Делят ли свекървите ви децата си

Мъжът ми е едно дете, но и да имаше братя и сестри, свекърва ми и свекър ми са златни хора и не биха го делили.
Но пък моите родители ни делят. Имам по-малък брат и му треперят. Аз обаче също му треперя, защото има здравословни проблеми, откакто с е е родил.
Така че, хора всякакви.

Боже мили, не съм ли това аз?????????????????????????????????
Или се отнася за мен, или е писано за мен...........Не мога да се отделя от нея, сутрин в 7.30 се обажда , а може и по-рано, ако и е кеф. Общо взето трудничко устоявам фронта на търпението

Определено ги дели. Луда е за сина си, моя мъж, за дъщеря си по-рядко споменава. Толкова болезнено ревнува, че ако има начин в спалнята ще се намърда между нас. Сега откакто родих детето непрекъснато ми къса нервите, усеща че не искам да ми помага и ми се навира непрекъснато. Ужас, ама ще се справя някак!

Да! Понякога се дразня, но после като се замисля по-добре така, че не попадаме често в полезрението й
По мои наблюдения повечето семейства си делят децата, за някои има специално отношение, за други не Странно ми се вижда, ама ... разни хора

Дели ги,да.Мъжът ми има сестра и тя като,че ли им е единственото дете.Живеем заедно със свекитата,ама ние сме си отделно домакинство.Не ни помагат с нищо и дори децата не поглеждат.Затова пък що се отнася за дъщерята-тя е учената,умната ,успялата.Ние сме простите.На дъщеря й мъжа е супер,а на сина й жена му/демек аз/,за тях не съществува.За на дъщеря й детето време и внимание се намират,а нашите кучета ги яли.Абе мъжа ми добре,че си е оправен от малък,та се е оправил в живота,че ако е смотан и лигав като сестра си не знам.

Делят и за съжаление не в полза на половинката  . Но ние и сами си се оправяме  !

като 4ета тази тема ми се приисква свекървами да държи повече на дъщеря си но не ,тя толкова много оби4а мъжът ми че не можем да дишаме от нея.по сто пъти му звъни да му дава наставления какво да яде какво да облече кога и къде да излезе и....не е хубажо да си обсебен

Все едно аз съм го писала същата история с малки корекции любимия първороден е 3г. по-голям, но е абсолютно неспособен да се изака без помощта на мама, тя стои в тях до 1ч. през нощта, през нощта се буди да ги проверява дали спят и дали са завити със жена му и сина им, носи им се храна, помага им се, детето им е нейна отговорност и грижа, каквото каже сина и е закон Божий, изпълнява се и се слуша всяка негова дума, къщата им се чисти, снахата се слуша и т.н. А малкия е тоя дето не може да понася, дето не иска да го вижда и дето не иска да има нищо общо с него (цитирам нейни думи). Сигурно, защото все гледаме да се съобразяваме с тях и все им помагаме, а големия и вдига скандали, жена му я обижда и я гони и т.н. Какви ли не мръсотии не ни е правила като крадене, лъжене, настройване на детето ни срещу нас, настройване на свекъра срещу нас, и всичките ни роднини, режеше ни кабела за кабелната (нищо че ние им я плащаме) и т.н. Сега сме като непознати разминаваме се по коридорите без да си кажем и дума, детето само на снимка ще го гледа като се изместим, сега ако го засече в коридора го прибираме набързо (сама си го направи). Иначе 7г. сме заедно вече с тях, но ми скъси живота с 10г. ако не и повече. По никакъв начин не са ни помагали, нито сватба ни направиха; взехме си заем и се оженихме, на големия син огромна сватба, апартамент обзаведен и още 1 за да си дават под наем, а ние... да се спасяваме. Имаше тема в "нашите деца" дето много жени отрекоха това да е възможно, жена да дели децата си. Винаги съм мислила, че може да има предпочитание, но до сега не бях виждала жена да мрази 1 си дете, а да боготвори другото. И това доживях да видя, жалко, че е в моето семейство.

Защо трябва да ви помага, подарява и т.н.? Аз за своето семейство съм на мнение, че аз и съпругът ми трябва да помагаме и подаряваме на родителите си .....
Колкото до сватбата, естествено, че ние си я направихме сами, че то иначе - срамота.... (поне за мен, де)

Бих го написала със същите думи! При нас положението е същото - 9 месеца докато бях бременна никакво внимание. Като се роди детето получи 5 парцала и това е. След това 3 месеца мълчание, никакво обаждане да види какво прави детето. ("Защото има по-важни работи в момента" и раждането съвпадна с годишното приключване на фирмите и). А сега като и кажа, че не се е интересувала от детето се сърди. Междувременно за големият си син и детето му сваля звезди от небето и има време. В крайна сметка  и тя явно като теб има един син.
Добре че са майка ми и бащами, че незнам какво щяхме да правим без тях и помощта им.
Мога да ти изпиша фермани със всичките й глупости и дивотии, обаче като гледам и твоите са същите. Просто я игнорирайте ако е възможно, защото иначе това само ще ви създава проблеми в семейството. Ние със съпруга ми сме заедно вече 12 години и не сме се карали за нищо друго освен за майка му и баща му.
Досега съм си мълчала и не съм влизала в пререкания с тях и съм ги търпяла, но след раждането на детето всичко е под ножа. Каже ли нещо, което не ми харесва - сеч. Моята има и навика пред чужди хора да говори измислици и да им обяснява как гледала детето и т.н. - е като я чух я направих на "пет стотинки" пред всички и й идваше да потъне в земята от срам. Просто при всеки удобен случай гледам да я резна и да й кажа как изобщо не се интересува от детето и т.н. Ами то бива да търпя, търпя, обаче някои неща просто не стават. Не позволявам някой да ми разваля семейството и да внася раздори между мен и съпругът ми.

И при мен е така все за по-малкия да има (моя е по-големия) мамин син и така, ама аз гледам далеч от тях, за да няма после аз това, аз иначе, по-добре сами да се оправяме....

Не, свекърва ми е много зряла в това оношение, има съвсем ясна и обективна преценка за децата си. Направо е невероятно.

Евала!

и при нас за съжеление не е еднакво отношението

Много имам да пиша по темата, но ще се въздържа ....добре, че поне е истина това, че по-загубеният го толерират ....останалите се оправяме и сами .