Зная, че не трябва да крещя и да удрям, но го правя и няма връщане!

Коагто усетя,че ми пада пердето започавам да удрям по стената/шкафа/масата,ритвам нещо,хвърлям дрехи...Опитвам се да контролирам гнева си,но не виаги успявам.Затова го насочвам другаде,не към сина си.

Безизходна, много добре те разбирам. И защо понякога си изпускаш нервите, и защо после се чувстваш виновна. Наскоро прочетох в една книжка: боят не е възпитателно средство; просто понякога се случва, непланирано, както много други неща, които правим, и не трябва да се съдим прекалено строго. Като помислиш, и детето прави същото - държи се лошо, дразни те, не защото го иска, а защото нещо му идва от вътре и няма по-добър начин да го изрази. Хубаво е, че обясняваш на детето си след това. Но ако го правиш често - пляс - после - сбърках - детето ще загуби сигурност в теб и при следващия удар ще си каже, ето, тя пак сбърка и след малко ще ми се извини. И ефектът ще почне да се обръща срещу теб, детето ще ти се качва на главата, а ти няма да можеш да контролираш нейното поведение по никакъв начин, така както сега не успяваш да овладяваш своите изблици.

Така че моят съвет е: използвай момента, че си забелязала проблема и искаш да промениш нещата. Всяка криза е възможност. Сега е твоята възможност да се научиш да общуваш с детето си. 2 години са много трудна възраст и децата честичко ни предизвикват. Ако не знаем как да се справим, прибягваме към най-лесното. Прочети малко книжки за общуване и възпитание. Потърси курсове за родители и съвети за общуването. Консултирай се с психолог (няма нищо страшно и срамно, напротив) Усилията ти ще се възнаградят. Успех - като се измъкнеш от тази дупка - да дойдеш да споделиш!

Ето, аз ще споделя - преди време бях доста по-остра с детето си, когато ме ядоса. Направих някои усилия и сега имам по-добри техники на справяне, а и усещането, че тя по-рядко ме дразни. Донякъде израстна (сега е на 4), но мисля, че и моето отношение се промени и с това и нейното поведение. Имам още много да уча, разбира се, но първите крачки са направени. Пожелавам го и на теб.

И аз съм изпадала в подобни ситуации, има една поговорка - брой до 10
При мен наистина помогна.

Не се извинявам, не чувствам угризения. За да ме докарат до състояние да се държа като звяр с тях, грешката не е моя, а тяхна. Очаквам в такива ситуации извинения от децата.
Защото повишаването на тон и шамарите не идват изневиделица за щяло и нещяло - обикновено това е последното нещо, което се случва след милионни забележки и молби от моя страна.

Аз съм стигнала до извода, че съвети за отглеждане и възпитание на децата не се дават, защото всяко е мнооого индивидуално същество. Каката ни беше много кротичко детенце, и сега си е такова, но малкия е като хала... Страшен инат. Напоследък няколко пъти ме докарва до нервни кризи. Понякога си мисля че това никога няма да се промени. 

Защо детето ти си стой само в стаята и играе само?
Има ли друго дете в семейството?
Ревнува ли голямото ти дете?

Твоята реакция, раздразнителност, викове и бой е реакция не срещу детето ти.
Кого искаш да накажеш?
Има ли някой в домакинството, които да се отнася добре с детето ти и то да го обича.
Това не е ли товоята ревност?
Може ли тя да страда от липса на внимание и така да се старае да привлече вниманието ти?

Отговори подробно, на въпросите. И се опитай да действаш така: Когато ти идва да се развикаш и да влезеш в стаята й и да я "спукаш" от бой, поброй до 30 или 100 усмихни се и влез при нея (тя очаква дюкараници и бой), помолия да слезе при пет и и дай да приготви масата за вечеря, или я помоли да изтърка шкаф или просто и постави някаква задача. Не забравяй, след като я свърши да се възхитиш, да я целунеш и да я поздравиш, можеш да я похвалиш и пред другите домашни или баба и дядо по телефона ( с думите: сега ще се обадя на баба ти за да се похваля каво чудесно момиченце си имам-помошничка и без нея не бих се спаравилиа).
Опитай се да я обграждаш с любов и да и казваш по често, че я обичаш.
Тя просто търси внимание.

Същото казват и мъжете, които пребиват жените си. Тези, които не се разкайват - защото някои поне имат доблестта да потърсят вината у себе си и да съжаляват след това.

 

Грешен подход, никога не ги моля, а им отвличам вниманието!
Аз лично съм дете, което никога не е бито. Изяла съм един шамар и то не го помяна, била съм твърде малка. До ден днешен ме възпитават с думи. И сега като потърся помощ пак ми говорят, не ми викат и не ми се карат и не ме молят да взимам решение,показват ми пътят...

Подкрепям това мнение, защото и аз съм в подобна ситуация...

И аз съм на същото мнение. Дават се съвети, пращат се на психиатър. Рядко някой ще признае, че и на него се е случвало. Няма родител, който да ме убеди, че нито веднъж не е ударил детето си или не му се е развикал.

все едно аз съм го казала   

От която и страна да го погледнеш, подходът ти е грешка.
1. Детето няма да стане по-разбрано, най-вероятно ще се наплаши, а и ще загуби уважението си към теб (за това, че първо наказваш, а после го молиш да ти прости).
2. За теб - вместо да се успокоиш, ти се стресираш още повече.
Моите съвети:
1. За детето - хубаво са ти казали да броиш, когато усещаш, че ще избухнеш. Вместо да крещиш, говори тихо и ясно. Защото децата не чуват крясъците (изключват). Бъди справедлива. Не наказвай детето си за глупости. Всеки може да изпусне чаша, да се полее със супа и пр. И когато накажеш, не се извинявай и не съжалявай. Пази си авторитета, тепърва ще ти трябва.
2. За теб - спорт. Намери си някаква физическа активност, която да ти носи удоволствие и да те зарежда.
Аз например бягам всяка сутрин в парка. Стрес при мен колкото щеш - и работа, и два диви трола (единият особено устат, другия особено действен.)
Желая ти сила и спокойствие!

Дъщеря ти след време ще го помни. Огромен стрес е за едно малко дете да му крещи с всички сили някой възрастен. И не. Удара няма да го запомни, едва ли е чак толкова силен. Но изкривената злобна майчина физиономия е незабравима.

Ох, продължавма да с еизмуявам, ей!
Абсолютно като баибиби мисля и действам. КАкво стана с комитета за защита на родителите от децата , баибиби?  Супер свежа идея, много ми хареса, нещо не успявам да я прокарам из форума обаче...