Делят ли свекървите ви децата си

Позната история ...

Да, била съм свидетел на подобни неща. Но те си остават такива за цял живот. За това не си го слагай на сърцето и си гледай твоето семейство.

Ами много скорошна слу4ка- майка ми се посдърпа с баба ми поради същата при4ина само 4е при тях вниманието е към най-малкият(42-годишен мамино син4е) та баба ми живее при майка ми а, сина и идва там всеки ден да яде и та баба ми всеки пут ще си с4упи краката да му приготви за ядене а ако има някой друг няма да се сети да сложи и на него, постоянно иска неща от майка ми и ги събира по колети и после с цялото си нахалство моли майка ми, да ги изпрати на други хора за сметка на майка ми, която не може да каже "не" на никой , така 4е не се надявай на нищо от други, гледай си семейството и се оправяй така 4е да не си зависим от такива хора 4е ще го закъсаш, а на свекърватя майната и и готово не се ядосвай за боклуците, детоги дава на децата, ако искаш да и направиш намек- действай няма лошо да знае 4е по-добре без нищо и 4е не ви трябват тези неща да ги прати на баткото

Абе ние прекрасно се оправяме и без нея,нищо не ми трябва,но ми е много болно за мъжа ми.Колкото той е готин,толкова брат му е дзвер.Мързи го да работи,все у нас гледа и ако нещо си купим или направим и той и свеки все кусури намират.Ей това ме дразни,иначе ни меда и искам,ни жилото,ама пък как жили животното...

Опитай се по-настрани и от него и се опитай да обесниш на мъжа ти защо ти е неприятен , защото ако наистина само идва и ви намира кусури, това си е 4ист тормоз, и много нездравословна връзка какво е отношението на мъжа ти към това, как той гледа на нещата, попитай го такти4но да не излезеш ти крива и зла накрая

Мъжа ми е пич.Винаги е на моя страна.Тя 17 год. не можа да ни раздели,та сега ли?!И той си умира от нерви,когато му досаждат,но нямаме избор,защото живеят на горния етаж.Щом вика на майка си по име-ясно е какво мисли по въпроса.

Ами тогава мисля 4е ще е подходящо да им покажеш каде им е мястото във вашият дом и 4е неодобрителни коментари не са приветствани, а що се отнася до коментарите за покупките им винаги можеш да подхвърлиш 4е така сте предценили и идеално служи  на ваште нужди и е предназна4ено да се ползва от вас. Просто не им цепи басма и по 4есто им напомняй 4е са на гости и не забравяй да показваш на мъжа ти 4е колкото и любов да дава майка му на брат му той има пове4е от вас с децата. 

Че е така-така е,но много дразни и не се издържа. Затова си останах с едно дете.Страх ме хвана да не заприличам на нея.

Съжелявам 4е тя е била при4ина да не планираш други деца но не се притеснявай мисля 4е достатъ4но ти е повлияла 4е да не заприли4аш на нищо като нея, Не и позволявай да ви мъ4и ами и кажи в о4ите, може да не се осъзнава, а не си струва да прави още щети в семейството ви. Успех 

Определено ги дели

делиги със сигурност

И при нас историята е подобна, само че в обратен вариант. Мъжът ми има сестра. Свекърва ми умира за него. А тя е сякаш между другото. Цели 5г. ми трябваха да я "отлепя" (буквално) от нас, да и покажа, че ние сме отделно семейство със собствени мечти (защото тя си позволяваше да мечтае вместо нас, да гради планове за нашето семейство и т.н.). Позволяваше си да ми рови из шкафовете, да ме съветва как трябва да се обличам, как трябва да обличам децата, опитваше се да взима решения относно възпитанието им и живота ни вместо нас. Добре, че мъжът ми ме подкрепя безрезервно, че успяхме да я спрем. Сега у дома почти не стъпва (принудихме се да излезем на квартира, че вече не знаехме чий живот живеем - нейният или нашият) и аз съм много доволна . Най-накрая се почувствах като истинска съпруга, майка, домакиня... И най-вече свободна да си подредя къщата както на мен ми харесва.

Моята баба - свекърва на майка ми така си делеше децата.
Дъщеря й и нийните деца бяха нейното семейство, синовете й и другите внуци - чужди, защото са деца на чужди жени... Е, просто е нямало как аз и дратовчедките ми да я заобичаме много.

Иначе моята свекърва е на голямо разтояние от всичките си деца и внуци и много милее за всички тях. Но това което най-много ми харесва, че приема голямият ми син (който ми е предишна връзка), като нейн внук и никога не забравя да пита и за него, да иска снимки.

Съпругът ми е по малкият от двама братя....а ето и моят отговор.
Преди 3 г. бяхме решили да се съберем на 01.01. по случай Нова Година и съответно имен ден на другият син.Уговорката беше за 13.00, жената се беше приготвила...купила туй онуй......и ние занесохме...както се казва масата беше като за празник.
Приготвихме се ние навреме.
Решихме да седнем на масата,и съответно съпруга ми си сипа за пиене и както се казва се отпусна. Минаха 30мин , брат му със семейството си не идваше.
Тогава мъжът ми реши да си сложи салата....и се чу а-ха с гръм и трясък "Стига си ял,бе.Аз съм украсила тук, и ти сега ще го развалиш.Брат ти няма да може да види."

NO COMMENT!!!

ми тя моята има само 1 син.
Но и на него му е дала пълен игнор 

И моя има брат по-голям с 6 години и определено ги дели,само че в полза на моя.Мъжът ми повече го обича,а мен това много ме дразни,защото се държи с него като с малко дете.Нищо,че има вече семейство....

Моята също ги дели и то много в полза на по-големия си син/т.е на девер ми/,на него каквото поиска му се купува,било телефон,било кола,той не е женен -хранят го,обличат го и т.н.Нас един път не са ни попитали имаме ли нужда от нещо,не ми се влиза в подробности,че започвам да се ядосвам.Само да сме здрави нещата ще вървят и без тях.

Понеже и при моя мъж е такова положението,та веднъж попитах свекърчо "защо така".Той ми отговори:"Тони,запомни ,че родителите толерират по -калпавото"Малко грубичко,но по принцип неговото чувство за хумор е такова.Доста пъти се сещам за това, като че ли има нещо...
В интерес на истината материално гледат да няма ощетен,но откъм глезотене...

Еми е затова стават калпави.Цял живот всичко на тепсия,а после олеле.

Случва се.

Не мога да преценя. Сестра му е по-малка и още живее с техните, той е отделен от 4 години
Но определено и така ми се струва, че тя клони към сестрата. Предполагам ,че е нормално, тя не си е взела живота в ръце още
Не ми пука особено, честно казано.

ДААА!
 
Обаче, по-важно е че ние с мъжа ми сме на едно мнение и не ни влияе това отношение.Все пак сме независими , отделни семейства.
Всеки да се спасява както може!
 

da, дели ги, много даже...

Да, и при това дори и не се прикрива!
Но не е за учудване, майка й също ги дели с брат й, така че ...крушката не пада по-далеч от дървото!

И децата си дели.
Но най-болно ми е като дели внуците си - собствените ми деца са делени. Най-обичан е големия, че на рода им прилича... По-малкото ми момченце... минава някак между другото. От "кумова срама".
Последното - момиченце, явно също ще е тачено, защото пък е първа внучка...
Но най-ужасното е, че не само в действията ги дели, а и го казва... Обясняват и тя, и зълвата, че най-много големия обичат - и на детето го казват, и на всички познати и т.н.

в крайна сметка гледам да стоя надалече от тях, от дума не разбират и друго решение няма...  

Е това вече е гадно.Ако бях на твое място нито големия,нито малкия щяха да видят

vivi, това гледам да правя... държа ги вече надалеч... откакто обясни пред големия, че не съм можела да се грижа за децата си, въобще не искам и да я виждам...

Тя и мойто свеки си прави устата,че на дъщеря ми най-много щяла да дава,защото все пак и е име.И като си помисля,ако един ден имаме друго дете,то по-малко ли ще получава и ще ми го дели ,сори ама

Ох, много се ядосвам ,когато се заговори за такива неща.При мойта свекърва също е така.Съпругът ми има по-голям брат с 3 години. Откакто са се родили е правила разлика до ден днешен.Когато са били малки големият го гледала бабата - нейната майка, а мъжа ми едвам го чакали да проходи и на 11 месеца го дали на седмична детска ясла, под предлог че трябвало да работят.Ами защо големия тогава също не е бил на детска градина? После съпругът ми е казвал, че никога не го е питала дали е гладен, а брат му винаги го молела и тичала да му сложи, а когато веднъж той я попитал защо и него не го пита и не му слага тя казала "ами ти сам си търсиш и си слагаш". Какво да прави като никой не го моли то човек се научава. И това делене чак до сега. На семейството на брат му телевизор, половината пари за колата му,спалня, даже кредит щяха да му изтеглят да си строи къща, ама като разбахме имахме един дълъг разговор ,че и ние и те имаме по един етаж. Ние също искаме да живеем по-добре и това ,че не искаме като тях не означава ,че нямаме нужда от помощ и май се вразумиха поне за кредита. Най лошото е че и за внуците си правят същото. По-големият внук на брат му дете бил по-голям и имал по-големи нужди, та затова му давали повече пари. А разликата между децата е 5 г. Нашият син сега е на 15 г., а на брат му на 20 г.

Направо се чудя защо са им деца като после ги зарязват.Майка ми душата си дава за нас.Не само за мен ,но и за мъжа ми,а за детето да не говорим.Докато свекърва ми- все едно сме чужди,даже по лошо,но който сее вятър ще пожъне буря.

Моята пък е много тайна и потайна.Ако дава нещо,то другият не знае,което ме навежда на мисълта,че нещо крие.И понеже аз и мъжът ми сме финансово независими от тях и долу-горе се пооправихме,те започнаха тайни подпомагания на брат му.Не ме разбирайте погрешно.Мен ме дразни тази тайнственост.Винаги и навсякъде говори че сме имали пари и детето ни било;богаташко дете;Та затова не му купува нищо,защото  той имал всичко,а пък и по магазините имало само боклуци,нищо подходящо за нашето дети.А пък и братчето-41 годишен изведнъж реши да е малко по мил към тях.Само пример,че сега се сетих-Той живееше на квартира.Искаше да си  вземе жилище  с кредит но знаете колко е трудно.Винаги е казвал,че няма пари.Ние си купихме апартамент,след 3 Годо.още един и той си взе като каза,че е на изплащане за 20 години.След няколко месеца се изтърва и каза,че трябва да си най-големият глупак да си вземеш моргич.Каза,че го е платил кеш.Сега знам,че ще започнете да ме обвинявате.Повярвайте нищо не искам от никого,просто ако взема нещо ще трябва до края на живота си да съм им задължена,а аз не искам.Харесва ми да стоят настрана от нашият живот.Мен ме е яд,че лъжат и ни правят на глупаци.

Засега не се е случвало!
 Има двама сина и на двамата гледа по-равно!
 Надявам се това да продължи!

ох, а моята ги дели така: моят мъж е по-големият(с година и половина!) по-отговорният и за всичко трябва той да й помага, за чистене, за ремонти, за работата й, да я изслушва и т. н. , а малкият не можел нищо да направи, това или онова не го умеел, но умее да взима постоянно пари от нея, за да ходи по заведения, живее и яде при нея, но ние трябва да й помагаме за някоя сметка или документи...
иначе все ни се оплаква от него, но в момента в който я попитаме защо той не свърши нещо- например някакъв текущ ремонт, все пак живеят заедно и това ги засяга тях, а не нас , тя започва да се сърди че сме против него...трябва да събирам дрехи за неродените му деца, и чак побесня че когато родих второто си дете си ползвах повечето неща от първото и нямало за девер ми...все пак нещата си бяха мои, купени с мои пари, за моите деца...въпросният овек пък никога не се обадил да честити рожден ден на децата ми, или да им купи по една дъвка поне, свекърва ми само за рожденните дни купува по някой боклук, защото все тогава има много работа и никакви пари

И свекърва ми дели децата си, и майка ми го прави! Но и двете твърдят, че не е така. Мога да подкрепя твърдението си и с примери, но не ми се пише толкова много сега... Дано аз да не правя така с моите деца (дай Боже да имам поне още едно)!

Да май. Мъжът ми има сестра с 6 години по-голяма. При следването й са я издържали, сватба й направиха за 300 човека, купиха й веднага след сватбата жилище и кола от магазина /това преди 89 г./. Него го заведоха до София и оттам насетне ангажимента им към него приключи. Той никога не им казал нищо по този повод, но помни като слон и сега това се усеща. Не е привързан към майка си, не си пада особено и по сестра си. Ако не съм аз, той едва ли ще им се обади, ще пита "как сте", ще пожелае изобщо да има нещо общо с тях. Аз съм тази, която се стреми да имат връзка и да са в нормални и добри отношения.

Иначе, свекърва ми поне децата не дели. Имам предвид моите и това на сестра му. 

Преди години свеки попита кое от децата си обичам повече. Казах й да не говори глупости и я попитах дали тя има такова различно отношение. Естествено мислех, че ще каже не, обаче се оказа, че любимецът й бил девера, защото бил по-малък, бил кръстен на баща й и приличал на нейния род. Тези неща са верни факти, но според мене не са причина за делене на родните й деца. Отношението й не ме засяга по никой начин, мъжът ми я игнорира, не съм го чула да й каже "майко"; наскоро за нещо бъзикнахме девера в смисъл, че не завиждаме на жена му, която ще бъде "любимата" снаха. Свеки чу и май се намръщи, ама това си е неин проблем.

Дели ги - и свекървата и свекърът имат предпочитания към дъщеря си, а синът им /моят мъж/ само им е длъжен да им върши услуги и да ги обгрижва. Сестра му е  стара мома /е, още има шанс - на 36 г./, но свекърва ми е много притеснена как ще се оправя някой ден, когато дъщеря й й поднесе внуче - то нейното си внуче ли да гледа, моите деца ли .... /сякаш на тия деца родният баща не им е неин син/. Абе ..... думи нямам просто. Тръгваме си от някой семеен празник и свекърва ми подготвила по една кутийка с остатъци от трапезата - за нашето семейство - 4 парчета от тортата. За дъщеря й - също 4 парчета. По равно.

Ей това най-много,ме дразни така и така нищо не дават,поне да не искат,че ми скъсиха живота.И двамата получават пенсий,свекър ми работи,свекъвата дава частни уроци и вечно пари нямат.Поне един банан или ябълка да му купят,ама не -за детето е скъпо,но за тях не е .И за ракийка има,и за цигарки,но за сладолед-НЯМА!А когато трябва да се върши нещо познай кой трябва да е насреща.

Никoга не е деляла мъжът ми и сестра му. Същото се отнася и за внуците и.

да дели ги но не и обръщам внимание иначе все трябва да се ядосвам

Свекървата дели синовете си. Дели и внуците си. Разбира се, не в наша полза. 
Ние живеем отделно, тъй че не ме интересува. Моят син е първият и внук, а дъщеря ми - единствената и внучка (тя има двама сина, а етървата - две момчета).
Съпругът ми изобщо не говори с майка си  , когато идем у тях, той все гледа или да изчезне, или общува само с брат си. Това е нейната награда.  А аз все го укорявам, че не говори с майка си 
Има нещо вярно, че се толерира по-негодния (или поне на мен ми се иска) 
Аз приемам всичко философски. Много се ядосвах преди. Сега ми се се тая, щото се виждаме веднъж на два или три месеца.
Майка ми също ни дели. Отново не в наша полза  Само че аз продължавам да я обичам. А брат ми почти не говори с нея.
И двете отричат  .

Моята ги дели, мъжът ми й е най- важното нещо в живота, а дъщеря й - не толкова

Мисля си, че е изключително грозно една майка  да дели децата си, но за съжаление е много често срещано явление. И в този контекст се чудя, защо винаги именно от потърпевшия се изисква да поема отговорности, а толерираният си клати краката 

Кофти е , но майка ми дели внуците си - моите деца.
Големият е на шест години и още го облича, храни с лъжица, прави му скъпи подаръчета.
Малкият е виждала 4 пъти и нито веднъж не е вдигнала телефона да пита как е.

Не, не съм забелязала такова нещо.

Аман от това делене вече. Какво толкова е станало? Не си губете времето с безполезни размишления относно непоправими неща.

Ами и моята свекърва дели децата и внуците си. Мъжът ми има по-голям брат и свекърва ми се грижи повече за него и за неговото дете, но не и се сърдя. Те са по-затруднени от нас и наистина имат повече нужда. Мъчно ми е само, защото мъжът ми малко ревнува, а и понякога нашето детенце усеща, но не мисля, че жената го прави от лошотия. Тя просто се притеснява за детето си, което е зле материално в момента. Предполагам, че има нещо вярно в казаното по-горе, че родителите застават зад по-слабото - обратно на подбора в природата. Не си тровете живота заради такива неща момичета. Аз предпочитам да мога да се справям без ничия помощ.

Ах, каква темааа!
Да, да... моята си обича повече по-малкото дете..., което не е мойто де...
Грижи се за него много (той само с 1г. е по-малък всъщност), дава кеш, купува благинки.
За нас нищо, ама >0.
Никой никого не ревнува. Мъжът ми е осъзнал истината за естествения подбор !
И аз си го обичам "братчето", той какъв ми се пада?!

До болка позната история. Но я си представи, да си омъжена за маминия синковец. Тогава, животът ти, ще е реален ад В началото и аз се ядосвах, като  теб. Свекито, все едно го беше взела от гората, не и пукаше за него.  Но после размислих и сега съм и ужасно благодарна, не се интересува и най-важното, не се меси в семейството ми
  Ма, много си я обичкам, тая моя свеки

По-скоро ще мина на другия бряг,ма за такъв да се бракувам И освен това в нашето семейство се опитва да се меси,Щото живее на(д) главата ми -на горния етаж.

При съпругът ми е пък точно обратното. Той е по - големият и недолюбвания. Има брат с 8 години по-малък и само той съществува за майка си. Това се е прехвърлило и върху детето ни. Девер ми още няма деца, но винаги е било ясно, че те ща са внуците и.
Някой път се ядосвам, ама повечето пъти си мисля, че извадих късмет, че не взех маминото синче. Не ми се мисли какъв щеше да е живота ми.

Дели ги ,дори нарече едното ми дете с името на братовчед му .Навярно целта и е била да ме подразни - но не би .

да съвсем определено има деление---и от страна на свекърва ми и от майка ми--и не е в наша полза и в двата случая!
много се ядосвам ,но това е живота-никого не можеш да накараш да те постави на 1 място-само един пример ще дам--на сватбата от свекърите за подарък получихме----нищо!
а пък за раждането на децата-чувам че има някакви традиции --аз подаръци не съм получила--ама никакви!не ми и трябват!!

Аз ще пиша малко за нероден Петко, ама, дай боже да не стане.
Филип е първото и, дай боже, да не е единственото й внуче.
В лек разговор в присъствието на зълва ми трупна, че това бил Филип І.  Абе, викам, неде така, да не е престолонаследник. А тя, Не, първи бил и винаги щял да  е първи. Дано не дели децата, защото те го усещат силно (аз съм била от другата страна) и се развалят роднинските отношения.
Моята баба така стоварваше усилията си към братовчед ми, защото техните са разведени, а аз с пълен комплект 

А на нашата сватба на всичкото отгоре взе на майка ми цветята,ЗАЩОТО ТЯ БИЛА ЗАБРАВИЛА!А на изписването на детето дойде с ЧЕРЕН шал,макар че отдавна го беше свалила!

определено ги дели, но ако я попиташ нея сигурно ще каже, че няма такова нещо.
Който го мързи му се помага защото той все няма, а който се оправя сам - "те са богати и всичко си имат"

Свекърва ми също дели децата си , зълва ми е по-малка и въпреки че е вече на 30год, семейна ,все още се отнасят към нея като към бебето на семейството, дори и мъжа ми!! Не мога да кажа че делението е  в материално отношение, тогава не би ме дразнело, просто от мъжа ми изискват повече и грижи и внимание, да не кажа чак метани на уважение , което засяга моето семейство и мен и ме дразни , а на зълва ми всичко и е позволено и простено! Още повече ме дразни че делят децата ми! Големият ми син е първият им внук и е кръстен на свекъра, и се радва на подобаващо внимание, а по-малкия е кръстен на майка ми- свекървата не дойде на изписването, не поднесе същите подаръци като на големия ,не се интересуваше от него така както от баткото! С времето обаче малкия заприлича повече на техния род и това някак смекчи отношението на свекървата към него!  За съжаление обаче и майка ми прави същите грешки, цял живот е толерирала сестра ми и продължава да го прави,защото тя имала нужда пък аз винаги съм се справяла добре сама, но това изобщо не ме топли мен! И на децата ми прави някакво разделение, повече се разбира със внучето което е кръстено на нея!!! А аз като ги кръщавам на някого искам просто да има приемственост в рода , а не да създавам любимци на бабите и дядовците!! Ох много се надявам да не повторя същите грешки , много внимавам в отношението си към децата и дано избегна това деление!!

Делят, делят - на по-малкия всичко му е позволено и всичко се прощава... А на моя мил - само работа му се намира - закарай, докарай, доведи, примъкни... , а ако откажеш - сърдене...

Мъжът ми е едно дете, но и да имаше братя и сестри, свекърва ми и свекър ми са златни хора и не биха го делили.
Но пък моите родители ни делят. Имам по-малък брат и му треперят. Аз обаче също му треперя, защото има здравословни проблеми, откакто с е е родил.
Така че, хора всякакви.

Боже мили, не съм ли това аз?????????????????????????????????
Или се отнася за мен, или е писано за мен...........Не мога да се отделя от нея, сутрин в 7.30 се обажда , а може и по-рано, ако и е кеф. Общо взето трудничко устоявам фронта на търпението

Определено ги дели. Луда е за сина си, моя мъж, за дъщеря си по-рядко споменава. Толкова болезнено ревнува, че ако има начин в спалнята ще се намърда между нас. Сега откакто родих детето непрекъснато ми къса нервите, усеща че не искам да ми помага и ми се навира непрекъснато. Ужас, ама ще се справя някак!

Да! Понякога се дразня, но после като се замисля по-добре така, че не попадаме често в полезрението й
По мои наблюдения повечето семейства си делят децата, за някои има специално отношение, за други не Странно ми се вижда, ама ... разни хора

Дели ги,да.Мъжът ми има сестра и тя като,че ли им е единственото дете.Живеем заедно със свекитата,ама ние сме си отделно домакинство.Не ни помагат с нищо и дори децата не поглеждат.Затова пък що се отнася за дъщерята-тя е учената,умната ,успялата.Ние сме простите.На дъщеря й мъжа е супер,а на сина й жена му/демек аз/,за тях не съществува.За на дъщеря й детето време и внимание се намират,а нашите кучета ги яли.Абе мъжа ми добре,че си е оправен от малък,та се е оправил в живота,че ако е смотан и лигав като сестра си не знам.

Делят и за съжаление не в полза на половинката  . Но ние и сами си се оправяме  !

като 4ета тази тема ми се приисква свекървами да държи повече на дъщеря си но не ,тя толкова много оби4а мъжът ми че не можем да дишаме от нея.по сто пъти му звъни да му дава наставления какво да яде какво да облече кога и къде да излезе и....не е хубажо да си обсебен

Все едно аз съм го писала същата история с малки корекции любимия първороден е 3г. по-голям, но е абсолютно неспособен да се изака без помощта на мама, тя стои в тях до 1ч. през нощта, през нощта се буди да ги проверява дали спят и дали са завити със жена му и сина им, носи им се храна, помага им се, детето им е нейна отговорност и грижа, каквото каже сина и е закон Божий, изпълнява се и се слуша всяка негова дума, къщата им се чисти, снахата се слуша и т.н. А малкия е тоя дето не може да понася, дето не иска да го вижда и дето не иска да има нищо общо с него (цитирам нейни думи). Сигурно, защото все гледаме да се съобразяваме с тях и все им помагаме, а големия и вдига скандали, жена му я обижда и я гони и т.н. Какви ли не мръсотии не ни е правила като крадене, лъжене, настройване на детето ни срещу нас, настройване на свекъра срещу нас, и всичките ни роднини, режеше ни кабела за кабелната (нищо че ние им я плащаме) и т.н. Сега сме като непознати разминаваме се по коридорите без да си кажем и дума, детето само на снимка ще го гледа като се изместим, сега ако го засече в коридора го прибираме набързо (сама си го направи). Иначе 7г. сме заедно вече с тях, но ми скъси живота с 10г. ако не и повече. По никакъв начин не са ни помагали, нито сватба ни направиха; взехме си заем и се оженихме, на големия син огромна сватба, апартамент обзаведен и още 1 за да си дават под наем, а ние... да се спасяваме. Имаше тема в "нашите деца" дето много жени отрекоха това да е възможно, жена да дели децата си. Винаги съм мислила, че може да има предпочитание, но до сега не бях виждала жена да мрази 1 си дете, а да боготвори другото. И това доживях да видя, жалко, че е в моето семейство.

Защо трябва да ви помага, подарява и т.н.? Аз за своето семейство съм на мнение, че аз и съпругът ми трябва да помагаме и подаряваме на родителите си .....
Колкото до сватбата, естествено, че ние си я направихме сами, че то иначе - срамота.... (поне за мен, де)

Бих го написала със същите думи! При нас положението е същото - 9 месеца докато бях бременна никакво внимание. Като се роди детето получи 5 парцала и това е. След това 3 месеца мълчание, никакво обаждане да види какво прави детето. ("Защото има по-важни работи в момента" и раждането съвпадна с годишното приключване на фирмите и). А сега като и кажа, че не се е интересувала от детето се сърди. Междувременно за големият си син и детето му сваля звезди от небето и има време. В крайна сметка  и тя явно като теб има един син.
Добре че са майка ми и бащами, че незнам какво щяхме да правим без тях и помощта им.
Мога да ти изпиша фермани със всичките й глупости и дивотии, обаче като гледам и твоите са същите. Просто я игнорирайте ако е възможно, защото иначе това само ще ви създава проблеми в семейството. Ние със съпруга ми сме заедно вече 12 години и не сме се карали за нищо друго освен за майка му и баща му.
Досега съм си мълчала и не съм влизала в пререкания с тях и съм ги търпяла, но след раждането на детето всичко е под ножа. Каже ли нещо, което не ми харесва - сеч. Моята има и навика пред чужди хора да говори измислици и да им обяснява как гледала детето и т.н. - е като я чух я направих на "пет стотинки" пред всички и й идваше да потъне в земята от срам. Просто при всеки удобен случай гледам да я резна и да й кажа как изобщо не се интересува от детето и т.н. Ами то бива да търпя, търпя, обаче някои неща просто не стават. Не позволявам някой да ми разваля семейството и да внася раздори между мен и съпругът ми.

И при мен е така все за по-малкия да има (моя е по-големия) мамин син и така, ама аз гледам далеч от тях, за да няма после аз това, аз иначе, по-добре сами да се оправяме....

Не, свекърва ми е много зряла в това оношение, има съвсем ясна и обективна преценка за децата си. Направо е невероятно.

Евала!

и при нас за съжеление не е еднакво отношението

Много имам да пиша по темата, но ще се въздържа ....добре, че поне е истина това, че по-загубеният го толерират ....останалите се оправяме и сами .

Приятелят ми е "Любимото дете" - свеки си го казва и пред дъщеря си, която е с 9 години по-голяма. Свеки живееше при дъщеря си и гледаше децата- момче и момиченце, като отново ги делеше - по-голямото дете - момченцето- беше "любимото внуче". Приятелят ми има дъщеричка от предишния си брак, която е на годините на племенницата му. Е, свеки не спира да ги дели и тях - детето на приятелят ми е по-хубавото, а на дъщерята - " е , дундичка си е, а има и малко обратна захапка". Не се ли усеща как наранява дъщеря си и собствената си внучка не знам. Такова дебелоочие не съм виждала! А сега реве, че не я канят при тях в чужбина и видиш ли били неблагодарни, защото тя ги е изгледала, а сега.....  Чак не ми се мисли като се роди нашето какво ще бъде положението.

Определено ги дели в полза на по - малкият брат на мъжа ми  Но честно казано това не ни пречи никак . Даже смятам , че това е причината мъжът ми да стане толкова качествен и свестен човек 
Ставало е на въпрос , че той докато са живеели заедно / още като ученик в спортното у-ще / всичко сам си е перял , гладил и т.н. защото както каза " ако чакам на майка ми ... нямаше да има какво да облека " и др. такива истории много , ама много .

Последният случай беше , когато майка му 2 месеца рева как брат му се бил лишавал , не ядял и т.н. циркове , за да си купи лаптоп 

И брат му след време изръси без да се усети - " Бате , ти знаеш много добре , че лаптопа ми е подарък от мама " 
Да уточня , че не ме интересува какво си дават и вземат , нищо не искам ... Просто мразя да ме лъжат .
Това разбира се не е единствен случай ...

  Много точно казано!

А защо само "свекървите", те са майки, много майки реално правят такова делене, което винаги води до влошени отношения между самите деца после.

Моята свекърва няма такъв проблем (мъжът ми е само дете), но ако трябва да си сложа ръка на сърцето майка ми (която е свекърва) е правила разлика между мен и брат ми в моя полза. При това, разликата я отчитам не толкова в отношението й към мен и към брат ми (тук до голяма степен сме равнопоставени), а в отношението й към моята дъщеря и децата на брат ми. Лично аз си го обяснявам с това, че ги вижда по-малко, съпоставено с другата баба, но все пак ми се вижда странно.

Аз нямам свекърва (майката на приятеля ми е починала). Но знам, че и баща му и родителите на бившата му съпруга показват непрекъснато и  явно предпочитание към сина му за сметка на дъщеря му. На мен ми е изключително неприятно, но разбирам, че това винаги е било така - децата са на 18 и 16 години. От раждането си винаги момчето е било фаворит и за него се прави всичко. Дъщеря му я възприемат като домашна помощничка. Много пъти съм била свидетел как за младежа се носи и слага всичко и само се подвиква на девойката "донеси това, донеси онова". За съжаление нищо не може да се направи по въпроса. Баща им (моя приятел) много пъти е говорил и с баща си и с другите баба и дядо, но ефекта е никакъв. Нашата дъщеря е още много малка и  в момента не мога да преценя дали дядо и я предпочита пред другите си внуци. Ако по някакъв начин започне да я поставя на по-висока позиция от другата си внучка аз лично ще намеря начин да променя нещата. Защото другите деца не са моя грижа.

НЕТРЯБВА,темата е дали дели децата си.Не е проблема сватбата или подаръците,проблема е отношението.Не може цял живот с едната ръка да вземаш,а с другата да благославяш!Трябва и да даваш-обич и подкрепа на децата си.

мисля че при всички е така