здравейте, в момента съм в 9 месец и вече всеки момент съм в очакване на малкото си бебе. За сега до колкото знам е от тежестта и хормоните,но когато се роди бебето ако съм в състояние на такава апатия и раздразнителност не знам как 6те я карам. Чувствам се зле ако не излизам,живеем в апартамент чиито тераси са на 1 етаж и не влиза мн слънце. Бих искала да разбера как се справихте с подобно състояние ако се появи и след раждането,как издържахте на будуването и голямата промяна която настъпи.....Използвахте подкрепа от близки,психолог или спец. литература....или всичко ви дойде автоматично ....Благодаря.
- Публикувана: 6 май 2023, 20:04 ч.
- Последно мнение: 15 май 2023, 15:31 ч.
предродилна депресия и следродилна и как сте се справили
Нищо не ми дойде автоматично, нито майчински инстинкти, нито любов от пръв поглед. Нищо! Почувствах облекчение, че най- накрая я извадиха от мен, бяхме живи и здрави двете. Литература нямах особено много време да чета, освен за кърменето, което беше кошмар първите месеци. Психолог и да исках, нямах време да посетя.
Майка ми, но най- вече мъжа ми ме извадиха от дупката. Мъжа ми още с прибирането вкъщи се включи изключително активно и в хранене, къпане, сменяне на памперси. Абсолютно всичко правеше, оставяше ме да поспя при възможност.
Изобщо не знаех защо реве бебето, ама никаква представа нямах. Започвах да изброявам, докато нацеля причината. С времето се научих.
Аз съм от хората, които много им влияе недоспиването. Ставам изключително изнервена, неадекватна. Обаче това се промени до някаква степен след раждането. Явно организма привиква. Отделно, че децата ми се оказаха от спящите, поне за момента, не съм имала големи периоди от недоспиване.
Вече е топло, така че ще имаш възможност да излизате още след като се приберете от родилното. Първите разходки едва ли ще са много дълги, но все пак няма да се застоявате вкъщи с дни наред. Отделно, че докато дойдат студените месеци вече детето ще е достатъчно голяма и не би трябвало да се притесняваш толкова от времето.
Леко раждане.
Майка ми, но най- вече мъжа ми ме извадиха от дупката. Мъжа ми още с прибирането вкъщи се включи изключително активно и в хранене, къпане, сменяне на памперси. Абсолютно всичко правеше, оставяше ме да поспя при възможност.
Изобщо не знаех защо реве бебето, ама никаква представа нямах. Започвах да изброявам, докато нацеля причината. С времето се научих.
Аз съм от хората, които много им влияе недоспиването. Ставам изключително изнервена, неадекватна. Обаче това се промени до някаква степен след раждането. Явно организма привиква. Отделно, че децата ми се оказаха от спящите, поне за момента, не съм имала големи периоди от недоспиване.
Вече е топло, така че ще имаш възможност да излизате още след като се приберете от родилното. Първите разходки едва ли ще са много дълги, но все пак няма да се застоявате вкъщи с дни наред. Отделно, че докато дойдат студените месеци вече детето ще е достатъчно голяма и не би трябвало да се притесняваш толкова от времето.
Леко раждане.
Не се настройвайте за нищо предварително!
Очаквах да съм в кофти ситуация след раждането. Предупредих мъжа ми за какво да гледа в поведението ми и ако има съмнение, че съм в следродилна депресия да говори с мен, за да търсим помощ заедно. Преди раждането бях много крива: страх, неизвестно, а и всеки ден ме питаха кога ще раждам, не знам какъв зор виждаха тия хора. Дъщеря ми се появи 5 дни след термин. В болницата бях абсолютно неадекватна, още там за 4 денонощия имах сумарно 10 часа сън. На изписването не можех да си кажа телефонния номер. Но...от хормоните след раждането бях на седмото небе. Нещо, което не очаквах. Исках да разцелувам всички в родилна зала. Когато ме изписаха, много исках да гушкам всички и всичко. Някаква странна еуфория, приповдигнатост и това ме държа дълго време. Обичам да спя, преди едва ми стигаха 8 часа сън, но почти не усещах липсата му.
Доста трудно може да е особено в началото, но това автоматично не значи, че ще бъде гадно. Мантрата на всеки родител трябва да е "И това ще мине!", защото повечето неща като колики, зъби, тръшкане и т.н. са период и преминават.
Не за всеки кърменето е трудно, за мен не беше. Не всички бебета не обичат да спя, моето не обича.
Гледайки назад, най-голяма подкрепа намерих у партньора ми, ако това не беше така, сигурно нещата щяха да са различни.
Очаквах да съм в кофти ситуация след раждането. Предупредих мъжа ми за какво да гледа в поведението ми и ако има съмнение, че съм в следродилна депресия да говори с мен, за да търсим помощ заедно. Преди раждането бях много крива: страх, неизвестно, а и всеки ден ме питаха кога ще раждам, не знам какъв зор виждаха тия хора. Дъщеря ми се появи 5 дни след термин. В болницата бях абсолютно неадекватна, още там за 4 денонощия имах сумарно 10 часа сън. На изписването не можех да си кажа телефонния номер. Но...от хормоните след раждането бях на седмото небе. Нещо, което не очаквах. Исках да разцелувам всички в родилна зала. Когато ме изписаха, много исках да гушкам всички и всичко. Някаква странна еуфория, приповдигнатост и това ме държа дълго време. Обичам да спя, преди едва ми стигаха 8 часа сън, но почти не усещах липсата му.
Доста трудно може да е особено в началото, но това автоматично не значи, че ще бъде гадно. Мантрата на всеки родител трябва да е "И това ще мине!", защото повечето неща като колики, зъби, тръшкане и т.н. са период и преминават.
Не за всеки кърменето е трудно, за мен не беше. Не всички бебета не обичат да спя, моето не обича.
Гледайки назад, най-голяма подкрепа намерих у партньора ми, ако това не беше така, сигурно нещата щяха да са различни.
Повечето хора казват - четете, образовайте се преди раждането, за самото раждане и после за първите дни вкъщи и т.н. Ами четох много и накрая нищо от прочетеното не беше така, дори и някои неща си бяха направо грешни. Например, наложи ми се секцио по спешност - ами не беше чак такъв кошмар както го описват често, бях си напълно адекватна, вливаха много обезболяващи, усетих болка чак при раздвижването, но си беше търпима. След това от ден 1 вкъщи, детето имаше режим, въпреки мненията, че е невъзможно. Ами при нас беше възможно и това ни помогна МНОГО. Да, този режим се сменяше на всеки месец, два, тъй като и бебето се променя, но винаги си е лягала в нормални часове и не е ставала преди 7 часа сутрин, а не е от кротките бебета и спи само при пълна тишина или бял шум.
Та, моят съвет е, избягвайте мнения и статии, а по скоро четете научна литература, изгледайте някой курс. Реално нещата ще бъдат такива, каквито си ги направите, плюс в зависимост от характера на детето.
Другото много важно нещо е разходки навън. Излизах всеки ден през бременността до последно по минимум час. След първите 15-20 дни също започнах и разходки с бебето, първо по половин час, после стигнахме до 2 часа. Всеки ден. Това ми помага адски много. Мога да се разсея в някой магазин, да се обадя на приятелка на спокойствие, да послушам музика, да поседя в парка с кафе в ръка. Малките неща, които всъщност са много важни.
Ако някой ви предложи подкрепа и помощ - приемете, но нека не е всеки ден (имам предвид баби/дядовци/лели…). Присъствието на някой различен от мъжа ви, колкото и добронамерен да е този някой, напряга, повярвайте. И не на последно място, изисквайте помощ от мъжа си, детето е И негово, не е само ваше. Аз не съм от жените, които разделят грижите за бебето 50/50, защото просто не е възможно, най-малкото тъй като мъжът ми работи, но от както съм родила почти не съм мила чинии и не съм чистила вкъщи, освен по мое желание. Тези неща ги прави той, за сметка на това, аз поемам нощните грижи за бебето, от време на време става и той, но основно съм аз. Не виждам защо да трябва да е изнервен и недоспал всеки ден на работа и да се прибере такъв вечер, не е от полза за никого. Та, с две думи, максимално много спокойствие, добра организация и минимално слушане/четене на мнения.
Всичко ще е наред, хората се справят и с по няколко деца, и с близнаци, че и с тризнаци!
Та, моят съвет е, избягвайте мнения и статии, а по скоро четете научна литература, изгледайте някой курс. Реално нещата ще бъдат такива, каквито си ги направите, плюс в зависимост от характера на детето.
Другото много важно нещо е разходки навън. Излизах всеки ден през бременността до последно по минимум час. След първите 15-20 дни също започнах и разходки с бебето, първо по половин час, после стигнахме до 2 часа. Всеки ден. Това ми помага адски много. Мога да се разсея в някой магазин, да се обадя на приятелка на спокойствие, да послушам музика, да поседя в парка с кафе в ръка. Малките неща, които всъщност са много важни.
Ако някой ви предложи подкрепа и помощ - приемете, но нека не е всеки ден (имам предвид баби/дядовци/лели…). Присъствието на някой различен от мъжа ви, колкото и добронамерен да е този някой, напряга, повярвайте. И не на последно място, изисквайте помощ от мъжа си, детето е И негово, не е само ваше. Аз не съм от жените, които разделят грижите за бебето 50/50, защото просто не е възможно, най-малкото тъй като мъжът ми работи, но от както съм родила почти не съм мила чинии и не съм чистила вкъщи, освен по мое желание. Тези неща ги прави той, за сметка на това, аз поемам нощните грижи за бебето, от време на време става и той, но основно съм аз. Не виждам защо да трябва да е изнервен и недоспал всеки ден на работа и да се прибере такъв вечер, не е от полза за никого. Та, с две думи, максимално много спокойствие, добра организация и минимално слушане/четене на мнения.
Всичко ще е наред, хората се справят и с по няколко деца, и с близнаци, че и с тризнаци!
Най-важното е, да сте в кондиция и да сте се наспали. Спи ли бебето спите и вие, не се вманиячайвайте в абсурдни ритуали и вярвания. Гледах детето ми сама, мъжът ми се прибираше в края на седмицата, помощ от друг нямах. Бях на дъното, просто си казах какво мога да не правя, спрях да гладя, като начало нито имах сили, нито време. Бях уморена до смърт, за съжаление това остави трайни последици за здравето ми, но се справих. Главоболие, хормонални проблеми .....Срещнах се с психолог и тя ми каза нещо много интересно, не съм рухнала, защото не съм имала избор. И, че често изпадат в депресия именно жени, които имат помощ. Сетих се за моя приятелка, чиято майка идваше всеки ден, чистише, гогвеше, гледаше детето, а тя лежеше по цял ден потънала в тъга, друга също изпадна в депресия, там се редуваха в грижата и домакинската работа няколко човека, дори и прабаба на бебето беше ангажирана. Всеки трябва да намери ритъма си, децата са нещо прекрасно, но да издържиш на всичко си е предизвикателство, от това, че всеки ти казва какво да правиш, всеки си има собствена теория, недоспиване, рязка промяна на начина на живот и затова има жени, които просто не издържат.
Всичко е въпрос на нагласа според мен. Нито пред нито следродилна депресия съм имала. Нямах търпение да родя и да го гушна. Нямало е и страх или съмнения. Само нетърпение 
Сега се оправям чудесно сама, таткото помага вечер, ако е нужно. В периода, в който съм сега (сменяне на памперси, хранене, ваксини, домакинство) не го приемам като нещо скучно или еднообразно. Напротив. Много се радвам, че съм майка, имам едно кротко детенце и деня не ми стига да му се нарадвам. Всичко останало може да почака. Организирам си времето - когато бебето спи-чистя, готвя или спя и аз. До обяд гледам да съм приключила с домакинските задължения и след обяд съм на разходка, я с приятелки я сама.
Като родител, ще се напаснете с детето, няма страшно. Важното е да можете да си отпочивате, да му се радвате, а пък че къщата не е под конец да не ви е грижа. Не се втелявайте, радвайте се на бебенцето си. Ще е малко много за кратко, така че не изпускайтв тези моменти.
Сега се оправям чудесно сама, таткото помага вечер, ако е нужно. В периода, в който съм сега (сменяне на памперси, хранене, ваксини, домакинство) не го приемам като нещо скучно или еднообразно. Напротив. Много се радвам, че съм майка, имам едно кротко детенце и деня не ми стига да му се нарадвам. Всичко останало може да почака. Организирам си времето - когато бебето спи-чистя, готвя или спя и аз. До обяд гледам да съм приключила с домакинските задължения и след обяд съм на разходка, я с приятелки я сама.Като родител, ще се напаснете с детето, няма страшно. Важното е да можете да си отпочивате, да му се радвате, а пък че къщата не е под конец да не ви е грижа. Не се втелявайте, радвайте се на бебенцето си. Ще е малко много за кратко, така че не изпускайтв тези моменти.
Всичко е въпрос на нагласа според мен. Нито пред нито следродилна депресия съм имала. Нямах търпение да родя и да го гушна. Нямало е и страх или съмнения. Само нетърпение
Това е доста кофти изказване.
Аз също нямам търпение да родя и да го гушна, нямам съмнения, имам много нетърпение. Въпреки това преживявам най-тежкия си период психически. Пред и следродилната депресия са нормален резултат от разбъркването на хормоните, което настъпва при всяка жена. Това си е симптом на бременността, както е и сутрешното гадене.
До авторката: в същото положение съм с първия етаж и супер много съчувствам и разбирам. Освен това сме на ново място, преместихме се наскоро и изключително трудно се адаптирам. В момента мозъкът ми е решил, че това е най-големият проблем на света. Но наистина вярвам, че като родя всичко това ще ми се струва супер глупаво. Стискам палци всичко да е наред и при теб!
Всичко е въпрос на нагласа според мен. Нито пред нито следродилна депресия съм имала. Нямах търпение да родя и да го гушна. Нямало е и страх или съмнения. Само нетърпение
Това е доста кофти изказване.
Аз също нямам търпение да родя и да го гушна, нямам съмнения, имам много нетърпение. Въпреки това преживявам най-тежкия си период психически. Пред и следродилната депресия са нормален резултат от разбъркването на хормоните, което настъпва при всяка жена. Това си е симптом на бременността, както е и сутрешното гадене.
До авторката: в същото положение съм с първия етаж и супер много съчувствам и разбирам. Освен това сме на ново място, преместихме се наскоро и изключително трудно се адаптирам. В момента мозъкът ми е решил, че това е най-големият проблем на света. Но наистина вярвам, че като родя всичко това ще ми се струва супер глупаво. Стискам палци всичко да е наред и при теб!
Кое ти се стори кофти в изказването ми? Това,че изказвам лично мнение и опит? Да, за мен е така. А това, че при някои жени хормоните бушуват и им се отразява така не споря. Но не при всички и всеки е различен човек и характер. Хайде да не обвиняваме за всичко хормоните, да имаме една положителни нагласа за това, което предстои и като цяло за живота, пък леките колебания в настроението няма да са проблем. Нищо не пречи да опитаме нали
Всичко е въпрос на нагласа според мен. Нито пред нито следродилна депресия съм имала. Нямах търпение да родя и да го гушна. Нямало е и страх или съмнения. Само нетърпение
Това е доста кофти изказване.
Аз също нямам търпение да родя и да го гушна, нямам съмнения, имам много нетърпение. Въпреки това преживявам най-тежкия си период психически. Пред и следродилната депресия са нормален резултат от разбъркването на хормоните, което настъпва при всяка жена. Това си е симптом на бременността, както е и сутрешното гадене.
До авторката: в същото положение съм с първия етаж и супер много съчувствам и разбирам. Освен това сме на ново място, преместихме се наскоро и изключително трудно се адаптирам. В момента мозъкът ми е решил, че това е най-големият проблем на света. Но наистина вярвам, че като родя всичко това ще ми се струва супер глупаво. Стискам палци всичко да е наред и при теб!
Кое ти се стори кофти в изказването ми? Това,че изказвам лично мнение и опит? Да, за мен е така. А това, че при някои жени хормоните бушуват и им се отразява така не споря. Но не при всички и всеки е различен човек и характер. Хайде да не обвиняваме за всичко хормоните, да имаме една положителни нагласа за това, което предстои и като цяло за живота, пък леките колебания в настроението няма да са проблем. Нищо не пречи да опитаме нали
Ама не така нападателно
визирах конкретно първото изречение, че "всичко е въпрос на нагласа". Нагласата ми е супер положителна за целия процес, но психиката и хормоните не се съобразяват с нея. При някои жени нещата протичат по-леко, което улеснява позитивното мислене и настройка, но сега само ми липсва да се чувствам виновна, че нагласата ми ме е довела до това състояние. Иначе съм напълно съгласна, важно е да имаме положителна настройка, но да не се обвиняваме, ако нещо не се случи така, както сме очаквали.
Няма нужда от чувство за вина. До депресия могат да доведат много неща-липсата на общуване както преди, изолацията от обществени места, поради тежка бременностт и тн и тн. Не са само хормоните виновни. Имах в предвид, че към всички промени подходим положително няма да изпадаме в критични състояния. Което пак опира до психика и нагласа
То не е само до промените. Имах тежко раждане- преносване(въпреки че се надяваха да устискам до началото на 9м), влязох за предизвикване, ама завърши със спешни секцио. Кърменето изобщо не потръгна, ужасни рагади, хиперлактация. Викаха ми да се радвам, че имам кърма. Аз пък не можех да изляза за 15мин на вън, цялата ставах мокра въпреки подплънките. Не можех да си изкарам детето на разходка, въпреки че е родено лятно време. Отделно получих усложнения, правиха ми нещо като кюртаж ама без упойка. Пих 2 вида антибиотика. Пр з това време цедях и хранех с АМ. Мъжа ми гледаше детето, когато не беше на работа. Майка и баща ми също са работещи и живеят в друг град, идваха уикенда и не всеки. Отделно, че и свекъри нямам. Нямала съм особено много помощ, че да се надявам на кой знае какво.
Толкова бях изпаднала, че съжалявах че съм родила. А детето е желано! Нямате си напредстава колко тежко е да имаш такива мисли... Бях подготвена за тежко нощи, за часове раждане. Дори бях се настроила, че може и да е недоносени детето, защото ми казваха, че може и да не дочака 9м. Обаче за толкова болка не бях... Мислих си, че тези които изпадат в депресия се лигавят. Докато не дойде на моята глава.
Втората ми бременност завърши с планово секцио. Кърменето потръгна, нямах никакви проблеми. Сега с 2 малки деца не ми е толкова трудно, колкото първите 2-3 месеца след първото ми раждане.
Изобщо не опира само до нагласа и психика. При мен дори не беше толкова до хормони колкото този низ от ужасни преживявания.
Толкова бях изпаднала, че съжалявах че съм родила. А детето е желано! Нямате си напредстава колко тежко е да имаш такива мисли... Бях подготвена за тежко нощи, за часове раждане. Дори бях се настроила, че може и да е недоносени детето, защото ми казваха, че може и да не дочака 9м. Обаче за толкова болка не бях... Мислих си, че тези които изпадат в депресия се лигавят. Докато не дойде на моята глава.
Втората ми бременност завърши с планово секцио. Кърменето потръгна, нямах никакви проблеми. Сега с 2 малки деца не ми е толкова трудно, колкото първите 2-3 месеца след първото ми раждане.
Изобщо не опира само до нагласа и психика. При мен дори не беше толкова до хормони колкото този низ от ужасни преживявания.