Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият I модул на НВО успешно - 2

И нашите родители, и техните родители преди тях. Нещата не се случват с щракване на пръсти. А усвояването на помощите, престъпността и манипулируемостта нямаше да си процъфтяват така чудесно, ако държавата, в лицето на политиците ни, нямаше интерес от това. Ама нагазихме много дълбоки води, няма смисъл да задълбаваме в тази посока.

Аз не разбирам какво съдържание се влага в "супер учител", а също - "на едно дете нещо да му е на сърце", но зная, че човек не се ражда с интереси. Той се ражда с първични потребности - първите три в основата на пирамидката на Маслоу https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0% … D0%BB%D0%BE%D1%83.
Интересите са психичната активност на човека към  природата и обществената действителност. Предполагат насочване на желания, внимание, мислене, памет към значимите за него предмети и явления, за да бъдат опознати и овладяни. Но (!) за това е нужно езиково и социално общуване с другите хора, т.е. итересите не са генетично (природно) обусловени, те се формират социално. И в това формиране училището има водеща роля.
И конкретно. Отдавна е доказано, че човешкият ум е метафоричен като механизъм на работа. Това, което е непосредствено познаваемо чрез сетивата, не е достатъчно за него, сетивата могат подпомогнат предметно-нагледното мислене. Той търси обяснение на невидимото, цялото и го прави чрез въображението. Един от образите на въображението  е метафората, чрез която се откриват скрити връзки между външните предмети и явления, а също между външния свят и човешките преживявания. Метафорично е мисленето в митологията, в науките. Чрез него човек не просто се адаптира към заобикалящия го свят, той конструира нови светове - на изкуството, на науката, на технологиите, че и на бита. Така че, метафората е важна, но е важна, ако стимулира въображението и творчеството на ученика. Това няма как да стане с речниково преподаване - дефиниция на метафора + пример от художествено произведение. Става като се търсят:  1. Сходство по форма; 2. Сходство или близост във функциите на два или повече предмета – действие или предназначение, осъществявани от предметите; 3. Сходство по звучене и цвят; 4. Сходство на впечатления и сложни асоциации, породени от въздействието на предметите. И става не само в часовете по БЕЛ, а във всеки учебен предмет.  Колко математици свързват числовите съотношения с геометричните и тях с музиката, например, или със стъпките в поезията и образите в изобразителното изкуство? И обратно?!
Като извод: Май трябва първо да си оправим висшето образование, щото основното и средното са функция от висшето.

Katya_I, имам предвид масовото схващане и очаквания на другите, не моите. Понеже тук редовно се пише как една от главните пречки за постигане на добри резултати бил "безинтересно" поднесеният материал и как голяма част от учителите били шкарто. А аз казвам, че дори и тези проблеми да не съществуваха, пак по-голямата част от децата не биха били във възторг от ежедневното ходене на училище. По-конкретно репликирах едно твърдение, че в началото всички деца били с пламък в очите и с неудържим стремеж към познание по всяко време и към всичко. Ами не е така. И никога няма да бъде. Каквито и теории да обясняват или да не обясняват това.

Да- за да се промени обучението в училище, трябва да се промени не само материалът, но и начинът на преподаване.
В българското образование сякаш най-много липсва практическата част за сметка на прекалено обемна теория.

В немското училище на децата ми (тип гимназия)- без да твърдя, че е перфектното- се преподава с много практика и засилено устно участие в свободна форма.
Отделно специално в тяхното училище имат политика от 5 клас, почва се с политика на ниско ниво в семейството, в класа, между приятели, в училището. В 9 клас обсъждаха например
актуални теми като стачките в Германия напоследък, правата на работещите, законите. Защо не и теми като малцинствата,
 които споменахте.

Имат религия по желание (католическа и евангелистка) и като алтернатива философия, които са задължителни предмети до последно, защото се считат за важни дисциплини, определящи мисленето на човека.
По философия последно обсъждали в 6 клас кое е "красиво и празнично", имат интересни дискусии.
Другото дете по негово желание записа католическа религия, там са украсявали собствени кръстове(във връзка с Великден), оцветяват и обосновават защо точно така са оцветени, какво символизират. Ползва се Библията.

По физика, химия, биохимия всеки втори час са опити по материала, работят обикновено в групи.

По изкуство при едното дете са почнали проект Stop Motion Video, пак в група, от трима.

По немски шестокласникът носи любим роман, по който разказваш за какво става дума в него...

По история играха в 9 клас ролеви игри(и не само в 9 клас) - парламентът, преди Хитлер да дойде на власт. В класа всеки бе представител на определена партия от онова време, имаха си и канцлер.

Да не забравя, че ползват вече училищни таблети и с тях работят, презентират, комуникират с ел.дъската.
По спорт днес са правили пак видео с таблетите- приключвали темата "баскетбол" и се снимат как играят в група, по това видео ще бъдат оценени.

Дадох малко примери, за да се получи някаква представа как се "учи" другаде.
Може да задълбая още, но спирам, че става дълго - дадох пресни примери от някои предмети.

Философия се учи и при нас в първи гимназиален етап, а във втори - "Гражданско образование" - права, задължения, свободи, демокрация, как функционира държавата... В професионалните гимназии има практика, има дори дуално обучение, където практиката е доста силно застъпена, особено в 11 и 12 клас.
Тази година разглеждах всякакви учебни планове - с интензивно изучаване на чужд език, с разширено изучаване на чужд език, без интензивно и разширено. Обсъждаме у дома със седмокласничката какво иска и за къде биха й стигнали силите, съответно възможности за нея. Идва си от училище и почва "Не искам Еди си къде. Като казах, че може да уча там, Х и У ме питат какво ще правя там." Не съм убедена, че въпросните приятелки биха се класирали за топ училищата и дори да е така, всеки трябва да учи според възможностите и интересите си. Но отношението е показателно. Говоря с ученици от СУ, което приема с по-нисък минимален бал. Самооценката им е ниска, били тъпи, защото учели в това училище. А училището го правят те. И не, не са нито тъпи, нито не можещи. Не са и лошо възпитани, не са от малцинствата, не са от маргинализирани семейства. Смачкани и обезверени са. И ги примързява или им се налага и да работят.

Кой прави тези квалификациии?

Това, което пишеш е основна работа на възпитанието, главно вкъщи. Ако родителите нехаят за образованието на децата си от самото начало, ще бъдат изпуснати основни знания, ще се натрупат невъзможни за компенсиране пропуски и така ще си отиде цялото им образование. Ще хитруват с преписване и подобни, но отново това идва от семейството.
Не знам да има учител, който да толерира преписването.

От тях самите. Вероятно са го чували и от връстници, които са отишли в по-високобалови училища.

Няма как да е главно вкъщи след като детето прекарва по-голяма част от деня в училище. Освен това родителите обикновено не са учили педагогика и подобни.

Всеки според разбиранията си. Аз не чакам на учителите да ми възпитават детето. Да, ясно е, че и те са фактор, след като взаимодейства с тях в училище, но главна и основна е ролята на родителите.

Пък, който както иска.....

А когато детето не е случило на родители? Или се случи нещо в семейството - болест, бедствие, смърт? Тези деца какво да правят?

Отнемат се родителските права и детето отива в приемно семейство или детски дом...

Не мисля, че в живота може да сме с равни възможности и/или равен старт. Хора и съдби всякакви, всеки се справя според възможностите си.
Ако положението е толкова зле, детето може да отиде в приемна грижа.

И там ще има прекрасни възможности, нали?
Всъщност всички трябва да имаме шанс. И да, всеки според индивидуалните си възможности, но не трябва да има и работещи хора, които да не могат да вържат двата края. Или човек, който няма акъл за лекар, адвокат и т.н не трябва да живее достойно?

Факт е, има такива хора. Както казах по-назад, търсят начин да променят положението си. Никой няма да им дойде на вратата да им предложи възможности. Трябва сами да си помогнат, няма друг начин. Има хора, които "на стари години" си сменят професията с по-добре платена, други работят на две места или пък тежка работа. Хора и съдби всякакви, за всеки има място под слънцето.
Разбирам те защо пишеш всичко това - явно се притесняваш за бъдещето на дъщеря ти. Това, което ще те посъветвам, е да не го мислиш толкова напред. Понякога други фактори са решаващи за бъдещето, голяма доза късмет има също...