- Публикувана: 16 май 2007, 01:28 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2007, 15:18 ч.
Имат ли си село децата ви?
Идва ваканция! Голяма! Лятна! Някой от родителите ще прибегнат до баби и дядовци...Други ще копнеят за времетата си,когато са ходили те,а сега децата им нямат такова местенце....
Та...имахте ли вие село? Ходихте ли там с удоволствие? Какви спомени имам аз.......
Сега децата ви знаят ли какво е това да имаш село? Обичат ли да бъдат селянчета и да играят на воля там?
Дори и това село да е ваша вила и да няма там баба и дядо????
Въобще знаят ли децата ви какво означава живот без ограниченията на града?
Аз имах село, сега и нашите имат вила в едно село,че децата ми известно време ще бъдат там....Така че за мен е първа опция....
Та...имахте ли вие село? Ходихте ли там с удоволствие? Какви спомени имам аз.......
Сега децата ви знаят ли какво е това да имаш село? Обичат ли да бъдат селянчета и да играят на воля там?
Дори и това село да е ваша вила и да няма там баба и дядо????
Въобще знаят ли децата ви какво означава живот без ограниченията на града?
Аз имах село, сега и нашите имат вила в едно село,че децата ми известно време ще бъдат там....Така че за мен е първа опция....
За мое най-голямо съжаление, детето ми няма да си има село. Всички баби и дядовци починаха..., дори и майка ми ми погоди такъв номер 
, но и тя живееше в град.
Имам свекърва, която също живее в град, малък, но град, близо до София..., но какво от това? Не е същото.
Другата година, през лятната й ваканция, мога да я изпратя там, ако всички сме още в този състав - живи и здрави.
Пожелавам весела и незабравима ваканция на всички!
, но и тя живееше в град. Имам свекърва, която също живее в град, малък, но град, близо до София..., но какво от това? Не е същото.
Другата година, през лятната й ваканция, мога да я изпратя там, ако всички сме още в този състав - живи и здрави.
Пожелавам весела и незабравима ваканция на всички!
Мама си продаде апартамента в София и си купи къща в едно село на стотина километра от нас. На децата им предстои да прекарат там второто си лято. Детето на една приятелка също отново ще прекара ваканцията си с тях.
Завиждам им. Лятото им е като онези, които помня (макар че моите баба и дядо живееха в малък град): игра до среднощ, светулки и щурци, топли кифли следобед, тичане из улиците заедно с тайфата, събуждане с аромат на роса и палачинки....
Благодаря ти, мамо!
Някой да иска да си прати детето заедно с моите?
Завиждам им. Лятото им е като онези, които помня (макар че моите баба и дядо живееха в малък град): игра до среднощ, светулки и щурци, топли кифли следобед, тичане из улиците заедно с тайфата, събуждане с аромат на роса и палачинки....
Благодаря ти, мамо!
Някой да иска да си прати детето заедно с моите?
Мама си продаде апартамента в София и си купи къща в едно село на стотина километра от нас. На децата им предстои да прекарат там второто си лято. Детето на една приятелка също отново ще прекара ваканцията си с тях.
Завиждам им. Лятото им е като онези, които помня (макар че моите баба и дядо живееха в малък град): игра до среднощ, светулки и щурци, топли кифли следобед, тичане из улиците заедно с тайфата, събуждане с аромат на роса и палачинки....
Благодаря ти, мамо!
Някой да иска да си прати детето заедно с моите?
Завиждам им. Лятото им е като онези, които помня (макар че моите баба и дядо живееха в малък град): игра до среднощ, светулки и щурци, топли кифли следобед, тичане из улиците заедно с тайфата, събуждане с аромат на роса и палачинки....
Благодаря ти, мамо!
Някой да иска да си прати детето заедно с моите?
аз! може ли поне двете големите?
Имах селски лета, да. Бяха много вълнуващи до момента, в който баба ми започна да ми намира работа по двора. Оказа се, че с мотиката нещо не се долюбваме и големите ми гостувания бяха дотам. 
Сега, благодарение на майка ми, която след като се пенсионира, реши да живее на село, синът ми също има тази възможност. Прекарва почти цялото лято там и е много щастлив. Селото е голямо, има много деца, със сигурност повече, отколкото остават тук, в града. Има си и много приятели, с които играят, ходят за риба, на плаж... А откакто в селото прекараха интернет, вече съвсем не му се прибира в града.
Сега, благодарение на майка ми, която след като се пенсионира, реши да живее на село, синът ми също има тази възможност. Прекарва почти цялото лято там и е много щастлив. Селото е голямо, има много деца, със сигурност повече, отколкото остават тук, в града. Има си и много приятели, с които играят, ходят за риба, на плаж... А откакто в селото прекараха интернет, вече съвсем не му се прибира в града.
И моите родители, да са ми живи и здрави, се изСЕЛиха в къща с двор. Децата много обичат да ходят там - няма като бабините череши, домати, праскови, кайсии... Купонът е превелик, защото като се занесат моите 4 и на брат ми 2 - става яка група, даже не се сещат да си търсят компания из селото. Майка ми им прави график - чистят си, готвят си, в градината помагат с охотата на как'Сийка (от мен са го наследили ) - направо са си като пионерски лагер. Понякога спят на покрива на гаража - наричат го "Хелиополис" - и са безкрайно трогателни в шетнята около подреждането - малките отвътре, да не се изтъркулят - и в дългите разговори, сгушени под завивките, със звездното небе над тях... Щастлива съм, че имат такова детство.
Интернет нямат там - и слава богу.
) - направо са си като пионерски лагер. Понякога спят на покрива на гаража - наричат го "Хелиополис" - и са безкрайно трогателни в шетнята около подреждането - малките отвътре, да не се изтъркулят - и в дългите разговори, сгушени под завивките, със звездното небе над тях... Щастлива съм, че имат такова детство.Интернет нямат там - и слава богу.
Аз имах баба и дядо на село и там съм искарала най - хубавите си летни ваканции. Майка ми и баща ми си купиха преди 5 години къща в близко село, но ходят само за почивните дни - все още не са пенсионери. Синът ми е винаги с тях, когато ходят. Много му харесва там, а и баща ми му е направил разни кътове за игра.
За голямо мое съжаление - не. И родителите ми, и свекърва ми си имат град, но село - не.
Ами ние имаме вила, пак е на село но не се живее постоянно там. И аз и децата ми ходиме когато сме във ваканция и събота и неделя. Но не е като да ги изпратя за цяло лято там. И ми е много 
. Надявам се тази година майка ми и баща ми да прекарат отпуските си там и да вземат и децата , че иначе цяло лято трябва да ходят в някоя дежурна градина.
. Надявам се тази година майка ми и баща ми да прекарат отпуските си там и да вземат и децата , че иначе цяло лято трябва да ходят в някоя дежурна градина.
За щастие - имат! С нетърпение чакаме ваканцията, за да погостуваме за по-дълго на бабите - едната си е в село, другата е в град, но има огромна къща с чуден двор, пълен с овошки и какви ли не други чудеса /в Родопите/. Децата се чувстват чудесно при бабите - от сутрин до вечер са навън - като отвързани са!
Аз съм имала село....беше хубаво, цялата ваканция прекарвахме там с брат ми. После баба и дядо починаха и къщата се превърна в развалина, а двора - в "Сървайвър"...както го наричахме . Сега тече проект по възстановяване на загубеното, искам детето ми да има село....пък било то и за 2 дена от седмицата .
. Сега тече проект по възстановяване на загубеното, искам детето ми да има село....пък било то и за 2 дена от седмицата . Не няма село -изобщо няма къде да подиша чист въздух милото 
Имам село, много обичах и все още обичам да ходя там, въпреки, че не са ни оставяли за дълго. Сега имаме вила на село и баща ми по цяло лято е там . Чакам голямата ми дъщеря да свърши училище и да се спасим за малко от жегите. Много е хубаво, нищо не ми липсва - има много майки с малки деца, кабелна телевизия, интернет, но не бих могла да изкарам цяло лято. Иначе си е хубаво човек да може от време на време да се спаси на село. Тази събота и неделя смятам да се съберем с братовчедите ми на една голяма софра, ееех 
Не, нямаме село. Нито аз съм имала, нито децата. Някога като бях дете и слушах като тръгнехме на училище съучениците си да разправят как са изкарали на село и на мен много ми се приискваше да имахме, но уви ще си останем в града.
Е сега тук във Варна си имаме море, ама не е същото.
Е сега тук във Варна си имаме море, ама не е същото.
Нито аз, нито малката, нито съпругът ми имаме село. Ние поне сме имали като малки вили, но малката и вила няма, където да може да иде.
Не знам това дали е толкова лошо, защото тя има фобия от паяци и страх от всякакви животинки, та за нея ходенето на подобни места ще е кошмар.
Не знам това дали е толкова лошо, защото тя има фобия от паяци и страх от всякакви животинки, та за нея ходенето на подобни места ще е кошмар.
Аз не съм имала село. Имаме вила. И другите ми баба и дядо имаха вила. Не съм прекарвала там целите ваканции обаче. Нашите нямаха навика да ни засилват към баби и дядовци за по цяло лято. Малко с едните, малко с другите баба и дядо /обикновено в града/, поне по 1 месец с нашите на море и планина. Имах чудно детство, нищо, че нямах село.
И моите деца нямат село. Разполагат пак с вили. Свекърва ми има село, на което аз никак не обичам да ги пускам. А и те не изгарят от желание да ходят. През лятото по 3 седмици аз съм с тях на море /последните две години/, останалото време 1 седмица с майка пак на море и после в града. Наталия е ангажирана по цяло лято почти така или иначе. Но всеки уикенд сме или на вилата, или някъде извън града.
Аз никога не съм се чувствала нещастна от факта, че не мога да отида при баба и дядо "на село". Не ми е липсвало. Мисля, че и с моите ще е така. Пак ще си имат красивите спомени от детството, както ги имам и аз. За мен селото и досега е екзотика. Явно вървят по моите стъпки.
И моите деца нямат село. Разполагат пак с вили. Свекърва ми има село, на което аз никак не обичам да ги пускам. А и те не изгарят от желание да ходят. През лятото по 3 седмици аз съм с тях на море /последните две години/, останалото време 1 седмица с майка пак на море и после в града. Наталия е ангажирана по цяло лято почти така или иначе. Но всеки уикенд сме или на вилата, или някъде извън града.
Аз никога не съм се чувствала нещастна от факта, че не мога да отида при баба и дядо "на село". Не ми е липсвало. Мисля, че и с моите ще е така. Пак ще си имат красивите спомени от детството, както ги имам и аз. За мен селото и досега е екзотика. Явно вървят по моите стъпки.
Моите си имат село. Даже две - и планинско, и равнинно
Много обичат да ходят там. Деница ще прекара цялата ваканция преди първи клас при майка ми и баща ми. Ще кара колело, баба и ще я води на пикник, дядо и ще рита топка с нея...
А другото е в Родопите. Там ходят по-рядко /всеки месец по за 2 дни, де/, но и там са толкова щастливи, че винаги мрънкат, когато си тръгваме.
Селото дава свободата, която в града нямат. Условията на живот са същите - по магазините има всичко, бани и тоалетни вече има навсякъде. Е, няма извънкласните занимания, но пък в тях не учат колко е малко котенцето при раждането или колко е жълта игликата, или как ухае борова гора след дъжд...
Много обичат да ходят там. Деница ще прекара цялата ваканция преди първи клас при майка ми и баща ми. Ще кара колело, баба и ще я води на пикник, дядо и ще рита топка с нея...
А другото е в Родопите. Там ходят по-рядко /всеки месец по за 2 дни, де/, но и там са толкова щастливи, че винаги мрънкат, когато си тръгваме.
Селото дава свободата, която в града нямат. Условията на живот са същите - по магазините има всичко, бани и тоалетни вече има навсякъде. Е, няма извънкласните занимания, но пък в тях не учат колко е малко котенцето при раждането или колко е жълта игликата, или как ухае борова гора след дъжд...
Нито аз съм имала, нито дъщеря ми сега има село с баба, където да прекарва ваканция на воля. Имаме, обаче, две вили или по-точно вила и половина - половината е едно дървено бунгало, където ходим два-три пъти годишно и най-голямата радост е да обикаляме по "уличките" и да наблюдаваме какви животни има. На вилата пък ходим само като се съберат по няколко почивни дни, защото е по-далече.
Имаме, обаче, две вили или по-точно вила и половина - половината е едно дървено бунгало, където ходим два-три пъти годишно и най-голямата радост е да обикаляме по "уличките" и да наблюдаваме какви животни има. На вилата пък ходим само като се съберат по няколко почивни дни, защото е по-далече. 
Майка и татко след като се пенсионираха отидоха да живеят на село - там където са живели баба и дядо. В събота бяхме на гости. Абсолютна тишина и спокойствие. Наистина си почиваш. Аз обаче не знам дали бих издържала повече от два дни.
То ние е и тука си живеем на село, де - в къща до София, че даже и стадо крави има до нас. Но е несравнимо - на близо 1 км. сме от околовръстното, но има непрекъснат фон от бучене, прахоляк и мръстотия
.
Миналата година децата за първи път бяха при баба и дядо за две седмици. Сега пак искат да ходят. Аз мисля, че им е малко скучно, тъй като няма никакви деца наоколо; няма планини и реки, където да се разхождат /селото е в равнина/. За сметка на това има страшно много самозаселили се роми. Съжалявам че го казвам, но са неприятни, мързеливи и крадливи. Като цяло селото няма нищо общо с моите спомени от детството.
То ние е и тука си живеем на село, де - в къща до София, че даже и стадо крави има до нас. Но е несравнимо - на близо 1 км. сме от околовръстното, но има непрекъснат фон от бучене, прахоляк и мръстотия
.Миналата година децата за първи път бяха при баба и дядо за две седмици. Сега пак искат да ходят. Аз мисля, че им е малко скучно, тъй като няма никакви деца наоколо; няма планини и реки, където да се разхождат /селото е в равнина/. За сметка на това има страшно много самозаселили се роми. Съжалявам че го казвам, но са неприятни, мързеливи и крадливи. Като цяло селото няма нищо общо с моите спомени от детството
. 
Нямах село.Не ми е липсвало,докато не разбрах наистина какво е село-чисто,тихо и спокойно местенце,на което можеш да избягаш от лудницата за ден-два-три (макар едва ли като дете бих го оценила точно по този начин).
Дъщеря ми си има село
Ходим,когато можем.Харесва и,на мен също.Не мога обаче да я оставя там сама,защото баба и и дядо и работят.
Дъщеря ми си има село
Ходим,когато можем.Харесва и,на мен също.Не мога обаче да я оставя там сама,защото баба и и дядо и работят.
Ах, бръкна ти със солен пръст в кървяща рана. Това е най-голямата ми болка - че моите деца нямат село. Аз си имах и там прекарвах незабравими ваканции - имаше много приятелчета, никой за нищо не ни търсеше, по цял ден обикаляхме по ливадите, горичките и на реката. Като си спомня, се просълзявам. От любопитство съм помагала и участвала във всевъзможни стопански дейности - доила съм кози и крави, правила съм масло, низала съм тютюн, обработвала съм бостан, прела съм с вретено, тъкала съм на стан, ходила съм на дарак, яздила съм неоседлано магаре, карала съм каруца, отглеждала съм домашни птици... Когато огладнеем - влизаме в градината и берем домати, сливи, праскови, пъпеши, дини. Този вкус, на току що откъснат плод, никога няма да го забравя! Страшно ме е яд, че децата ми си нямат селска баба или дядо. Те, милите, поне не осъзнават какво изпускат!
Имах село, да... София се казваше
Нямала съм аз, както нямат и децата ми. Но добре, че нашите живеят в град, където имат това, което децата на yanita.
И аз благодаря на нашите за което
. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.
Е, желаещи за нашите екстри?
Нямала съм аз, както нямат и децата ми. Но добре, че нашите живеят в град, където имат това, което децата на yanita.
И аз благодаря на нашите за което
. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.Е, желаещи за нашите екстри?
Нямала съм аз, както нямат и децата ми. Но добре, че нашите живеят в град, където имат това, което децата на yanita.
И аз благодаря на нашите за което. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.
И аз благодаря на нашите за което
. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.ооооооооооооооо моля те............. ще се разплача.
ооооооооооооооо моля те............. ще се разплача.
плачи се, бре..., но от радост, че имаш син/щерка
Като малка израснах при баба и дядо в малък град.После всяка ваканция бях там.Много хубави спомени имам.Затова сега ми е мъчно,че децата ми ще прекарат лятото сред панелите на София.Имаме вила,но ходим много рядко 1-2 пъти годишно.А и нямаме баби и дядовци,така че нямам голям избор.
Нямала съм аз, както нямат и децата ми. Но добре, че нашите живеят в град, където имат това, което децата на yanita.
И аз благодаря на нашите за което. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.
И аз благодаря на нашите за което
. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.ооооооооооооооо моля те............. ще се разплача.
Да,даааааа-децата ми си имат точно такова място.Вечер като чуят свирката на чобанина,който прибира животните от паша тичат на улицата да го посрещнат.Поздравяват го и викат във възторг.Седят на пейката до портата с баба и дядо по здрач и играят докато те бъбрят със съседите.Вечеряме под асмата,докато наоколо се чуват щурчета и летят светулки.От ранна пролет до късна есен има плодове и зеленчуци в градината.Малката умира от кеф да събира яйцата с дядо си.Ей такива ми ти работи,да са живи и здави секърите.
Нито аз съм имала,нито децата ми имат.Израстнала съм,както и те по прашните градски улици.Толкова ми се иска да имахме една къщичка в някое близко село.Може би ще си купим един ден и ще ходим там за уикендите.Еееех,мечти.
Това не е истиско село. Друго си е с баба и дядо, без родители, битът е различен, психиката на живеещите на село е различна, изобщо цялата атмосфера не може да се сравни с виличка, където семейството ходи през почивните дни. Несравнимо е усещането, че там детето заживява един съвсем различен живот, който много малко прилича на ежедневието в града с мама и татко.
Точно това се оплаквах днес на една майка, че няма къде да заведа детето си, нямаме нито село, нито вила, но живот и здраве ще се постараем да осигурим на децата ни вила извън този ад София, толкова е хубаво като ходим на гости във вилите на наши приятели, Макси тича по поляните, бере цветя, въобще занимава се, а и най-важното - на чист въздух е ! ! Аз като малка също не съм ходила по села, защото сме нямали
Честно да кажа село не съм имала,но малък град ,в който живеем сега...ами то тук си е като на село - тихо, спокойно и чисто,разкошно местенце.За децата е чудесно! А и ние се чувстваме супер
За децата е чудесно, ама не е село, недей така
Честно да кажа село не съм имала,но малък град ,в който живеем сега...ами то тук си е като на село - тихо, спокойно и чисто,разкошно местенце.За децата е чудесно! А и ние се чувстваме супер
За децата е чудесно, ама не е село, недей така
От село до село има разлика, и какво, като не е село? Това, което аз мога да предложа на моите деца като българско село, е къща на два етажа, където единственото място за свободна игра е циментова тераса 5 на 7 метра. Останалата част от декара е плътно засадена с лехи, и в едно от кюшетата се тъпчат 3-4 прасета. Няма полянки и разни други такива глезотии, няма животни за гушкане, няма жив човек по улицата, няма други деца. Поне от тукашните ферми знаят какво е да милваш конче или козле. Казах на майка и баща ми да оставят малко свободно пространство и да разчупят обстановката с нещо по-човешко - масичка под лозницата, хамаче, ама те се сконфузиха, че не били такива хора, и без да искам, се оказа, че ги обидих на мързел. Може би са прави - комшии, дето ще започнат да ги коментират как се излежават, има. Село е, но колкото и да се напъвам, аз в такова нещо романтика не виждам. И никак не ми е странно, че на децата не им хареса.
И в малкото градче може да се постигне чудна атмосфера, та и в големия град даже, пък като чуеш децата как си говорят и какво им прави впечатление, разбираш, че усещане за щастливо детство може да се постигне при какви ли не обстоятелства.
Хихи, Блажке, ама аз живея в апартамент, за моите деца не е село... И за повечето им приятели. А за Хелта е село, защото идва от София. Факт. Хич не го идеализирам даже, дори не работя там.
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
Хихи, Блажке, ама аз живея в апартамент, за моите деца не е село... И за повечето им приятели. А за Хелта е село, защото идва от София. Факт. Хич не го идеализирам даже, дори не работя там.
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
свеки живее в село на 15 км от града. ходим всяка събота там и хлапето много харесва да тича на воля, да гони кокошки и агънца, да се рови в пясък или да се спуска с колата си по баир... не смея обаче да го оставя за по- дълго, нямам й вяра на свеки. никой не гледа детето ми толкова добре, колкото аз самата
като деца със сестра ми прекарвахме почти цялото лято на село при нашата си баба, никога не ми е харесвало, защото ме караха да работя
да копая, да бера, да плевя, да помагам за зимнината... а пък аз съм мързелива душица....исках само пред телевизора да лежа
като деца със сестра ми прекарвахме почти цялото лято на село при нашата си баба, никога не ми е харесвало, защото ме караха да работя
да копая, да бера, да плевя, да помагам за зимнината... а пък аз съм мързелива душица....исках само пред телевизора да лежа
Ние пък си имаме Ловеч
Селската атмосфера никога не ми е била по вкуса. Градско чедо съм си аз
И на малката не мисля, че би и била с тези нейни страхове от де що гадини има.
В Ловеч, хем спокойно, хем чист въздух и рекичка има и Стратеш и Башбунар, ако искаш поляни. А животни искаш ли, има си страхотен зоопарк Тъкмо моята гледа животните през решетка и по-малко пищи
Селската атмосфера никога не ми е била по вкуса. Градско чедо съм си аз
И на малката не мисля, че би и била с тези нейни страхове от де що гадини има.В Ловеч, хем спокойно, хем чист въздух и рекичка има и Стратеш и Башбунар, ако искаш поляни. А животни искаш ли, има си страхотен зоопарк
Тъкмо моята гледа животните през решетка и по-малко пищи Ние пък си имаме Ловеч
Аз си имах село и ваканциите там за нищо на света не бих ги заменила с нещо друго. Прекрасно време беше. И детето ми си има село, но при него положението е дрог. При нас селото не е свързано с баби или дядовци, а с една близо 150-годишна къща, останала на майка ми от нейната майка. Там никой не живее, нито пък има човек, на когото да плащаме, за да поддържа поне двора. Когато бях малка прекарвах доста време там, защото майка ми е учителка, а татко - Бог да го проти, беше актьор - тоест и двамата имаха големи отпуски. С две думи - цяло лято бях на село. събирахме се деца от цяла България, страшен купон беше. С дъщеря ми обаче няма как да стане, тъй като моята отпуска е малка, а мъжът ми има важни ангажименти дори през лятото. С майка ми пък не смея да я пусна, защото селото е вече обезлюдено и наоколо няма комшии. А малката с такъв копнеж чака времето, когато ще отидем на село. Затова прави друго: през седмица прекарваме по един дълъг уикенд, започващ още от петък, там. Това там обаче е на 300 км от София и пътуването е много. Но пък си заслужава.
И детето ми си има село, но при него положението е дрог. При нас селото не е свързано с баби или дядовци, а с една близо 150-годишна къща, останала на майка ми от нейната майка. Там никой не живее, нито пък има човек, на когото да плащаме, за да поддържа поне двора. Когато бях малка прекарвах доста време там, защото майка ми е учителка, а татко - Бог да го проти, беше актьор - тоест и двамата имаха големи отпуски. С две думи - цяло лято бях на село. събирахме се деца от цяла България, страшен купон беше. С дъщеря ми обаче няма как да стане, тъй като моята отпуска е малка, а мъжът ми има важни ангажименти дори през лятото. С майка ми пък не смея да я пусна, защото селото е вече обезлюдено и наоколо няма комшии. А малката с такъв копнеж чака времето, когато ще отидем на село. Затова прави друго: през седмица прекарваме по един дълъг уикенд, започващ още от петък, там. Това там обаче е на 300 км от София и пътуването е много. Но пък си заслужава.
Като малка живеех в къща и всичките ми съученици ме питаха - кога ще ти дойдем на гости в апартамента? Ха сега де. Обаче ми завиждаха за двора, дърветата за катерене, люлки и други екстри.
Сега живея в апартамент, но от март до октомври - ноември с малкия сме на село на вилата - двот, зеленина, място за игра и чист въздух. В началото на лятото ходим само петък, събота и неделя, но от 1 юни се преместваме там за постоянно.
Сега живея в апартамент, но от март до октомври - ноември с малкия сме на село на вилата - двот, зеленина, място за игра и чист въздух. В началото на лятото ходим само петък, събота и неделя, но от 1 юни се преместваме там за постоянно.
Та...имахте ли вие село? Ходихте ли там с удоволствие? Какви спомени имам аз.......
Сега децата ви знаят ли какво е това да имаш село? Обичат ли да бъдат селянчета и да играят на воля там?
Въобще знаят ли децата ви какво означава живот без ограниченията на града?
Сега децата ви знаят ли какво е това да имаш село? Обичат ли да бъдат селянчета и да играят на воля там?
Въобще знаят ли децата ви какво означава живот без ограниченията на града?
Копнеех да ходя на лагер, да си играя с моите приятели.
След една определена възраст оставянето ни на село бе вече мъчение.
Децата ми имат село, в смисъл, че в къщата не се живее постоянно, но родителите ми често ходят там. Къщата е хубава и добре поддържана. Децата обожават да ходят там.
Знаят какво е да си ту вън, ту вътре без никакво притеснение. И плачат да ходят там.
спомняйки си обаче моите чувства, в момента, в който откажат да ходят, няма да ги карам насила.
Ние пък си имаме Ловеч
И аз така... Но тя Летисия си го знае
Легнал ми е на сърцето тоз Ловеч и туй то. А зоопарка им е страхотен. Софиийският ряпа да яде, както и Плевенският. А Варошата...ммм...
... в момента, в който откажат да ходят, няма да ги карам насила.
Това го очаквай най-рано през пубертета. имаш още 10-ина години, споко
За ползата от селото:
Последния път, когато ходехме при майка ми, гледам, седнали баба и внук на бордюра на улицата и си говорят нещо, а край тях 4-5 патенца пощипват тревичка. Питам ги какво правят, а синът ми се хили отсреща:
- Ами ти нали ми каза, че ако не вляза тази година в някое хубаво училище, ще ме пратиш при баба на село да паса патките и аз сега тренирам. Никак не е лошо, да знаеш!
Камък ми падна от сърцето! Щом синът е склонен и патки да пасе, значи - гладен няма да умре.
Последния път, когато ходехме при майка ми, гледам, седнали баба и внук на бордюра на улицата и си говорят нещо, а край тях 4-5 патенца пощипват тревичка. Питам ги какво правят, а синът ми се хили отсреща:
- Ами ти нали ми каза, че ако не вляза тази година в някое хубаво училище, ще ме пратиш при баба на село да паса патките и аз сега тренирам. Никак не е лошо, да знаеш!
Камък ми падна от сърцето!
Щом синът е склонен и патки да пасе, значи - гладен няма да умре. ... в момента, в който откажат да ходят, няма да ги карам насила.
Това го очаквай най-рано през пубертета. имаш още 10-ина години, споко
Имах село, в което съм ходила няколко пъти, но не и за цяло лято. От 13-годишна не съм стъпвала там и нямам и намерение да го направя скоро 
(имам лошо отношение към роднините). Летата ми винаги бяха прекрасни. Имахме къща с двор, играехме с децата от квартала до никое време на улицата. Нямаше коли, беше много спокойно. Село не ми е липсвало.
(имам лошо отношение към роднините). Летата ми винаги бяха прекрасни. Имахме къща с двор, играехме с децата от квартала до никое време на улицата. Нямаше коли, беше много спокойно. Село не ми е липсвало. Ние пък си имаме Ловеч
И аз така... Но тя Летисия си го знае
Легнал ми е на сърцето тоз Ловеч и туй то. А зоопарка им е страхотен. Софиийският ряпа да яде, както и Плевенският. А Варошата...ммм...
... в момента, в който откажат да ходят, няма да ги карам насила.
Това го очаквай най-рано през пубертета. имаш още 10-ина години, споко
Баба Кукуляска, аз пък за Бургас завиждам
От както кръстниците ни се преместиха там да живеят и почнах по-често да ходя в този град, така ми е легнал на сърцето...... Много хубаво и чисто. А квартала им е все едно село Малки кооперации, много растителност и децата играят на воля навънка.Шани, Вароша е наистина неповторима. Даже повече ми харесва от тукашната. А и родната ми къща е там и отраснах по варошлийските сокаци. И племенниците ми сега там лудуват и това ми е най мъчно, че Бети няма тази свобода, която те имат и без да са на село.
щом дойде лятото и все стигаме до въпроса "Мамо, защо си нямам село?"
И аз и детето ми нямаме село... Мъжът ми има обаче, при баба му и дядо му, ходим веднъж - два пъти годишно... на малкия не му харесва особено...
Всъщност очарован е от животните (там си гледат) и от факта, че целодневно е навън, но дотам. Два-три дена пряко сили и си иска у дома
Всъщност очарован е от животните (там си гледат) и от факта, че целодневно е навън, но дотам. Два-три дена пряко сили и си иска у дома
Да.
Аз като дете имах 2 села и цяло лято бяхме там със сестра ми.
сега имаме вила в едното от тях, което всъщност е курортно село- на 5 км от КК "Албена" е, така че Влади освен със село е уреден и с море
А, чист въздух, череши и къща си имаме и тук в двора, ама друго си е на село
Само за това говори- за козичките, за зайчетата, за кокошките- радвам се,че има къде да ги вижда, пипа, гали, а не само на картинка и в зоопарка
Аз като дете имах 2 села и цяло лято бяхме там със сестра ми.
сега имаме вила в едното от тях, което всъщност е курортно село- на 5 км от КК "Албена" е, така че Влади освен със село е уреден и с море
А, чист въздух, череши и къща си имаме и тук в двора
, ама друго си е на село Само за това говори- за козичките, за зайчетата, за кокошките- радвам се,че има къде да ги вижда, пипа, гали, а не само на картинка и в зоопарка
Има. За съжаление на близо 600 км от тук. Чак Шабла. Свекърва ми отсега ме тормози да й го оставям за цялото лято, но се оправдавам с това, че е много малък. Но като порасне вече не знам с какво ще се оправдавам. Въпросът е, че дори с майка ми не бих го оставила толкова дълго далеч от мен.
Аз нямам. Всичките ми баби и дядовци са софиянци. Не съм усещала много липсата, защото по онова време живеехме в къща и имахме един отделен двор за игра и пълен с дървета и храсти. За щастие децата ми имат село по бащина линия. Прекарват там голяма част от ваканциите си. Доволни сме всички, и ние, и те, и баба им, и дядо им и браточетка им. Лошото е, че това лято свеки ще ходи в чужбина и моите момчета са обречени на Голямо Софийско Лято, с изключение на десетина дена на море.
Много пъти ми се е искало да се върна в Радомир (на 40 км. от София) или на село (50 км.) или на другото (70 км.), но не става. Градини, Университет, работа и пустия му навик.
А иначе август девойката заминава в радомир, където са и двете баби и двамата дядовци + прабаба и дядо, така че има къде, само да сме живи и здрави.
А иначе август девойката заминава в радомир, където са и двете баби и двамата дядовци + прабаба и дядо, така че има къде, само да сме живи и здрави.
Аз също много страдах, че нямам село. А и баби и дядовци нямах.....Кофти работа и завиждах на децата през лятото....Веднъж даже се присламчих към детето на колежка на майка ми - и двамата на село...Ааааа голям купон, още го помня!
А малката има не точно село, а малък град на около 80 км от София. Ама като се сложи, че баба и дядо имат вила извън града - ееее, почти село си става. Сега чакаме градината да изпадне ваканция и поне за седмица ще отиде при баба и дядо "на вила".
А малката има не точно село, а малък град на около 80 км от София. Ама като се сложи, че баба и дядо имат вила извън града - ееее, почти село си става. Сега чакаме градината да изпадне ваканция и поне за седмица ще отиде при баба и дядо "на вила".
Нито аз нито децата ми имат село.... Казвам го с огромно съжаление 
Като малка винаги завиждах на съучениците които бяха за по 2 - 3 седмици при баба и дядо 
На моите деца също ще им е мъчно предполагам Но това е положението - една баба в града и една в Гърция .. Няма варианти за селски приключения 
Като малка винаги завиждах на съучениците които бяха за по 2 - 3 седмици при баба и дядо На моите деца също ще им е мъчно предполагам Но това е положението - една баба в града и една в Гърция .. Няма варианти за селски приключения 
Майка ми си живее на село.Миналата година Боби и гостува една седмица,и въобще не му се прибираше.
Селото не е кой знае,колко голямо,но не е и много малко.Цяло лято е пълно със деца,на където ида се обърнеш,все гостенчета при баби и дядовци.
Така,се случи напоследък че мъжът ми ходи да взема на Боби дядо му сутрин и вечер го връща,та синът ми с радост без никой да го буди,когато има ходене до село баща му скача още в 6,30 часа и е готов за село.
Днес беше един от тези дни.Преди мъничко се прибраха,а Боби започна да пита ,кога отново ще иде при баба си.
Тъй като майка ми ще се озори доста със двамата ще ги пращам на почивки,първо Боби,че съм му обещала а после и Преслава,въпреки,че за нея не е сигурно,защото в момента в който стъпим там,става цялата на пъпки.
Ние особено през лятото още от петък вечерта сме там и изкарваме до неделята.
Направо се раждам там а и децата са безумно щастливи.
Дядо им им направи в двора умалена детска площадка специално за децата с люлки пързалки,пясъчници и т.н.
Най са радостни като си нарамят две малки кофички и тръгнат двамата из градината да брат ягоди и малинки.
Връщам се във спомените си,като ги гледам и си представям ,как и аз с нетърпение,чаках лятната ваканция,как до среднощ с едно раздрънкано колело балканче,обикаляхме цялата тайфа селските улици,как сутрин се събуждах от аромата на току що готови понички(eй тези мамини понички така и не се научих да ги правя,а се топят в устата направо),как сме ходили в близката гора на реката на пикник,как се прибирахме късно улисани в игрите и как ядяхме шамарите,ама сладки шамари бяха.
Ехххххххххх,спомени.сега гледам децата си и се радвам,че и те ще разберат,що е ваканция на село.
Селото не е кой знае,колко голямо,но не е и много малко.Цяло лято е пълно със деца,на където ида се обърнеш,все гостенчета при баби и дядовци.
Така,се случи напоследък че мъжът ми ходи да взема на Боби дядо му сутрин и вечер го връща,та синът ми с радост без никой да го буди,когато има ходене до село баща му скача още в 6,30 часа и е готов за село.
Днес беше един от тези дни.Преди мъничко се прибраха,а Боби започна да пита ,кога отново ще иде при баба си.
Тъй като майка ми ще се озори доста със двамата ще ги пращам на почивки,първо Боби,че съм му обещала а после и Преслава,въпреки,че за нея не е сигурно,защото в момента в който стъпим там,става цялата на пъпки.
Ние особено през лятото още от петък вечерта сме там и изкарваме до неделята.
Направо се раждам там а и децата са безумно щастливи.
Дядо им им направи в двора умалена детска площадка специално за децата с люлки пързалки,пясъчници и т.н.
Най са радостни като си нарамят две малки кофички и тръгнат двамата из градината да брат ягоди и малинки.
Връщам се във спомените си,като ги гледам и си представям ,как и аз с нетърпение,чаках лятната ваканция,как до среднощ с едно раздрънкано колело балканче,обикаляхме цялата тайфа селските улици,как сутрин се събуждах от аромата на току що готови понички(eй тези мамини понички така и не се научих да ги правя,а се топят в устата направо),как сме ходили в близката гора на реката на пикник,как се прибирахме късно улисани в игрите и как ядяхме шамарите,ама сладки шамари бяха.
Ехххххххххх,спомени.сега гледам децата си и се радвам,че и те ще разберат,що е ваканция на село.
Не и аз и баща му се си от града и няма къде да ходи на село.
Ние сме си от Бургас както бабите и дядовците на децата ми.
По принцип имаме села ...обаче ние трябва да ги заведем и да седим с тях или да отидат там с родителите ни за по 1/2 дена.
Аз като малка си прекарвах ваканциите на село при моите баби и дядовци...но децата ни се радват на това от време на време през почивните дни.
По принцип имаме села ...обаче ние трябва да ги заведем и да седим с тях или да отидат там с родителите ни за по 1/2 дена.
Аз като малка си прекарвах ваканциите на село при моите баби и дядовци...но децата ни се радват на това от време на време през почивните дни.
Гласувах със Само аз
Баба ми и дядо ми вече ги няма.Къщата, селото и дворът са факт, но нищо повече. Няма живот, няма глъч, няма баба и дяо вече. Така пустее и буренясва. Хубаво беше. Радвах се. Ходех с удоволствие с баща си за уикендите. Оставяли са ме за по-дълго, но тъгувах и не се радвах. Искам и синът ми да си има село
Баба ми и дядо ми вече ги няма.Къщата, селото и дворът са факт, но нищо повече. Няма живот, няма глъч, няма баба и дяо вече. Така пустее и буренясва. Хубаво беше. Радвах се. Ходех с удоволствие с баща си за уикендите. Оставяли са ме за по-дълго, но тъгувах и не се радвах. Искам и синът ми да си има село
Не няма село -изобщо няма къде да подиша чист въздух милото
Аз имам село, а моето дете има две! Последните две лета заедно с него бяхме там - синьо лято изкарахме, както каза мъжа ми. Обаче това лято ще отидем на гости за малко и толкова Аз започнах работа, а малкият тръгна на градина. Много е малък - на 2г.7м., за да го пусна сам на село, едната баба не е много добре здравословно, а другата работи и няма как. Ако имаше как, аз бих го осавила цяло лято там - плодове и зеленчуци от двора, чист въздух, баири, гори, много деца, малко коли........Ех, защо не съм пак на 10!
Аз започнах работа, а малкият тръгна на градина. Много е малък - на 2г.7м., за да го пусна сам на село, едната баба не е много добре здравословно, а другата работи и няма как. Ако имаше как, аз бих го осавила цяло лято там - плодове и зеленчуци от двора, чист въздух, баири, гори, много деца, малко коли........Ех, защо не съм пак на 10! 
Аз имах село и прекрасна баба, както и страхотен дядо. Прекарвахме незабравими лкета със сестра ми и братов4едите. Дядо ми все още си е там. Баба много отдавна я няма.
Синът ми, оба4е, си няма село, защото расте в 4ужбина, дале4 от вси4ко
Синът ми, оба4е, си няма село, защото расте в 4ужбина, дале4 от вси4ко
То ние, не че живеем в кой знае какъв град , ама си нямаме село.
Ако Добрич минава за село, това е другото място, на което могат да ходят децата ми през лятото, но откакто татко го няма не съм ги водила ваканциите, майка ми все още ходи на работа.
Иначе навремето аз имах село/ Бояджик, Ямболско/
и целите ваканции съм прекарвала там с братовчедка ми от СФ.
, ама си нямаме село. Ако Добрич минава за село, това е другото място, на което могат да ходят децата ми през лятото, но откакто татко го няма не съм ги водила ваканциите
, майка ми все още ходи на работа.Иначе навремето аз имах село/ Бояджик, Ямболско/
и целите ваканции съм прекарвала там с братовчедка ми от СФ.
Ние всяко лято си ходим, на"село".....то не е село а градче Разлог...там си имаме къща с градина. Беше на баба и дядо,но те починаха! Как ми липсват ...
Имах страхотно детство там.Почти цялото лято бяхме при тях като деца, с многото ми братовчедки и братовчеди....Незабравими игри...
Бабо и дядо....обичаме ви!
Разлог...там си имаме къща с градина. Беше на баба и дядо,но те починаха! Как ми липсват ... Имах страхотно детство там.Почти цялото лято бяхме при тях като деца, с многото ми братовчедки и братовчеди....Незабравими игри...
Бабо и дядо....обичаме ви!
Нито аз, нито детето ми имаме село.
Като малка много страдах от това, че другите от нашия клас прекарваха ваканциите и уикендите на село. Аз и сестра ми си оставахме само с летуването на море . Но когато поотраснахме, ходещите на село ги караха да се занимават и с агрофитнес, а ние това го пропуснахме
Като малка много страдах от това, че другите от нашия клас прекарваха ваканциите и уикендите на село. Аз и сестра ми си оставахме само с летуването на море . Но когато поотраснахме, ходещите на село ги караха да се занимават и с агрофитнес, а ние това го пропуснахме
За радост моите родители живеят на село и детето ми се чувства прекрасно там.Много е здравословно и полезно да прекарват децата известно време там-чист въздух,спокоен живот,истински допир с природата и животните.Детето винаги плаче,когато искаме да си тръгваме от село и с право.Там като че ли и хората са много по-добри и отзивчиви и много по-здрави.Съветвам всички мами, ако имат възможност да водят децата си на село от време навреме.
Всяко лято прекарвах на село при баба и дядо.Беше вълшебно и неповторимо ! Толкова незабравими спомени имам,беше толкова карсиво,играехме до полуда,вечер се събирахме на нашата ограда и си говорехме,газехме в реката,ходехме по горите,ходехме си на гости една друга.Моята баба винаги ни пържеше мекици и ни вареше царевица,всички аверчета си я спомнят с добро.Дааа,незабравимо време....Сега баба и дядо ги няма,но Калинче пак си има село.Къщичката си стои,хубаво е.Татко поддържа къщата,насадил е овошки,имаме куче и котка.Когато сме там Калина е просто на седмото дете - на простор и воля,чак не и се прибира....
Това лято задължително ще отидем !
Това лято задължително ще отидем !
ами ние живеем на село, та нашите деца ходят на гости при едната баба в Ямбол.Но иначе имаме още две села -едното е близо до Пловдив-баща ми сега живее там баба и дядо са още живи ,макар и на легло-ВСЯКА ваканция бяхме там -леле щури години 
много братовчеди- много радост за нас и много скъсани бабини нерви,но пък незабравимо детство. другото село е на съпруга ми-кам В.Търново е-децата ходят там само две седмици в годината, когато свекървата си вземе отпуска, защото възрастните починаха и.... няма никой а е толкова хубаво-чудна къща и двор..... ама няма хора.на днешните деца им липсва тази свобода да играят боси и мръсни.. 
много братовчеди- много радост за нас и много скъсани бабини нерви,но пък незабравимо детство. другото село е на съпруга ми-кам В.Търново е-децата ходят там само две седмици в годината, когато свекървата си вземе отпуска, защото възрастните починаха и.... няма никой а е толкова хубаво-чудна къща и двор..... ама няма хора.на днешните деца им липсва тази свобода да играят боси и мръсни.. 
Мислех че съм отговорила на този въпрос,а сега се оказа че съм пропуснала,една страхотна тема!!!
Нямах типичното село...Имахме вила на три ката,близо до София,и макар че не беше много населено,местноста беше прекрасна-БЕШЕ...От там съм се запознала и с най-прекрасният човек на света,моята най-добра и до ден днешен приятелка,и бяхме една малка но сплотена компания...Бяха най-свидните ми спомени,най-милното,което се опитвам да го пресъздам сега на децата си,но когато не си при баба,усещането явно не е същото...А нашата баба сега е затворена в панел....Та повече тя ни идва на гости,от колкото ние да ходим у тях...Но от онова място и помен не остана,един човек разби преди време всичко на пух и прах,а времето пропиля спомените...Все пак ние живеем в къща,в Квартал в полите между Витоша,и Люлин планина...Отново имаме двор,и всички екстри които имах като дете,отново има топли нощи,и тичане до тъмно навън...Но пък и днешните деца не възприемат света както ние тогава...Нещо се е изгубило по пътя на ЦИЛИВИЛИЗАЦИЯТА...За жалост!!!
Нямах типичното село...Имахме вила на три ката,близо до София,и макар че не беше много населено,местноста беше прекрасна-БЕШЕ...От там съм се запознала и с най-прекрасният човек на света,моята най-добра и до ден днешен приятелка,и бяхме една малка но сплотена компания...Бяха най-свидните ми спомени,най-милното,което се опитвам да го пресъздам сега на децата си,но когато не си при баба,усещането явно не е същото...А нашата баба сега е затворена в панел....Та повече тя ни идва на гости,от колкото ние да ходим у тях...Но от онова място и помен не остана,един човек разби преди време всичко на пух и прах,а времето пропиля спомените...Все пак ние живеем в къща,в Квартал в полите между Витоша,и Люлин планина...Отново имаме двор,и всички екстри които имах като дете,отново има топли нощи,и тичане до тъмно навън...Но пък и днешните деца не възприемат света както ние тогава...Нещо се е изгубило по пътя на ЦИЛИВИЛИЗАЦИЯТА...За жалост!!!
