"работите" ли върху брака/партньорството си?

Пробвам да "работя", но пък и доза спонтанност трябва да си остане.
Не може всичко да е рационализирано, премислено и преценено.

Че аморето, не е достатъчно за да няма конфликти или неразбиране съм напълно съгласна
Писането и при нас помага, особено на мен, защото съм емоционална и като почна да говоря някой път му изпускам края, какво и защо съм искала да кажа.

и аз мисля че определени неща се постигат с времето, опит за жалост не се "учи"
*
този курс учи факти к за мен бяха интересни-примерно че човек се ядосва 500 пъти по-бързо отколкото осъзнава че е ядосан(има малко биология зад това) и идеята е да изчакаш кората на мозъка да разбере какво става преди да започнеш да викаш..
или-как се разпознават емоцинонални тригери- мъж ти 1 път е закъснял,ти започваш да вадиш от миналото факти как гадже 2,3,и 4 е закъсявало и ето на-пропаднала връзката и подобни..
и аз съм скептична,хич не мисля че тези неща се "учат" пер се,но инфо не вреди..
за децата-определено,свидетел съм на ред бракове к "закрепиха" с деца и се разделиха преди прощъпулника..

Много мразя всичко да е по план, затова никога нищо не се насрочва. Но си имаме правила. Примерно, да наричаме другия с гадни имена и да обиждаме не е позволено. Когато се караме, говорим само за проблема в момента, не ползваме " ти винаги" и " ти никога". Говорим, а не викаме. Съобразяваме се с желанията на другия, а ако нещо не можем да се съгласим, теглим чоп!  И двамата умело се изразяваме с думи, та разговорите никога не са проблем.

Бракът с този мъж ме научи на търпение. Той прави нещата различно и това е ОК. Имам навика да критикувам прекалено много, но се усещам, че с мъжа ми първо се замислям "пречи ли ми това, което той прави?" И ако не ми пречи, а просто е различно от това, с което съм свикнала, въобще не се обаждам.

Анет, сигурно си много заета и бързаш, когато пишеш, но мисля, че ако ползваш главни букви и необходимите препинателни знаци, хората във форума ще те разбират много по-лесно. Не се заяждам. Мозъците на всички са свикнали на определени маркери в текста (главни букви, пунктуация, нов параграф и т.н.) и когато ги няма, четенето е по-трудно... Аз примерно се изнервям докато ти прочета мнението, а искам да го чета, защото звучи интересно.

Това е едно от нещата които се обсъжат в този курс, както и "Мъжете винаги.. " или "Жените всички сте.."

Мерси за забележката,не е от заетост (въпрос на Инет култура на писане,която е различна от другата писмовна такава) , ще се постарая да  съм по-лесна за четене!

И аз така.
Идеята ми беше ,че за мен,  бракът си е като бизнес-иска инвестиции,регулярни проверки кое къде е,даване на бонус на служителите и пр Спонтанност не вреди,но определено е по-лесно да се нацупиш и да блъснеш вратата отколкото да си надскочиш гнева и да поговориш.
Нещо което хората казаха в курса е, че чакат на партньора да му мине,игнорират,забравя се и толкоз.
Аз не съм много фен на тази теория,обичам да ми е ясно и да няма премълчаваници..

Да, това е много важно, според мен добре правиш. Лесно е да накараш човек да се чувства безпомощен, когато го караш да избира между двама, които са му важни.

Моят мъж пък сам ми се оплаква от майка си, а и тя една хубост... Да не почвам темата за свекървите, но няколко години майка му се държа ужасно и с двмата и доста сме я плюли. Вчера беше на гости и се държа чудесно. Когато си тръгна, не пропуснах да я похваля пред мъжа си. Майка му е все пак. И се съгласих да ходим в Маями да я видим, тя си го заслужи с добро поведение.

Аз понякога съм кисела без причина и тогава и с едно мърдане може да ме вбеси. Предпочитам да ме чака да ми мине, а не да си говорим колко съм кисела, щот съм си такава.

Най-добрата ми приятелка преди време ми писа, че най-големите скандали с гаджето и ставали, когато тя била гладна. Не можела да устиска да не се заяде за нещо, а той пък реагирал подобаващо... Сега вече като е гладна, мъжът и въобще не я слуша... 

Накратко. Машината при нас е достатъчно смазана. Заедно сме от 8 г.
Не се замислям вече в реакции, отговори, коментари и пр. Докато не разнищим докрай нещо, не спираме. няма заспиване, няма забравяне. Не обичам примирението...
Покрай всичките сълзливи теми на форумки в семейния форум, ми омръзна да обяснявам, че диалогът е най-важен. Не можеш да очакваш,другия да те разбере ей така.

Да продължа казаното от  gioia -хората се променят, не тотално,но интересите им,желанията им,посоката-мени се.
Не може схема която е била валида преди 10 години,преди деца и пр.да се налага автоматично и да се очаква да работи. Аз затова се научих да питам,ако щете и елементарни на пръв поглед неща
Уважението м-у партньорите (в това число лични интересни,собствено пространство) за мен е ключа от палатката на успешния брак
*
В този клас има голям панел за екстроверт-интроверт отношенията; в почти 90% от 2ките единият беше екстра,другия интро
*
Домашното което им дадох е 3 пъти през следващата седмица да кажат с думи на партньора си за какво са му благодарни или защо им е важен,по принцип или в този конкретен ден(това е техника от психотерапия на хора болни от рак); Изглежда смешно,но прави чудеса..

И при нас е така, след 12 години сме наясно с много неща, не ги оставяме да се решават от само себе си. Разговор му е майката . Не си играем номерца, не прибягваме до хитринки, намеци и т.н.

За  5 години семеен живот доста неща променихме в отношенията си.
За изслушването- и аз и той сме хипер емоционални. Нашият начин да не повдигаме тон е да отложим разговора за сутринта. Това означава, че да- лягаме скарани и че говорим, когато страстите са отшумели. Но проблемът винаги се обсъжда. Разговорът е диалог.
*
Даваме си лична свобода- аз с приятелки, той с приятели. Обикновено неделя. За мен и събота сутрин.
*
Петък вечер е нашата вечер. Ако времето не позволява само тогава уважаваме къщата. Иначе сме на вън. Събота вечер през лятото също. Пътуваме много. Вечеряме през седмицата заедно - независимо кой кога се е прибрал. Това е единственото време през деня, в което можем да се видим за по- дълго и да говорим. Никога пред ТВ.
*
Приела съм, че мъжкото мислене често се разминава с женското (как беше "Жените са от Венера, мъжете от Марс" ) и вече не обръщам внимание на това как го е казал и защо го е казал.

Завиждам ви  , ние не сме стигнали оЩе до тоя етап във връзката ни. Заедно сме едва от година и половина, а и сега бременността ми не помага особено много. Мъжът ми е много раздразнителен и избухва са секунди, от мухата може да направи слон, минава му съЩо толкова бързо и после естествено съжалява и се извинява, но аз пък се 4увствам в такива моменти засегната и наранена и не ми минава толкова бързо, просто мразя след вси4ко едно извинявай и да се ухиля като ряпа и да кажа да мило няма ниЩо ти не се притеснявай, да ама има и тъй като той привидно се е успокоил но при най малкото е готов да избухне отново аз си премъл4авам, но тежи. И в момента в който наистина ве4е се е успокоил се опитам да поговорим той само се обръЩа и казва нали го разрешихме тоя проблем пак ли го подхваЩаш и така си оставаме с разрешен според него проблем, но дефакто проблема си остава до следваЩия път и така, незнам дали с времето Ще свикне 4е не е сам а сме двама ( скоро и трима) и Ще запо4не да приема разговори, но така е трудно и изморително 

Звучи много удачно. Аз редовно благодаря подробно и той го възприе от мен.

За 10 години, в които сме заедно се убедих, че любовта въобще не е отговор на всички въпроси.
Специално нашата "система" за разрешение на конфликтите се обновява непрекъснато, за да стигнем до това положение, в което се разбираме без думи буквално обаче бяха нужни години на работа, на желание да работиш за връзката, на търпение.
Не си спомням да сме разсъждавали лековато за брака и нашите отношения. От самото начало се постарахме да се опознаем достатъчно добре, да "човъркаме" в душите си и където не ни се иска много много. Признавам си без бой, че инициатор на това бях в началото аз, но пък срещнах пълното съдействие на съпруга ми. При нас беше още по-трудно, защото по-голяма част от времето не бяхме заедно ( и друг път съм разказвала, да не повтарям), та аз се запасих с каквато литература можах да намеря по въпроса, четох, премислях, правихме упражнения какви ли не, научихме се да общуваме, научихме се да разбираме, да прощаваме и да показваме истинските си лица един пред друг. Няма човек, който да ме познава толкова добре, колкото половинката ми, същото важи и за него. Конфликтите се разрешават веднага ( освен ако физически не ни е възможно в този момент по някаква причина), обидните имена са забранени както по отношение на нас, така и по отношение на децата, цитиране на стари конфликти няма ( каквото има се решава в момента и повече не се гледа назад).
Въобще не искам да звуча идилично обаче! Имали сме ( и ще имаме ) много трудни моменти, важното е да намери човек път към другия и да се преодолее препятствието, което се изправило на пътя.
Мога да кажа, че за мен лично ( а може би и за нас като семейство) беше най-трудно изоставянето на емоционалния багаж от семействата на родителите ни, от предишни връзки и т.н. И двамата сме живели в условия, които хич не са за завиждане и всеки си носеше белезите от там, дори сега на моменти се хващаме как се намесват тези неща в отношенията ни, но разликата е там, че сега много по-бързо и адекватно ги "разпознаваме" като такива и вземаме съответните мерки.

Без работа по връзката, на една "гола любов", за съжаление нещата не отиват на добре. Затова и толкова много връзки се провалят, просто хората не са свикнали да работят за отношенията си, а по-скоро да ги приемат като даденост. Докато не си обвързан официално с такъв подход караш на принципа- абе не стана, друг/а ще намеря ,като се взираш в дребните детайли, а не оценяваш цялостния характер на човека насреща и това дали ти виждаш бъдещето си с този човек, а по-скоро дали стиска пастата за зъби през средата на тубата и дали прибира CD-тата в опаковките им. Да, ама като се обвържеш с "идеалния" и една сутрин осъзнаеш, че не е чак толкова идеален и какво? Хайде на развода.
Разбира се има изключения, когато хората са тотално несъвместими, но поне моя опит показва, че 90% от проблемите на хората биха могли да бъдат разрешени при желание от двете страни, но за съжаление едва половината ( да не кажа по-малко) от хората с желание за разрешаването на тези проблеми, знаят как да го направят.

Много се надявам ние със съпругът ми да сме по-добри поведенчески модели от нашите родители, защото за нас нашите родители като поведение, съвети и житейски опит бяха по-скоро пречка за преодоляване, отколкото помощ и това е много жалко.
Не е необходимо да се открива топлата вода с всяко поколение, но в нашия случай беше така.
Много бих могла да пиша по темата, но засега спирам, че стана твърде дълго и без това

Малко офф

Кейси, явно не се усещаш сама, но този тон на даскалица пред ученици никак не ти подхожда. Имаш се за голям специалист, авторитет... или? Малко е смешно отстрани.

ние не сме много остри камъни, затова няма нужда от много работа, напоителни изяснявания и много бизнес-мислене в брака ни. освен това сме се оженили на 'стари години' - аз на 32, той на 44.
аз съм наясно с какъв човек съм се свързала, той също.
благословени сме с голяма любов, която не 'замазва' отношенията ни.
така или иначе има неща, които не преминават само през сърцето -  но при нас не е имало някакви предварителни уговорки, нещата сякаш се подразбираха:
и двамата още от начало спазваме личното си пространство. негови моменти, мои моменти.
диалогът, за който говорите е абсолютно важен. 
засега се радваме на времето без деца и излизаме често.
веднъж седмично и хапваме навън, винаги използваме случаи за  културни мероприятия.
ежедневно излизаме следобяд по разни задачи.
аз засвидетелствам уважение (и обич) към родителите му, той съответно към моите.
същото важи и за приятелите му/ и моите.
всяка вечер преди да заспим си казваме красиви думи, а през деня усилваме на мах целувките и прегръдките.
друго... ако се сетя ще добавя.

Уфф,офф, споделям си Броненосец.
Връзваш ли се  Харесва ми...

И без да ти звуча даскалски, ще кажа, че, като ти е по-лесно да си излееш мъката пред чужди хора, а вкъщи да мълчиш като пукал, проблема не е в другите 

Интересна тема! Преди 2 години в едно изследване проучвахме, каква е връзката между това каква е една двойка и как комуницира помежду си. Част от предположениеята ни се потвърдиха, друга пък напълно отговаряше на познатото "жените така, мъжете онака"
Иначе с половинката си даваме и вземаме взаимно така, че да няма сътресения, а като нещо е неясно се дискутира докато и двете страни са доволни.

Лени, така като те чета от най-много 2-3 години сте заедно, познах ли? Това, че сте улегнали е плюс, но и минус. В момента все още ги няма всички малки и големи неща, по които да имате различия, затова изглежда, че " знаете с какъв човек сте се свързали". Когато набере стаж брака, хората могат да се изненадват неподозирано един друг с реакции, мнения, изисквания. Именно затова е хубаво човек да е подготвен за тази промяна, а не да мисли, че тя няма да се състои.
Особено след децата, а и по-важни житейски моменти, пречки, емоции, които ви предстоят нещата изглеждат по съвсем различен начин. Хубаво е да се започне безоблачно едно съвместно съжителство, но то трябва да се поддържа ( както ти сама спомена ) с диалог, с желание, с търпение.
Пиша това не с цел поучение или да се правя на голяма специалистка, далеч не съм и нямам такива амбиции. Просто ми стана много мило като прочетох как си описала отношенията ви, защото в първите години на нашия брак мислех точно като теб.  И ако обсъждахме тогава тази тема, сигурно щях да напиша това, което ти си написала сега.
Пожелавам ви успешно развитие и занапред, малко облачни дни за по-доброто ви "прилепване" към другия и много любов и щастие, които да предадете на децата си! 

Най-лесно е така да подходиш, но и най-елементарно...

И без да искам да те засягам, ще ти кажа, че за да се държиш арогантно-всезнаещо тук значи ли, че вкъщи си мълчиш като пукъл или те карат да мълчиш?
То не беше ''пораснете, че пораснете'', сега и било омръзнало да обяснява, ами почини малко.

И теми аз тук рядко пускам, никога анонимни, но не мисля, че някой е застрахован, друг е въпросът колко полза има.

Няма универсална рецепта за брака, нито за човешкото поведение. Едни не се уморяват да прегръщат. Аз пък, за да не ме уморяват и да ми крадат енергията, отдавна не чета там.

Затова пък, всеки е добре да си казва мнението. А как го приемат околните, особено, когато не познават някого, е символ на предубеденост към определена личност. И при мен го има...

п.п. Сори Анет...

тандоори, да, ние имаме 3г връзка.
сигурно си права, че тепърва предизвикателствата предстоят. 

Лени, хубаво е да има предизвикателства! Те правят живота по-интересен. Представяте ли си каква скука щеше да е ако всички бяхме идеални и идеално си пасвахме с половинката в едни идеални семейства. УЖАС!
Има един много хубав израз: Мъж и жена се събират да създадат семейство за да разрешават по-лесно проблемите, които ще възникнат от създаването на семейството.
 

За мен истината е по средата. Не смятам, че любовта е отговор на всичко, но не смятам че една връзка (с брак или без) е къртовски труд. Малко офф -- чат-пат като си изпусна влака купувам Космополитън или други женски списания и винаги ми е чудно като започнат едни статии тип брака е много сложно нещо и трябва мноооого труд. Едва ли не или цял живот ходиш по пантофи на тънък лед, или се развеждаш  .

По темата - при нас отворен конфликт от типа да си крещим и да се караме никога не е имало, защото темпераментите ни са на двата края на спектъра. Мъжът ми е кибритлия, пали се за 2 секунди, но пък му минава за 3  . Аз съм много търпелива и дебелокожа и се ядосвам веднъж на 2 години, но пък ми държи за седмица  . Досега (8 години и половина) не ни се е случвало да се засечем да сме ядосани по едно и също време. По едно време бяхме решили, че и двамата ще се постараем да сме по средата - той да не пали толкова, аз да си казвам малките обиди преди да се натрупат. Ами, не стана. С времето приехме, че другият е такъв, така си изкарва яда и просто трябва да го изчакаш да му мине и после да говорим.

По повод комуникацията: в началото много ме дразнеше, че мъжа ми говори в пасивен наклон. Няма да каже "Защо си оставила чашата на края на масата?", ами "Чашата е оставена, така че да падне". Особено пък като беше негова вината -- веднъж дойде с виновна физиономия и каза "Сладкишът се обърна и падна на земята". Човек ще каже, че сладкишът сам е скочил от плота, направил е тройно салто с половин винт и се е разпилял по пода в кухнята.   Сега обаче забелязвам, че и аз съм започнала да се изразявам така. Къде от навик, къде че ако кажа "Ти не си измил чиниите", се започва "Уморен съм. Остави ме. После ще ги измия." Ако кажа "Чиниите не са измити", те много бързо се измиват (почти самички) . На теория винаги съм знаела, че рointing fingers не е разрешение, ама ми трябваше малко практика, за да се убедя че е така.

От една страна и двамата знаем, че на теория трудното тепърва ще идва. Сега няма деца да ни държат заети, няма родители да се мешат. От друга страна, и двамата идваме от здрави бракове. Понеже само това познаваме, инстинктивно не ни се струва вероятно, че бракът ни може да се разпадне по каквато и да е причина. 

Не се приемаме за даденост и непрекъснато намираме начини да разнообразим ежедневието и да покажем с жестове и думи какво означаваме един за друг, както и да прекараме качествено време сами. До сега не сме се карали или нагрубявали, ако е имало някакво недоразумение сме го изяснявали веднага, и двамата сме много чувствителни и това ни помага да предусетим вълненията и емоциите на другия, което не знам дали е за добро или лошо, но при нас работи. И при нас предизвикателствата не липсват и ако помежду ни имаше разединение, не знам до колко успешно бихме се справили с тях. Имам пред вид външни обстоятелства, които определено биха поставили една връзка на изпитание.

Ние сме сравнително пресни - женени сме от няма и две години, но преди това живяхме заедно четири години. И двамата сме доста меки и спокойни характери, така че няма големи сътресения.

При нас също бе положително, че се събрахме на сравнително късна възраст (30) и всеки е минал през един куп ла.на и връзки, защото така оценяваме много повече отсрещния. Естествено, работим върху връзката. С идването на детето не дойде голям катаклизъм както очаквахме, напротив, първите месеци беше почти идилично, но с идването на помагащите баби нуждата от работа се увеличи многократно.

Но аз почнах да забелязвам в себе си дразнене, че все аз съм тая, която първа ще се обади след като се сдърпаме за нещо, колкото и да е дребно. Той повече с майтап разсейва обстановката, аз повече чопля "да разговаряме", да стигаме до дъното на проблема. Имаме си "роли" и хем си знам моята, хем на моменти ми писва и искам той да "работи" повече.

           Не съм чела другите отговори, за да не се подсещам разни неща, а да напиша това, което ми идва най-напред. А то е, че си пасваме, както казваше един приятел преди време, като "лъжица в масло". Понякога обаче маслото е толкова твърдо, че лъжицата трудно пробива и обратно. И двамата играем ролята на маслото и лъжицата, не сме константни величини. Трабва да призная обаче, че в общи линии, аз съм Лудото Ленче, емоционалната ураганка и гласовития член на семейството (синът ми, всъщност, почва да ме бие по точки за гласовитостта.)
           Аз се уча от него. Много. За мен той е мъдър човек и за 5-те години, в които сме заедно, съм се научила на много неща. На любов, на мъдрост, на търпение (което страхотно ми липсваше преди), на умения разни - да се вглеждам в другите и да им дам възможност да бъдат себе си, думите ми да са меки и спокойни, така че да не ''агресирам'' и натоварвам околните. Няма смисъл да пиша ода на радостта сега тук за него, но изводът е - не само любовта е достатъчна в една връзка, нужна е и мъдрост, и комуникация, и сигурност на отношенията, и стабилност на чувствата и още, и още. Връзката е и работа - усилна; и купон, но в правилното време. Иначе става хаос и не можеш му хвана края, тогава и комуникацията не върви, и разговорите не помагат, и сръдните и цупните си остават за сметка на връзката... Абе учене си е любовта, учене всеки момент, и огромна наслада в същото време....

За 17 г ние все още говорим помежду си, чуваме се, учим се един от друг и правим компромиси. Никога не сме се стремяли да променяме в другия нещо.  Аз се промених сама в много отношения, за което заслуга има съпругът ми и обратното.
 Изговарянето на нещата е най-важното нещо според мен, не обичам да има "тън-мън" и недомлъвки.
С много малко хора мога да общувам така и се радвам, че човека с когото го правя е точно съпругът ми.
Когато сме на едно мнение е супер, а когато не сме, обикновено разногласието е градивно и общуването по между ни ни помага да вземем единодушно (надявам се и правилно) решение.

Прибавям и голямото доверие, което имаме един на друг (все още) към общуването между мен и съпруга ми.

Това ми напомня нещо.  И двамата с мъжа ми сме расли в семейства, в които рядко цари мир. Скандали почти без повод сме гледали много. И затова и двамата сме решили, че ще се укоряваме и ще се чувстваме виновни само за сериозни неща. За счупени чинии, разлята храна, неизмити съдове, скъсани дрехи въобще не говорим. Казваме "Жалко, здраве да е" и това е. Така си намаляваме стреса в ежедневието.

С пасивната форма не обвиняваш никого в случаите, които описваш и "деликатно" се съобщава факта, че си оставила чашата на ръба или пък някой е обърнал сладкиша А дали си струва да се обсъжда/спори на такива теми всеки сам си преценява.
Начинът на изразяване е много важен също. Аз това го уча цял живот и се още го правя, че сега и на английски  , но няма как.

Да, подписвам се и аз под това!

О, в случая изобщо не ставаше дума да се укоряваме. Него го беше яд на него си (нали знаеш, така най боли). Въпросният сладкиш беше за неговия рожден ден няколко месеца след като заживяхме заедно. Беше ме хванало вдъхновението -- пекох, украсявах, много красив беше станал. Като се чу дрънннннн! и след това "ейййй" и той дойде да каже, че сладкишът е паднал, аз бях така  . Ами точно си представих сладкиша да скача от плота със засилка и ми стана смешно. На мен пък ми беше кеф докато го правех (млада булка, к'во да праиш  ) и бях толкова горда, че изобщо се получи -- това че го изядохме на трохи накрая изобщо не ме трогна.

Брака е толкова комплицирано нещо, че никога не бих се навила на втори. Толкова много усиля съм положила да изградя този, не само аз, но и мъжа ми, че направо не си е работа. Ако някой ме беше  предупредил преди да се омъжа, че ще изисква толкова саможертви, компромиси, ограничения етц никога не бих се омъжила.

Интересно ми е да чета, че положението е еднакво малко или много навсякъде.

Успокоява ме. Ако няма желание за разрешаване на проблемите между двойка, толкова е лесно да се разруши брака.
И толкова е лесно да се копира поведението на родителите ни, съзнателно или подсъзнателно, когато изграждаме нашето си семейство, че съм решила, когато сина ми се зажени, да му обясня най- подробно за важността на бакграунда и първите не 7, ами 17 години.

Шегуваш ли се? Самотата убива 

О, аз съм сигурна, че ситуацията е различна, но просто се сетих, защото и при нас е имало обърнати сладкиши Пък вашият сладкиш е бил специален, не някакъв делничен...   

честно казано, не знам дали се шегувам или не.
Самотата в младостта не се усеща, само в старините, след 70десетте. Но дотогава я вдовица, я мелничаря

Интересна тема. Хубаво е, че има класове по въпроса, на някои хора им трябва малко помощ и стават чудеса.

Моят брак е много лесен. Не ми се е налагало да работя върху него. Наложи ми се в началото да работя над себе си, защото съм много свободолюбива, емоционална, непрактична и въобще неспокоен, бурен характер. И ако не беше мъжът ми да ме "трае" сигурно нямаше никога да се омъжа. Или поне нямаше да имам такъв спокоен брак, което е благодарение на него. Аз съм тази, която ляга нацупена, на него всичко му минава веднага. Но като цяло и двамата сме толерантни и мислим логично/еднакво. Така че караници има тук там, но са безобидни.

Според мен брака е спокоен, когато хората се разбират по принцип. Аз и да не бях омъжена за съпруга ми, пак щях да се разбирам с него. Имала съм връзки преди това, с които сме говорили на два различни езика. Ако се бях омъжила за които и да е от тях, щеше да е брак с "много работа".

Любовта и брака лично според мен са две свързани, но в различна степен изразени неща. Под брак разбирам степените на разбирателство в съжителството. А любовта като предполагащо се неразделна част от отношенията също има степен на сила. Често с този, в който си бил влюбен най-силно, си се разбирал най-лошо - от което брак не става.

 

Само любов не е достатъчна.
"Работим" върху брака си.
Ако не работехме, нямаше да сме заедно вече от година и половина. Заради "приятелски" настроени роднини.
Издържахме достойно и омагьосаната седма.
Връзката ни вече е в съвсем нов етап.
Както казват повечето с по-дълъг опит - споделянето играе голяма роля.
Ние сме като спокойно езеро, в което се крие гейзер, който редовно, но неритмично избухва. Няма огън без пушек. Но без взаимно доверие и говорене, успех няма.
Друго нещо важно, което открих за себе си - важна е гледната точка.
В началото всеки гледа другия, втренчва се, вижда и плюсовете и минусите.
В момента, в който обърнахме глави в една посока, нещата промениха външния си вид. Всичко изглежда по-лесно, по-ясно, по-приемливо.

Под това точно мога да се подпиша.
Един от основните препъни-камъни в една връзка е точно нелекия емоционален багаж, който носим със себе си.
Изхвърлянето му е труден, бавен и мъчителен процес и за двете страни. Но като падне, облекчението е невероятно.
Понякога можем да се справим сами, понякога имаме нужда от поглед встрани, понякога някое друго събитие играе ролята на "ритник по задника" и също помага.

Поздравления за добрата тема към авторката.
Ами да,без любов не се живе,само с нея също.Нещата трябва да са балансирани за да тече гладко.Определено верният път към здрав брак без проблеми се крие в комуникациaa.Така успяваш да изгладиш противоречията и най-важното-да разбереш потребностите на другия сръщу теб.За съжаление при мен диалога не се получава,почти винаги е монолог който провеждам със стената,защото другия до мен няма проблеми и му е по интересно да зяпа T.V.-то ,отколкото да се вслушва в думите ми.Много е тъжно,но е факт че се разминаваме така.Не че не живeeм добре и не се забавляваме,но непрекъснато се разминаваме и дори заедно сме непрекъснато сами,в известен смисъл.Примирението е гадно нещо,аз не съм от тези които се примиряват,но това(с годините се убедих)е едниственото нещо което остава.Да насилваш другия и да го заставяш да бъде съпричастен към проблемите или дори радостите не носи никакво удволетворение,напротив,често още повече вкисва нещата.Той си има собствен свят,където се чувства ужутно,не му липсва нищо дори ако не общуваме и седмица за него не е проблем.Просто е въпрос на характер.Не знам,може да е от зодията.Чичо ми е Рак и е състият темерут.Нямам никаква идея какъв е правилният подход с този тип хора.След 7 години живот заедно се убедих че не мога да му повлияя нито с добро нито с лошо.Няма нещо по подтискащо за мен от равнодушието,аз на свой ред съм много експансивна и темпераментна и това ме смазва.По темата,бих искала да "Работя"върху нашите отношения,но не знам как.

amymommy ,
акъл не мога да давам.Пиша само за да ти кажа, 1е мъл1анието може да е неговия на1ин да "работи" върху брака ви. Ние говорим-други(мъже 1есто)-1уват и мислят,но рядко продумват. Само не мисли 1е не му пука! Ние ,в курса  у1им да се определи "среща" на която да не се пуска ТВ,излизате навън,с ЦЕЛ да поговорите.Обясняваш 1е не е нищо страшно,запо1ваш с хубавите неща и избираш 1 ,макс 2 които искаш да обсъдиш. Тази "среща" може да е насро1ена за месец май,не е ре1ено да е утре..

Анет,това което казваш е абсолютно правилно,само че е невалидно в нашият случай.Опитвала съм да говоря с него,когато нещо не върви по какви ли не начини,но не става.Той няма никакво желание да говори с мен за проблемите между нас.Неговото мълчание не е продиктувано от желанието му да изглади нещата.По скоро е знак че иска да бъде оставен на мира.Едно е да замълчиш докато се уталожат нещата,друго е да си тотално пас.Единственият коментар който прави когато започна да говоря е "ОК,ОК,както искаш"или"Щом като мислиш така..."с което се приключва от негова страна.Ако аз се вбеся от това-толкова по-зле за мен.Нисто не променям,единствено се натоварвам излишно.
Но това не е нещо ново,винаги е било така.В началото го отдавах на езиковата бариера.Той говореше ужасен английски,аз никакъв италиански.След това дойде момента на неговата ансия,когато се беше затворил в себе си повече от всякога и реших да не го насилвам,но да изчакам да премине лошият период.След това зачаках промяна в него,но тя така и не настъпи.Реших че едно дете в нашето семейство би преобърнало всичко в него,защото знаех колко силно го желаеше и бях напълно убедена че бащинството ще го трасформира в това в което сега се убеждавам никога няма да бъде.Напротив,с раждането на детето ни,отношенията ни все повече загрубяха.Покрай грижите за бебето,неговата работа и строежа на новата ни къща съвсем се отдалечихме един от друг и въпреки че се мъча да изгладя неразбирателствата и да скъся разстоянието оставаме еднакво невъобразимо далечни един от друг.Няма момент в който сме говорили за нещо интересно и вълнуващо.Не си спомням да сме излезли някъде и да разговаряме като другите хора,около нас в ресторанта.Ако говорим ,то е за да обсъдим някой практичен в-с:неща за плащане,скици на строежа ит.н.,не знам дали се обяснявам разбираемо..

обяснява се разбираемо , да.
темата не си ти, но исках да ти кажа, че ми е тъжно да чета това от теб. за бащинството не прибързвай - все пак бебето е малко още, някои мъже се 'усещат', като то проходи, стане по-'интересно' и вземе, че проговори. моята приятелка беше в подобна ситуация , но след като детето поотрасна ( сега е на 2г) нещата се промениха коренно. виждам го с очите си и затова ти давам кураж. и не забравяй, че си водолей, а той рак - аз съм имала гадже рак, който беше пълен пън.
ние сме къде къде по-емоционални, по-...напоителни, искаме все да сме в движение, едва ли един рак може да ни стигне, още повече, че те по принцип не вървят в правилната посока 

Влади, не се опитвай да го промениш.
На някои мъже наистина им трябва много повече време да се усетят "женени" и "бащи".
Нарочно го слагам в кавички.
Моя дървен философ например се усети баща едва чак малкия като проходи.
Нали се сещаш, че съм изпитвала цялата гама от твоите чувства.
Остави му време. Мъжете са особена порода.
Аз винаги си казвам - ние жените гледаме през микроскоп, а мъжете гледат през телескоп.
Оттам идват много от различията ни.
Не се вторачвай в детайла, погледни нещата отгоре и се наслаждавай на малкия хубавец.

Лени,след като и ти си имала фатален сблъсък с Рак явно разбираш за какво става въпрос във Водолейската ми душа.
Вечерниза,дано си права,значи ще изчакам прохождането на бебето,с надеждата че сте дойде на себе си.Положението не е толкова безумно,колкото най-вероятно го описах,може би изглежда особено черно.Ние сме просто,обикновено семейство,толкова обикновено че изглежда хипер банално,така както банална би изглеждала двойка отдавна пенсионирани съпруг и съпруга пред Т.В.-то в топли пантофи.Само че нали аз не съм толкова просто устоена и имам големи потребности недоволствам и се противя,а може би "работенето"би трябвало да предствалява  движение на свободно тяло по течение,а не шеметно гребане с всички сили против посоката му и въпреки всичко.Много мои познати живеят по горе описания от мен начин и са напълно щастливи.Имат си интереси,занимават се със своите неща и нямат нужда да бъдат съпричастни с другия,с когото съжителстват.Само че за мен брака не е съжителство,а споделяне.Затова се чудя аз ли греша или моята система българска 4-4-6 отказва да сътрудничи при нужда.
Бас ловя че ако един ден не дай Боже се разведем всички които ни познават биха възкликнали"Ма как бе,такова добро семейство!"

Така, както го описваш, виждам все едно нашето семейство преди няколко години.
Аз съм истински вулкан като характер. Все да съм в движение, все нещо да свърша, все да съм инициативна.
Живеех на педал преди и това "застопоряване" донякъде ме караше да се чувствам едва ли не "инвалидизирана".
С времето свикнах и установих, че ми е много добре така, че това съм търсела и разни други загубени женско-домакинско-майчински мисли.
Много е важно за теб самата да си намериш някакво хоби, което да удовлетворява вътрешния ти стремеж към движение. Уравновесяването, което ти носи съпруга ти, ще ти бъде голяма опора, колкото и сега да ти се вижда странно.
Горе главата!

Няколко пъти отварям да пиша в темата и няколко пъти я затварям без да съм публикувала нищо..
 темата е много интересна и сложна....

Какво излиза от моя опит....
не само комуникация е достатъчна на една връзка , а и безкрайно търпение и приучаване да не искаш да става на твоето и да се опиташ да разбереш другата гледна точка...или т.нар. толерантност която категорично трябва да е двустранна!!!

И сега след 5 години съвместен живот... мога да кажа че нещата отиват на добре... но са далечни от перфектност.. или много "добре-то"...но продължаваме да "работим" и то  двамата...

Много ми е интересно как ли бих се изказала по темата след няколко месеца, когато ще сме трима?


amymommy ,
Вечерница е права е, че някои мъже много бавно "загряват" и моя мъж много иска бебе особено син... ама чаааак след около 5-ия месец напълно осъзна , че съм бременна и той ще става татко

Това за толерантността е много важно, но преди Звездичка никой не го беше споменал. Ама е много трудно. Трудно е да се откъснеш от своята си гледна точка и да се опиташ да си представиш как изглеждат нещата за другия. Аз се уча на това, ама имам още много да уча. Особено като си ядосан, толкова по-лесно е да стовариш цялата вина върху плещите на другия, такова изкушение е това Ама нали за това сме родени, за да се учим.
В необходимостта от своевременно споделяне и обсъждане на проблемите и аз се убедих. Лошо става когато нещата се натрупват, и ти уж не искаш да създаваш напрежение и си траеш, а изведнъж избухваш като вулкан и  казваш всичко по възможно най-неподходящия начин. Но има и нещо друго, че не всичко което в момента ни се струва проблем, е истински проблем и не всичко заслужава изясняване на отношения. Има неща които са пълни дреболии, които днес са те раздразнили, но още на другия ден си ги забравил. За такива неща според мен не си заслужава да се натоварваме с излишни обяснения. Ама как да ги различа на момента тези неща от сериозните? Ето и в това отношение трябва да се търси добрия баланс, и значи още нещо което трябва да науча през живота си

Аз пък мисля 1е то1но малките камъ1ета преобръщат колата. И много внимавам да си казвам овреме ако днес прането ми е проблем и искам някой друг да го свърши , или ако днес съм се засегнала 1е ми е затворил телефона понеже е зает(има дни и дни,настроения и настроение,това имах предвид като говорех за динамика)

Малките камъчета наистина могат да обърнат колата. Но си мисля че все пак трябва да приема че партньорът ми има право да има някои дребни недостатъци. Няма съвършени хора. Не мога да го превъзпитам и да го направя нов човек единствено според собствените ми предпочитания. Не мога да го прекроя. Не искам и на мен за всеки мой жест да ми казват че предпочитат да го правя по-различно. Дори да не е за всеки жест, ама ако се мине някаква критична граница, ами не бих го търпяла. Никой не обича някой да му обяснява непрекъснато кое точно как го дразни. Затова според мен трябва да се разграничат принципните и дълбоките от маловажните проблеми. За маловажните проблеми според мен е нужно малко повече широта на духа, по-малко дребнавост. В един момент може да се окаже че това само да търсиш неща които те дразнят е по-скоро твой проблем, а не на този който те дразни. Това е въпрос на нагласа.
И за комуникацията - дразни ви нещо в партньора ви, обсъждате го, ама предвижда ли се какво би станало ако той не е съгласен с аргументите ви и не иска да се промени така както вие искате? Според мен добрата комуникация не е панацея, а едно от важните неща, които трябва да присъстват. А другите неща? Едно от тях е толерантността. За нещо друго сещате ли се? Как бихте постъпили ако един проблем не може да бъде разрешен заради различните гледни точки, въпреки че добрата комуникация е налице?

Освен толерантност, за мен,както казах номер 1 е уважението -като 1овек,като мисъл,като някой самостоен не в контекста на "ние"
*
В този курс у1им т.н правило на добрата воля- идеята е 1е само е 1-2% от слу1аите хората правят нещо за да ни засегнат специално,но в около 98% от неприятните слу1ки ние си мислим 1е го правят наро1но и за да ни обидят..Та мисълта е когато има подобен конфликт да се опитаме да разберем защо баш така е станало,а не да  си "мислим" 1е  знаем защо е потъпил така..
*
За разли1ните гледни то1ки -у нас,ако иде ре1 за деца,дом,пари,пътуване и пр. трябва да го докараме до 1 решение,някак си. Ако засяга всеки един поотделно (иска да си обръсне главата,не ми е кеф,но не е и болка за умиране)-уважаваме решението на ближния и се опитваме на не мрънкаме много..

anette1104
Понякога  казването на дребните камъчета се приема за дребнавост, мърморене и тн....Но също така е вярно , че и събирането им и "изплюването" им... много сериозно могат да обърнат колата и да не се намери кой да е изправи с дни ...
аз съм малко скептична към курсовете по принцип, понеже на теория много неща са верни и убедителни, но намесят ли се чувства...тогава тези неща остават на заден план... за мен най-добрия учител в една връзка е времето и житейския опит 

Според мен идва момент в живота с партньора, от който започваш да махаш с ръка на дребните неуредици и да си казваш, я да си спестя усилието за по-важните 'камъчета"...може да се нарече толерантност, примирение, узряване на връзката и тн....ама истина е , че така се живее по- добре и по-спокойно!

Има проблеми, които изискват разрешаване, колкото и да сте на различно мнение с партньора -  тогава се изисква добра комуникация и разбирателство от двете страни.. и разрешението, дори и да не те удовлетворява напълно ако е наполовина твое и наполовина негово желание.. е все пак Нещо и е повече от Нищо, нали?

аз разбирам идеално мисълта ти. 4естно казано, хи4 и не бих си помислила да се омъжвам, ако можех да се върна назад. децата, да, тях ЩеШе да ги има. и изобЩо не заЩото не ми е добър семейния живот, просто има хора, които са предразположени към такъв, аз не съм от тях.

във всеки слу4ай, понеже ангажимента ве4е е поет, мога да кажа, 4е не работя кой знае колко. след 18години, по_важните неЩа са отработени, обЩо_взето по взаимно съгласие.
на другите не им обръЩам особено внимание, разли4ни хора сме все пак и не мога да се дразня от това разли4ие, нито да си представя, 4е той се дразни от моите "странности". гледам неЩата глобално и не се занимавам с дреболии.

принадлежа на групата, смятаЩа брака за бизнес, или фирма : важното накрая е положителния баланс, а не отделните то4ки, които го формират и които подлежат на промяна с времето.

(ако ставаШе въпрос за работене за задържане на интерес, страст и пр., там пък съвсем не работя. за мен някои неЩА, или ги има, или ги няма, насила хубост не става )

(малко офф : Анет, понеже и аз съм от неизползваЩите главни букви по съЩите твои при4ини, искам да ти кажа, 4е те 4ета перфектно  )

аз си мислия 4е е много важно 4овек да не е егоист или да не смята половинката си за собственост за даденост
както споменах моята половинка е доста избухлива за ниЩо то4но за такива малки камъ4ета което дразни много и най ве4е наранява изисква неЩа които той самия не прави, свикнал е направо да му се слугува в буквалния смисъл на думата а аз не съм от тия хора с,ятам 4е сме равни и 4е трябва да си делим задълженията, но той уви
в4ера например станах оправих цялата къЩа а той спокойно пиеше кафе, после приготвих обяд посреЩах гости и когато го помолих да ми помогне с вдигането на масата аз докато измия той взе 4е си легна и ми каза е какво толкова си направила една маса  , това наранява
или манийте му след като съм 4истела цял ден да бръкне някъде и да каже ти това няма ли да се сетиш да го из4истиш някой ден, но с един такъв груб заядлив тон, а в съЩото време ходи с мръсните обувки, оставя което където му падне и си разхвърля дрехите по цялата къЩа (смотани на топка) а после се сърди и вика 4е дрехите му не били изгладени 
за говорене да когато той иска говорим но разговора е обикновено той говори аз ако кажа неЩо трябва да е 4е съм съгласна 4е е така или неЩо от сорта не търпи мнения разли4ни от неговите и не дай си боже моето е разли4но изнервя се и избухва, тогава искам не искам пак трябва да мъл4а
минава му за секунди но през това време е викал някой път обиждал (много 4есто е груб по то4но вулгарен в изразяването си) след това казва извинавай много те оби4ам аз трябва да му се хвърля на врата да го нацелувам (това е задължително изискване) и да кажа не се притеснявай мили4ко ниЩо не е станало, е да ама не аз съм обидена и наранена и въобЩе не искам да се стига до това извинявай мразя я тази дума ниЩо не променя
освен това съм забелязала 4е аз съм винаги положително настроена както към хората така и ако имаме проблем не засягам стари минали ве4е неЩа докато той вижда винаги само лошото около себе си (може да вижда и хубавото но само лошото коментира) и съответно коментара е супер цветуЩ и вулгарен както можете да си представите а мен това ме убива
незнам какво да направя надявам се да се промени с появата на детето, но той ве4е има едно и не се е променил, така 4е  , оЩе пове4е не искам детето да расте в тази обстановка на избухваЩ баЩа и употребяваЩ предимно вулгарни груби изрази

обясни какво то4но озна4ава това моля те
не е 4ак толкова 4черно колкото го описах може би, аз съм просто много 4увствитвлна особено сега по време на бременността, инъ4е не спира да ми повтаря колко ме оби4а или да ми се радва, излизаме, не ми отказва когато искам да се разходим да обядваме или ве4еряме на вън, относно покупки и такива неща само споменавам, не иска никога от4ет и не казва никога много хар4иш, само дето някой път решава в бързината 4е се глезя или превземам, но после като помисли вижда 4е е сгрешил, аз съм супер практи4на не съм някоя глезла която иска вси4ко и не спира да се оплаква, но избухливостта му и егоизма му на моменти ме влудяват, не ме дразнят нараняват ме, а може би и защото сме от скоро заедно само 1.6г

айде сега, определения да не даваме. 4овек не може да каже някакъв ли4ен проблем тук, без да се намери някой, който да му "отвори о4ите"

на мен 4овека ми изглежда типи4ен представител на мъж на около 40_те, израстнал с патриархални възгледи за ролята на жената. пък ако трябва да сме 4естни, те по_голямата 4аст от мъжете, оставени по те4ението, така биха разсъждавали. въпросът е, 4е не им се позволява от жените до тях, някои дори подсъзнателно запо4ва да им става ясно, 4е този на4ин на поведение е неприложим днес.
мен пък ме у4удва, 4е тук на вси4ки мъжете им са съзнателни, добри4ки, помагаЩи, светци, едва ли не  

ANETТ, думата означава женомразец.
тия диагнози от * са 
айде по-спокойно, жената си казва някакви мисли, какви мерки да вземе? да ти пише на лични да й оправиш живота 

Не съм чела книги по поведение в брака, но за мен човек трябва да бъде егоист, дори и мъничко в някои отношения. Себераздаванете, доброто поведение на всяка цена и затварянето на очите, за мен не водят единствено до толерантно израстване...

Прекалено много се опознахме двамата, но навремето разговорите на висок тон, бяха едно много разтоварващо нещо  

нищо такова, обожава жените и не може да си представи живота без жена, не ги мрази ни най малко, от хората е който изглежда много суров, но дефакто като се влюби е 4ак болезнено силно
относно това което казваш feiam, си много права на 37г, майка му винаги е гледала мъжете в къщи да са добре обслужени и доволни и да не се докосват до нищо, бившата му съпруга, понеже не е работела и го е виждала рядко, е правила какво ли не само и само да му угоди и да е доволен и да заслужи вниманието му, но с мен не е така и това някак си много го плаши, не може да ме контролира, защото не съм зависима от него като бившата му, съответно не се правя на маймуна за да му угодя и да е доволен, вси4ко в рамките на нормалното за една домакиня, но изисквам много помощ от негова страна и не позволявам разни извинения от рода на това е женска работа или защо съм се оженил тогава, като е така и аз мога да го кажа
все още се бори с това 4е няма на4ин по който да ме контролира или направи зависима и може би и от там идват голяма 4част от проблеми, от друга страна характер з избухлив, но дали с те4енеие на времето няма да се променят някой неща
от както сме се запознали се е променил страшно много но тази избухливост и вулгарен език, не знам
егоизмът се лекува, като не става с добро с лошо, след като не помага и аз няма да правя нищо в къщи, така се нау4и на много неща но е много трудно
аз съм израснала в много здраво семейство, никога не е имало дори повишаване на тон споделяне, задружност, а при него то4но обратното, с първия му брак нещата не са се полу4или и той е бил постоянно на вън, т.е. тепърва трябва да се у4и какво е семейство...
трудно е страшно много на моменти не се издържа

разбрах те, а сега погледнах и откъде пиШеШ, та съвсем ми се изясни 
латински манталитет, и с къЩната работа, и с контрола, и с вулгарностите. ругатните са си на4ин на изливане на нервите, ниЩо пове4е. Ще трябва да се нау4и, оба4е, като се роди детето, Щото пред него хи4 не са приятни тези изцепки. 

дерзай, надежда има 

а именно за това става въпрос и най ве4е дали Ще се контролира като дойде детето (а най странното 4е е българин и толкова много ненавижда испанците  )

аа, ако е българин, вземам си думите назад 

Ми помага ми, кво да го правя?    Светец не е, но му липсват някои определено балкански качества.

Много го бива да разхвърля. Сеща се сам кофата да хвърли, чинии да мие, тоалетната да мие, на ръка да пере и т.н., но дрехите от пода никога не би си събрал. Не се сеща...

Понякога и аз не мога да повярвам, че имам такъв мъж... Всекидневно мисля какво да направя та чудесните ни отношения да си останат такива и ме е страх, че всичко е до време...

ми със здраве да си се радвате 

(имах предвид, 4е всеки си има някакви кусури, ама като седнем да ги описваме са все перфектни. после някой сподели неЩо не толкова перфектно и хайде на дефинициите)

Темата беше баш за кусурите и как се справяме с тях. Аз лично доста отдалеч съм подминала съвършенството,съпругът ми е по-читавия от 2та,но идеята е как да сторим тъй( и можем ли) че нещата да вървят без много нерви и сътресения.

Що се учудваш
Ми такива са
Като имам предвид аз с какъв лесен характер съм
Някой трябва да е сгтъпил на земята и с двата крака

Права си!   

Работим, разбира се  ! И докато го правим съм убедена, че всичко ще е наред! 
Партньорството и бракът изискват постоянна работа, тъй като те не са константна величина, а нещо, което постоянно се променя!