Не знам аз ли съм старомодна....човека ще влиза да се оперира ,баща му здравословно е много зле и въпреки всичко той решава ,че няма нужда от нея(жената с която живее на семейни начала от години) в личния си живот,пък дядото и в службата,точно сега когато остава без подкрепа....се лишава от нейното присъствие....На всеки здравомислещ човек ще му е ясно за какво идва реч....В такива моменти хората са по сплотени от всякога.......Ти къде си в техния живот....защото аз не те виждам там....!?
- Публикувана: 22 фев. 2008, 10:04 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2008, 14:03 ч.
Чувствам че губя сили за живот
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
]М.....,много уважително от твоя страна към хората ,които се постараха да ти пишат......
Нормално е. Разтроена е и всяко мнение различно от състрадателното ' ох, милата' и 'вярвам ,че отново ще сте заедно' я огорчава и натоварва допълнително.
Все пак пишейки тук навяерно е очаквала само и единствено подкрепа и е трудно да приеме мнение, чиято цел е поне малко да я приземи и да я върне в реалността или пък мнение, в което непознати за нея хора посочват обективно грешките, които са открили в поведението и .
Към авторката - СТЕГНИ СЕ! Мисля, че да се стегнеш ти е твърде малко. И мисля, че си доста недорасла за възрастта си, явно имаш твърде скромен за нея житейски опит. Самосъжаляваш се, и самосъжалението е адски отблъскващо. По всяка вероятност твоето "ВСИЧКО" е видял в теб тази черта, наблюдава я и днес. И още нещо, някой назад каза, че оправданието с всевъзможни проблеми и искането на време за размисъл е един от начините на мъжете да кажат край - това е истината, и ако можеш я чуй! Ако не, продължавай да се самосъжаляваш, да се репчиш на всеки, който ти каже нещо, което не ти е угодно /а тук повечето пишещи са семейни хора, и повярвай ми с опит в тези неща/.
Темата ти загрубя, не защото хората са ти виновни, а просто защото ти по някакви свои причини отказваш да чуеш патило, а не старило. Твоя си работа.
Благодаря за коментара! От всичко казано до тук осъзнах едно - Няма смисъл да пиша повече по тази тема. 100 човека - 100 различни мнения. Глупава постъпка от моя страна да търся съвет от хора, които не познават нито мен, нито него.
М.....,много уважително от твоя страна към хората ,които се постараха да ти пишат......
Или добро, или нищо, нали знаеш
Темата ти загрубя, не защото хората са ти виновни, а просто защото ти по някакви свои причини отказваш да чуеш патило, а не старило. Твоя си работа.
ама вземи се стегни вече, а?
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
то ясно, че е гадно, че така се е получило, ама все пак живота не е свършил...
хич не обичам такива жени дето са като притурки на мъжете си... нямам приятели имам само неговите... нямам хобита имам само едно- да го правя щастлив. до някъде те разбирам, наистина според мен всеки рано или късно е минал през това... (аз също). обаче твоето е прекалено вече. и е голяма грешка, че просто си спряла да ходиш на работа. тряваше да погледнеш по-зряло на нещата, да говориш с шефа (дядото) как ще продължите от тук нататък и да действаш по задачите за да не изпадаш чак в такова самосъжалене. а ти просто заряза всичко, живота спря и ти изтича при мама да плачеш и да се самосъжаляваш. не го казвам за да те обвинявам, а за да те накарам да се стегнеш.
мисля, че трябва да започнеш да градиш живота си без него, а той после ако иска да се впише в него ще намери начин! все пак от цялото си сърце ти желая нещата да се оправят! но имай в предвид, че за доста мъже "временна раздяла" и "трябва ми време" е щадящия (според тях) начин да ти кажат край...
Или добро, или нищо, нали знаеш
