Направо се чудя защо са им деца като после ги зарязват.Майка ми душата си дава за нас.Не само за мен ,но и за мъжа ми,а за детето да не говорим.Докато свекърва ми- все едно сме чужди,даже по лошо,но който сее вятър ще пожъне буря. 
- Публикувана: 10 юни 2007, 00:54 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2007, 18:58 ч.
Делят ли свекървите ви децата си
Моята пък е много тайна и потайна.Ако дава нещо,то другият не знае,което ме навежда на мисълта,че нещо крие.И понеже аз и мъжът ми сме финансово независими от тях и долу-горе се пооправихме,те започнаха тайни подпомагания на брат му.Не ме разбирайте погрешно.Мен ме дразни тази тайнственост.Винаги и навсякъде говори че сме имали пари и детето ни било;богаташко дете;Та затова не му купува нищо,защото той имал всичко,а пък и по магазините имало само боклуци,нищо подходящо за нашето дети.А пък и братчето-41 годишен изведнъж реши да е малко по мил към тях.Само пример,че сега се сетих-Той живееше на квартира.Искаше да си вземе жилище с кредит но знаете колко е трудно.Винаги е казвал,че няма пари.Ние си купихме апартамент,след 3 Годо.още един и той си взе като каза,че е на изплащане за 20 години.След няколко месеца се изтърва и каза,че трябва да си най-големият глупак да си вземеш моргич.Каза,че го е платил кеш.Сега знам,че ще започнете да ме обвинявате.Повярвайте нищо не искам от никого,просто ако взема нещо ще трябва до края на живота си да съм им задължена,а аз не искам.Харесва ми да стоят настрана от нашият живот.Мен ме е яд,че лъжат и ни правят на глупаци.
ох, а моята ги дели така: моят мъж е по-големият(с година и половина!) по-отговорният и за всичко трябва той да й помага, за чистене, за ремонти, за работата й, да я изслушва и т. н. , а малкият не можел нищо да направи, това или онова не го умеел, но умее да взима постоянно пари от нея, за да ходи по заведения, живее и яде при нея, но ние трябва да й помагаме за някоя сметка или документи...
иначе все ни се оплаква от него, но в момента в който я попитаме защо той не свърши нещо- например някакъв текущ ремонт, все пак живеят заедно и това ги засяга тях, а не нас , тя започва да се сърди че сме против него...трябва да събирам дрехи за неродените му деца, и чак побесня че когато родих второто си дете си ползвах повечето неща от първото и нямало за девер ми...все пак нещата си бяха мои, купени с мои пари, за моите деца...въпросният овек пък никога не се обадил да честити рожден ден на децата ми, или да им купи по една дъвка поне, свекърва ми само за рожденните дни купува по някой боклук, защото все тогава има много работа и никакви пари
иначе все ни се оплаква от него, но в момента в който я попитаме защо той не свърши нещо- например някакъв текущ ремонт, все пак живеят заедно и това ги засяга тях, а не нас , тя започва да се сърди че сме против него...трябва да събирам дрехи за неродените му деца, и чак побесня че когато родих второто си дете си ползвах повечето неща от първото и нямало за девер ми...все пак нещата си бяха мои, купени с мои пари, за моите деца...въпросният овек пък никога не се обадил да честити рожден ден на децата ми, или да им купи по една дъвка поне, свекърва ми само за рожденните дни купува по някой боклук, защото все тогава има много работа и никакви пари
Да май. Мъжът ми има сестра с 6 години по-голяма. При следването й са я издържали, сватба й направиха за 300 човека, купиха й веднага след сватбата жилище и кола от магазина /това преди 89 г./. Него го заведоха до София и оттам насетне ангажимента им към него приключи. Той никога не им казал нищо по този повод, но помни като слон и сега това се усеща. Не е привързан към майка си, не си пада особено и по сестра си. Ако не съм аз, той едва ли ще им се обади, ще пита "как сте", ще пожелае изобщо да има нещо общо с тях. Аз съм тази, която се стреми да имат връзка и да са в нормални и добри отношения.
Иначе, свекърва ми поне децата не дели. Имам предвид моите и това на сестра му.
Иначе, свекърва ми поне децата не дели. Имам предвид моите и това на сестра му.
Преди години свеки попита кое от децата си обичам повече. Казах й да не говори глупости и я попитах дали тя има такова различно отношение. Естествено мислех, че ще каже не, обаче се оказа, че любимецът й бил девера, защото бил по-малък, бил кръстен на баща й и приличал на нейния род. Тези неща са верни факти, но според мене не са причина за делене на родните й деца. Отношението й не ме засяга по никой начин, мъжът ми я игнорира, не съм го чула да й каже "майко"; наскоро за нещо бъзикнахме девера в смисъл, че не завиждаме на жена му, която ще бъде "любимата" снаха. Свеки чу и май се намръщи, ама това си е неин проблем.
Дели ги - и свекървата и свекърът имат предпочитания към дъщеря си, а синът им /моят мъж/ само им е длъжен да им върши услуги и да ги обгрижва. Сестра му е стара мома /е, още има шанс - на 36 г./, но свекърва ми е много притеснена как ще се оправя някой ден, когато дъщеря й й поднесе внуче - то нейното си внуче ли да гледа, моите деца ли .... /сякаш на тия деца родният баща не им е неин син/. Абе ..... думи нямам просто. Тръгваме си от някой семеен празник и свекърва ми подготвила по една кутийка с остатъци от трапезата - за нашето семейство - 4 парчета от тортата. За дъщеря й - също 4 парчета. По равно.
ох, а моята ги дели така: моят мъж е по-големият(с година и половина!) по-отговорният и за всичко трябва той да й помага, за чистене, за ремонти, за работата й, да я изслушва и т. н. , а малкият не можел нищо да направи, това или онова не го умеел, но умее да взима постоянно пари от нея, за да ходи по заведения, живее и яде при нея, но ние трябва да й помагаме за някоя сметка или документи...
Свекървата дели синовете си. Дели и внуците си. Разбира се, не в наша полза. 
Ние живеем отделно, тъй че не ме интересува. Моят син е първият и внук, а дъщеря ми - единствената и внучка (тя има двама сина, а етървата - две момчета).
Съпругът ми изобщо не говори с майка си
, когато идем у тях, той все гледа или да изчезне, или общува само с брат си. Това е нейната награда. 
А аз все го укорявам, че не говори с майка си 
Има нещо вярно, че се толерира по-негодния (или поне на мен ми се иска)
Аз приемам всичко философски. Много се ядосвах преди. Сега ми се се тая, щото се виждаме веднъж на два или три месеца.
Майка ми също ни дели. Отново не в наша полза Само че аз продължавам да я обичам. А брат ми почти не говори с нея.
И двете отричат.
Ние живеем отделно, тъй че не ме интересува. Моят син е първият и внук, а дъщеря ми - единствената и внучка (тя има двама сина, а етървата - две момчета).
Съпругът ми изобщо не говори с майка си
, когато идем у тях, той все гледа или да изчезне, или общува само с брат си. Това е нейната награда. А аз все го укорявам, че не говори с майка си Има нещо вярно, че се толерира по-негодния (или поне на мен ми се иска)
Аз приемам всичко философски. Много се ядосвах преди. Сега ми се се тая, щото се виждаме веднъж на два или три месеца.
Майка ми също ни дели. Отново не в наша полза
Само че аз продължавам да я обичам. А брат ми почти не говори с нея. И двете отричат
.
