"работите" ли върху брака/партньорството си?

Поздравления за добрата тема към авторката.
Ами да,без любов не се живе,само с нея също.Нещата трябва да са балансирани за да тече гладко.Определено верният път към здрав брак без проблеми се крие в комуникациaa.Така успяваш да изгладиш противоречията и най-важното-да разбереш потребностите на другия сръщу теб.За съжаление при мен диалога не се получава,почти винаги е монолог който провеждам със стената,защото другия до мен няма проблеми и му е по интересно да зяпа T.V.-то ,отколкото да се вслушва в думите ми.Много е тъжно,но е факт че се разминаваме така.Не че не живeeм добре и не се забавляваме,но непрекъснато се разминаваме и дори заедно сме непрекъснато сами,в известен смисъл.Примирението е гадно нещо,аз не съм от тези които се примиряват,но това(с годините се убедих)е едниственото нещо което остава.Да насилваш другия и да го заставяш да бъде съпричастен към проблемите или дори радостите не носи никакво удволетворение,напротив,често още повече вкисва нещата.Той си има собствен свят,където се чувства ужутно,не му липсва нищо дори ако не общуваме и седмица за него не е проблем.Просто е въпрос на характер.Не знам,може да е от зодията.Чичо ми е Рак и е състият темерут.Нямам никаква идея какъв е правилният подход с този тип хора.След 7 години живот заедно се убедих че не мога да му повлияя нито с добро нито с лошо.Няма нещо по подтискащо за мен от равнодушието,аз на свой ред съм много експансивна и темпераментна и това ме смазва.По темата,бих искала да "Работя"върху нашите отношения,но не знам как.

amymommy ,
акъл не мога да давам.Пиша само за да ти кажа, 1е мъл1анието може да е неговия на1ин да "работи" върху брака ви. Ние говорим-други(мъже 1есто)-1уват и мислят,но рядко продумват. Само не мисли 1е не му пука! Ние ,в курса  у1им да се определи "среща" на която да не се пуска ТВ,излизате навън,с ЦЕЛ да поговорите.Обясняваш 1е не е нищо страшно,запо1ваш с хубавите неща и избираш 1 ,макс 2 които искаш да обсъдиш. Тази "среща" може да е насро1ена за месец май,не е ре1ено да е утре..

Анет,това което казваш е абсолютно правилно,само че е невалидно в нашият случай.Опитвала съм да говоря с него,когато нещо не върви по какви ли не начини,но не става.Той няма никакво желание да говори с мен за проблемите между нас.Неговото мълчание не е продиктувано от желанието му да изглади нещата.По скоро е знак че иска да бъде оставен на мира.Едно е да замълчиш докато се уталожат нещата,друго е да си тотално пас.Единственият коментар който прави когато започна да говоря е "ОК,ОК,както искаш"или"Щом като мислиш така..."с което се приключва от негова страна.Ако аз се вбеся от това-толкова по-зле за мен.Нисто не променям,единствено се натоварвам излишно.
Но това не е нещо ново,винаги е било така.В началото го отдавах на езиковата бариера.Той говореше ужасен английски,аз никакъв италиански.След това дойде момента на неговата ансия,когато се беше затворил в себе си повече от всякога и реших да не го насилвам,но да изчакам да премине лошият период.След това зачаках промяна в него,но тя така и не настъпи.Реших че едно дете в нашето семейство би преобърнало всичко в него,защото знаех колко силно го желаеше и бях напълно убедена че бащинството ще го трасформира в това в което сега се убеждавам никога няма да бъде.Напротив,с раждането на детето ни,отношенията ни все повече загрубяха.Покрай грижите за бебето,неговата работа и строежа на новата ни къща съвсем се отдалечихме един от друг и въпреки че се мъча да изгладя неразбирателствата и да скъся разстоянието оставаме еднакво невъобразимо далечни един от друг.Няма момент в който сме говорили за нещо интересно и вълнуващо.Не си спомням да сме излезли някъде и да разговаряме като другите хора,около нас в ресторанта.Ако говорим ,то е за да обсъдим някой практичен в-с:неща за плащане,скици на строежа ит.н.,не знам дали се обяснявам разбираемо..

обяснява се разбираемо , да.
темата не си ти, но исках да ти кажа, че ми е тъжно да чета това от теб. за бащинството не прибързвай - все пак бебето е малко още, някои мъже се 'усещат', като то проходи, стане по-'интересно' и вземе, че проговори. моята приятелка беше в подобна ситуация , но след като детето поотрасна ( сега е на 2г) нещата се промениха коренно. виждам го с очите си и затова ти давам кураж. и не забравяй, че си водолей, а той рак - аз съм имала гадже рак, който беше пълен пън.
ние сме къде къде по-емоционални, по-...напоителни, искаме все да сме в движение, едва ли един рак може да ни стигне, още повече, че те по принцип не вървят в правилната посока 

Влади, не се опитвай да го промениш.
На някои мъже наистина им трябва много повече време да се усетят "женени" и "бащи".
Нарочно го слагам в кавички.
Моя дървен философ например се усети баща едва чак малкия като проходи.
Нали се сещаш, че съм изпитвала цялата гама от твоите чувства.
Остави му време. Мъжете са особена порода.
Аз винаги си казвам - ние жените гледаме през микроскоп, а мъжете гледат през телескоп.
Оттам идват много от различията ни.
Не се вторачвай в детайла, погледни нещата отгоре и се наслаждавай на малкия хубавец.

Лени,след като и ти си имала фатален сблъсък с Рак явно разбираш за какво става въпрос във Водолейската ми душа.
Вечерниза,дано си права,значи ще изчакам прохождането на бебето,с надеждата че сте дойде на себе си.Положението не е толкова безумно,колкото най-вероятно го описах,може би изглежда особено черно.Ние сме просто,обикновено семейство,толкова обикновено че изглежда хипер банално,така както банална би изглеждала двойка отдавна пенсионирани съпруг и съпруга пред Т.В.-то в топли пантофи.Само че нали аз не съм толкова просто устоена и имам големи потребности недоволствам и се противя,а може би "работенето"би трябвало да предствалява  движение на свободно тяло по течение,а не шеметно гребане с всички сили против посоката му и въпреки всичко.Много мои познати живеят по горе описания от мен начин и са напълно щастливи.Имат си интереси,занимават се със своите неща и нямат нужда да бъдат съпричастни с другия,с когото съжителстват.Само че за мен брака не е съжителство,а споделяне.Затова се чудя аз ли греша или моята система българска 4-4-6 отказва да сътрудничи при нужда.
Бас ловя че ако един ден не дай Боже се разведем всички които ни познават биха възкликнали"Ма как бе,такова добро семейство!"

Така, както го описваш, виждам все едно нашето семейство преди няколко години.
Аз съм истински вулкан като характер. Все да съм в движение, все нещо да свърша, все да съм инициативна.
Живеех на педал преди и това "застопоряване" донякъде ме караше да се чувствам едва ли не "инвалидизирана".
С времето свикнах и установих, че ми е много добре така, че това съм търсела и разни други загубени женско-домакинско-майчински мисли.
Много е важно за теб самата да си намериш някакво хоби, което да удовлетворява вътрешния ти стремеж към движение. Уравновесяването, което ти носи съпруга ти, ще ти бъде голяма опора, колкото и сега да ти се вижда странно.
Горе главата!

Няколко пъти отварям да пиша в темата и няколко пъти я затварям без да съм публикувала нищо..
 темата е много интересна и сложна....

Какво излиза от моя опит....
не само комуникация е достатъчна на една връзка , а и безкрайно търпение и приучаване да не искаш да става на твоето и да се опиташ да разбереш другата гледна точка...или т.нар. толерантност която категорично трябва да е двустранна!!!

И сега след 5 години съвместен живот... мога да кажа че нещата отиват на добре... но са далечни от перфектност.. или много "добре-то"...но продължаваме да "работим" и то  двамата...

Много ми е интересно как ли бих се изказала по темата след няколко месеца, когато ще сме трима?


amymommy ,
Вечерница е права е, че някои мъже много бавно "загряват" и моя мъж много иска бебе особено син... ама чаааак след около 5-ия месец напълно осъзна , че съм бременна и той ще става татко

Това за толерантността е много важно, но преди Звездичка никой не го беше споменал. Ама е много трудно. Трудно е да се откъснеш от своята си гледна точка и да се опиташ да си представиш как изглеждат нещата за другия. Аз се уча на това, ама имам още много да уча. Особено като си ядосан, толкова по-лесно е да стовариш цялата вина върху плещите на другия, такова изкушение е това Ама нали за това сме родени, за да се учим.
В необходимостта от своевременно споделяне и обсъждане на проблемите и аз се убедих. Лошо става когато нещата се натрупват, и ти уж не искаш да създаваш напрежение и си траеш, а изведнъж избухваш като вулкан и  казваш всичко по възможно най-неподходящия начин. Но има и нещо друго, че не всичко което в момента ни се струва проблем, е истински проблем и не всичко заслужава изясняване на отношения. Има неща които са пълни дреболии, които днес са те раздразнили, но още на другия ден си ги забравил. За такива неща според мен не си заслужава да се натоварваме с излишни обяснения. Ама как да ги различа на момента тези неща от сериозните? Ето и в това отношение трябва да се търси добрия баланс, и значи още нещо което трябва да науча през живота си

Аз пък мисля 1е то1но малките камъ1ета преобръщат колата. И много внимавам да си казвам овреме ако днес прането ми е проблем и искам някой друг да го свърши , или ако днес съм се засегнала 1е ми е затворил телефона понеже е зает(има дни и дни,настроения и настроение,това имах предвид като говорех за динамика)

Малките камъчета наистина могат да обърнат колата. Но си мисля че все пак трябва да приема че партньорът ми има право да има някои дребни недостатъци. Няма съвършени хора. Не мога да го превъзпитам и да го направя нов човек единствено според собствените ми предпочитания. Не мога да го прекроя. Не искам и на мен за всеки мой жест да ми казват че предпочитат да го правя по-различно. Дори да не е за всеки жест, ама ако се мине някаква критична граница, ами не бих го търпяла. Никой не обича някой да му обяснява непрекъснато кое точно как го дразни. Затова според мен трябва да се разграничат принципните и дълбоките от маловажните проблеми. За маловажните проблеми според мен е нужно малко повече широта на духа, по-малко дребнавост. В един момент може да се окаже че това само да търсиш неща които те дразнят е по-скоро твой проблем, а не на този който те дразни. Това е въпрос на нагласа.
И за комуникацията - дразни ви нещо в партньора ви, обсъждате го, ама предвижда ли се какво би станало ако той не е съгласен с аргументите ви и не иска да се промени така както вие искате? Според мен добрата комуникация не е панацея, а едно от важните неща, които трябва да присъстват. А другите неща? Едно от тях е толерантността. За нещо друго сещате ли се? Как бихте постъпили ако един проблем не може да бъде разрешен заради различните гледни точки, въпреки че добрата комуникация е налице?

Освен толерантност, за мен,както казах номер 1 е уважението -като 1овек,като мисъл,като някой самостоен не в контекста на "ние"
*
В този курс у1им т.н правило на добрата воля- идеята е 1е само е 1-2% от слу1аите хората правят нещо за да ни засегнат специално,но в около 98% от неприятните слу1ки ние си мислим 1е го правят наро1но и за да ни обидят..Та мисълта е когато има подобен конфликт да се опитаме да разберем защо баш така е станало,а не да  си "мислим" 1е  знаем защо е потъпил така..
*
За разли1ните гледни то1ки -у нас,ако иде ре1 за деца,дом,пари,пътуване и пр. трябва да го докараме до 1 решение,някак си. Ако засяга всеки един поотделно (иска да си обръсне главата,не ми е кеф,но не е и болка за умиране)-уважаваме решението на ближния и се опитваме на не мрънкаме много..

anette1104
Понякога  казването на дребните камъчета се приема за дребнавост, мърморене и тн....Но също така е вярно , че и събирането им и "изплюването" им... много сериозно могат да обърнат колата и да не се намери кой да е изправи с дни ...
аз съм малко скептична към курсовете по принцип, понеже на теория много неща са верни и убедителни, но намесят ли се чувства...тогава тези неща остават на заден план... за мен най-добрия учител в една връзка е времето и житейския опит 

Според мен идва момент в живота с партньора, от който започваш да махаш с ръка на дребните неуредици и да си казваш, я да си спестя усилието за по-важните 'камъчета"...може да се нарече толерантност, примирение, узряване на връзката и тн....ама истина е , че така се живее по- добре и по-спокойно!

Има проблеми, които изискват разрешаване, колкото и да сте на различно мнение с партньора -  тогава се изисква добра комуникация и разбирателство от двете страни.. и разрешението, дори и да не те удовлетворява напълно ако е наполовина твое и наполовина негово желание.. е все пак Нещо и е повече от Нищо, нали?

аз разбирам идеално мисълта ти. 4естно казано, хи4 и не бих си помислила да се омъжвам, ако можех да се върна назад. децата, да, тях ЩеШе да ги има. и изобЩо не заЩото не ми е добър семейния живот, просто има хора, които са предразположени към такъв, аз не съм от тях.

във всеки слу4ай, понеже ангажимента ве4е е поет, мога да кажа, 4е не работя кой знае колко. след 18години, по_важните неЩа са отработени, обЩо_взето по взаимно съгласие.
на другите не им обръЩам особено внимание, разли4ни хора сме все пак и не мога да се дразня от това разли4ие, нито да си представя, 4е той се дразни от моите "странности". гледам неЩата глобално и не се занимавам с дреболии.

принадлежа на групата, смятаЩа брака за бизнес, или фирма : важното накрая е положителния баланс, а не отделните то4ки, които го формират и които подлежат на промяна с времето.

(ако ставаШе въпрос за работене за задържане на интерес, страст и пр., там пък съвсем не работя. за мен някои неЩА, или ги има, или ги няма, насила хубост не става )

(малко офф : Анет, понеже и аз съм от неизползваЩите главни букви по съЩите твои при4ини, искам да ти кажа, 4е те 4ета перфектно  )

аз си мислия 4е е много важно 4овек да не е егоист или да не смята половинката си за собственост за даденост
както споменах моята половинка е доста избухлива за ниЩо то4но за такива малки камъ4ета което дразни много и най ве4е наранява изисква неЩа които той самия не прави, свикнал е направо да му се слугува в буквалния смисъл на думата а аз не съм от тия хора с,ятам 4е сме равни и 4е трябва да си делим задълженията, но той уви
в4ера например станах оправих цялата къЩа а той спокойно пиеше кафе, после приготвих обяд посреЩах гости и когато го помолих да ми помогне с вдигането на масата аз докато измия той взе 4е си легна и ми каза е какво толкова си направила една маса  , това наранява
или манийте му след като съм 4истела цял ден да бръкне някъде и да каже ти това няма ли да се сетиш да го из4истиш някой ден, но с един такъв груб заядлив тон, а в съЩото време ходи с мръсните обувки, оставя което където му падне и си разхвърля дрехите по цялата къЩа (смотани на топка) а после се сърди и вика 4е дрехите му не били изгладени 
за говорене да когато той иска говорим но разговора е обикновено той говори аз ако кажа неЩо трябва да е 4е съм съгласна 4е е така или неЩо от сорта не търпи мнения разли4ни от неговите и не дай си боже моето е разли4но изнервя се и избухва, тогава искам не искам пак трябва да мъл4а
минава му за секунди но през това време е викал някой път обиждал (много 4есто е груб по то4но вулгарен в изразяването си) след това казва извинавай много те оби4ам аз трябва да му се хвърля на врата да го нацелувам (това е задължително изискване) и да кажа не се притеснявай мили4ко ниЩо не е станало, е да ама не аз съм обидена и наранена и въобЩе не искам да се стига до това извинявай мразя я тази дума ниЩо не променя
освен това съм забелязала 4е аз съм винаги положително настроена както към хората така и ако имаме проблем не засягам стари минали ве4е неЩа докато той вижда винаги само лошото около себе си (може да вижда и хубавото но само лошото коментира) и съответно коментара е супер цветуЩ и вулгарен както можете да си представите а мен това ме убива
незнам какво да направя надявам се да се промени с появата на детето, но той ве4е има едно и не се е променил, така 4е  , оЩе пове4е не искам детето да расте в тази обстановка на избухваЩ баЩа и употребяваЩ предимно вулгарни груби изрази