Публикувана: 29 фев. 2008, 14:55 ч.
Последно мнение: 8 май 2008, 17:56 ч.

Зная, че не трябва да крещя и да удрям, но го правя и няма връщане!

16 188
83
1

Гост

# 60 16 март 2008, 17:48 ч.

Мнения: 2 270

Има моменти в които децата направо си просят боя.С говорене ,с добри думи и тн просто не се получава.Зависи си много от детето.
Аз примерно дъщеря си не съм я удряла,но синовете си оооооооооооо.........Големия доста шамарчета е изял,а сега малкия бърза да го настигне.
Не мисля,че съм за психиатър,нито пък е нужно да пия лекарства.Доста спокоен човек съм и знам ,че винаги когато съм шляпнала е имало за какво.

За тези ,които не пошляпват -моля дайте идея за справяне с тази ситуация
Малкия-хремав,кашля като магаре и дума не дава да го облечем или убуем.Ходи гол и бос/19гр е в къщи/Молиш го-не става,залъгваш го с какви ли не неща,не е не,той си знае неговото.Хващаме го с моя мъж и насила го обличаме/през това време целия квартал разбира,че Тони го обличат/Тъкмо сме свършили и той скача и започва да се съблича.Ситуацията се повтаря няколко пъти.Накрая аз не издържам и го шляпвам по дупето.Резултата е облечено дете и поне 10 минути спокойствие до следващата му лудория.
Това е един от малкото примери.

# 61 16 март 2008, 18:57 ч.

Мнения: 3 367

..не изчетох всичко и моля да ме извините ако се повтарям-но аз практикувам "изолация за майката"..като усетя че става нанагорно излизам от помещението след като съм сигурна че е безопасно за детето; мия се,мятам пране,нещо к отнема 3-5 мин но ми позволява да погледна отстрани и да не сторя нещо за което после бих съжалила
..не съм удряла никога,ако викане - не се е случвало повече от 20ина пъти...

# 62 29 март 2008, 16:00 ч.

Мнения: 172

И аз често изпадам в подобни ситуации-колкото и да гледам да не я плескам понякога така ме изкарва извън нерви,че...А тя пък като я прегърна след това ми вика"И какво-до сега ме би,а сега ме гушкаш..."Затова гледам да не я обърквам и да не смесвам двете поведения..

# 63 29 март 2008, 16:14 ч.

В една Дупка.
Мнения: 629

Извинете, че не прочетох цялата тема. Аз съм от "болните психарки" и се случва да ги поплясквам. Не се виня след това, не търся несъществуваща домашна причина, а се опитвам да възпитавам децата си. Не ме интересува дали ще го приемете или не, или дали е правилно.

# 64 29 март 2008, 17:06 ч.

Мнения: 2 211

Истината е, че на всеки понякога му изпушват бушоните. Трудно е, особено с по - малките. Два - три пъти и аз съм крещяла, като луда. Разреших проблема така: когато напрежението ескалира и човечето е зациклило и нито приема, нито предава, го хващам и започвам да го гъделичкам и целувам до припадък. Сценката завършва, като и двамата боричкайки и хилейки се, се строполяваме на пода - това разтоварва и двамата от напрежението, а като се поуспокоим чета конското евангелие. С любов е много по - вероятно да се постигнат положителни резултати, отколкото с насилие. Опитайте, много е лесно и приятно!

# 65 29 март 2008, 18:05 ч.

Мнения: 11 322

Милена, понякога дразнителят наистина е друг, а не детето.
Казвам го от личен опит. Аз съм бито дете и като почнах да посягам на децата, реших да взема мерки и да осъзная на какво съм ядосана. Успях!
Не казвам, че съм станала "супермайка". От време на време и на мен ми изтрещява бойлера и викам и посягам по дупетата. Но се случва вече далеч по-рядко. Аз съм рядко избухлив човек и докато се усетя, че съм се ядосала и почна да броя, той вулкана избухнал... hahaha

Аз се извинявам на децата си, защото аз съм тази, която не може да си контролира нервите. Те си получават извинението, но и една дълга проповед след това как да избягваме подобни случки за в бъдеще.
Вече са по-големи и разбират от проповедите ми, та и затова може би избухванията ми се разредиха.

# 66 29 март 2008, 19:58 ч.

Мнения: 3 271

Вечернице, разбира се, че понякога дразнителя е друг. Аз говоря само за моя си случай. И се изумих, че толкова лесно няколко мами казаха, че не може да е детето, а пък аз отлично знам, че може. Колкото и да го обичаш и т.н. клишета и истини.

# 67 29 март 2008, 20:38 ч.

Мнения: 90

И на мен често ми идва в повече, ама гледам да пляскам само когато наистина е виновна и си е заслужила.

# 68 30 март 2008, 11:00 ч.

Мнения: 2 755

Безизходна, напълно те разбирам, как се чувстваш. Аз съм търпелив човек, но случих на доста буйно дете. Ако някой вярва, че едно дете е неспособно да те изкара от кожата, лъже се. Ако някой смята, че има възпитателни методи, които сработват във всички случаи, лъже се. Едно е вярно, че децата трябва да се възпитават с много търпение и любов. Обаче, те трябва и да се научат, че не всичко им е позволено и че в живота има правила, които искат или не, трябва да спазват. И когато добрите методи не дават резултат, и най-търпеливите родители не издържат. Едва ли има родител, който не се чувства зле, когато е напляскал детето си или му е повишил тон. Tired

Много говоря на детето си, играя си с него, опитвам се да му бъда и приятел, обяснявам му кое е добро и кое е лошо, извинявам му се, когато постъпя неправилно...........но от време на време пак изпадаме в неприятни ситуации, в които отново повишавам тон и/или го ступвам по дупето. Sad

# 69 30 март 2008, 12:33 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

Цитат на: Касандра в пт, 29 фев 2008, 20:15

И кое доказва според теб че са неефективни?!Ние по добри ли сме в нещо от нашите предци?!И в кое?!Имам в предвид като човеци.

Цивилизацията и нейните епохални постижения.

Цитат на: Касандра в пт, 29 фев 2008, 20:15

И ДА,ние жените също понякога си го търсим...И някои заслужават голям бой дори!Но и мъжете ни не са мъже като едно време,и за това са виновни новите методи на възпитание,според мен...

Не мисля, че след като разсъждаваш по този начин, някой тук ще успее да те убеди в абсурдността на насилието.
Жена, която намира за редно самата тя да бъде обект на насилие, възприема насилието като нещо нормално и естествено следствие е самата тя го упражнява - дали спрямо децата си, съпруга си или който и да е - все тая.

# 70 30 март 2008, 16:31 ч.

Мнения: 1 464

За мен по-страшно е не шляпването а крещенето Naughty

Изпадала съм в ситуации да крещя като луда по дъщеря си точно когато тя стана на 3г.Но за щастие бяха само 3-4 пъти,оттогава гледам да се владея.По-добре да ме избуши смях отколкото да сложа изкривена физиономия на лицето си.Лошото е че около мен гледам е практика боят,наказването строгото държание с децата.За познати и приятели говоря.Аз се чувствам ужасно че съм си изпускала нервите броени пъти а за някои хора съм разглезвала детето като не го бия и наказвам.Пази боже Tired

Истината е че се иска търпение....много...И ако има някакви проблеми в семейството,майката се изнервя и най-малкото глезотене от детето се превръща в голям дразнител.Та според мен причината трябва да се търси не у детето Naughty

# 71 30 март 2008, 17:27 ч.

Мнения: 625

Безисходна,смятам,че си съвсем нормална майка.Който си няма палавник в къщи не може да разбере Wink

# 72 30 март 2008, 18:46 ч.

Мнения: 7

Търпение и спокойствие му е майката.Добре известно е че спокойната майка има спокойно дете,но то в този напрегнат живот понякога си изливаме напрежението на децата.Аз като стане нетърпима ситуацията поемам дълбоко въздух и се опитвам да сменя темата.

# 73 31 март 2008, 08:12 ч.

Мнения: 2 270

Цитат на: steki80 в нд, 30 мар 2008, 18:46

ооооооооооооо-аз съм изключително спокоен човек,но децата ми са коренно различни.Най малкия е толкова палав,че се замислям дали е от мен Joy

.Вярно е,че има изнервени родители,които си изкарват яда на близките си,вярно е също така,че понякога децата не са виновни,но вярно е и ,че децата са различни и понякога се чудиш как да ги озаптиш.Тогава повишаваш тон,понякога пошляпваш ,после може и да съжаляваш,но и ти си човек.Ето например моя малкия хубосник вчера ,взе една йоника и я строши в главата на сестра си ,защото не искала да играе с него.Какво трябваше да направя-да го обърна на смях или да се направя,че не съм го видяла.Естествено,че му се скарах

# 74 31 март 2008, 08:22 ч.

Мнения: 2 211

Цитат на: ani69 в пн, 31 мар 2008, 08:12

...Ето например моя малкия хубосник вчера ,взе една йоника и я строши в главата на сестра си ,защото не искала да играе с него.Какво трябваше да направя-да го обърна на смях или да се направя,че не съм го видяла.Естествено,че му се скарах

Това си е сериозно провинение, много ясно,че няма да си затвориш очите, а ще четеш конско и ще вземеш мерки да не се повтаря.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

постоянно тръшкане на дете 1г и 5 м

Махане на памперс и биберон - 3

Много предпазливо дете

Причина:

Причина: