Зная, че не трябва да крещя и да удрям, но го правя и няма връщане!

 
Моля, приемете и моята кандидатура!

Ами, айде! КОга ще се сбираме?

Да бе, тук никой никога не си е изпускал нервите, а ако някога му се е случило, задължително е тичал да се 'консултира със специалист'. Тази фраза 'консултирай се със специалист' е станала най-голямото клише в този подфурум.  Не че няма случаи в които наистина се налага такава консултация, но едва ли за всяка житейска ситуация съществува специалист.

Прекрасно те разбирам как се чувстваш. И аз имам една лъчезарна и добра дъщеря на около 2 години, която на моменти ме докарва долудост. Никога не съм я удряла, но не мога да се закълна че няма да ми се случи. Но пък ми се случва да се изпусна и да и се разкрещя. След това се чувствам много зле, но ако я оставя да ми се качи на главата също се чувствам зле. Извинявам се, казвам и че много я обичам, но ме е ядосала и обяснснявам с какво точно. Не мисля обаче че това е толкова голяма родителска грешка. Децата трябва да разберат че и родителите са хора и имат нерви. Трябва и да се научат да се справят със ситуация в която насрещната страна губи контрол. Познавам хора расли в саксия, на които не им е повишаван тон и резултатът е че не знаят как да реагират в подобни ситуации. Ако крясъците не са се превърнали в начин на общуване, а са нещо инцидентно, не мисля че са чак такова прегрешение или пък биха деформирали детето. От скоро я наказвам. Наказанието според мен е възпитателен метод и нещо което ни придружава в целия ни живот под една или друга форма. Ако утре нещо сбъркаш в работата си ще те уволнят и това е наказание. Така че детето трябва да се разбере че неправилното поведение се наказва. Разбира се измислям наказания съответстващи на възрастта и. Това е моят опит и се надявам че малко ти помага да видиш че не си сама с тия проблеми.

Напълно те разбирам.Едва ли има родител който не е повишил тон на детето си или пък не го е плеснал в даден момент.Аз лично първо се мъча да под ходя с приказки и се почва ГОВОРЕНЕ ГОВОРЕНЕ и......говорене,но в даден момент идва това и с пляскането и повишаването на тон.

абсолютно 

Когато съм се побърквала(синът ми е доста палав) от нерви, обикновенно излизам извън стаята(за щастие живея в къща с двор) и викам на стените, а ако съм много ядосана и ги удрям.Обаче е доста болезнено да удариш стена особено с яд Затова си взех "Валериана" - усетя ли, че той е прекалил и аз ще избухна - хоп 1 - 2 таблетки и съм спокойна пак.За жалост от почти три месеца ги пия за закуска обяд и вечеря а проблемът не е, че съм изнервена ... малко се притеснявам да не свикна прекалено с тях...

Твоите два поста все едно съм ги писала аз, и двата, но преди време. Според мен, основният ти проблем е, че си свикнала да имаш контрол над поведението си, а сега чувстваш, че в някои ситуации нямаш и не можеш да го възстановиш. Това е ужасно мъчително преживяване. Не знам какво да те посъветвам, въпреки че те разбирам добре. Това за броенете до 10 и удрянето върху стените звучи добре, но който го е написал, не се е съобразил с факта, че когато човек е истински ядосан, той на може да се сети да брои или да удря другаде. Все пак, дано при теб свърши работа.
Аз  дълго време се опитвах да се преборя с проблема и все не успявах. Сега нещата са по-добре, но това изобщо не е моя заслуга - просто детето порасна и е малко по-разумно, а и аз ходя на работа.
Това доколко ще се ядосаш на дете наистина е много индивидуално нещо - зависи от детето, зависи от цялото ти битие. Който те укорява или ти цитира поговорки, просто не е наясно със ситуацията ти, в която или никога не е изпадал, или е предпочел бързо да я забрави - ние, хората, имаме склонността да забравяме неща, които ни поставят в неудобна позиция пред самите нас.
И понеже при нас, макар и в по-лека степен тези неща все още се случват /винаги когато сме повече време заедно/, аз се опитвам да мисля така: тези ситуации на гняв, неконтролируема реакция, чувство за вина и разочарование от себе си, са ми изпратени, за да ми кажат нещо. Мисля, че на мен те ми напомнят, че съм много несъвършен човек и в крайна сметка ме правят по-смирена и по-толерантна към недостатъците на другите и техния слаб самоконтрол.

И при мен е същото -  1 към 1. Не се чувствам виновна, пък и децата хич не ми изглеждат травмирани. Сега са на 6 и 11 години и тези случаи вече са изключително редки, защото са осъзнали връзката между своето поведение и моето държание. Все ми е едно дали някой ще ме обяви за лоша мама , аз съм доволна от резултатите и това ми стига.

Много ясно, че на всички ни се случва.И на мен ми се наложи да бъда лоша, определено имах успех, но аз не се извинявам, а държа строго цял следобед. В следващите дни често напомням колко лоша мога да бъда и го карам да показва на баба и дядо къде го наказвам.Синът ми е на 1,6год. и мисля,че   сега момента да разбере "кой командва парада"

И аз съм във вашата партия......

Подобен е случаят с мен , само че аз шляпвам по дупето и после ужасно , ама наистина ужасно съжалявам . Нервите и умората ми идват в повече , така е.

И аз съм от тези, на които се е случвало да изпуснат нервите си и да крещят или да ударят детето си, а после ужасно да съжаляват за стореното.Не се гордея с това, но не се и срамувам.
Полагам усилия да се сдържам и контролирам, старая се да се уча от грешките си и да не ги допускам за в бъдеще. Не съм идеалната майка, но искам да се науча да бъда такава. Не е лесно-всъщност няма нищо по-трудно от това да бъдеш добър родител.

Когато децата ми бяха малки и аз много се страхувах да не си изпусна нервите и да не стане от мухата слон. Затова освен че дишах дълбоко и броях, си въведох едно правило - да се разсмея и да разсмея детето. Пример, за който се сещам, е размазан банан по кожени мебели. Не помня дали синът ми беше на 1 или 2 години, но помня, че беше успял да докопа въпросния плод, да го обели и размаже. Казах му, че ще му одърпам носа за тази беля и ще стане като на Пинокио, той се разсмя, аз също и започнах да чистя. Има и други подобни случки, основно на цапане, за които хем съм отговорна, хем не съм, защото нащрек по 24 часа никой не може да стои.
Друг момент е непрекъснатото мрънкане, когато детенце не знае какво иска. Тогава  всички играчки съм изваждала от шкафове, рафтове и кашони и съм задавала мисия да се намери еди-какво си. Хем занимание за детенце, хем мама не чува мрънкане.
ТВ и РС са пръв помощник в баламосването.
Ако не ще да яде тактиката е била само една - върви си в стаята, до другото ядене ще огладнееш.
НИКОГА не съм си изкарвала яда от други хора върху децата. Тогава ми помагаше затварянето в банята и след 1 час излизам оттам красива и готова за слънчеви усмивки.
Сега децата са ученици и въздействието е само словесно. Ако трябва обяснявам по десетина пъти едно и също нещо, но накрая е научено. Може вътрешно да кипя от простотията в учебника, но за мене е по-важно детето ми да разбере и да научи и затова се сдържам.

И аз съм на това мнение Блонди

Абсолютно, Ulia, казала си го чудесно.
На Дренка браво за смелостта да каже истината в очите. Съгласна съм с всяка казана дума. Аман от перфекционизъм тук!