Няколко неща, които осиновителите не искат да чуват

Мненията за умишлено търсените прилики са погрешни, след изменение на СК от 2003г това няма как да стане, защото съветът по осиновяванията не се среща с кандидат-осиновителите.Някога може и да е било така, но сега е невъзможно.Или ако се прави от някого, това отново е нарушение на закона или заобикаляне на закона, не е типичният случай.Съветът по осиновяванията се запознава с определен набор от документи, но не и със самите лица,кандитатстващи за осиновяване.В някои РДСП изискват към документите да се прилага копие от лична карта, но това също е нарушение,защото противоречи на законово уредената защита на личните данни.
Аз по-скоро отдавам приликите наистина на копиране на жестове, мимики и др.Децата имат изключително развито чувство за подражание.А отправените реплики от странични хора за прилика на осиновител и осиновен отдавам на желанието да кажат нещо, по тяхното разбиране хубаво.Изобщо не мисля, че хората трябва "да стъпват на пръсти"около осиновители и осиновени и едва ли не да завършват курс по дипломация как да се държат с нас.Вярно, отправят се обидни или поне нелицеприятни реплики, но причината за това може да е неумение да се изрази правилно или очаквано отношение, собствено разбиране за нещата,глупост ит.н.Когато обаче умилшено и злонамерено се засяга осиновено дете или неговите осиновители, то тогава просто трябва да се отстрани този човек от кръга на познатите ни.Защото щом има злоумишлено поведение, то никакви съвети няма да му помогнат да възприеме нашето очакване за поведение.
За себе си искам да кажа, че глупави, ограничени и просташки реплики съм чувала по какви ли не поводи/ и засягащи мен и засягащи близки, приятели и дори непознти хора/, че ако седна да се замислям над всичко, трябва само това да правя, не се впечатлявам, който както иска да се държи и да казва, има това право, аз пък имам  право да преценявам какво стои зад думите.Ако е неловкост, неумение да се държи човек ще се усмихна и ще му кажа какво мисля, ако е простак по рождение, ще го отмина, ако е злобар, ще реагирам според ситуацията.

Обаче!Това, което мен успя да ме жегне, към което и аз съм проявила свръхчувствителност/ казвам го като мой минус/ са реплики,не директно отправени към мен, но боднали ме дълбоко в сърцето.Това са реплики, които прочетох от осиновителките, в осиновителния форум.Няма да ги цитирам, само ще спомена, че ставаше въпрос за възрастта на осиновителите.Такъв израз беше използван, че свят да ти се завърти, точно изразът беше ,хайде да  кажа некрасив.Иначе мнението- приех го просто като едно мнение, като нечие възпроемане на нещата.Както и да е.Мина ми, реших, че това не е отправено директно към мен и не би трябвало да ме засяга/още не бях регистрирана/И реших, че не всеки може да вижда отвисоко и непредубедено това, което се случва с другите.Но!Ако очаквам от някого деликатност по отношение на всички аспекти на осиновяването, то наистина е преди всичко от жените със сходна съдба.А за останалите близки ,познати, непознати само се усмихвам и казвам "да са живи и здрави".

Влизам като гост, по различни причини.Да ме извинят за това тези, които ще ме разпознаят, вярвам , че ще разберат.
Загубила съм дете, осиновила съм дете, родила съм още едно.Мога да кажа, че знам какво е да чуеш неуместни( вероятно добронамерени) реплики и в трите случая.В първите два случая най-много боли.И мисля, че в такива случай чувствителността на хората не е просто каприз или вманиачаване.
Прочетох си написаното и видях, че без да искам вместо "осиновила" съм написала" родила". Да - за мен е еднозначно, но е факт , че в обществото ни думите са две.