Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият I модул на НВО успешно - 2

Длъжно е обществото на децата, те са прекрасни и невинни докато не се сблъскат с кофти общество, кофти система, кофти преподаватели и на всичко отгоре много често- кофти родители. Малките първолачета влизат в училищната стая с пламък в очите, с трепет и вълнение и после рязко система, родители, учители- понякога всички вкупом- успяват изключително бързо да прегазят като валяк и трепет, и желание. С хастара трябва да се обърне всичко в системата.

Докато не спрем да гледаме на работата на продавачки и сервитьори като на временна, докато не спрем да гледаме на хората, които упражняват "не престижните" занаяти и професии като на неудачници няма да се промени нищо.
Лека работа няма. Работа без отговорности също няма. Трябва да се научим да ценим и уважаваме всеки труд, когато е качествен и да не мислим, че след като сме адвокати, учители, лекари или счетоводители сме нещо повече от този, който ни прави хляба, поправя ни пералнята или ни сменя елтаблото, шие ни дрехите, обслужва ни в магазина или чисти улиците, за да не газим в мръсотия.

Мисля, че това са различни неща. Ако някой смята, че има талант за лекар и преследва амбицията да стане такъв, но не го приемат в МУ, за него работата като продавач, санитар или офис асистент ще е временна опция, а ако пак не го приемат и си остане на нея, е нормално да се чувства неудовлетворен. Но това не значи, че няма да уважава труда на хлебаря, мазача или ватмана независимо дали е професор или друг вид работник.

Кой е казал, че не уважаваме чуждия труд? Просто не може да изискваш висока заплата, ако нямаш по-специални умения.
Повечето от изброените професии си докарват доста добри пари.
А и, както казах, когато не си доволен от живота, правиш нещо, за да се промени - записваш курсове, учиш език, търсиш нова работа, преместваш се, ако трябва в друг град....
Иначе да, някои професии са временни. Тръгни да си търсиш работа като сервитьорка на 40+ и ще се убедиш сама.


Обществото е предоставило образователна услуга, при това доста добре уредена, безплатна и достъпна за всички деца.

Какво ще ѝ обръщаш с "хастара" на системата?


Да отиде някой да им налива знания и да им се моли да отидат в училище, може би? Не смяташ ли, че родителите са основния фактор за това децата им да не станат просяци, крадци и наркомани?

На пазара на труда в един момент става така, че въпреки престижността на професията и многото млади хора, които я учат има недостиг на лекари и сестри. В същото време, в края на деветдесетте например в Русе нямаше работа за икономическите специалности. Защо? Защото имаше пренасищане на пазара на труда с икономисти, завършили в Свищов и Варна. Моя близка се омъжи в Южна България и там доста бързо си намери работа по специалността, също кадър на Свищов. Оказа се, че в Южна България няма толкова икономисти. Престиж, престиж, ама накрая с едни професии имаме пренасищане на пазара на труда, а в други - недостиг.
А желанията и възможностите са две отделни неща. Това по повод лекарите. Не всеки става за лекар. Ако отчита индивидуалните си качества и възможности и се насочи към нещо, което отговаря на тях ще е удовлетворен.

Боже, къде ги видяхте тези първолаци, дето имали пламък в очите и жажда за знания, освен в първите няколко дни, седмици, най-много месец? Аз от сто, които познавам през годините, се сещам за 5-6 такива и то в определени моменти за определени неща, а не абсолютно винаги и за абсолютно всичко, което учат. Останалите ходят по задължение и с не особено голямо желание, просто защото е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, заема им почти целия ден, изисква някакви усилия. Дори материалът да е поднесен интересно, дори учителят да е супер, просто не е възможно на едно дете да му е на сърце нещо, което е има задължителен характер и не винаги е според интересите му.

Аз лично смятам, че това е проблем на цялото общество, не на конкретни необразовани и безотговорни родители.

Обществото е направило доста неща за децата и образованието им. Големите проблеми се коренят в семейството.

Точно ти като член на обществото какво би направила за този "обществен проблем"?

ПС: Мисля, че пак запя същата песен от миналата тема. Ако няма да казваш нещо различно, нека не повтаряме едно и също.

Разбира се, че е проблем и на обществото! Маргинализацията на цели слоеве на населението и неуспешната им интеграция в образователната система, широко разтворената ножица на резултатите - всичко това говори за едно нездраво общество. А като си затваряме очите за проблема, само го превръщаме в бомба със закъснител. Необразовани и неглижиращи родители отглеждат също такива деца, а проблемите не се коренят в семействата, а много по-дълбоко - в политиката, средата и обществото, които са допуснали да съществуват и все повече да нарастват тези маргинализирани групи, а образованието да е все по-малко ценност в плашещ мащаб.

Значи образованите управляващи,(те всички са образовани),допуснали широки слоеве от масите да останат необразовани и затова нещата буксуват?! Някаква логика?

Децата които бягат от час и преписват после дали ще станат прилежни касиерки или ще крадат от касата? Дали ще станат продавачка която ще ти каже добър ден като влезеш или ще си седи отвън да пуши и да ти каже ми кат не ти аресва ходи другаде, мноу важно? Чети новините и то си личи.

Добре, а ти какво предлагаш? Ама конкретно.
Защото, аз моите деца си ги гледам. Грижа се да си учат. Ако видя лоши резултати - вземам мерки да се подобрят.
Аз самата не виждам какво аз мога да направя за тези маргинализирани групи.

Защо тези групи се маргинализират - защото така е по-лесно да бъдат манипулирани. Имам идея: за да се получават помощи за деца, нека да се представя свидетелство за детето от завършен клас + справка за направените отсъствия. По презумпция - децата ще ходят редовно на училище и ще се образоват. Обаче, очаквам и следната реализация: учители, не пишат отсъствия, никой не идва отново на училище, децата имат свидетелство а учителите са системно заплашвани от родителите на тия деца.

Политиката, средата, обществото не значи нищо, съжалявам. Обществото какво да направи? Ами средата и порядките на тази маргинализирана група, кой точно трябва да ги подобри?

Ами на първо време може поне да не се правим, че проблем не съществува. И да си дадем сметка, че сме привилегировани, че не сме се родили в гето и родителите ни ги е било грижа за образованието ни.

Пишат се отсъствия в нормалните училища, а справките се подават до 4-5 число на следващия месец. Сега с електронните дневници да не говорим как нагоре по веригата винаги може да се влезе и погледне някой дневник.
Проблемът е, че много деца са обезверени. И да, част от проблема идва от семейството - отрудени родители с ниски доходи. Не всеки има акъл за лекар или ай ти, не всеки има талант за дизайнер например. Но всеки има правото на труд и достоен живот. Не богат, но достоен. За да не се изкушава касиерката да бърка рестото или да пуши незаинтересовано отпред пред магазина. Уважението ражда уважение, презрението - презрение. Търговията не е просто нещо, изкуство е - за привлечеш клиента и да го задържиш, защото доволният клиент ще ти доведе още клиенти. Отнася се за всички професии в сферата на обслужването. Работещите бедни са парадокс, който не трябва да съществува. Не може да работиш по 8-10 часа, а заплатата ти да стига колкото едва да вържеш двата края. Как да си изучиш децата? Как да им вдъхнеш увереност? Как да им дадеш възможности за спорт, изкуство, математика или просто да влязат в по-перспективната гимназия, ако  ти самият си имал силите да се изучиш само за някоя не добре платена професия?
Маргинализираните общности са едно на ръка, но има немалък процент бели българи, чиито деца не вярват, че имат бъдеще и, че образованието може да им направи живота по-добър.
И, че интелектуалният ни потенциал е стигнал да се изучим за нещо по-платено, което да ни даде възможност да изучим и децата си.

Ама то никой не се прави, че няма проблем. Даже напротив - непрекъснато се пише за циганите и алокираните към тях социални помощи, престъпността им и прочее.
А после сама казваш - нашите родители ги е било грижа. В същото време циганските родители не ги е грижа и там е коренът на злото, в семейството и неговите ценности. За съжаление това може да се оправи само с недемократични мерки. Тоест - не може да се оправи.
Иначе ако семейството иска, у нас все още и бедните могат да се изучат. Е, може би няма как направо да се скочи до Оксбридж, но за 2 или 3 поколения и това може да стане.