиновяванията не се среща с кандидат-осиновителите.Някога може и да е било така, но сега е невъзможно.Или ако се прави от някого, това отново е нарушение на закона или заобикаляне на закона, не е типичният случай.Съветът по осиновяванията се запознава с определен набор от документи, но не и със самите лица,кандитатстващи за осиновяване.В някои РДСП изискват към документите да се прилага копие от лична карта, но това също е нарушение,защото противоречи на законово уредената защита на личните данни.
Аз по-скоро отдавам приликите наистина на копиране на жестове, мимики и др.Децата имат изключително развито чувство за подражание.А отправените реплики от странични хора за прилика на осиновител и осиновен отдавам на желанието да кажат нещо, по тяхното разбиране хубаво.Изобщо не мисля, че хората трябва "да стъпват на пръсти"около осиновители и осиновени и едва ли не да завършват курс по дипломация как да се държат с нас.Вярно, отправят се обидни или поне нелицеприятни реплики, но причината за това може да е неумение да се изрази правилно или очаквано отношение, собствено разбиране за нещата,глупост ит.н.Когато обаче умилшено и злонамерено се засяга осиновено дете или неговите осиновители, то тогава просто трябва да се отстрани този човек от кръга на познатите ни.Защото щом има злоумишлено поведение, то никакви съвети няма да му помогнат да възприеме нашето очакване за поведение.
За себе си искам да кажа, че глупави, ограничени и просташки реплики съм чувала по какви ли не поводи/ и засягащи мен и засягащи близки, приятели и дори непознти хора/, че ако седна да се замислям над всичко, трябва само това да правя, не се впечатлявам, който както иска да се държи и да казва, има това право, аз пък имам право да преценявам какво стои зад думите.Ако е неловкост, неумение да се държи човек ще се усмихна и ще му кажа какво мисля, ако е простак по рождение, ще го отмина, ако е злобар, ще реагирам според ситуацията.

Обаче!Това, което мен успя да ме жегне, към което и аз съм проявила свръхчувствителност/ казвам го като мой минус/ са реплики,не директно отправени към мен, но боднали ме дълбоко в сърцето.Това са реплики, които прочетох от осиновителките, в осиновителния форум.Няма да ги цитирам, само ще спомена, че ставаше въпрос за възрастта на осиновителите.Такъв израз беше използван, че свят да ти се завърти, точно изразът беше ,хайде да кажа некрасив.Иначе мнението- приех го просто като едно мнение, като нечие възпроемане на нещата.Както и да е.Мина ми, реших, че това не е отправено директно към мен и не би трябвало да ме засяга/още не бях регистрирана/И реших, че не всеки може да вижда отвисоко и непредубедено това, което се случва с другите.Но!Ако очаквам от някого деликатност по отношение на всички аспекти на осиновяването, то наистина е преди всичко от жените със сходна съдба.А за останалите близки ,познати, непознати само се усмихвам и казвам "да са живи и здрави".

# 48 7 юни 2008, 12:02 ч.

Мнения: 11 914

Горното мнение е мое, но не успях да вляза с потребителското си име

# 49 7 юни 2008, 12:29 ч.

Мнения: 2 757

Не съм се замисляла по този въпрос, но с изброените от теб на пръв поглед съм съгласна. Понеже не съм чела останалите мнения може да повторя някой. Но като цяло осиновилите деца не бива да се засягат от подобни необмислени реплики, защото е нормално човек да остане леко шокиран като разбере, че дадено детенце е осиновено и понеже няма време да обмисля думите си и казва първото добронамерено което му идва в ума, само за да каже нещо. Може би наистина е по-добре да си замълчи, ако не е обмислил репликата си, но и това мълчание може да се изтълкува негативно от майката осиновителка. Самата аз не знам какво бих казала в такъв момент. Не само осиновителките, а и биологичните майки биват засегнати от всевъзможни необмислени реплики. Така че по-спокойно, няма отърване от хорската глупост
П.П. Искам да добавя, че осиновяването може да бъде и благороден жест и често е такъв, когато е направено от родители, които може би си имат свои деца, но са го направили с единствената цел да дадат по-добър живот на осиновеното дете

Последна редакция: сб, 07 юни 2008, 12:39 от NikiFin

# 50 7 юни 2008, 14:01 ч.

Мнения: 25 615

Цитат на: Светкавица_1 в сб, 07 юни 2008, 12:01

Възможно е вече да не е така. Но говоря за случаите, когато кандидат-осиновителите в продължение на месеци посещават децата в дома, носят подаръци, лакомства и т. н. Та по този начин персоналът ги опознава все пак и може би като жест на благодарност им предлагат дете, което има физическа прилика с някой от тях.
Да не забравяме, че все още тук немалко осиновители предпочитат да запазят осиновяването в тайна, поне от детето си и такава прилика е само в тяхна полза. Друг е въпросът доколко правилно е такова решение, но това си е тяхна грижа.

# 51 7 юни 2008, 15:09 ч.

Мнения: 3 367

Тук е изкл.популярно интернационалното осиновяване (по-бързо става)-вчера на басейна имаше бяла майка,мулат татко,2 деца китайчета и едно бяло-русо бебе, което се зовеше Маша Laughing

Очевидно е че не е търсена физическа прилика,децата си мамосваха-татосваха родителите си,шумно -шарено- щастливо семейство.
Актът на осиновяване,сам по себе си,е факт от живота-как се пречупва обаче през призмата на възпитание/модел/нагласи е друго-което ме връща пак на мнението ми че това е култура, която се учи и се иска информираност от всички участници в процеса.
*
Лично за мен за благородство и дума не може да става-нима като раждаме дете го правим защото сме много благородни? Децата ни дават много повече отколкото ние на тях,и осиновяването и раждането,за мен,са по-ското егоистични актове,отколкото обратното,независимо от липсата или не на биолг.деца в картината.

Последна редакция: сб, 07 юни 2008, 15:15 от anette1104

# 52 7 юни 2008, 15:15 ч.

София
Мнения: 261

Отдавна не бях влизал във форума, защото се чувствах не на място. Първо съм татко и най-важното е, че всички говорят за деца едва ли не до детската градина. И сега продължавам да мисля така...
Повярвайте ми, като минат десетина години от тези събития и някак си се върнете назад във времето ще разберете, че проблем няма. Просто човекът е сложно устроен и понякога една изтървана фраза го изважда от равновесие и само от него си зависи, колко време ще го държи...
И колкото минава времето, а то минава все по-бързо, толкова миналите ни страхове изглeждат жалки и смешни.
А въпросите и фразите с които е започнала Фуси в началото винаги ги е имало и ще ги има. От нас зависи колко ще допускаме до ума и сърцето си.

Последна редакция: сб, 07 юни 2008, 19:25 от mariangeorgiev

# 53 7 юни 2008, 16:13 ч.

Влизам като гост, по различни причини.Да ме извинят за това тези, които ще ме разпознаят, вярвам , че ще разберат.
Загубила съм дете, осиновила съм дете, родила съм още едно.Мога да кажа, че знам какво е да чуеш неуместни( вероятно добронамерени) реплики и в трите случая.В първите два случая най-много боли.И мисля, че в такива случай чувствителността на хората не е просто каприз или вманиачаване.
Прочетох си написаното и видях, че без да искам вместо "осиновила" съм написала" родила". Да - за мен е еднозначно, но е факт , че в обществото ни думите са две.

# 54 7 юни 2008, 16:53 ч.

София
Мнения: 1 444

Мен пък написаното от NikiFin ме провокира да пиша отново Какво значи да се шокират хората, разбрали че дадено дете е осиновено Не намирам нещо шокиращо в това, не е осиновено шимпанзе та да изгубиш ума и дума и да изтърсиш на родителите нещо неуместно от изживения стрес

anette1104 е дала много точна дифиниция на осиновяването и дано някога и нашето общество узрее и да виждаме и у нас картината пред басейна, която ни описва анетте и на-вече никой да не се шокира от това и да не гледа на това като на акт на благородство, като нещо шокиращо или друго, освен едно голямо щастливо семейство

# 55 7 юни 2008, 17:30 ч.

Мнения: 2 757

marypopins, написала съм "леко шокиран", а не шокиран. И имам предвид, че като видиш майка с дете това, което нормално очакваш да чуеш (освен ако не става дума за очевидна разлика, като бяла майка и негърче) не е, че си е осиновила детето и като разбереш, че е осиновено първоначално айде да не казвам се шокираш, но леко се стъписваш, объркваш и ако не си подготвен предварително можеш да реагираш така, че после да съжалиш за реакцията си. Идеята ми беше, че разбирам реакциите на хората и мисля, че не бих се засегнала. Поне така си мисля. Но ако съм аз осиновителката може да почувствам нещата различно. Мнението ми е на безпристрастна жена, никога не осиновявала.
Освен това за мен е саможертва да осиновиш примерно болно дете или с някакъв проблем и ще ви кажа защо. Защото лично аз имам голямо желание да помогна на такова дете, но нямам смелост да го направя. Не знам дали е защото моите три са ми прекалено много и едва се оправям и с тях или просто защото дори да нямам деца и да имам всичките възможности да осиновя и гледам болно дете, пак не бих се престрашила да си посветя живота на него. По-скоро бих го подпомагала финансово цял живот, бих плащала на друг да го гледа, но аз самата май не бих могла да поема грижите за него. Затова за мен е висша форма на саможертва и благородство да осиновиш такова дете и се прекланям пред хората направили го.

# 56 9 юни 2008, 12:41 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: Как' Сийка в сб, 07 юни 2008, 14:01

Но говоря за случаите, когато кандидат-осиновителите в продължение на месеци посещават децата в дома, носят подаръци, лакомства и т. н. Та по този начин персоналът ги опознава все пак и може би като жест на благодарност им предлагат дете, което има физическа прилика с някой от тях.

Законът от 2003 година не допуска подобни възможности. Одобряването на определен кандидат-осиновител става на базата на доклад, изготвен от проучващият Отдел Закрила на Детето, а кое семейство или самотен осиновител са подходящи за конкретното дете, решава Съвета по осиновяванията към Регионалната Дирекция Социално Подпомагане.
Често не се прилагат дори копия от личните карти, камо ли снимки.

Това уточнение го правя извън темата, само за да разсея още няколко битуващи мита, относно осиновяването у нас.

И все пак, за да не се сърди Фуси, се сещам за нещо, което никак не обичам да чувам:

Извинявай, не че имам нещо против децата от друг етнос (разбирай: различен от българския), но...

Ок! Нямай си против и го запази за себе си! Нито аз, нито децата ми се нуждаят от твоето излишно откровение.

# 57 9 юни 2008, 13:12 ч.

Мнения: 7 263

Фусси не съм влизала много, много одавна в Осиновителския форум - едно време бях доста активна и редовна там.
Според мен един човек имал в сърцето си топлина и нежност за дете и решил се да му обрече остатъка от живота си е достоен за уважение.
Проблема е в дългогодишната нагласа насаждана у хората относно осиновяването. Аз съм оптимист, че тези проблеми за които си писала от година, на година ще стават все по-малко и все по-редки. Едно време хората се срамуваха да признаят, че са осиновили дете - лично аз бих вървяла с гордо вдигната глава след такава постъпка. Днес вече общественото мнение е далеч по-толерантно и ще дойде момента, в който това дали едно дете е родено в дадено семейство или осиновено няма изобщо да се коментира.
Съвета ми е - не си слагай на сърце коментарите - те както и сама си отбелязала може да са наиситна породени от най-добри чувства към вас и детето ви.
Обичайте своето слънчице - показвайте му го и не позволявайте даден волен или неволен чужд коментар да наруши щастието ви!

# 58 9 юни 2008, 13:20 ч.

Мнения: 2 123

Благодаря на всички, които са писали по темата. Няколко неща, които ми се иска да добавя, не че вече не са казани де Laughing

Поместих темата тук, защото е насочена към хората, които не са осиновители. С цялото ми искрено уважение към мъката на родителите загубили дечица, наистина мисля, че тяхната тема "Топ 20 на неудачните утешения" също има място тук. Иначе се превръщаме в затворени общества, които комуникират само помежду си, изключвайки гледната точка на останалия свят.

Другото нещо, което искам да кажа - в началото на моя осиновителски път Wink

съм писала, в този форум, неща, които са в пълно противоречие с написаното от мен в тази тема. Обидила съм хора, за което искрено съжалявам и се разкайвам. От сегашната си гледна точка, след премислянето на много неща и най-вече личната ми позиция мога твърдо да застана зад поста си. Още веднъж, искрените ми извинения към жените, които съм засегнала. Работата е там, че колкото си по-нов в една проблематика, толкова си по-краен, категоричен и съответно ограничен Laughing

На следващо място - отварянето на темата "осиновяване" пред по-широка аудитория, поне за мен е много полезен. Получавам мнения, които от хора, които са емоционално въвлечени в тематиката, няма как да получа

Още веднъж - благодаря на всички bouquet

# 59 9 юни 2008, 13:59 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: anette1104 в сб, 07 юни 2008, 15:09

Ако става въпрос за Щатите е напълно предвидимо, че става така. Да не забравяме, че това е държава като хранителен бульон, в която са смесени националности, раси и всякакви култури от целия свят. Нормално е да има смесени бракове и да се раждат деца, за които след 1-2 поколения изобщо да не е ясно какви са кръвните роднини - бели ли са, черни ли са, индийци ли са, китайци, мексиканци ли са, германци ли са. Затова и за хората там едва ли е проблем да осиновят дете от друга раса, етнос и т.н.
БГ не е многонационална държава, повечето страни от Европа също с някакви нюанси. Тук имаме общо-взето еднородно население и дори браковете между хора от различните етноси са сравнително редки, а какво да кажем за бракове между хора от различни раси. Затова и в БГ, вероятно и в останалата част на Европа се търси някаква поне повърхностна прилика между децата и родителите.
Затова не може да се пренасят нещата едно към едно, защото сравняваме круши с ябълки. Има още много време да мине и да се сменят поколенията тук, че да се промени отношението на хората като цяло към семействата с осиновени деца.
Лично за мен няма значение дали детето е родено в семейството или осиновено. Засега не мога да се реша на стъпката осиновяване. Спомням си как само преди 20-тина години за осиновените деца се говореше тайно и бяха смятани за по-различни, както и децата на разведени родители. Не виждам как за толкова кратко време ще се променят нагласи, които са се наслоявали със столетия.

# 60 9 юни 2008, 14:06 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 09 юни 2008, 13:59

Засега не мога да се реша на стъпката осиновяване. Спомням си как само преди 20-тина години за осиновените деца се говореше тайно и бяха смятани за по-различни, както и децата на разведени родители. Не виждам как за толкова кратко време ще се променят нагласи, които са се наслоявали със столетия.

Нагласите не се променят сами - променяме ги ние.

# 61 9 юни 2008, 14:45 ч.

Мнения: 3 367

РадостинаХЗ,да ,за Щатите иде реч.Не сравнявам нищо,давам пример,за да посоча че "проблемът" не в е акта на осиновяването като такъв, а в обществото, в което актът се случва. Приемам,но не се съгласявам с факта че грабим с шепи мп3ки,пс-та,геп дрехи,диети и какво ли не от "другото" общество,но когато иде реч за нещо което иска мислене и душа отсичаме-"има време да мине,не може да стане бързо". Може да стане малко по-бързо ако се положат услилия да се погледне отвъд опаковката.
*
Дете на разведени родители съм от преди 20 години Laughing

-не съм се имала за различна,друга,специална или каквото-явно близките ми са си свършили добре работата,макар и в онова време.

# 62 9 юни 2008, 15:04 ч.

София
Мнения: 62 595

Най-лесно се копират стоковите вкусове и всички чужди обичаи, които изглеждат атрактивни и не изискват особено много умствено напъване. Същото като с криворазбраната цивилизация - отвън може да сме със силикон, но отвътре сме още патриархално общество, особено като се отнася за родата и земята. И на мен ми се иска много неща да се случват по-бързо, но в един момент се улавям, че разсъждавам оптимистично, вземайки предвид хората от моето обкръжение, които са по-напредничави. Но те не са представителна извадка за всички знайни и незнайни жители в София и цялата територия. Аз и ти може да си мислим едно, но това да е на светлинни години от мисленето на едно цяло село.

# 63 15 юни 2008, 09:54 ч.

Мнения: 1 652

Осиновяването не е нито благородство за детето, нито спасение за осиновителите. То е съдба, и то хубава съдба и за осиновителите, и за детето.
Не сме различни- нито осиновителите, нито родителите на децата със здравословни проблеми, нито разведените, нито ...., нито .... Просто светът е пълен с различни- всички сме различни.
Аз също мисля, че обществото не се е променило много от преди 20 г. ... за жалост.
От какво се дразня? - може би от преднамерени реплики, уж казани неволно, целящи да ме засегнат.
От какво ме боли и от какво ме е страх?- От това, което детето ми може да чуе от такива хора, от озлобените, от децата възпитани от такива хора.

# 64 18 юни 2008, 11:12 ч.

Мнения: 603

Мой колега и съпругата му си осиновиха детенце - момченце на 10 месеца. Донесоха снимки да видим бебето. Моя колежка им каза "Най - хубавото на Вас се падна". Много ми стана неудобно от тази реплика - сякаш детето се е разигравало на лотария и те са го спечелили.

Когато не знам какво да кажем, по - добре да замълчим.

# 65 18 юни 2008, 13:35 ч.

Мнения: 4 138

e, да не издребняваме толкова. винаги и да роди човек, и да осинови, се пада най-хубавото. на мен например нашите деца, тези на приятели и познати, винаги ми се струват по-хубави от останалите.

# 66 18 юни 2008, 14:37 ч.

София
Мнения: 721

На мен темата ми беше много полезна. Досега не към казвала репликите от първия пост, но пък и със сигурност няма да ги кажа в бъдеще Peace

.

Мисля, че недобронамерени и заядливи хора винаги ще има и винаги може да подхвърлят нещо неприятно. По-важното е останалите, които просто сме далеч от нещата, свързани с осиновяване, да се ограмотим и да реагираме адекватно. След това така ще научим и децата си. Дай Боже някога ще стигнем и развития свят, където осиновяването съвсем не е "шокиращо".

# 67 19 юни 2008, 21:35 ч.

Мнения: 2 084

Нещата, които не искам децата ми да чуват са повече от тези, които аз не искам да чуя. А това навярно зависи от родителите, които ще научат децата си да приемат света.

# 68 20 юни 2008, 12:35 ч.

Мнения: 2 123

Да, всъщност си права... Аз вече бая обръгнах, а и вероятно се успокоих та мирясах. Сега едва ли са много нещата, които могат да ме разстроят.
Може би да променя заглавието на
Няколко неща, които осиновителите не искат децата им да чуват newsm78

# 69 20 юни 2008, 13:24 ч.

Мнения: 5 391

Първият пост на Fussii ми е много полезен.
Както и темата, за която спомена Triste.
И двата въпроса са комплицирани и за мен лично е хубаво да знам какво би подразнило/наранило отсрещният.

# 70 20 юни 2008, 13:52 ч.

Мнения: 491

Според мен пък и темата не би ме застраховала да подразня/нараня отсрещния. Истината е, че колкото и деликатен, толерантен и емоционално интелигентен да е човек, винаги има риск да бъде разбран неправилно, да засегне, да нарани.
Защото това което казваш не е това, което другия чува. Всичко минава през призмата на собствения свят на всеки човек.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: