- Публикувана: 16 май 2007, 01:28 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2007, 15:18 ч.
Имат ли си село децата ви?
Ние пък си имаме Ловеч 
Селската атмосфера никога не ми е била по вкуса. Градско чедо съм си аз
И на малката не мисля, че би и била с тези нейни страхове от де що гадини има.
В Ловеч, хем спокойно, хем чист въздух и рекичка има и Стратеш и Башбунар, ако искаш поляни. А животни искаш ли, има си страхотен зоопарк
Тъкмо моята гледа животните през решетка и по-малко пищи 
Селската атмосфера никога не ми е била по вкуса. Градско чедо съм си аз
И на малката не мисля, че би и била с тези нейни страхове от де що гадини има.В Ловеч, хем спокойно, хем чист въздух и рекичка има и Стратеш и Башбунар, ако искаш поляни. А животни искаш ли, има си страхотен зоопарк
Тъкмо моята гледа животните през решетка и по-малко пищи Ние пък си имаме Ловеч
Аз си имах село и ваканциите там за нищо на света не бих ги заменила с нещо друго. Прекрасно време беше. 
И детето ми си има село, но при него положението е дрог. При нас селото не е свързано с баби или дядовци, а с една близо 150-годишна къща, останала на майка ми от нейната майка. Там никой не живее, нито пък има човек, на когото да плащаме, за да поддържа поне двора. Когато бях малка прекарвах доста време там, защото майка ми е учителка, а татко - Бог да го проти, беше актьор - тоест и двамата имаха големи отпуски. С две думи - цяло лято бях на село. събирахме се деца от цяла България, страшен купон беше. С дъщеря ми обаче няма как да стане, тъй като моята отпуска е малка, а мъжът ми има важни ангажименти дори през лятото. С майка ми пък не смея да я пусна, защото селото е вече обезлюдено и наоколо няма комшии. А малката с такъв копнеж чака времето, когато ще отидем на село. Затова прави друго: през седмица прекарваме по един дълъг уикенд, започващ още от петък, там. Това там обаче е на 300 км от София и пътуването е много. Но пък си заслужава.
И детето ми си има село, но при него положението е дрог. При нас селото не е свързано с баби или дядовци, а с една близо 150-годишна къща, останала на майка ми от нейната майка. Там никой не живее, нито пък има човек, на когото да плащаме, за да поддържа поне двора. Когато бях малка прекарвах доста време там, защото майка ми е учителка, а татко - Бог да го проти, беше актьор - тоест и двамата имаха големи отпуски. С две думи - цяло лято бях на село. събирахме се деца от цяла България, страшен купон беше. С дъщеря ми обаче няма как да стане, тъй като моята отпуска е малка, а мъжът ми има важни ангажименти дори през лятото. С майка ми пък не смея да я пусна, защото селото е вече обезлюдено и наоколо няма комшии. А малката с такъв копнеж чака времето, когато ще отидем на село. Затова прави друго: през седмица прекарваме по един дълъг уикенд, започващ още от петък, там. Това там обаче е на 300 км от София и пътуването е много. Но пък си заслужава.
Като малка живеех в къща и всичките ми съученици ме питаха - кога ще ти дойдем на гости в апартамента? Ха сега де. Обаче ми завиждаха за двора, дърветата за катерене, люлки и други екстри.
Сега живея в апартамент, но от март до октомври - ноември с малкия сме на село на вилата - двот, зеленина, място за игра и чист въздух. В началото на лятото ходим само петък, събота и неделя, но от 1 юни се преместваме там за постоянно.
Сега живея в апартамент, но от март до октомври - ноември с малкия сме на село на вилата - двот, зеленина, място за игра и чист въздух. В началото на лятото ходим само петък, събота и неделя, но от 1 юни се преместваме там за постоянно.
