Чувствам че губя сили за живот

  • 8 049
  • 189
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 49
Много ми липсва многоооооооооо Cry

# 136
  • Мнения: 71
Ти имаш ли представа какво значи един от най-близките ти роднини да е тежко болен, да има възможност да го загубиш.......приятеля ти едва ли може да мисли за друго в момента, и желание за живот може да изгуби и кусур са му били в този труден момент твоите скандали за хвърлени чорапи или каквото и да е друго на това ниво........точно в тоя момент той има нужда от възрастен човек до себе си, мъдър, подкрепа а не момиче с поведение на разглезена тинейджърка, която се кара с него и му върти номера, ами точно това може да го отблъсне и наистина не виждам как може да ревеш и да мислиш за глупости, когато той реве и се чуди баща му ще живее ли или не?!!! #Crazy
 (не ме намразвай, не искам да те обидя, просто мисля, че имаш нужда от един шамар в момента да те приземи малко)

# 137
  • Мнения: 71
Хвани една приятелка и иди на фитнес или да потичаш някъде, тялото ти да изгори малко отрицателна енергия, ще се почувстваш по-добре и ще мислиш по-спокойно.

# 138
  • Мнения: 49
Venilove  а ти прочете ли всички мои публикации..

# 139
  • Мнения: 71
Да, даже в началото ти писах нещо друго. Ти по-късно даде информация, че баща му е болен. Всичко ще бъде наред и всичко зависи от теб. Щом ти се е обадил вчера значи мисли за теб. Просто иска време, като ти се обади му говори неща от рода на: Не се тревожи мило, всичко ще е наред, аз съм с теб - да почувства подкрепата ти, дори и да си далече. Само спокойствие в тоя труден момент. Изобщо не засягай темата дали ще се събирате и изобщо за личните ви отношения, дръж се като приятел а не като любима в тоя момент.

# 140
  • Мнения: 49
Точно така се държа и точно такива думи чува той от мен.

# 141
  • Мнения: 71
И тук идва ролята на добрата приятелка, с която на чаша водка да обсъждате проблема. Ако няма подходяща приятелка, тичай, танцувай вкъщи, умори се физически, за да не експлодираш психически. newsm10

# 142
  • Мнения: 49
Какво ли ще стане с него, с нас, с баща му. Тези мисли не ми дават покой.

# 143
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Абе момиче,излизай някъде,какво висиш пред този компютър,само се затормозяваш психически.

# 144
  • София
  • Мнения: 397
 След като сте се скарали, можеше просто да се изнесеш на квартира и да продължиш да ходиш на работа. Защо трябваше въобще да напускаш града? Това, че дядото не ви вижда вече като двойка, не значи че не те вижда тебе като добър служител. Доста лекомислени решения взимаш и ми се струваш емоционално нестабилна. Още на тази възраст успокоителни и нервни припадъци...  ooooh!Вместо консултации във форума, по-добре се консултирай със специалист.

# 145
  • Мнения: 49
След като сте се скарали, можеше просто да се изнесеш на квартира и да продължиш да ходиш на работа. Защо трябваше въобще да напускаш града? Това, че дядото не ви вижда вече като двойка, не значи че не те вижда тебе като добър служител. Доста лекомислени решения взимаш и ми се струваш емоционално нестабилна. Още на тази възраст успокоителни и нервни припадъци...  ooooh!Вместо консултации във форума, по-добре се консултирай със специалист.
Единственото лекомислено решение, което взех е да събера багажа и да тръгна. Вече осъзнах грешката си, но единственото нещо, което ме задържаше в работа беше той. Имахме общи планове и скоро щяхме да напускаме града.

# 146
  • Мнения: 19 506
Толкова са абсурдни реакциите ти, че все повече на пързалка ми заприличват. Хората ти го казаха, бягай от компа и иди на фитнес, кръчма, дискотека, в парка, виж се и с други хора....стига с тоя твой приятел, неговите проблеми, роднини, общите ви планове и т.н. Дай си малко брейк на душата! А ти - през един час съобщаваш че пак ти звъннал - о чудо!!! И се започва всичко отначало.  Щом от тия работи "губиш сили за живот", какво ще стане като се сблъскаш с истинските проблеми в живота не зная.

# 147
  • Мнения: 654
много е лесно да се дават съвети,да критикуваш и така нататък.лично аз съм изпадала в твоето душевно състояние.мислех че светът свършва,въздух не ми достигаше,всичко ме болеше.мислех че обичам този човек,и без него не мога да живея.но сега когато имам чудесен съпруг и зная на какво съм готова за него,вече знам:другият не е бил голямата ми любов,а просто навик.мисли,мила.времето е твое.и най-важното не виси/като мен тогава/на телефона,или компютъра. Hug Hug Hug

# 148
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
След като сте се скарали, можеше просто да се изнесеш на квартира и да продължиш да ходиш на работа. Защо трябваше въобще да напускаш града? Това, че дядото не ви вижда вече като двойка, не значи че не те вижда тебе като добър служител. Доста лекомислени решения взимаш и ми се струваш емоционално нестабилна. Още на тази възраст успокоителни и нервни припадъци...  ooooh!Вместо консултации във форума, по-добре се консултирай със специалист.
Единственото лекомислено решение, което взех е да събера багажа и да тръгна. Вече осъзнах грешката си, но единственото нещо, което ме задържаше в работа беше той. Имахме общи планове и скоро щяхме да напускаме града.
Монк,последно ти ли реши да не си на работа или дядото ....м!? ThinkingПри всеки зададен подобен въпрос отговора ти е различен.......,вземи се прочети....

# 149
  • Мнения: 549
Излез,поразходи се,отиди на дискотека с приятелка.Разтовари се психически.Влез му в положението!Когато се успокоят нещата при него той ще ти се обади.Не му се натрапвай /все пак става въпрос за негов близък/.А пък дори и   да не продължи вашата връзка за напред така е трябвало да стане!!!!!Има и други мъже с който ще си допаднеш.Та още си САМО на 23г.Не си заслужава да РЕВЕШ за 1 мъж .Повярвай ми, напразно си хабиш нервите!!!Има къде,къде по сериозни неща в живота отколкото да ЦИВРИШ за някакъв мъж.Не забравяй че всяко зло е  за добро!!!!!Пожелавам ти късмет. newsm51

Общи условия

Активация на акаунт