Чувствам че губя сили за живот

  • 8 031
  • 189
  •   1
Отговори
22 фев. 2008, 10:04 ч.
  • Мнения: 49
Здравейте на всички.Досега четях вашите теми, но настъпи и моят ред да споделя огромната си тревога с вас.
Ето я и моята история. На 23 години съм. В момента съм студентка.Уча магистратура в Стопанска академия  "Д.А.Ценов " в гр. Свищов.От година и 2 месеца имам приятел, с който живеем заедно вече цяла година. Запознахме се съвсем случайно, мой колега и негов приятел ни запозна. В началото се харесвахме много и за кратко време и двамата осъзнахме, че сме влюбени. Тук е момента да подчертая, че не сме от един град.Заживяхме заедно в Свищов при неговия дядо - страхотен човек.Миналата година на 23 януари за малко да изгубим живота си след тежка катастрофа, с една дума изживяли сме и хубави и лоши мигове.След катастрофата бяхме неразделни, разделяхме се единствено през 2 седмици за уикенда, когато се прибирах да видя семейството ми.Голяма и пламенна любов с много чувства, доказвани и показвани и от двете страни. И изведнъж цялата тази идилия се съсипа, просто живота ми се преобърна, а си живеехме толкова добре.Започнахме работа във фирмата на дядо му.Изобщо всичко вървеше отлично и никога не съм очаквала, че мога да го изгубя.Карахме се за дребни детски глупости, като например защо си хвърля чорапите под леглото и разни такива абсурдни неща.След последният път, в който се скарахме бях много ядосана и в момент на умопомрачение си тръгнах. И това е най-голямата грешка в живота ми.Никога няма да си позволя, че го загубих.След един ден отново му звъннах, извиних се, помолих го за прошка и последен шанс да опитаме отново.Обещтах му, че никога повече няма да му нараня мъжкото достойнство по този начин.Сега той иска време, иска да остане сам, но ми каза, че мислите му не са в положителна насока, очаквам най-лошото.
Помогнете ми, какво да правя, за да си върна любовта. Моля ви за съвет.

# 1 22 фев. 2008, 10:06 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Остави го намира за известно време. Ще направиш грешка, ако увиснеш на шията му точно в този момент...Просто му дай време.

# 2 22 фев. 2008, 10:09 ч.
  • Мнения: 49
Готова съм да му дам време, но полудявам, побърквам се от мисли.

# 3 22 фев. 2008, 10:15 ч.
  • Мнения: 1 897
Нищо не можеш да направиш, освен да чакаш.
Щом е поискал време-нямаш друг избор освен да му го дадеш.

# 4 22 фев. 2008, 10:16 ч.
  • София
  • Мнения: 15 466
Как ме стресна със заглавието, помислих,че е станало нещо непоправимо..Дай му време да размисли и да усети липсата ти.

# 5 22 фев. 2008, 10:19 ч.
  • Мнения: 49
Благодаря ви милички за подкрепата. Hug
Той ми каза, че само с любов не се живее и е прав трябва и разбирателство. Но като се има предвид за какви безумици се карахме, възможно ли е според вас да сложи край на всичко.

# 6 22 фев. 2008, 10:24 ч.
  • Мнения: 22 433
Точно тези дребни неща много често дразнят. И то много повече от нещо по-голямо и сериозно.
Остави го да помисли, това е най-доброто, което можеш да направиш.
Или ще се получи, или не.

# 7 22 фев. 2008, 10:25 ч.
  • Мнения: 49
А имахме планове за семейство... Cry

# 8 22 фев. 2008, 10:26 ч.
  • Мнения: 378
Ох това наистина е много гадно,и според мен го остави да помисли ако наистина те обича ще ти прости,но това че си го унижила и той е готов да те остави за такова нещо,малко тъпичко newsm78

# 9 22 фев. 2008, 10:28 ч.
  • Мнения: 49
Момичета от два дена не мога да спя, да се храня, прилошава ми. Чудя се как ще намеря сили да продължа напред.

# 10 22 фев. 2008, 10:30 ч.
  • София
  • Мнения: 10 328
Много е кофти, но на теб нищо друго не ти остава освен да седиш и да чакаш той да вземе някакво окончателно решение. И гледай при всички случаи да запазиш достойнство, никакви драми и сцени, никакви обяснения. Така има по-голям шанс да усети липсата ти.
За твое успокоение ще кажа - зарязвали са ме и аз съм зарязвала, определено не е краят на света. Нямаш избор, ще продължиш напред.  Hug

# 11 22 фев. 2008, 10:32 ч.
  • Мнения: 1 897
Домъчня ми за теб, наистина. Sad
Стискам ти палци нещата между вас да се оправят.

# 12 22 фев. 2008, 10:33 ч.
  • Мнения: 49
Говорих с дядо му, той много ме уважава, но е на мнение, че трябва да се разделим и предполагам, че ще му повлияе.

# 13 22 фев. 2008, 10:37 ч.
  • Мнения: 49
Сърцето ми е свито и душата ми трепери. Не ми дава покой.
Какво да направя и как да си го върна  Cry

# 14 22 фев. 2008, 10:41 ч.
  • София
  • Мнения: 10 328
А не можеш ли да заминеш за една-две седмици някъде, при роднини? Хем ще се разсееш, хем ще му осигуриш нужното време да вземе решение.

# 15 22 фев. 2008, 10:45 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 668
Защо дядо му е на мнение, че трябва да се разделите?
Може би, защото е наблюдавал, че се карате много, и смята, че не си пасвате...
От собствен опит знам, че понякога едно такова разтърсване може много да промени отношенията ви, и то към добро, но както са казали и другите, трябва да успееш да не го натискаш. При натиск мъжете инстинктивно се отдръпват.

Разбирам те много добре, в подобна ситуация за много кратко врем свалих над 15 килограма.

# 16 22 фев. 2008, 10:45 ч.
  • Мнения: 1 753
Ех, любов....  Confused
Ако те обича ще те поиска отново! Не го насилвай, а приеми това за тест на неговата любов към теб!
И най-влюбените се карат - ехеее, ние с моя мъж колко скандали сме имали... но си прощаваме и продължаваме напред! Важното е да се гледа напред, ако сега не ти прости, значи не е за теб! Ти си му се извинила, показала си, че съжаляваш - това е достатъчно. Имай гордост и изчакай неговата реакция!

# 17 22 фев. 2008, 10:54 ч.
  • Мнения: 49
В момента съм вкъщи при семейството ми, но не мога да се успокоя. Вкъщи ми оказват подкрепа, но това не ми е достатъчно. Cry

# 18 22 фев. 2008, 10:55 ч.
  • Мнения: 22 433
Света не е свършил с един мъж и ще се оправиш.
Опитайте се да поговорите и да си изясните отношенията.

# 19 22 фев. 2008, 10:59 ч.
  • Мнения: 49
За момента той не иска да говорим иска да го оставя на спокойствие, иска да поживее сам, за да види как ще се чувства.

# 20 22 фев. 2008, 11:00 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
след 3 месеца ще се чудиш на себе си ...

# 21 22 фев. 2008, 11:06 ч.
  • Мнения: 49
В какъв смисъл ?

# 22 22 фев. 2008, 11:11 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
ако поиска да се разделите, ще ти е кофти най-много 3 месеца. Особенно ако си имаш компания. След това, ще разбереш , че не е имало смисъл да се виждаш всичко в черно.
Съзнанието ти в момента е силно замъглено.

# 23 22 фев. 2008, 11:13 ч.
  • Мнения: 49
Компанията беше обща, сега си нямам никой. С него загубих всичко.

# 24 22 фев. 2008, 11:21 ч.
  • Мнения: 49
Толкова много искам да му звънна, но знам че го изнервям още повече. Той ми каза " Ти си тръгна " , а пък аз дори не мислех какво правя.

# 25 22 фев. 2008, 11:23 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
http://www.rol.ru/news/med/news/07/08/21_002.htm

# 26 22 фев. 2008, 11:39 ч.
  • София
  • Мнения: 344
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 11:21
Толкова много искам да му звънна, но знам че го изнервям още повече. Той ми каза " Ти си тръгна " , а пък аз дори не мислех какво правя.
Успокой се.Недей да звъниш.Излез навън и се разходи- я виж какъв хубав ден е днес. Седни някъде на кафенце.
Тръгнала си, защото те е предизвикал да го направиш, нали? Нищо фатално не е станало.
Нека премисли. Може пък да се окаже, че любовта ви е силна и ще оцелее.

# 27 22 фев. 2008, 11:40 ч.
  • Мнения: 49
не мога да разчетя този сайт. Не разбирам нищо от руски.

# 28 22 фев. 2008, 11:42 ч.
  • Мнения: 49
От 8-ми до 12-ти март сме заедно на изпити, надявам се до тогава да е размислил и да поиска да поговорим.

# 29 22 фев. 2008, 11:50 ч.
  • Мнения: 431
Намерил си е удобен повод да те разкара. Ако не си беше тръгнала, пак щеше да стане така на по-късен етап. По-добре след година и два месеца връзка, отколкото след развод и деца.

# 30 22 фев. 2008, 11:53 ч.
  • Мнения: 404
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 10:28
Момичета от два дена не мога да спя, да се храня, прилошава ми. Чудя се как ще намеря сили да продължа напред.
Скъпа Miss Monk, първо смятам да го оставиш да си помисли добре,и второ ти да си помислиш много добре дали това е човекът , с когото ти искаш да живееш.Напомняш ми за самата мене,когато бях горе долу на твоята възраст.Тогава имах връзка с едно момче,което смятах,че е моят живот,и че не мога да живея без него.Не можех да си представя,че някога можем да се разделим.И ние също бяхме попаднали в горе долу такава ситуация като вашата.Но за моя голяма изненада се появи друго момче,вече мой съпруг и баща на децата ми.И в този момент разбрах,че напразно съм се терзала от такива тревоги,като твоите сега.И да ти кажа не съжалявам за нищо,дори съм адски щастлива,че не съм останала с това момче,защото съпругът ми е най-хубавото нещо в моя живот.Сега дори като се сетя за тревогите,които съм имала с предишното момче,просто срам ме хваща.
И между другото в живота има други  много по гадни неща,за които ние трябва да се тревожим и да изпадаме в състояния,като твоето.
Желая ти късмет и много любов.И успокой се - животът е прекрасен.

# 31 22 фев. 2008, 12:05 ч.
  • Мнения: 49
Убедена съм, че той е моят човек, моята голяма любов, която загубих толкова неловко.

# 32 22 фев. 2008, 12:15 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
А защо дядо му е на мнение, че трябва да се разделите?

# 33 22 фев. 2008, 12:23 ч.
  • Мнения: 49
Казва че за момента това е най-добре,щом като се караме

# 34 22 фев. 2008, 12:25 ч.
  • София
  • Мнения: 10 328
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 12:05
Убедена съм, че той е моят човек, моята голяма любов, която загубих толкова неловко.
На 23 години си, в такова нещо не можеш да си убедена сега. Изчакай да станеш на 70 например. Имаш още много време да срещаш нови любови.
И още нещо - на дядо му това хич не му е работа да дава мнение.

# 35 22 фев. 2008, 12:26 ч.
  • София
  • Мнения: 344
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 12:05
Убедена съм, че той е моят човек, моята голяма любов, която загубих толкова неловко.
Голямата любов не се губи така лесно. Не се самообвинявай. Hug

# 36 22 фев. 2008, 12:27 ч.
  • Мнения: 22 433
Остави му малко време да си помисли, или ще реши да е отново с теб, или не. Но както по-нагоре казаха, май това е било много удобен случай да те зареже.
Ей този Свищов яко промива мозъци. ))) И аз бях там студентка. )

# 37 22 фев. 2008, 12:27 ч.
  • Мнения: 28
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 12:05
Убедена съм, че той е моят човек, моята голяма любов, която загубих толкова неловко.

На този етап всички мислят така. Струва ти се, че животът се е изпарил и вече нищо няма смисъл. Да, ама не. Моментът на преосмисляне на вашата връзка ще дойде, когато отмине агонията. Дори и ти сега не знаеш дали това е най-доброто за теб. Когато любовта е силна и истинска, тя предполага, че във връзката има разбирателство и компромиси. От това, което прочетох, разбрах, че сте исконсумирали влюбването, а когато сте се сблъскали с реалността - връзката е рухнала.

На мен много ми помагаше следния цитат:
"Раздялата за любовта е като вятъра за огъня - малкия огън го гаси, а силния го разпалва" 

# 38 22 фев. 2008, 12:29 ч.
  • Мнения: 49
Не той не искаше да се разделяме когато си тръгнах, но сега е на друго мнение.

# 39 22 фев. 2008, 13:32 ч.
  • Мнения: 28
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 12:29
Не той не искаше да се разделяме когато си тръгнах, но сега е на друго мнение.

Ти още ли си тук? Най-голямата грешка, която може да допуснеш в момента е да стоиш пред компютъра и да чакаш някой да ти даде универсална рецепта как да се справиш със ситуацията - такава няма.

Хвани телефона, провери списъка със старите приятели и си уреди среща. Разходи се, отиди на фризьор, купи си нещо ново, не че това ще помогне много, но поне времето ще минава по-бързо. На болката и е нужно време, за да утихне, а изолацията само ще я усилва. 

# 40 22 фев. 2008, 13:39 ч.
  • Мнения: 932
Ето какво мисля аз.Да,наранен е бил,че си го оставила.Да,най-вероятно си била права да го направиш/едва ли си си тръгнала,защото той ти е подарил цветя и те е целунал/.И сега си гради достойнството на твоя сметка-ти си се 'приближила',той се дърпа...Отдръпни се и ти.Не му звъни,но направи така,че да разбере,че животът ти продължава.Един вид:обичам те,но ще се справя и без теб.Дори да не го чувстваш.Мъжете уважават жени,които имат достойнство.

# 41 22 фев. 2008, 13:53 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: ira_d в пт, 22 фев 2008, 13:39
Ето какво мисля аз.Да,наранен е бил,че си го оставила.Да,най-вероятно си била права да го направиш/едва ли си си тръгнала,защото той ти е подарил цветя и те е целунал/.И сега си гради достойнството на твоя сметка-ти си се 'приближила',той се дърпа...Отдръпни се и ти.Не му звъни,но направи така,че да разбере,че животът ти продължава.Един вид:обичам те,но ще се справя и без теб.Дори да не го чувстваш.Мъжете уважават жени,които имат достойнство.

Благодаря за съвета ще те послушам. Сега ще звънна на една приятелка, за да се разведря малко и да не мисля за болката.

# 42 22 фев. 2008, 14:13 ч.
  • София, България
  • Мнения: 5 597
Според мен си е намерил друга и му е дошло като подарък ,че си си тръгнала.
Още повече това изказване на дядото...
Един мъж, в 90% от случаите, не се отказва от жена, докато не си намери друга.

# 43 22 фев. 2008, 14:16 ч.
  • Мнения: 49
Със сигурност няма друга, та той през сълзи ме молеше да остана точно преди 2 дена. Каза ми, че е много объркан и иска време да преосмисли всичко.

# 44 22 фев. 2008, 14:31 ч.
  • Мнения: 111
Добре, погледни на нещата така:Ако наистина го обичаш толкова много, направи за него това,за което те моли.Дай му време.Нали искаш най-доброто за него.А докато изпълняваш желанието му, направи нещо приятно - нали щеше да се обадиш на приятелка и да се разведриш Grinning, хайде... Grinning

# 45 22 фев. 2008, 14:42 ч.
  • Мнения: 1 950
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 14:16
Със сигурност няма друга, та той през сълзи ме молеше да остана точно преди 2 дена. Каза ми, че е много объркан и иска време да преосмисли всичко.

А ти защо си тръгна тогава? Ако е било състояние на афект, ако е било заради дребни битови скандали едва ли щеше да имате време чак да ревете и да се молите един на друг. Нещо не ми аресва цялата работа. Още повече изказването на дядото. ОчевАдно е, че сте незрели и двамата.
Нямам съвет, защото хората сме различни, тук не можем да сложим шаблон и да кажем така трябва да се реагира. За един едно е правилно, за друг - друго.
Ти го познаваш, ти знаеш какво наистина се е случило за да си тръгнеш. Излез, проветри мислите си и ще намериш сама решението.
Света не се е свършил, Боже и аз си помислих, че кой знае какво се е случило....

# 46 22 фев. 2008, 14:44 ч.
  • Мнения: 71
Близка приятелка прекрати 6 годишна връзка точно защото имаше нужда от малко време, да си почине от обсебващата любов, да усети липсата на този човек. Вместо време обаче, той започна да й праща постоянно смс-и, да звъни в 3 през нощта, да я чака всяка вечер пред тях с роза в ръка.....точно това я отблъсна.
 Моят съвет е напълно никакъв контакт да не поддържате за известно време, ако той иска време дай му го, не допускай грешка да пращаш любовни съобщения или по друг начин да му "натрапваш" колко много го обичаш в момента, нека почувства наистина липсата ти.

# 47 22 фев. 2008, 14:49 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 12:23
Казва че за момента това е най-добре,щом като се караме

А, това е! Peace Дядото може би има съвсем друго предвид, но ти приемаш думите му като "заплаха". А той, човечеца, сигурно просто е искал да кажа: "починете си малко един от друг, и усетете какво сте един за друг". Така разбирам аз "за момента", ако това са били думите му.

Мило, младо момиче. Всичко ще се оправи! Вярвай в това. Hug Имаше някаква приказка за любовта и ада, не се сещам, но в момента виждаш всичко по-черно от колкото е. Наистина намери начини да се разведриш. Ако наистина сте били един за друг, няма да си избягате! Повярвай, Бог си знае работата!   bouquet

# 48 22 фев. 2008, 15:04 ч.
  • Мнения: 4 668
Аз смятам , че чорапите са само претекст  Rolling Eyes Съжалявам , че ти го казвам , но така мисля . Има и друга по - сериозна причина от дребните недоразумения . Опитай се да разбереш каква  Confused

И послушай съветите да го оставиш на мира известно време . Ако наистина толкова се обичате и двамата - всичко ще се оправи . Hug

# 49 22 фев. 2008, 15:34 ч.
  • Torino,IT
  • Мнения: 1 833
Според мен е наранено самолюбието му и наистина има нужда от време за да размисли. Но ако наистина те обича и му липсваш , ще те потърси. Не губи надежда, не си го загубила. Ще се оправят нещата, и най важното не се самообвинявай че си си тръгнала. Само така щеше да разбереш какво куца във връзката и какво не бива да правиш повече за да назряват дразги.
Една връзка се гради от двама човека...не само от един/в случая от теб. В моменти на отчаяние е нормално да анализираш и да се самообвиняваш че си предизвикала с постъпката си нещо непоправимо, но наистина дори и 100 пъти да му повториш, че за последен, ама наистина последен път правиш такова нещо истината е че няма гаранция дали няма да го направиш пак. Ако той не държи на тези неща и те обича ще се върне при теб, ако ли пък не.......не си е заслужавало страданието......решението е негово, хората не се разделят за едни чорапи хвърлени под леглото.
Упех мила   bouquet

# 50 22 фев. 2008, 17:04 ч.
  • София
  • Мнения: 344
Miss Monk, аз като по-голяма, досадна кака да ти кажа и нещо друго: гледай сесията и изпитите. Някъде спомена, че е около 8-ми март. Да не вземеш там нещо да провалиш, че да ти стане съвсем гадно.
Хайде усмихни се и давай напред.Hug

# 51 22 фев. 2008, 17:17 ч.
  • Мнения: 49
Какво да ви кажа момичета само нещастия се случват. Снощи си ударил коляното и днес са му теглили вода. В сряда ще го оперират, а аз дори не мога да съм до него. Пак ми каза това за времето, че е отчаян от живота, но страшно го боли крака и не може да мисли за нищо за сега, трябва му време  Cry

# 52 22 фев. 2008, 17:32 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
А продължавате ли да работите заедно? И ако е така на работа как е? И защо е отчаян от живота? Мисля че му липсваш, но не иска да си го признае пред себе си и теб  Grinning

# 53 22 фев. 2008, 17:32 ч.
  • Мнения: 378
Аз мисля а искрено се надявам да не е така,че той май се чуди как да се разделите и как да ти го каже,какво е това време и какво преосмисля  толкова много не мога да разбера и колко дена по точно. Какво значи не можел да мисли,защото го боляло коляното,а явно и ти го притискаш постоянно,нещо ми е много мътна тая работа,я разкажи повече.

# 54 22 фев. 2008, 17:42 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Аз пък мисля, че гордостта му пречи да ти каже, че му липсваш.

# 55 22 фев. 2008, 17:47 ч.
  • Мнения: 712
Miss Monk, събери сили и излез от къщи. Обади се на някоя от приятелките си, на която можеш да разчиташ, така че и да и надуеш главата, да не ти е гузно. Излез с нея, пийте кафе някъде, изговори си всичко, нареви се ако имаш нужда. Разходете се в парка в хубавото време, позяпай малко витрините - даже и да не ти е до шапинг, все ще се разсееш. Пък и, казват, шопингът бил лекарство  Wink Фризьор вече са ти  предложили - такава една промяна е универсално средство за лечение на депресията. Изтрай поне до понеделник да не му звъниш, да не го търсиш. После, ако искаш, му прати един добронамерен смс за кураж за операцията, но не се натрапвай, недей! Вярвай, от опит ти говоря.
Беше отдавна, бях на има-няма 16 години и той беше първата ми любов, истинската и неповторимата, то бяха планове за сватба и деца, за бъдеще... Обаче! Дреболиите, дреболиите съсипват любовта, по-скоро дребните неща, които дразнят толкова много, са следствие от обсебващата любов, такава, че те кара да издигнеш на пиедестал човека до себе си и да не можеш да приемеш, че не е идеален и си оставя чорапите под леглото  Mr. Green Естествено, когато караниците, скандалите и цупенето са толкова, колкото хармоничните моменти, започва да ти се иска да избягаш - нищо, че обичаш много...
Дайте си време, знам, че ти звучи ужасно, а дните са безкрайно дълги и празни, но няма друго лекарство за вашата връзка. Остави го, нека да поспи в празното легло, ароматът на парфюмът ти да изчезне от възглавниците, да се събере поне един куп неизгладено пране  Wink Ако наистина му липсваш, ще дойде и ще те потърси. Ако не... какъв смисъл има да драпаш?
До тогава... поразходи се, сподели. Никога няма да забравя как приятелката ми ме изведе от къщи в онзи момент и отидохме на плажа, беше февруари, тя купи 2 хляба и хранихме лебедите, които зимуваха на морето. Простички, малки неща, които те карат да виждаш красота и смисъл. Намери си занимание. Подготви си изпитите. Спомни си забравеното време преди него.
Леле-е-е, какъв роман написах  Embarassed!

# 56 22 фев. 2008, 17:54 ч.
  • Мнения: 49
Много благодаря за отзивчивостта ви. Оставам си само с болката и страданието. Вече съм на успокоителни.

# 57 22 фев. 2008, 17:55 ч.
  • Мнения: 49
Забравих да вмъкна и още нещо. Преди 2 месеца на баща му откриха рак на белия дроб и това го съсипва.

# 58 22 фев. 2008, 18:12 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Дядото ,не знам колко те уважава,но намесата му във вашата връзка не ми харесва......Престани да му звъниш по телефона и щом момчето е зле ,най добре е ти да си до него......Не позволявай да остава сам под ,,попечителството,, на дядо си.....Не бъди толкова доверчива във отношенията на хората към теб-монетата винаги има две страни.

# 59 22 фев. 2008, 18:29 ч.
  • Мнения: 49
Той иска да остане сам и да ме дам време. В момента съзнанието му е замаглено и от болката в коляното и проблемите с баща си не можел да мисли за нищо друго.

# 60 22 фев. 2008, 18:32 ч.
  • Мнения: 378
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 17:54
Много благодаря за отзивчивостта ви. Оставам си само с болката и страданието. Вече съм на успокоителни.
Я се дръж ааа.......,какви успокоителни?Ако не дай си боже ти се наложи да се справяш с къде къде по големи неприятности,какво ще правиш тогава?Вземи се в ръце а..... кажи са тия хапчета,света не е свършил знаеш ли може да стане и по добре и да заздравите още повече връзката.

# 61 22 фев. 2008, 18:32 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Не му вярвам... Naughty

# 62 22 фев. 2008, 18:38 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: k.a.l.i. в пт, 22 фев 2008, 18:32
Не му вярвам... Naughty
Защо?

# 63 22 фев. 2008, 18:45 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Ако всички двойки ,които живеят на семейни начала им се замъгляват мислите ,като на твоя приятел в дадените ситуации,нямаше да има семейства.....Хората,които се обичат в такива моменти стават по сплотени.....,по единни...,нуждаят се един от друг...

# 64 22 фев. 2008, 19:33 ч.
  • Мнения: 49
Момичета вече реших какво да правя. Поговорих и с родителите ми. Ще чакам да ми звънне и ще му кажа : " Направих всичко, за да ми простиш, извиних се на семейството ти, поисках и от теб прошка, помолих те за последен шанс, знаеш колко много те обичам, но може би ти незнаеш как да ми кажеш, че искаш раздяла. Оставям всичко в твои ръце, защото живота продължава и аз не мога да умра с тази любов."
Как мислите?

# 65 22 фев. 2008, 19:39 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Много добре и не се измъчвай......,времето ще покаже....., кой си е твой- той си те чака. Peace

# 66 22 фев. 2008, 19:56 ч.
  • Мнения: 176
преди доста години по същия начин аз постъпих така с човек който обичах Embarassed и с който бяхме уговорили годеж след мойта постъпка доста време се упреквах вероятно ме упрекваха и неговите познати  ooooh! и може би заради мъжката гордост или просто така е било писано наща връзка не продължи  Crossing Armsно ако не беше станало всико тогава сега нямаше да имам прекрасен съпруг и съкровище на 3 г  Heart Eyes
Така че когато се затвори една врата не се знае каква друга и по хубава ще се отвори.
При тебе нещата може и да се оправят пожелавам ти го от сърце но ако не стане нищо просто някъде по пътя те чака нещо по добро  bouquet

# 67 22 фев. 2008, 20:15 ч.
  • Мнения: 49
Момичета току що ми звънна и поговорихме казах му, че всичко възможно съм направила, за да си го върна, поискала съм извинение от цялото му семейство, от него самия, поисках прошка и последен шанс, но можи би той не намира подходящите думи, за да ми каже, че иска раздяла. При което той ми отговори, че всичко ще се оправи и че ме обича и той. Аз му отвърнах, че ще го оставя сам с мислите си да разбере за себе си дали му липсвам и завършихме разговора с това.. каза ми утре ще ти се обадя. Аз му отвърнах целувам те и той ми каза, че ме целува.

# 68 22 фев. 2008, 20:20 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 668
 Hug
Хайде сега си отпусни сърчицето   bouquet

# 69 22 фев. 2008, 20:21 ч.
  • Мнения: 49
Надявам се момичета  Hug

# 70 22 фев. 2008, 20:25 ч.
  • Мнения: 1 187
Мисля си, че нещата ще се оправят. Ще се съберете и след година-две-три ще пишеш в отчетните теми  Grinning
Пожелавам ти го от сърце!  Hug

# 71 22 фев. 2008, 20:26 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 668
Използвай времето, в което си сама със себе си,
да помислиш защо сте се карали, и как бихте могли да
изгладите противоречията си. Една книга, която според хората е твърде тривиална,
много ми помогна на мен. По принцип не обичам наръчници за по-добър живот, но прочетох "Мъжете са от Марс, жените от Венера" в много подходящ момент в моя живот.

# 72 22 фев. 2008, 20:38 ч.
  • UK
  • Мнения: 1 351
 Една голяяяма  за теб

# 73 22 фев. 2008, 20:43 ч.
  • Мнения: 49
Как мислита дали ще бъдем отново заедно?

# 74 22 фев. 2008, 20:54 ч.
Латиноамерикански сериал! smile3501

# 75 22 фев. 2008, 20:54 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 20:43
Как мислита дали ще бъдем отново заедно?
Въпрос на време е. Както вече ти писах- наранила си гордостта му, но иска да е с теб. Друг път не бъди толкова крайна и не си тръгвай, освен ако не си решила да е окончателно. Проблемите не се решават по този начин.

# 76 22 фев. 2008, 20:55 ч.
  • София
  • Мнения: 10 328
Има шанс.  Wink
Айде успокой се, наспи се едно хубаво, та ако утре се видите да си свежа и красива.  Flutter

# 77 22 фев. 2008, 20:55 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: Рени в пт, 22 фев 2008, 20:54
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 20:43
Как мислита дали ще бъдем отново заедно?
Въпрос на време е. Както вече ти писах- наранила си гордостта му, но иска да е с теб. Друг път не бъди толкова крайна и не си тръгвай, освен ако не си решила да е окончателно. Проблемите не се решават по този начин.
Надявам се мила. Вече си взех поука.

# 78 22 фев. 2008, 21:00 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: мама Зайка в пт, 22 фев 2008, 20:55
Има шанс.  Wink
Айде успокой се, наспи се едно хубаво, та ако утре се видите да си свежа и красива.  Flutter
За съжаление няма да се видим утре, все пак му дадох време да се осъзне и да разбере дали му липсвам, а има и нещо друго - в момента аз съм вкъщи пре семейството.

# 79 22 фев. 2008, 22:03 ч.
  • Мнения: 378
Цитат на: мама Зайка в пт, 22 фев 2008, 20:55
Има шанс.  Wink
Айде успокой се, наспи се едно хубаво, та ако утре се видите да си свежа и красива.  Flutter
newsm51 txtloves

# 80 22 фев. 2008, 22:27 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Това според мен е много тактично извинение. Деликатно те отблъсква. Дано да греша.

# 81 22 фев. 2008, 22:31 ч.
  • Мнения: 17 546
Miss Monk, не искам да изглежда, че ти правя психоанализа, но ника, който си избрала, ме кара да си милсля за това. Ако по някакъв начин се отъждествяваш с героя от този филм замисли се добре дали не си странна и особена като него. Никой не обича да му "пилят" на главата постоянно. Прочетох, че си се поучила от грешките си, но подобно обсебване също е грешка. Ти си отделна личност и нищо в твоя живот, в този момент, не може да зависи от приятеля ти. Така че не можеш да губиш сили за живот, защото той е загубил интерес към общия ви живот за момента. Освен това ми е леко странно преди два дена да те е молил със сълзи на очи да останеш, а два дена след това да не иска да говори с теб, да не знае дали иска да сте заедно и въобще какво иска. Thinking
Но все пак ти пожелавам да се отърсиш от всичко, което ти тежи и с приятеля ти, или без него, да имаш много поводи за усмивки!

# 82 23 фев. 2008, 08:55 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: ivben в пт, 22 фев 2008, 22:27
Това според мен е много тактично извинение. Деликатно те отблъсква. Дано да греша.
ivben Защо мислиш така? Защо да ме отблъсква деликатно? Сигурна съм само в това, че ме обича и снощи ме го каза. Въпреки това съм обезверена, незнам какво ще се случи с нас... Cry

# 83 23 фев. 2008, 09:03 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: Балу в пт, 22 фев 2008, 22:31
Miss Monk, не искам да изглежда, че ти правя психоанализа, но ника, който си избрала, ме кара да си милсля за това. Ако по някакъв начин се отъждествяваш с героя от този филм замисли се добре дали не си странна и особена като него. Никой не обича да му "пилят" на главата постоянно. Прочетох, че си се поучила от грешките си, но подобно обсебване също е грешка. Ти си отделна личност и нищо в твоя живот, в този момент, не може да зависи от приятеля ти. Така че не можеш да губиш сили за живот, защото той е загубил интерес към общия ви живот за момента. Освен това ми е леко странно преди два дена да те е молил със сълзи на очи да останеш, а два дена след това да не иска да говори с теб, да не знае дали иска да сте заедно и въобще какво иска. Thinking
Но все пак ти пожелавам да се отърсиш от всичко, което ти тежи и с приятеля ти, или без него, да имаш много поводи за усмивки!
Балу първо искам да ти кажа, че не се отъждествявам по никакъв начин с героя от сериала MONK, той наистина е странна личност, а ти как прецени, че приличам на него, след като не ме познаваш. Неискам да прозвучи заядливо, но не прави заключения само от един ник. Моето МОNK идва от Симеон, така се казва приятеля ми. А относно обсебването, не смятам, че го обсебвам. От моя страна той има пълна свобода, излиза с приятели, аз пък с моите приятелки, а когато сме заедно наистина си прекарваме добре. На въпрос на негов приятел " Как си представяш рая", той отговори само и единствено с мен. Нормално е да има дразги, защото според мен ако всичко е гладко, тогава нещо куца. Няма идеални хора.

# 84 23 фев. 2008, 09:06 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Не се обезверявай....... За в бъдеще не допускай някой от роднините или приятелите да взима отношения във връзките ти....и  да те оповестява трябва ли да сте заедно или не....,пълнолетни хора сте все пак...Мен лично такова отношение би ме обидило....и притеснило...

# 85 23 фев. 2008, 12:38 ч.
  • Мнения: 3 241
Цитат на: Miss Monk в сб, 23 фев 2008, 09:03
... Моето МОNK идва от Симеон, така се казва приятеля ми ...

Мисля, че Балу на това е искала да ти обърне внимание!
Ти си отделна личност и животът ти си продължава - дали имаш приятел или не!

И още нещо - майка ми винаги казва - едно от най-важните неща в този живот е да си имаш свои приятели!
Помисли си защо е така. Успех Simple Smile

# 86 23 фев. 2008, 15:15 ч.
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Май трябва да му дадете време ... искате или не ... стискам палци, нещата между вас да се уредят по най - добрият възможен начин ...

# 87 23 фев. 2008, 16:17 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 20:55
Цитат на: Рени в пт, 22 фев 2008, 20:54
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 20:43
Как мислита дали ще бъдем отново заедно?
Въпрос на време е. Както вече ти писах- наранила си гордостта му, но иска да е с теб. Друг път не бъди толкова крайна и не си тръгвай, освен ако не си решила да е окончателно. Проблемите не се решават по този начин.
Надявам се мила. Вече си взех поука.

Само внимавай, ако се съберете да не допуснеш да му станеш изтривалка /извини ме за израза, не намерих по-подходяща дума/.  И ще ти кажа защо, защото сега ще мълчиш, ще приемаш, ще преглъщаш, ще правиш всичко дори и да не ти идва отвътре, само от страх да не го загубиш отново, а това вече е сигнал.

За финал ще ти кажа една народна мъдрост, която запомни и си повтаряй, когато имаш нужда:
"Когато печелиш нещо, не знаеш какво губиш, когато губиш нещо, не знаеш какво печелиш!"

Искрено ти желая много, много любов с подходящия човек!   bouquet

# 88 23 фев. 2008, 16:34 ч.
  • Мнения: 756
леле , ти звучиш наистина много зле- недей да стоиш пред компютъра , излез навън , разходи се , всякаква там шопинг терапия приложи, но не му се обаждай в този момент , когато е поискал да бъде сам - той ще ти се обади ако иска да е с теб и не мисли че съм рязка , но на твоите години всеки ти си вижда като мъжа на живота ти - аз така виждах тогавашният си приятел и се разделих с родителите си заради него , накарах да страдат много и сега благодаря на Господ във всеки едни момент , че съм се разделила с него -дори не помня как .
Моля те , не се тревожи , ако е той - ще разбереш с времето -моят съпруг , обичам го по всякаъв начин и съм безкрайно щастлива с него  го срещнах най - случайно , ебз дасъм имала за цел това по интернет - 1 година стоене пред компютъра и пишене като луда и след това се събрахме да живеем заедно , пнапусна си страната , къщата , приятелите -ако приятелят ти те обича няма невъзможни неща , не си втълпявай че това е края, моля те.

# 89 23 фев. 2008, 17:39 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Всички сме преживяли поне по една такава любов, и всички сме си мислили, че точно тя е искинската, че сме загубили едва ли не живота и и т.н и т.н. Но след време човек наистина осъзнава, че подобни любови  спадат единствено към "фонд житейски опит".

# 90 23 фев. 2008, 18:20 ч.
  • Мнения: 49
Момичета няма никакво развитие, той все още е на същото мнение. Снощи твърдеше, че всичко ще се оправи, а днес ми каза пак , че иска време, че има страшно много проблеми на главата си, болестта на баща му, притеснява се за неговата операция. Мисля че вече тотално го загубих  Cry
Непрекъснато плача, от време на време се съвземам излизам навън, но се задушавам. Днес например припаднах , с майка ми бях на пазар и паднах. Наистина нямам сили.

# 91 23 фев. 2008, 18:27 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Абе на тебе няма ли кой да ти се скара? Друго занимание освен да мислиш за него и да ревеш нямаш ли си? В живота се случват и много по-разтърсващи неща от това гаджето ти да ти каже, че сега не му е до теб. Намери начин да се разсееш и да спреш да се самосъжаляваш.

# 92 23 фев. 2008, 19:00 ч.
  • Мнения: 93
От това което си написала, стигам до извода,че тази връзка наистина няма бъдеще-изчерпала се е.Престани да живееш с миналото и погледни напред.Дори и да се съберете отново, нищо няма да е както преди.Горчилката ще си остане и рано или късно пак ще се стигне до раздяла. Ако приятелят ти наистина те обичаше, сега щеше да има най-голяма нужда от теб.В труден момент от живота си всеки търси подкрепата и близостта на любимия човек, а не временно отдалечаване. Пожелавам ти бързо да се оттърсиш от това печално настроение и да погледнеш по-ведро на живота Hug

# 93 23 фев. 2008, 19:03 ч.
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
... И животът продължава ... искаме или не ...

# 94 23 фев. 2008, 19:13 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Мисля, че този човек изобщо не е за теб.
И че след време ще бъдеш щастлива, че сте се раздерлили овреме.

Не тъгувай, помисли реално и го остави. Мисля, че не те обича.

# 95 23 фев. 2008, 20:30 ч.
  • Torino,IT
  • Мнения: 1 833
Мъж който обича едва ли ще стои безучастен когато знае че любимата му страда, още повече както страдаш ти....
Ти страдаш за него, а той за теб... Thinking
Помисли си и не си причинявай страдание за човек който явно не държи на теб.
Ще отмине болката....  bouquet

# 96 23 фев. 2008, 20:37 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Само че любимата му го е зарязала, въпреки молбите му... едва преди няколко дена. Не вярвам да я забравил толкова бързо. Мисля, че си придава тежест, наранено е самолюбието му. Но това само Miss Monk може да прецени, а се надявам тя в момента да е заета с нещо различно от ронене на сълзи.

# 97 23 фев. 2008, 20:41 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: Рени в сб, 23 фев 2008, 20:37
Само че любимата му го е зарязала, въпреки молбите му... едва преди няколко дена. Не вярвам да я забравил толкова бързо. Мисля, че си придава тежест, наранено е самолюбието му. Но това само Miss Monk може да прецени, а се надявам тя в момента да е заета с нещо различно от ронене на сълзи.
Миличка точно с това съм заета - с ронене на сълзи, знам че трябва да се стегна и да съм силна, но разберете ме по- силно е от мен. Сърцето ми страда, душата ме болиии  Cry

# 98 23 фев. 2008, 20:47 ч.
  • Мнения: 0
Цитат на: eddy6 в пт, 22 фев 2008, 12:26
Цитат на: Miss Monk в пт, 22 фев 2008, 12:05
Убедена съм, че той е моят човек, моята голяма любов, която загубих толкова неловко.
Голямата любов не се губи така лесно. Не се самообвинявай. Hug
Така е!Голямата любов умее да прощава и то доста по-сериозни неща от скандали заради хвърлени под леглото чорапи ,например!Желая ти късмет!

# 99 23 фев. 2008, 20:54 ч.
  • Мнения: 17 546
Цитат на: Miss Monk в сб, 23 фев 2008, 09:03
Балу първо искам да ти кажа, че не се отъждествявам по никакъв начин с героя от сериала MONK, той наистина е странна личност, а ти как прецени, че приличам на него, след като не ме познаваш. Неискам да прозвучи заядливо, но не прави заключения само от един ник.
Написах ако, но на теб явно ти харесва само да ти казват, че всичко ще се оправи! А пък и  Miss Monk от Симеон  ми говори, че ти вече си го оженила за себе си, без да ти пука той какво мисли, което е почти равносилно да се отъждествяваш с онзи другия Монк... Е, има два варианта и ти си на ясно. Може да се оправи, а може и да не се оправи! Аз, разбира се, ти пожелавам да се оправи всичко между вас с приятеля ти, но както и да го кажа ти няма да го харесаш, защото си решила, че имам нещо против теб. Всъщност все ми е тая! Бъди щастлива, но ако се тръшкаш и звъниш всеки ден на един мъж, занимаваш родата му с това, че той не иска в момента да е с теб, нищо добро няма да излезе от тази работа. И все пак - бъди щастлива!   bouquet

ПП: За себе си съм наясно, че човек, ако не мисли като автора в подобни теми, няма смисъл да се хаби да пише. Нито ще го разберат, нито ще му харесат мнението, а може даже и да му се скарат!

# 100 23 фев. 2008, 21:41 ч.
  • Мнения: 49
Живеехме си като семейство, имахме планове, изградихме атмосфера. Дори и за дете сме говорили. Преди казваше, че е готов и иска да си имаме бебче, и в следващият момент - всичко се изпарява. Кажете ми как да го преодолея като нямам сили, загубих смисъл за живот. В момента само съществувам, няма я искрицата в мен. Всичко ми напомня за него, та дори и бирата Kaiser - любимата му бира. Боже, ще свърши ли скоро този ад  Cry

# 101 23 фев. 2008, 21:47 ч.
  • Мнения: 111
Ще свърши , ако ти искаш да свърши.Ако продължаваш да не чуваш нищо около себе си и да изпадаш в самосъжаление-не, няма да свърши.

# 102 23 фев. 2008, 22:02 ч.
  • Мнения: 1 897
Загуби смисъл за живот и почва под краката си, защото не си сигурна какво ще се случи с общите ви бъдещи планове? Вземи се в ръце, наистина!В началото, когато пусна темата ми стана мъчно за теб, но спри вече с това самосъжаление-не ставай жалка и не драматизирай толкова. Единственото, което можеш да постигнеш по този начин е да го отблъснеш още повече.
Уважавай и обичай повече себе си и не позволявай някой друг да се превръща в еднствен смисъл на живота ти и причина за съществуването ти!

# 103 23 фев. 2008, 22:07 ч.
  • Мнения: 49
Незнам по кой път да поема.. толкова съм объркана. Сега трябва и работа да търся. Изобщо всичко отначало. Незнам дали да го чакам, ох нищо незнам...

# 104 23 фев. 2008, 22:47 ч.
  • Мнения: 1 858
Няма да се опитвам да тълкувам смисъла на това кой, как и какво е казал. Няма да ти казвам, че той не е за теб, няма да ти казвам да ужаиш решението му. Ще ти кажа само едно...пожелавам ти от сърце да ти се случи това, което е най добро за теб! Никога нищо не се знае, само един Бог знае кое е най-добро за нас!

# 105 23 фев. 2008, 23:19 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Цитат на: Miss Monk в сб, 23 фев 2008, 22:07
Незнам по кой път да поема.. толкова съм объркана. Сега трябва и работа да търся. Изобщо всичко отначало. Незнам дали да го чакам, ох нищо незнам...
Защо трябва да търсиш нова работа?

# 106 23 фев. 2008, 23:21 ч.
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Аз мисля,че в момента момчето изобщо не може да разсъждава трезво предвид ситуацията,в която е-болен баща,травма,сесия,гадже,което го е зарязало.Човекът не знае за  какво да мисли по-напред.Ако толкова много го обичаш-хващай си багажа и иди да му дадеш кураж по време на операцията,все ще има къде да отседнеш,но не при него.Мисля,че ще е достатъчен жест за любов от твоя страна.След това му дай необходимото време.Няма нужда да се самоизяждаш повече.Ако те обича истински,ще се съберете,ако не-животът продължава,значи не е бил за теб,животът не свършва на 23 години.И изхвърли всички успокоителни.Успех   bouquet

# 107 24 фев. 2008, 00:01 ч.
Била съм в подобна ситуация. Това бяха едни от най трудните моменти в живота ми, много тежки 2 седмици. Мечтаех да му звънна, но не го направих, той искаше да помисли, трябваше му време. Трудно се сдържах да не му звънна. Отслабнах доста, нямах апетит и спях малко. Помагаше ми да се разсейвам навън с приятелки или да чатя в интернет, каквото и да е, само да не оставам сама с мислите си. За мое щастие тази история завърши щастливо и се събрахме. Пожелавам ти късмет и бъди смела.   bouquet

# 108 24 фев. 2008, 01:54 ч.
 Напълно разбирам как се чувстваш, защото съм минала по този път. За съжеление с "голямата любов"  никога по-вече не се събрахме. Изживях го много тежко, както ти сега. Минаха десетина години оттогава и аз все още мисля за него, все още го обичам, все още го сънувам и все още се упреквам за случилото си. И аз така, след 3 годишна любов, живеехме си заедно дори, с общи планове, в един момент си тръгнах. Помолих за прошка, поисках да преусмислим нещата и да опитаме отново, но неговата гордост беше твърде голяма... Надявам се да се осъзнаете и да продължите заедно напред, пожелавам ти го от все сърце. Не знам какво да те посъвет, само ти желая успех!

# 109 24 фев. 2008, 07:33 ч.
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Цитат на: Miss Monk в сб, 23 фев 2008, 22:07
Незнам по кой път да поема.. толкова съм объркана. Сега трябва и работа да търся. Изобщо всичко отначало. Незнам дали да го чакам, ох нищо незнам...
Говорите така сякъш е умрял, а не сякъш обмисля дали да прости и същевременно толкова трудности са му на главата.Докато човек е жив нещата могат да се променят по един или друг начин, но могат!Не мога да Ви упрекна за чувствата, които Ви терзаят!Мога само да Ви кажа, че човек има повече сили отколкото предполага!Вероятно няма да повярвате, но се чувствам толкова объркана, колкото и Вие в момента, само дето моят любим не обмисля да се съберем или не, а го няма в живота ми завинаги, безвъзвратно Cry
Бих Ви посъветвала само да се стегнете и да изчакате времето и любимият да вземат своите решения.Истинска любов не се губи така лесно ...

# 110 24 фев. 2008, 09:50 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: Tawny в нд, 24 фев 2008, 00:01
Била съм в подобна ситуация. Това бяха едни от най трудните моменти в живота ми, много тежки 2 седмици. Мечтаех да му звънна, но не го направих, той искаше да помисли, трябваше му време. Трудно се сдържах да не му звънна. Отслабнах доста, нямах апетит и спях малко. Помагаше ми да се разсейвам навън с приятелки или да чатя в интернет, каквото и да е, само да не оставам сама с мислите си. За мое щастие тази история завърши щастливо и се събрахме. Пожелавам ти късмет и бъди смела.   bouquet
Поне разбираш как се чувствам, това усещане е сравнимо с ада. И аз се опитвам да се разсейвам с приятелки, но не става. Прилошава ми. Най-накрая ще се разболея. Cry

# 111 24 фев. 2008, 09:56 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Не ми отговори ,защо трябва да си търсиш нова работа?

# 112 24 фев. 2008, 10:03 ч.
  • Мнения: 49
k.a.l.i.  защото работех във фирмата на дядо му. Няма как да се върна на работа при това положение.

# 113 24 фев. 2008, 10:07 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
При кое положение....!?Какво общо има работата ти с тази ситуация,ти на своя глава ли не посещаваш работното си място или дядото ти каза ,че няма смисъл да работиш във фирмата?

# 114 24 фев. 2008, 10:14 ч.
  • Мнения: 49
Много общо има, как да се върна там. Незнам в момента дали съм на работа или съм уволнена. Много грижи има на главата си дядо му и едва ли му е до мен.

# 115 24 фев. 2008, 10:20 ч.
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Цитат на: Miss Monk в нд, 24 фев 2008, 10:14
Много общо има, как да се върна там. Незнам в момента дали съм на работа или съм уволнена. Много грижи има на главата си дядо му и едва ли му е до мен.
Е как така newsm78Изнесохте се от вкъщи и спряхте и на работа да ходите ли newsm78Това, извинете ме, би било доста безотговорно ... защото може би някой разчита на Вас ... а после защо си създава отрицателно мнение, за връзката ВИ с някой негов близък...

# 116 24 фев. 2008, 10:22 ч.
  • Мнения: 49
Незнам дали сте ме разбрали правилно. Ние с моя приятел живеехме при дядо му, но въпреки това бяхме абсолютно самостоятелни. Дядо му не се намесваше в нашия живот, все едно не живеехме в един дом. След като завършихме в Свищов останахме там да работим във фирмата на дядо му. Знам какво ще си кажете... че сме си омръзнали, на работа заедно, вкъщи заедно, но не е така. Неговата работа е свързана с движение. Той постоянно беше в движение и в службата не сме се виждали. Аз започнах работа по специалността си - счетоводител. Напредвах бързо и това радваше всички и него и дядо му. Сега няма как да се върна отново на работа. Няма къде да живея там, а и без моето ВСИЧКО какво ме задържа там  Sad

# 117 24 фев. 2008, 10:24 ч.
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
И просто спряхте да ходите на работа, като се разделихте с милото Confused
По тази логика, значи няма смисъл и друга работа да търсите ... щото сте се разделили с милото Confused
Историята започва да прилича на поредната сапунка ....
Извинете ме, че го казвам, ама на това понамирисва ...

# 118 24 фев. 2008, 10:29 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: bloodywhite в нд, 24 фев 2008, 10:24
И просто спряхте да ходите на работа, като се разделихте с милото Confused
По тази логика, значи няма смисъл и друга работа да търсите ... щото сте се разделили с милото Confused
Историята започва да прилича на поредната сапунка ....
Извинете ме, че го казвам, ама на това понамирисва ...
А според теб какво трябва да направя. Да събера отново багажа и да позвъня на вратата на дядо му и да му кажа аз се връщам

# 119 24 фев. 2008, 10:29 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Ще ме прощаваш,но ......без да се разбереш с шефа си за работното ти място ,да спреш ей така да ходиш на работа.....е твърде безотговорно,ясно защо нямаш подкрепата на дядото....Ти съзнаваш ли какво си направила спрямо хората ,които разчитат на теб и най важното те са ти имали прекалено голямо доверие именно на теб,защото си част от тяхното семейство?

# 120 24 фев. 2008, 10:36 ч.
  • Мнения: 19 485
Дано не розвучи менторски тона ми, но мисля, че час по-скоро трябва да си намериш собствен път, собствени приятели, собствени проблеми, собствено жилище....работодател да не ти е дядо му, леля му или някой, свързан с него. От опит ти го казвам - запълни си деня от ранна сутрин до късна вечер с твои си неща и си започни живота отначало. И всичко ще се оправи, ще видиш. Какви са тия сълзи и припадъци. А, и избягвай контактите с него, защото явно не знае какво иска и къде го стяга чепика. Струва ми се - ако искаш - не ми отговаряй, защото е твърде лично, но твоите родители не те ли притискат за брак? Да не би оттам да идва тая - извини ме "вманиаченост" към този човек и проблемите му. Ти си само на 23, целия живот е пред теб, просто не се съсипвай. Като човек, който е прекъсвал много връзки ти го казвам - след време ще се смееш на сегашната ситуация.

# 121 24 фев. 2008, 10:39 ч.
  • Мнения: 49
Шефа е дядо му и как да се разбера с него след като преди 2 дена ме каза, че по-добре да се разделим. Но той гледа от неговата гледна точка, тъй като с първата си съпруга са разведени.

# 122 24 фев. 2008, 10:42 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Е,значи те е уволнил от работа или греша?

# 123 24 фев. 2008, 10:43 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: eli6 в нд, 24 фев 2008, 10:36
Дано не розвучи менторски тона ми, но мисля, че час по-скоро трябва да си намериш собствен път, собствени приятели, собствени проблеми, собствено жилище....работодател да не ти е дядо му, леля му или някой, свързан с него. От опит ти го казвам - запълни си деня от ранна сутрин до късна вечер с твои си неща и си започни живота отначало. И всичко ще се оправи, ще видиш. Какви са тия сълзи и припадъци. А, и избягвай контактите с него, защото явно не знае какво иска и къде го стяга чепика. Струва ми се - ако искаш - не ми отговаряй, защото е твърде лично, но твоите родители не те ли притискат за брак? Да не би оттам да идва тая - извини ме "вманиаченост" към този човек и проблемите му. Ти си само на 23, целия живот е пред теб, просто не се съсипвай. Като човек, който е прекъсвал много връзки ти го казвам - след време ще се смееш на сегашната ситуация.
Не ме притискат за брак моите родители,а ме успокояват и добре че са те.

# 124 24 фев. 2008, 11:23 ч.
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Цитат на: Miss Monk в нд, 24 фев 2008, 10:29
Цитат на: bloodywhite в нд, 24 фев 2008, 10:24
И просто спряхте да ходите на работа, като се разделихте с милото Confused
По тази логика, значи няма смисъл и друга работа да търсите ... щото сте се разделили с милото Confused
Историята започва да прилича на поредната сапунка ....
Извинете ме, че го казвам, ама на това понамирисва ...
А според теб какво трябва да направя. Да събера отново багажа и да позвъня на вратата на дядо му и да му кажа аз се връщам
Не съм казала такова нещо!
Взаимоотношенията работодател работник обаче са по - различни от взаимоотношенията любим любима!Това, че сте се разделила за малко или за постоянно с някой, не значи, че трябва да приключат деловите взаимоотношения и отговорности в работата - поне не и преди такъв разговор!Ако работите някъде(където и да било), предполагам знаете, че някой разчита на Вас и имате определени взаимоотношения...малко детско ми изглежда поведението Ви, но това си е моя работа.
За да очаквате уважение, трябва да давате уважение!
За да очаквате отговорност, трябва да имате отговорност!
За да очаквате любов, трябва да давате любов!
Поне аз мисля така!
Уважението е нещо, което се гради с времето и се разваля за секунди!И май Вие вече сте успяла да го развалите...Отговорността поражда правата, а според думите Ви вашата собствена отговорност май понакуцва ... Любовта иска жертви, не сълзи...Вместо да роните сълзи с приятелки и да търсите съчувствие проявете и Вие такова - нужно ли е любимият да се обади и да каже, че е в труден момент, за да успеете да се сетите да го подкрепите в този труден момент, вместо да се самосъжалявате?и то когато Вие и без да се обажда знаете за трудният му момент?
Пишете, че сте имали проблеми за дреболи... ами ето сега има нещо притеснително в неговият живот, не дреболия, а Вие не предлагате поне приятелско рано, не друго...
Не Ви съдя, моля не ме разбирайте погрешно....просто се опитвам да Ви обясня, че хората обикновенно се събираме за да изживеем трудните моменти заедно и да се радваме на хубавите заедно...Иначе то на хубавото всеки е готов да се радва - излизания с приятели, купони, лудници ... но точно в трудните моменти, човек разбира има ли до него някой или няма ... Къде сте Вие в трудният момент на мъжа, за който роните сълзи?

# 125 24 фев. 2008, 11:25 ч.
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Цитат на: Miss Monk в нд, 24 фев 2008, 10:39
Шефа е дядо му и как да се разбера с него след като преди 2 дена ме каза, че по-добре да се разделим. Но той гледа от неговата гледна точка, тъй като с първата си съпруга са разведени.
Че какво общо има неговиуят развод, с Вашата работа newsm78

# 126 24 фев. 2008, 11:31 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Монк,престана да пишеш и то съществени неща......или ако пишеш те са не свързани.....Цялата история започва да ми намирисва......или поне не е представена като трябва.....Все имам чувството ,че през цялото време си премълчаваш нещо....

# 127 24 фев. 2008, 11:34 ч.
  • Мнения: 49
bloodywhite мила напълно съм съгласна с теб, но след като той не ми позволява за момента да съм до него аз какво мога да направя, неискам да го дразня. Той знае, че може да разчита за всичко на мен. Преживяли сме тежки моменти заедно и съм била до него, подкрепяла съм го и той не може да отрече. След като иска за момента дда е сам и неиска никой до себе си, нито приятели нито никой нищо не мога да направя освен да продължа да се измъчвам.

# 128 24 фев. 2008, 11:37 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: k.a.l.i. в нд, 24 фев 2008, 11:31
Монк,престана да пишеш и то съществени неща......или ако пишеш те са не свързани.....Цялата история започва да ми намирисва......или поне не е представена като трябва.....Все имам чувството ,че през цялото време си премълчаваш нещо....
[/quoteНищо не премълчавам.

# 129 24 фев. 2008, 11:43 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Цитат на: k.a.l.i. в нд, 24 фев 2008, 10:42
Е,значи те е уволнил от работа или греша?
newsm78

# 130 24 фев. 2008, 11:44 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Цитат на: bloodywhite в нд, 24 фев 2008, 11:25
Цитат на: Miss Monk в нд, 24 фев 2008, 10:39
Шефа е дядо му и как да се разбера с него след като преди 2 дена ме каза, че по-добре да се разделим. Но той гледа от неговата гледна точка, тъй като с първата си съпруга са разведени.
Че какво общо има неговиуят развод, с Вашата работа newsm78
Тук също няма отговор.

# 131 24 фев. 2008, 11:53 ч.
  • Torino,IT
  • Мнения: 1 833
Цитат на: Miss Monk в нд, 24 фев 2008, 11:34
.........не мога да направя освен да продължа да се измъчвам.


Точно това не трябва да правиш, няма да си помогнеш много ако продължаваш да мислиш, упрекваш и сипеш пепел на главата.
На първо време си дай малко време да се успокоиш, както едно момиче по горе ти каза, намери си занимания, които да те разсейват, чати си по интернет, чети нещо
И ако трябва да си търсиш нова работа, направи си ново CV, прегледай обявите за работа.
Ако приятелят ти се върне, ще го направи, но колкото повече се измъчваш, накрая ще се поболееш от тревоги и ще си съсипеш здравето, повярвай не си заслужава.
Млада си живота е пред теб.

# 132 24 фев. 2008, 12:04 ч.
  • Мнения: 49
k.a.l.i.  според дядо му неговият живот трябва да е една отворена книга за нас. С първата си жена не живял добре, тя го ревнувала адски много, а той бил човек с положение в обществото, преследвала го и с две думи не е живял спокоен живот с нея, постоянни скандали и заплахи. Затова от този случай той съди и за нашата връзка , че ако не се разбираме по- добре да се разделим. Е ще ти кажа нашите скандали до сега са били дребни битови скандали, но са завършвали понякога с лоши думи. Разбира се и от двете страни. До сега винаги сме успявали да ги преодолеем , но след последният такъв аз за да го изплаша събрах багажа и се прибрах вкъщи при моите родители. На следващият ден като осъзнах какво съм направила пак казвам поисках прошка от него и неговото семейство. Дядо му беше на мнение, че трябва да оправим нещата между нас и да се дъберем отново заедно. Само на следващият ден твърдеше, че по-добре за момента да се разделим. Каза ми съжалявам и затвори телефона. Попитах моето момче : " Дядо ти влияе ли ти, а той ми каза, че никой не може да му повлияе. Иска да остане сам, неиска никой до себе си, нито приятели, нито никой. Отчаян е от живота, от проблемита с баща му от собствените си. Поисках да отида при него. Държах се мило и приятелски с него по телефона, опитах се да го разведря и да му вдъхна кураж. Е какво друго да направя. Каза ми остави ме да се оправя и ако ни е писано да сме заедно ще сме заедно, каза също за какво да мисля по- напред - за операцията, която ми предстой, за теб или за баща ми и на мен ми е тежко. За това неискам вече да говорим на тази тема, ще се чуваме как си що си и до там" Знам какво ще ми кажете, че не трябва да оставям любимияг човек в трудни моменти. Била съм до него в трудни моменти и съм го подкрепяла. Бях до него когато научи за заболяването на баща си. После пак аз и той заедно с баща му тръгнахме по болници. Така че не ме упреквайте, че не съм до него в труден момент като този. Какво още трябва да направя Cry

# 133 24 фев. 2008, 12:27 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Монк,никой не те упреква.....на против цялата ситуация така представена от теб ,трябва да ти е ясно ,че тези хора искат да обърнат нова страница от живота си,което се отнася и за теб......На твое място бих си потърсила работа,бих се срещала с приятели......Дядото ,ако имаше добри намерения спрямо теб,нямаше да те остави без работа......Да останеш без служител внезапно е не само огромно напрежение ,но и голяма загуба за фирмата,никой работодател не би се лишил от необходимия му персонал.....Така ,че хубаво си ги обмисли тези действия на роднините.....Не се обаждай имай достойнство и стига с тези извинения.....,който те иска трябва не само да ти се обажда,но и пътеки до дома ти да на прави.......Ти не си момиче на повикване нали....!?

# 134 24 фев. 2008, 14:19 ч.
  • Мнения: 49
Преди 1 час ми звънна, заминава към болницата. Утре е операцията. Снощи баща му получил кръвоизлив и моето момче не е на себе си, каза ми че му се иска утре да не се събуди от операцията охххххх  Cry какво да ви кажа проблемите не спират и май наистина не му е до мен сега. Казах му, че няма да му звъня и да го притеснявам, когато може и има желание да се обади.Опитах се да го успокоя, но нале знаете в такива моменти думите са излишни.

# 135 24 фев. 2008, 14:46 ч.
  • Мнения: 49
Много ми липсва многоооооооооо Cry

# 136 24 фев. 2008, 14:50 ч.
  • Мнения: 71
Ти имаш ли представа какво значи един от най-близките ти роднини да е тежко болен, да има възможност да го загубиш.......приятеля ти едва ли може да мисли за друго в момента, и желание за живот може да изгуби и кусур са му били в този труден момент твоите скандали за хвърлени чорапи или каквото и да е друго на това ниво........точно в тоя момент той има нужда от възрастен човек до себе си, мъдър, подкрепа а не момиче с поведение на разглезена тинейджърка, която се кара с него и му върти номера, ами точно това може да го отблъсне и наистина не виждам как може да ревеш и да мислиш за глупости, когато той реве и се чуди баща му ще живее ли или не?!!! #Crazy
 (не ме намразвай, не искам да те обидя, просто мисля, че имаш нужда от един шамар в момента да те приземи малко)

# 137 24 фев. 2008, 14:53 ч.
  • Мнения: 71
Хвани една приятелка и иди на фитнес или да потичаш някъде, тялото ти да изгори малко отрицателна енергия, ще се почувстваш по-добре и ще мислиш по-спокойно.

# 138 24 фев. 2008, 14:59 ч.
  • Мнения: 49
Venilove  а ти прочете ли всички мои публикации..

# 139 24 фев. 2008, 15:05 ч.
  • Мнения: 71
Да, даже в началото ти писах нещо друго. Ти по-късно даде информация, че баща му е болен. Всичко ще бъде наред и всичко зависи от теб. Щом ти се е обадил вчера значи мисли за теб. Просто иска време, като ти се обади му говори неща от рода на: Не се тревожи мило, всичко ще е наред, аз съм с теб - да почувства подкрепата ти, дори и да си далече. Само спокойствие в тоя труден момент. Изобщо не засягай темата дали ще се събирате и изобщо за личните ви отношения, дръж се като приятел а не като любима в тоя момент.

# 140 24 фев. 2008, 15:12 ч.
  • Мнения: 49
Точно така се държа и точно такива думи чува той от мен.

# 141 24 фев. 2008, 15:24 ч.
  • Мнения: 71
И тук идва ролята на добрата приятелка, с която на чаша водка да обсъждате проблема. Ако няма подходяща приятелка, тичай, танцувай вкъщи, умори се физически, за да не експлодираш психически. newsm10

# 142 24 фев. 2008, 15:29 ч.
  • Мнения: 49
Какво ли ще стане с него, с нас, с баща му. Тези мисли не ми дават покой.

# 143 24 фев. 2008, 15:39 ч.
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Абе момиче,излизай някъде,какво висиш пред този компютър,само се затормозяваш психически.

# 144 24 фев. 2008, 15:49 ч.
  • София
  • Мнения: 397
 След като сте се скарали, можеше просто да се изнесеш на квартира и да продължиш да ходиш на работа. Защо трябваше въобще да напускаш града? Това, че дядото не ви вижда вече като двойка, не значи че не те вижда тебе като добър служител. Доста лекомислени решения взимаш и ми се струваш емоционално нестабилна. Още на тази възраст успокоителни и нервни припадъци...  ooooh!Вместо консултации във форума, по-добре се консултирай със специалист.

# 145 24 фев. 2008, 15:53 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: санела в нд, 24 фев 2008, 15:49
След като сте се скарали, можеше просто да се изнесеш на квартира и да продължиш да ходиш на работа. Защо трябваше въобще да напускаш града? Това, че дядото не ви вижда вече като двойка, не значи че не те вижда тебе като добър служител. Доста лекомислени решения взимаш и ми се струваш емоционално нестабилна. Още на тази възраст успокоителни и нервни припадъци...  ooooh!Вместо консултации във форума, по-добре се консултирай със специалист.
Единственото лекомислено решение, което взех е да събера багажа и да тръгна. Вече осъзнах грешката си, но единственото нещо, което ме задържаше в работа беше той. Имахме общи планове и скоро щяхме да напускаме града.

# 146 24 фев. 2008, 15:59 ч.
  • Мнения: 19 485
Толкова са абсурдни реакциите ти, че все повече на пързалка ми заприличват. Хората ти го казаха, бягай от компа и иди на фитнес, кръчма, дискотека, в парка, виж се и с други хора....стига с тоя твой приятел, неговите проблеми, роднини, общите ви планове и т.н. Дай си малко брейк на душата! А ти - през един час съобщаваш че пак ти звъннал - о чудо!!! И се започва всичко отначало.  Щом от тия работи "губиш сили за живот", какво ще стане като се сблъскаш с истинските проблеми в живота не зная.

# 147 24 фев. 2008, 16:02 ч.
  • Мнения: 654
много е лесно да се дават съвети,да критикуваш и така нататък.лично аз съм изпадала в твоето душевно състояние.мислех че светът свършва,въздух не ми достигаше,всичко ме болеше.мислех че обичам този човек,и без него не мога да живея.но сега когато имам чудесен съпруг и зная на какво съм готова за него,вече знам:другият не е бил голямата ми любов,а просто навик.мисли,мила.времето е твое.и най-важното не виси/като мен тогава/на телефона,или компютъра. Hug Hug Hug

# 148 24 фев. 2008, 17:16 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Цитат на: Miss Monk в нд, 24 фев 2008, 15:53
Цитат на: санела в нд, 24 фев 2008, 15:49
След като сте се скарали, можеше просто да се изнесеш на квартира и да продължиш да ходиш на работа. Защо трябваше въобще да напускаш града? Това, че дядото не ви вижда вече като двойка, не значи че не те вижда тебе като добър служител. Доста лекомислени решения взимаш и ми се струваш емоционално нестабилна. Още на тази възраст успокоителни и нервни припадъци...  ooooh!Вместо консултации във форума, по-добре се консултирай със специалист.
Единственото лекомислено решение, което взех е да събера багажа и да тръгна. Вече осъзнах грешката си, но единственото нещо, което ме задържаше в работа беше той. Имахме общи планове и скоро щяхме да напускаме града.
Монк,последно ти ли реши да не си на работа или дядото ....м!? ThinkingПри всеки зададен подобен въпрос отговора ти е различен.......,вземи се прочети....

# 149 24 фев. 2008, 17:32 ч.
  • Мнения: 549
Излез,поразходи се,отиди на дискотека с приятелка.Разтовари се психически.Влез му в положението!Когато се успокоят нещата при него той ще ти се обади.Не му се натрапвай /все пак става въпрос за негов близък/.А пък дори и   да не продължи вашата връзка за напред така е трябвало да стане!!!!!Има и други мъже с който ще си допаднеш.Та още си САМО на 23г.Не си заслужава да РЕВЕШ за 1 мъж .Повярвай ми, напразно си хабиш нервите!!!Има къде,къде по сериозни неща в живота отколкото да ЦИВРИШ за някакъв мъж.Не забравяй че всяко зло е  за добро!!!!!Пожелавам ти късмет. newsm51

# 150 24 фев. 2008, 17:44 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Не знам аз ли съм старомодна....човека ще влиза да се оперира ,баща му здравословно е много зле и въпреки всичко той решава ,че няма нужда от нея(жената с която живее на семейни начала от години) в личния си живот,пък дядото и в службата,точно сега когато остава без подкрепа....се лишава от нейното присъствие....На всеки здравомислещ човек ще му е ясно за какво идва реч....В такива моменти хората са по сплотени от всякога.......Ти къде си в техния живот....защото аз не те виждам там....!?

# 151 24 фев. 2008, 18:50 ч.
  • Мнения: 49
k.a.l.i.  незнам какво да ти кажа. Очудваш ме с коментарите, които оставяш. Или не си прочела внимателно цялата ми история или и аз незнам.. как прецени, че не съм в техния живот.

# 152 24 фев. 2008, 18:57 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Всъщност няма никакво значение.....прочела съм последователно всеки твой пост.Успех в живота!

# 153 24 фев. 2008, 20:00 ч.
  • Мнения: 550
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...

# 154 24 фев. 2008, 20:08 ч.
  • Мнения: 19 485
Цитат на: zero в нд, 24 фев 2008, 20:00
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
Да ти кажа, точно това си помислих и аз, но не исках да наранявам момичето. От опит го казвам.

# 155 24 фев. 2008, 20:16 ч.
  • Мнения: 549
Точно така ЗЕРО подкрепям те напълно.Дано авторката  да разбере /да вникне в смисъла на думите/ какво искаш да й кажеш.

# 156 24 фев. 2008, 22:55 ч.
  • Мнения: 17 546
А самоубиеца в Испания и "аборта" в седмия месец... ooooh!

# 157 25 фев. 2008, 07:02 ч.
  • Мнения: 384
Цитат на: eli6 в нд, 24 фев 2008, 20:08
Цитат на: zero в нд, 24 фев 2008, 20:00
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
Да ти кажа, точно това си помислих и аз, но не исках да наранявам момичето. От опит го казвам.
Peace

# 158 25 фев. 2008, 07:44 ч.
  • Мнения: 49
Цитат на: zero в нд, 24 фев 2008, 20:00
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
Благодаря за коментара! От всичко казано до тук осъзнах едно - Няма смисъл да пиша повече по тази тема. 100 човека - 100 различни мнения. Глупава постъпка от моя страна да търся съвет от хора, които не познават нито мен, нито него.

# 159 25 фев. 2008, 08:14 ч.
  • Мнения: 1 897
Нейсе...

# 160 25 фев. 2008, 09:06 ч.
  • Мнения: 22 433
То е глупаво и да седнеш в 7.44ч на компа и да пишеш по темата. )))

Вземи се малко в ръце и стига глупости. Света не е свършил с един чифт мъде на гъза за никоя жена. Така че стига си го оплаквала тоз твоя приятел все едно е покойник.

# 161 25 фев. 2008, 09:15 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Цитат на: Miss Monk в пн, 25 фев 2008, 07:44
Цитат на: zero в нд, 24 фев 2008, 20:00
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
Благодаря за коментара! От всичко казано до тук осъзнах едно - Няма смисъл да пиша повече по тази тема. 100 човека - 100 различни мнения. Глупава постъпка от моя страна да търся съвет от хора, които не познават нито мен, нито него.
М.....,много уважително от твоя страна към хората ,които се постараха да ти пишат......

# 162 25 фев. 2008, 09:26 ч.
  • Мнения: 1 897
Цитат на: k.a.l.i. в пн, 25 фев 2008, 09:15
]М.....,много уважително от твоя страна към хората ,които се постараха да ти пишат......
Ами така реагира момичето, когато някой напише нещо което не му се нрави... Или пък пита назидателно: 'Ти прочете ли внимателно всичко, което съм написала?'.
Нормално е. Разтроена е и всяко мнение различно от състрадателното ' ох, милата' и 'вярвам ,че отново ще сте заедно' я огорчава и натоварва допълнително.
Все пак пишейки тук навяерно  е очаквала само и единствено подкрепа и е трудно да приеме мнение, чиято цел е поне малко да я приземи и да я върне в реалността или пък мнение, в което непознати за нея хора посочват обективно грешките, които са открили в поведението и .

# 163 25 фев. 2008, 18:23 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Към авторката - СТЕГНИ СЕ! Мисля, че да се стегнеш ти е твърде малко. И мисля, че си доста недорасла за възрастта си, явно имаш твърде скромен за нея житейски опит. Самосъжаляваш се, и самосъжалението е адски отблъскващо. По всяка вероятност твоето "ВСИЧКО" е видял в теб тази черта, наблюдава я и днес. И още нещо, някой назад каза, че оправданието с всевъзможни проблеми и искането на време за размисъл е един от начините на мъжете да кажат край - това е истината, и ако можеш я чуй! Ако не, продължавай да се самосъжаляваш, да се репчиш на всеки, който ти каже нещо, което не ти е угодно /а тук повечето пишещи са семейни хора, и повярвай ми с опит в тези неща/.
Темата ти загрубя, не защото хората  са ти виновни, а просто защото ти по някакви свои причини отказваш да чуеш патило, а не старило. Твоя си работа.

Цитат на: k.a.l.i. в пн, 25 фев 2008, 09:15
Цитат на: Miss Monk в пн, 25 фев 2008, 07:44
Цитат на: zero в нд, 24 фев 2008, 20:00
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
Благодаря за коментара! От всичко казано до тук осъзнах едно - Няма смисъл да пиша повече по тази тема. 100 човека - 100 различни мнения. Глупава постъпка от моя страна да търся съвет от хора, които не познават нито мен, нито него.
М.....,много уважително от твоя страна към хората ,които се постараха да ти пишат......

Или добро, или нищо, нали знаеш  Whistling

# 164 25 фев. 2008, 22:44 ч.
  • Мнения: 549
Точно така......!ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ на тези думи!!!!!!! .........       ...............МИЛА, в ЖИВОТА има къде ,къде по-важни неща от ТЕЗИ /дали ще ми се обади....? и т.н./С 1 мъж не Свършва света.МЪЖЕ/кочове/има  колкото си искаш./бол/.Къде ,къде по,по ,по,.....-ВПЕЧАТЛЯВАЩИ..... Naughty

# 165 26 фев. 2008, 04:38 ч.
  • Мнения: 384
Абе, то че не те познаваме , не те познава ме, ама от това което си написала ooooh!
Нормално е момчето да иска да остане само за момента, на цялото твое мърморене. Щом за нещо малко си стягаш багажа и си тръгваш, какво може да очаква от теб. Не мисля, че проблема е малък Thinking
Хората ти писаха излез, разходи се, ама не ... Ти писа , че имаш и сесия, ами вземи прочети нещо . като се видите ще си изясните нещата
Успех ти желая   bouquet и да спреш успокоителните

# 166 26 фев. 2008, 10:13 ч.
  • София
  • Мнения: 397
Цитат на: Балу в нд, 24 фев 2008, 22:55
А самоубиеца в Испания и "аборта" в седмия месец... ooooh!
За какво става въпрос, че не зацепвам? newsm78

# 167 26 фев. 2008, 10:47 ч.
  • Мнения: 917
пързалка, пързалка  Joy
все пак ако някакси е истина :
момчето живее с теб, прибира се от работа изморен и с проблеми,
не се знае баща му ще живее или не,
ти се караш за чорапи,
за капак събираш багаж и тръгваш
 #Crazy
еми не си много търпелива, мила, любезна,обичаща и подкрепяща го
той ти се молил със сълзлив поглед, да не тръгваш, а ти си фръцна носа и задника ли?  newsm78

остави го да си намери щастието в живота

п.п. аз не ти бих си те прибрала обратно / ако ще ми се фръцваш всеки път в нашата идеална любов, не мерси /

# 168 26 фев. 2008, 10:50 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
М....да ,да не говорим,че така и не се разбра коя е истина за работата.....,защото на всеки отговаряше различно - на мен поне два пъти....с клизма Crossing Arms

# 169 26 фев. 2008, 10:54 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Има още нещо,  Thinking
След като се разделили дядото /шефа/ й е казал, че нямал нищо против и че е "за" тяхната връзка.
На следващия ден обаче той бил на коренно противоположното мнение, а именно че е по-добре за тях да се разделят.
До тук добре.

Но не мислите ли, че след като дядото е поговорил с момчето /внука си, гаджето на авторката/ изведнъж си променя мнението, т.е явно гаджето е казал, че не иска да е с нея, но не знае как да й го каже /вероятно е страхливичък/ и затова дядото променя за един ден мнението си на 100 %.

# 170 26 фев. 2008, 10:57 ч.
  • София
  • Мнения: 15 466
Оставам с впечатление, че вече не търси решение , а само съжаление. newsm78

# 171 26 фев. 2008, 11:03 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Да,..да... пък и ни обвини ,че не можем да я четем....сложна работа...На мен ми се наложи да отговоря на няколко пъти по различен начин,в зависимост от ситуацията ,която представя.... ThinkingЗдраве да е ....дано да излезе от този порочен кръг.... Rolling Eyes

# 172 26 фев. 2008, 11:05 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Цитат на: k.a.l.i. в вт, 26 фев 2008, 11:03
Здраве да е ....дано да излезе от този порочен кръг.... Rolling Eyes

То за нея изхода е само един - да се съберат отново. Тя друг изход не приема.
Или с него или ... айде да не казвам.
Човек сам каквото си направи, никой не може да му го направи.
А тя не иска да излезе мисля.

# 173 26 фев. 2008, 11:09 ч.
  • Мнения: 917
е и други са видяли, че отговорите не съвпадат леко   newsm78

е добре де живее при дядото с внука му, даже работа им е дал човека,
щом са млади и се обичат нормално е - оказал им е подкрепа,
ама тя като зарязва и работата /която дядото е дал/ и внука в момент,
в който трябва да го подкрепя тоя същият внук,
то леко казано е смешно /при положение, че са влюбени, обичат се, живеят заедно и имат общи планове за бъдещето/
 #Crazy

пример: дядото ги гледал заедно,
разбира че тя си е тръгнала,
иска да са заедно децата,
всеки има проблеми,
говори с внука и той казва
'дядо молих и се да остане, казах и да не заминава, но тя се обърна и ме остави..'
 newsm78

еми като станат на 30 и с деца, то ще е мама миа  #Crazy

# 174 26 фев. 2008, 11:16 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Внука ... внука май много добре знае какво иска, и то не е да е с нея. Ще се оправдавам аз с операции, болести на роднини и какво ли още не, ако искам да съм с дадения човек ooooh!
разбира се, че не.
Просто явно момчето вече не иска да е с нея, но познавайки я колко е слабохарактерна, може и да се страхува да й го каже направо, че може пък и на живота си да посегне, като гледам постингите й.

# 175 26 фев. 2008, 11:25 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Момичета,аз когато се чувствам зле здравословно единственото нещо от което имам нужда за да преодолея болестта са ми детето и съпруга,когато съм имала проблеми със здравето на родителите си отново съм се опирала на неговото рамо и присъствие.....,както и той на мен.....Не бих си представила в тежки моменти да се лиша от неговата морална подкрепа.....Интересно......тук нещата хич не са на ред....през цялото време се опитвах да ме разбере,какво е значението на думата обичам те и какво е когато човек наистина държи да бъде с партньора си...Явно момчето се притеснява за последствията и има защо....,дори и един ден да се събере с нея ,дано да не е от съжаление и страх.....

# 176 26 фев. 2008, 11:29 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
k.a.l.i. , аз не мисля, че момичето се притеснява за последствията. Тя просто се е вманиачила в този човек.
И наистина смятам, че когато човек обича, в труден момент търси само и единствено близостта на любимия.

И ако той се събере с нея, наистина ще е от страх и съжаление, което е ужасно.
Много млади момичета са в това положение, но просто отказват да чуят каквото и да било.

# 177 26 фев. 2008, 11:34 ч.
  • Мнения: 49
Много ви благодаря за последните постинги! Успяхте искренно да ме разсмеете!  Първо да кажа на Вивиан  не можеш да преценяваш човек, който не познаваш, сигурно се повтарям, но в момент на болка незнам ти как реагираш, аз изливам мъката си със сълзи. Това не ме прави слабохарактерна! На живота си не бих посегнала, просто в момента съм отчаяна.  Но такиви мисли никога не биха минали през главата ми. Не се забавлявайте на чужд гръб. Грубо е от ваша страна. Научих мнението ви и много моля не ми го давайте повече!

# 178 26 фев. 2008, 11:35 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Момчето....,момчето се притеснява за последствията....от директна развръзка на техните взаимоотношения:)

# 179 26 фев. 2008, 11:39 ч.
  • Мнения: 917
k.a.l.i.  и аз мисля като теб   bouquet

# 180 26 фев. 2008, 11:42 ч.
  • Мнения: 917
Miss Monk щом вече си се разсмяла е време и за разходка с кафе,
грабвай някоя приятелка и тръгвай,
и за обяд да хапнете Peace

# 181 26 фев. 2008, 11:45 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Цитат на: Miss Monk в вт, 26 фев 2008, 11:34
Успяхте искренно да ме разсмеете!  

Браво! Това все пак е някаква светлина в тунела.

Мила Мис Монк - тук никой не е враждебно настроен към теб, точно обратното, повярвай ми. личи си по бройката страници в темата ти и по куража, който в началото всички се опитвахме да ти дадем. Но на всичко, което се опитват хората да направят за теб / вкл. и да ти влеят малко свеж мозък, внимателно, без да те обидят/ ти отговаряш с реплики от един ред в стил "...ох, не издържам без него, много ми липсва, днес припаднах на улицата, обади ми се, обичам го, не мога да живея без него, губя сили за живот, ще се разболея", и още подобни, които не си спомням, но все в този стил.
Проблема ти в момента не е да се обиждаш от нашите мнения, проблема ти е, че ушите ти са тотално запушени, а би трябвало доста да помислиш в/у някои неща, които ти се казаха.
Отдавам го на годините и житейския ти опит.

# 182 26 фев. 2008, 11:46 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Цитат на: k.a.l.i. в вт, 26 фев 2008, 11:35
Момчето....,момчето се притеснява за последствията....от директна развръзка на техните взаимоотношения:)

А, да, разбрах мисълта ти.
да, така е  Peace

# 183 26 фев. 2008, 13:15 ч.
  • Мнения: 0
Няма да се върне!

# 184 26 фев. 2008, 13:17 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Кой няма да се върне.....? Laughing

# 185 26 фев. 2008, 13:24 ч.
  • Мнения: 0
Цитат на: k.a.l.i. в вт, 26 фев 2008, 13:17
Кой няма да се върне.....? Laughing
Ами направо се съдрах, до като изчета целия пост ... доста нещо е написано -
като дълъг латиноамерикански сериал.

Та мисълта ми е ... момчето няма да се върне. Този де ...с дядото.

# 186 26 фев. 2008, 13:32 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
А.....схванах,защото в историята момичето си беше тръгнало ......  LaughingЩе е интересно да чуем едно мъжко мнение -обоснови се.....

# 187 26 фев. 2008, 13:49 ч.
  • Мнения: 0
Много е трудно да си до човек болен от рак. Виждаш как човека си отива.
Физическата болка е страшна и това може да продължи с месеци.
Не случайно момчето е споделило, че му се иска бащамо да не се събуди
от операцията. Няма как да се помогне...

И при цялата тази драма някой мисли че преживява трагедия.
Не знам колко ще продължи проблема с баща му - може година, две или повече.
Той ще е така през цялото време,  а милата , колкото е емоционална
едва ли ще има търпение и разбиране.

# 188 26 фев. 2008, 13:55 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Да ,така е в такива моменти от живота си  имаме нужда преди всичко от човека до себе си,а не от другите му разновидности и емоции в житейския път.

# 189 26 фев. 2008, 14:03 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Заключвам по желание на авторът на темата.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата