Чувствам че губя сили за живот

А ти защо си тръгна тогава? Ако е било състояние на афект, ако е било заради дребни битови скандали едва ли щеше да имате време чак да ревете и да се молите един на друг. Нещо не ми аресва цялата работа. Още повече изказването на дядото. ОчевАдно е, че сте незрели и двамата.
Нямам съвет, защото хората сме различни, тук не можем да сложим шаблон и да кажем така трябва да се реагира. За един едно е правилно, за друг - друго.
Ти го познаваш, ти знаеш какво наистина се е случило за да си тръгнеш. Излез, проветри мислите си и ще намериш сама решението.
Света не се е свършил, Боже и аз си помислих, че кой знае какво се е случило....

Близка приятелка прекрати 6 годишна връзка точно защото имаше нужда от малко време, да си почине от обсебващата любов, да усети липсата на този човек. Вместо време обаче, той започна да й праща постоянно смс-и, да звъни в 3 през нощта, да я чака всяка вечер пред тях с роза в ръка.....точно това я отблъсна.
 Моят съвет е напълно никакъв контакт да не поддържате за известно време, ако той иска време дай му го, не допускай грешка да пращаш любовни съобщения или по друг начин да му "натрапваш" колко много го обичаш в момента, нека почувства наистина липсата ти.

А, това е! Дядото може би има съвсем друго предвид, но ти приемаш думите му като "заплаха". А той, човечеца, сигурно просто е искал да кажа: "починете си малко един от друг, и усетете какво сте един за друг". Така разбирам аз "за момента", ако това са били думите му.

Мило, младо момиче. Всичко ще се оправи! Вярвай в това. Имаше някаква приказка за любовта и ада, не се сещам, но в момента виждаш всичко по-черно от колкото е. Наистина намери начини да се разведриш. Ако наистина сте били един за друг, няма да си избягате! Повярвай, Бог си знае работата!   

Аз смятам , че чорапите са само претекст  Съжалявам , че ти го казвам , но така мисля . Има и друга по - сериозна причина от дребните недоразумения . Опитай се да разбереш каква 

И послушай съветите да го оставиш на мира известно време . Ако наистина толкова се обичате и двамата - всичко ще се оправи .

Според мен е наранено самолюбието му и наистина има нужда от време за да размисли. Но ако наистина те обича и му липсваш , ще те потърси. Не губи надежда, не си го загубила. Ще се оправят нещата, и най важното не се самообвинявай че си си тръгнала. Само така щеше да разбереш какво куца във връзката и какво не бива да правиш повече за да назряват дразги.
Една връзка се гради от двама човека...не само от един/в случая от теб. В моменти на отчаяние е нормално да анализираш и да се самообвиняваш че си предизвикала с постъпката си нещо непоправимо, но наистина дори и 100 пъти да му повториш, че за последен, ама наистина последен път правиш такова нещо истината е че няма гаранция дали няма да го направиш пак. Ако той не държи на тези неща и те обича ще се върне при теб, ако ли пък не.......не си е заслужавало страданието......решението е негово, хората не се разделят за едни чорапи хвърлени под леглото.
Упех мила   

Miss Monk, аз като по-голяма, досадна кака да ти кажа и нещо друго: гледай сесията и изпитите. Някъде спомена, че е около 8-ми март. Да не вземеш там нещо да провалиш, че да ти стане съвсем гадно.
Хайде усмихни се и давай напред.

Какво да ви кажа момичета само нещастия се случват. Снощи си ударил коляното и днес са му теглили вода. В сряда ще го оперират, а аз дори не мога да съм до него. Пак ми каза това за времето, че е отчаян от живота, но страшно го боли крака и не може да мисли за нищо за сега, трябва му време 

А продължавате ли да работите заедно? И ако е така на работа как е? И защо е отчаян от живота? Мисля че му липсваш, но не иска да си го признае пред себе си и теб 

Аз мисля а искрено се надявам да не е така,че той май се чуди как да се разделите и как да ти го каже,какво е това време и какво преосмисля  толкова много не мога да разбера и колко дена по точно. Какво значи не можел да мисли,защото го боляло коляното,а явно и ти го притискаш постоянно,нещо ми е много мътна тая работа,я разкажи повече.

Аз пък мисля, че гордостта му пречи да ти каже, че му липсваш.

Miss Monk, събери сили и излез от къщи. Обади се на някоя от приятелките си, на която можеш да разчиташ, така че и да и надуеш главата, да не ти е гузно. Излез с нея, пийте кафе някъде, изговори си всичко, нареви се ако имаш нужда. Разходете се в парка в хубавото време, позяпай малко витрините - даже и да не ти е до шапинг, все ще се разсееш. Пък и, казват, шопингът бил лекарство   Фризьор вече са ти  предложили - такава една промяна е универсално средство за лечение на депресията. Изтрай поне до понеделник да не му звъниш, да не го търсиш. После, ако искаш, му прати един добронамерен смс за кураж за операцията, но не се натрапвай, недей! Вярвай, от опит ти говоря.
Беше отдавна, бях на има-няма 16 години и той беше първата ми любов, истинската и неповторимата, то бяха планове за сватба и деца, за бъдеще... Обаче! Дреболиите, дреболиите съсипват любовта, по-скоро дребните неща, които дразнят толкова много, са следствие от обсебващата любов, такава, че те кара да издигнеш на пиедестал човека до себе си и да не можеш да приемеш, че не е идеален и си оставя чорапите под леглото   Естествено, когато караниците, скандалите и цупенето са толкова, колкото хармоничните моменти, започва да ти се иска да избягаш - нищо, че обичаш много...
Дайте си време, знам, че ти звучи ужасно, а дните са безкрайно дълги и празни, но няма друго лекарство за вашата връзка. Остави го, нека да поспи в празното легло, ароматът на парфюмът ти да изчезне от възглавниците, да се събере поне един куп неизгладено пране   Ако наистина му липсваш, ще дойде и ще те потърси. Ако не... какъв смисъл има да драпаш?
До тогава... поразходи се, сподели. Никога няма да забравя как приятелката ми ме изведе от къщи в онзи момент и отидохме на плажа, беше февруари, тя купи 2 хляба и хранихме лебедите, които зимуваха на морето. Простички, малки неща, които те карат да виждаш красота и смисъл. Намери си занимание. Подготви си изпитите. Спомни си забравеното време преди него.
Леле-е-е, какъв роман написах  !

Много благодаря за отзивчивостта ви. Оставам си само с болката и страданието. Вече съм на успокоителни.

Забравих да вмъкна и още нещо. Преди 2 месеца на баща му откриха рак на белия дроб и това го съсипва.

Дядото ,не знам колко те уважава,но намесата му във вашата връзка не ми харесва......Престани да му звъниш по телефона и щом момчето е зле ,най добре е ти да си до него......Не позволявай да остава сам под ,,попечителството,, на дядо си.....Не бъди толкова доверчива във отношенията на хората към теб-монетата винаги има две страни.

Той иска да остане сам и да ме дам време. В момента съзнанието му е замаглено и от болката в коляното и проблемите с баща си не можел да мисли за нищо друго.