- Публикувана: 16 май 2007, 01:28 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2007, 15:18 ч.
Имат ли си село децата ви?
Точно това се оплаквах днес на една майка, че няма къде да заведа детето си, нямаме нито село, нито вила, но живот и здраве ще се постараем да осигурим на децата ни вила извън този ад София, толкова е хубаво като ходим на гости във вилите на наши приятели, Макси тича по поляните, бере цветя, въобще занимава се, а и най-важното - на чист въздух е ! ! Аз като малка също не съм ходила по села, защото сме нямали 
Честно да кажа село не съм имала,но малък град ,в който живеем сега...ами то тук си е като на село - тихо, спокойно и чисто,разкошно местенце.За децата е чудесно! А и ние се чувстваме супер
За децата е чудесно, ама не е село, недей така
Честно да кажа село не съм имала,но малък град ,в който живеем сега...ами то тук си е като на село - тихо, спокойно и чисто,разкошно местенце.За децата е чудесно! А и ние се чувстваме супер
За децата е чудесно, ама не е село, недей така
От село до село има разлика, и какво, като не е село? Това, което аз мога да предложа на моите деца като българско село, е къща на два етажа, където единственото място за свободна игра е циментова тераса 5 на 7 метра. Останалата част от декара е плътно засадена с лехи, и в едно от кюшетата се тъпчат 3-4 прасета. Няма полянки и разни други такива глезотии, няма животни за гушкане, няма жив човек по улицата, няма други деца. Поне от тукашните ферми знаят какво е да милваш конче или козле. Казах на майка и баща ми да оставят малко свободно пространство и да разчупят обстановката с нещо по-човешко - масичка под лозницата, хамаче, ама те се сконфузиха, че не били такива хора, и без да искам, се оказа, че ги обидих на мързел. Може би са прави - комшии, дето ще започнат да ги коментират как се излежават, има. Село е, но колкото и да се напъвам, аз в такова нещо романтика не виждам. И никак не ми е странно, че на децата не им хареса.
И в малкото градче може да се постигне чудна атмосфера, та и в големия град даже, пък като чуеш децата как си говорят и какво им прави впечатление, разбираш, че усещане за щастливо детство може да се постигне при какви ли не обстоятелства.
Хихи, Блажке, ама аз живея в апартамент, за моите деца не е село... И за повечето им приятели. А за Хелта е село, защото идва от София. Факт. Хич не го идеализирам даже, дори не работя там.
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
Хихи, Блажке, ама аз живея в апартамент, за моите деца не е село... И за повечето им приятели. А за Хелта е село, защото идва от София. Факт. Хич не го идеализирам даже, дори не работя там.
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
свеки живее в село на 15 км от града. ходим всяка събота там и хлапето много харесва да тича на воля, да гони кокошки и агънца, да се рови в пясък или да се спуска с колата си по баир... не смея обаче да го оставя за по- дълго, нямам й вяра на свеки. никой не гледа детето ми толкова добре, колкото аз самата 
като деца със сестра ми прекарвахме почти цялото лято на село при нашата си баба, никога не ми е харесвало, защото ме караха да работя
да копая, да бера, да плевя, да помагам за зимнината... а пък аз съм мързелива душица....исках само пред телевизора да лежа
като деца със сестра ми прекарвахме почти цялото лято на село при нашата си баба, никога не ми е харесвало, защото ме караха да работя
да копая, да бера, да плевя, да помагам за зимнината... а пък аз съм мързелива душица....исках само пред телевизора да лежа