Чувствам че губя сили за живот

Дано не розвучи менторски тона ми, но мисля, че час по-скоро трябва да си намериш собствен път, собствени приятели, собствени проблеми, собствено жилище....работодател да не ти е дядо му, леля му или някой, свързан с него. От опит ти го казвам - запълни си деня от ранна сутрин до късна вечер с твои си неща и си започни живота отначало. И всичко ще се оправи, ще видиш. Какви са тия сълзи и припадъци. А, и избягвай контактите с него, защото явно не знае какво иска и къде го стяга чепика. Струва ми се - ако искаш - не ми отговаряй, защото е твърде лично, но твоите родители не те ли притискат за брак? Да не би оттам да идва тая - извини ме "вманиаченост" към този човек и проблемите му. Ти си само на 23, целия живот е пред теб, просто не се съсипвай. Като човек, който е прекъсвал много връзки ти го казвам - след време ще се смееш на сегашната ситуация.

Шефа е дядо му и как да се разбера с него след като преди 2 дена ме каза, че по-добре да се разделим. Но той гледа от неговата гледна точка, тъй като с първата си съпруга са разведени.

Е,значи те е уволнил от работа или греша?

Не ме притискат за брак моите родители,а ме успокояват и добре че са те.

Не съм казала такова нещо!
Взаимоотношенията работодател работник обаче са по - различни от взаимоотношенията любим любима!Това, че сте се разделила за малко или за постоянно с някой, не значи, че трябва да приключат деловите взаимоотношения и отговорности в работата - поне не и преди такъв разговор!Ако работите някъде(където и да било), предполагам знаете, че някой разчита на Вас и имате определени взаимоотношения...малко детско ми изглежда поведението Ви, но това си е моя работа.
За да очаквате уважение, трябва да давате уважение!
За да очаквате отговорност, трябва да имате отговорност!
За да очаквате любов, трябва да давате любов!
Поне аз мисля така!
Уважението е нещо, което се гради с времето и се разваля за секунди!И май Вие вече сте успяла да го развалите...Отговорността поражда правата, а според думите Ви вашата собствена отговорност май понакуцва ... Любовта иска жертви, не сълзи...Вместо да роните сълзи с приятелки и да търсите съчувствие проявете и Вие такова - нужно ли е любимият да се обади и да каже, че е в труден момент, за да успеете да се сетите да го подкрепите в този труден момент, вместо да се самосъжалявате?и то когато Вие и без да се обажда знаете за трудният му момент?
Пишете, че сте имали проблеми за дреболи... ами ето сега има нещо притеснително в неговият живот, не дреболия, а Вие не предлагате поне приятелско рано, не друго...
Не Ви съдя, моля не ме разбирайте погрешно....просто се опитвам да Ви обясня, че хората обикновенно се събираме за да изживеем трудните моменти заедно и да се радваме на хубавите заедно...Иначе то на хубавото всеки е готов да се радва - излизания с приятели, купони, лудници ... но точно в трудните моменти, човек разбира има ли до него някой или няма ... Къде сте Вие в трудният момент на мъжа, за който роните сълзи?

Че какво общо има неговиуят развод, с Вашата работа

Монк,престана да пишеш и то съществени неща......или ако пишеш те са не свързани.....Цялата история започва да ми намирисва......или поне не е представена като трябва.....Все имам чувството ,че през цялото време си премълчаваш нещо....

bloodywhite мила напълно съм съгласна с теб, но след като той не ми позволява за момента да съм до него аз какво мога да направя, неискам да го дразня. Той знае, че може да разчита за всичко на мен. Преживяли сме тежки моменти заедно и съм била до него, подкрепяла съм го и той не може да отрече. След като иска за момента дда е сам и неиска никой до себе си, нито приятели нито никой нищо не мога да направя освен да продължа да се измъчвам.

Тук също няма отговор.

Точно това не трябва да правиш, няма да си помогнеш много ако продължаваш да мислиш, упрекваш и сипеш пепел на главата.
На първо време си дай малко време да се успокоиш, както едно момиче по горе ти каза, намери си занимания, които да те разсейват, чати си по интернет, чети нещо
И ако трябва да си търсиш нова работа, направи си ново CV, прегледай обявите за работа.
Ако приятелят ти се върне, ще го направи, но колкото повече се измъчваш, накрая ще се поболееш от тревоги и ще си съсипеш здравето, повярвай не си заслужава.
Млада си живота е пред теб.

k.a.l.i.  според дядо му неговият живот трябва да е една отворена книга за нас. С първата си жена не живял добре, тя го ревнувала адски много, а той бил човек с положение в обществото, преследвала го и с две думи не е живял спокоен живот с нея, постоянни скандали и заплахи. Затова от този случай той съди и за нашата връзка , че ако не се разбираме по- добре да се разделим. Е ще ти кажа нашите скандали до сега са били дребни битови скандали, но са завършвали понякога с лоши думи. Разбира се и от двете страни. До сега винаги сме успявали да ги преодолеем , но след последният такъв аз за да го изплаша събрах багажа и се прибрах вкъщи при моите родители. На следващият ден като осъзнах какво съм направила пак казвам поисках прошка от него и неговото семейство. Дядо му беше на мнение, че трябва да оправим нещата между нас и да се дъберем отново заедно. Само на следващият ден твърдеше, че по-добре за момента да се разделим. Каза ми съжалявам и затвори телефона. Попитах моето момче : " Дядо ти влияе ли ти, а той ми каза, че никой не може да му повлияе. Иска да остане сам, неиска никой до себе си, нито приятели, нито никой. Отчаян е от живота, от проблемита с баща му от собствените си. Поисках да отида при него. Държах се мило и приятелски с него по телефона, опитах се да го разведря и да му вдъхна кураж. Е какво друго да направя. Каза ми остави ме да се оправя и ако ни е писано да сме заедно ще сме заедно, каза също за какво да мисля по- напред - за операцията, която ми предстой, за теб или за баща ми и на мен ми е тежко. За това неискам вече да говорим на тази тема, ще се чуваме как си що си и до там" Знам какво ще ми кажете, че не трябва да оставям любимияг човек в трудни моменти. Била съм до него в трудни моменти и съм го подкрепяла. Бях до него когато научи за заболяването на баща си. После пак аз и той заедно с баща му тръгнахме по болници. Така че не ме упреквайте, че не съм до него в труден момент като този. Какво още трябва да направя

Монк,никой не те упреква.....на против цялата ситуация така представена от теб ,трябва да ти е ясно ,че тези хора искат да обърнат нова страница от живота си,което се отнася и за теб......На твое място бих си потърсила работа,бих се срещала с приятели......Дядото ,ако имаше добри намерения спрямо теб,нямаше да те остави без работа......Да останеш без служител внезапно е не само огромно напрежение ,но и голяма загуба за фирмата,никой работодател не би се лишил от необходимия му персонал.....Така ,че хубаво си ги обмисли тези действия на роднините.....Не се обаждай имай достойнство и стига с тези извинения.....,който те иска трябва не само да ти се обажда,но и пътеки до дома ти да на прави.......Ти не си момиче на повикване нали....!?

Преди 1 час ми звънна, заминава към болницата. Утре е операцията. Снощи баща му получил кръвоизлив и моето момче не е на себе си, каза ми че му се иска утре да не се събуди от операцията охххххх  какво да ви кажа проблемите не спират и май наистина не му е до мен сега. Казах му, че няма да му звъня и да го притеснявам, когато може и има желание да се обади.Опитах се да го успокоя, но нале знаете в такива моменти думите са излишни.