- Публикувана: 16 май 2007, 01:28 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2007, 15:18 ч.
Имат ли си село децата ви?
Майка и татко след като се пенсионираха отидоха да живеят на село - там където са живели баба и дядо. В събота бяхме на гости. Абсолютна тишина и спокойствие. Наистина си почиваш. Аз обаче не знам дали бих издържала повече от два дни.
То ние е и тука си живеем на село, де - в къща до София, че даже и стадо крави има до нас. Но е несравнимо - на близо 1 км. сме от околовръстното, но има непрекъснат фон от бучене, прахоляк и мръстотия
.
Миналата година децата за първи път бяха при баба и дядо за две седмици. Сега пак искат да ходят. Аз мисля, че им е малко скучно, тъй като няма никакви деца наоколо; няма планини и реки, където да се разхождат /селото е в равнина/. За сметка на това има страшно много самозаселили се роми. Съжалявам че го казвам, но са неприятни, мързеливи и крадливи. Като цяло селото няма нищо общо с моите спомени от детството
.
То ние е и тука си живеем на село, де - в къща до София, че даже и стадо крави има до нас. Но е несравнимо - на близо 1 км. сме от околовръстното, но има непрекъснат фон от бучене, прахоляк и мръстотия
.Миналата година децата за първи път бяха при баба и дядо за две седмици. Сега пак искат да ходят. Аз мисля, че им е малко скучно, тъй като няма никакви деца наоколо; няма планини и реки, където да се разхождат /селото е в равнина/. За сметка на това има страшно много самозаселили се роми. Съжалявам че го казвам, но са неприятни, мързеливи и крадливи. Като цяло селото няма нищо общо с моите спомени от детството
. 
Нямах село.Не ми е липсвало,докато не разбрах наистина какво е село-чисто,тихо и спокойно местенце,на което можеш да избягаш от лудницата за ден-два-три (макар едва ли като дете бих го оценила точно по този начин).
Дъщеря ми си има село
Ходим,когато можем.Харесва и,на мен също.Не мога обаче да я оставя там сама,защото баба и и дядо и работят.
Дъщеря ми си има село
Ходим,когато можем.Харесва и,на мен също.Не мога обаче да я оставя там сама,защото баба и и дядо и работят.
Ах, бръкна ти със солен пръст в кървяща рана. Това е най-голямата ми болка - че моите деца нямат село. Аз си имах и там прекарвах незабравими ваканции - имаше много приятелчета, никой за нищо не ни търсеше, по цял ден обикаляхме по ливадите, горичките и на реката. Като си спомня, се просълзявам. От любопитство съм помагала и участвала във всевъзможни стопански дейности - доила съм кози и крави, правила съм масло, низала съм тютюн, обработвала съм бостан, прела съм с вретено, тъкала съм на стан, ходила съм на дарак, яздила съм неоседлано магаре, карала съм каруца, отглеждала съм домашни птици... Когато огладнеем - влизаме в градината и берем домати, сливи, праскови, пъпеши, дини. Този вкус, на току що откъснат плод, никога няма да го забравя! Страшно ме е яд, че децата ми си нямат селска баба или дядо. Те, милите, поне не осъзнават какво изпускат!
Имах село, да... София се казваше 
Нямала съм аз, както нямат и децата ми. Но добре, че нашите живеят в град, където имат това, което децата на yanita.
И аз благодаря на нашите за което
. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.
Е, желаещи за нашите екстри?
Нямала съм аз, както нямат и децата ми. Но добре, че нашите живеят в град, където имат това, което децата на yanita.
И аз благодаря на нашите за което
. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.Е, желаещи за нашите екстри?
Нямала съм аз, както нямат и децата ми. Но добре, че нашите живеят в град, където имат това, което децата на yanita.
И аз благодаря на нашите за което. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.
И аз благодаря на нашите за което
. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.ооооооооооооооо моля те............. ще се разплача.
ооооооооооооооо моля те............. ще се разплача.
плачи се, бре..., но от радост, че имаш син/щерка
Като малка израснах при баба и дядо в малък град.После всяка ваканция бях там.Много хубави спомени имам.Затова сега ми е мъчно,че децата ми ще прекарат лятото сред панелите на София.Имаме вила,но ходим много рядко 1-2 пъти годишно.А и нямаме баби и дядовци,така че нямам голям избор.
Нямала съм аз, както нямат и децата ми. Но добре, че нашите живеят в град, където имат това, което децата на yanita.
И аз благодаря на нашите за което. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.
И аз благодаря на нашите за което
. Огромен двор, подреден като в аптека... кеф ти малинки, кеф ти ягодки, кеф ти домати и краставици, моркови и т.н. Кеф ти хамак, въжена люлка и басейн, пълен със слънчева вода... и 2-3-4 чувала с играчки + 2-3бр. колела.ооооооооооооооо моля те............. ще се разплача.
Да,даааааа-децата ми си имат точно такова място.Вечер като чуят свирката на чобанина,който прибира животните от паша тичат на улицата да го посрещнат.Поздравяват го и викат във възторг.Седят на пейката до портата с баба и дядо по здрач и играят докато те бъбрят със съседите.Вечеряме под асмата,докато наоколо се чуват щурчета и летят светулки.От ранна пролет до късна есен има плодове и зеленчуци в градината.Малката умира от кеф да събира яйцата с дядо си.Ей такива ми ти работи,да са живи и здави секърите.
Нито аз съм имала,нито децата ми имат.Израстнала съм,както и те по прашните градски улици.Толкова ми се иска да имахме една къщичка в някое близко село.Може би ще си купим един ден и ще ходим там за уикендите.Еееех,мечти.
Това не е истиско село. Друго си е с баба и дядо, без родители, битът е различен, психиката на живеещите на село е различна, изобщо цялата атмосфера не може да се сравни с виличка, където семейството ходи през почивните дни. Несравнимо е усещането, че там детето заживява един съвсем различен живот, който много малко прилича на ежедневието в града с мама и татко.