Имат ли си село децата ви?

  • 4 716
  • 127
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 625
За радост моите родители живеят на село и детето ми се чувства прекрасно там.Много е здравословно и полезно да прекарват децата известно време там-чист въздух,спокоен живот,истински допир с природата и животните.Детето винаги плаче,когато искаме да си тръгваме от село и с право.Там като че ли и хората са много по-добри и отзивчиви и много по-здрави.Съветвам всички мами, ако имат възможност да водят децата си на село от време навреме.

# 121
  • Мнения: 2 237
Всяко лято прекарвах на село при баба и дядо.Беше вълшебно и неповторимо ! Толкова незабравими спомени имам,беше толкова карсиво,играехме до полуда,вечер се събирахме на нашата ограда и си говорехме,газехме в реката,ходехме по горите,ходехме си на гости една друга.Моята баба винаги ни пържеше мекици и ни вареше царевица,всички аверчета си я спомнят с добро.Дааа,незабравимо време....Сега баба и дядо ги няма,но Калинче пак си има село.Къщичката си стои,хубаво е.Татко поддържа къщата,насадил е овошки,имаме куче и котка.Когато сме там Калина е просто на седмото дете - на простор и воля,чак не и се прибира....
Това лято задължително ще отидем !  Simple Smile

# 122
  • Мнения: 293
ами ние живеем на село, та нашите деца ходят на гости при едната баба в Ямбол.Но иначе имаме още две села -едното е близо до Пловдив-баща ми сега живее там  баба и дядо са още живи ,макар и на легло-ВСЯКА ваканция бяхме там -леле щури години  newsm44много братовчеди- много радост за нас и много скъсани бабини нерви,но пък незабравимо детство. другото село е на съпруга ми-кам В.Търново е-децата ходят там само две седмици в годината, когато свекървата си вземе отпуска, защото възрастните починаха и.... няма никой а е толкова хубаво-чудна къща и двор..... ама няма хора.на днешните деца им липсва тази свобода да играят боси и мръсни.. smile3521

# 123
  • Мнения: 1 470
     Мислех че съм отговорила на този въпрос,а сега се оказа че съм пропуснала,една страхотна тема!!!
     Нямах типичното село...Имахме вила на три ката,близо до София,и макар че не беше много населено,местноста беше прекрасна-БЕШЕ...От там съм се запознала и с най-прекрасният човек на света,моята най-добра и до ден днешен приятелка,и бяхме една малка но сплотена компания...Бяха най-свидните ми спомени,най-милното,което се опитвам да го пресъздам сега на децата си,но когато не си при баба,усещането явно не е същото...А нашата баба сега е затворена в панел....Та повече тя ни идва на гости,от колкото ние да ходим у тях...Но от онова място и помен не остана,един човек разби преди време всичко на пух и прах,а времето пропиля спомените...Все пак ние живеем в къща,в Квартал в полите между Витоша,и Люлин планина...Отново имаме двор,и всички екстри които имах като дете,отново има топли нощи,и тичане до тъмно навън...Но пък и днешните деца не възприемат света както ние тогава...Нещо се е изгубило по пътя на ЦИЛИВИЛИЗАЦИЯТА...За жалост!!!

# 124
  • Мнения: 49
Аз нямах ,за съжаление и синът ми няма,а така ми се искаше да има.Спомням си като малка,как другите се прибираха от селата и разказваха ,как са играли на воля (тайничко им завиждах).

# 125
  • Мнения: 907
Ние сме на село, бабите са в град.  Joy

# 126
  • Мнения: 1 427
Да, има село дъщеря ми. Доволна съм от факта(по принцип), аз съм отраснала без село и ми беше много мъчно заради това. През ваканцията всички деца си отиваха по селата и улиците опустяваха... Tired

# 127
  • Мнения: 388
Нито аз, нито децата ми имаме село. Tired

Общи условия

Активация на акаунт