Нетърпим шум в офиса от колеги

Обясних в самото начало, защо разказвам историята, но фокусът се измести и смисълът се е поизгубил.
Колежката, която си доведе кучето се възмути, че има колежка, която не е ок с това, че има домашен любимец в офиса. Всички заеха страна, според разбиранията си, а аз, която реших да не заемам страна, се оказах надута и надменна. За мен това са токсични работни отношения, но разказах тук историята, за да разбера, аз ли греша или не. Защото за мен, независимо от позицията на фирмата официално, редно е да попиташ колегите предварително, ама наистина, а не само да отбиваш номера и в случай, че някой е против, да не му се сърдиш.
Това ми беше идеята да разкажа тук и да чуя мнения, а не за и против домашни любимци в офиса.

За останалите във вашия колектив явно официалната позиция на фирмата все пак означава нещо

По-скоро твоята гледна точка е неразбираема - наясно си, че политиката на фирмата е такава, обаче искаш да убедиш останалите, че не трябва да я спазват.

Би ли ми казала, къде написах, че се опитвам да убедя някой да не спазва нещо??

Няколко пъти написах, че съм запазила неутрална позиция по темата.

Изначално обясних, че неразбирането ми в тази ситуация е, защо първо се прави едно нещо, задава се въпрос, колкото да се води, че е зададен, а после, когато някой  (в случая, другата колежка) отговаря с “не”, вместо “ок” се превръща в проблем?

Може би трябваше да задам въпроса си така:

“ Една колежка дойде и попита нещо целия екип. Друга колежка бе единствената, която каза, че е против. Всички други нищо не казаха. Аз казах, че не заемам страна. Сега колежката е лоша, а аз съм надменна. Това не е ли токсично?”

Така, без конкретиката на ситуацията щеше да е on point. Вече преди да пиша тук, ще разсъждавам многократно..

Там, където обясняваш, че независимо каква била официалната политика на фирмата, колегите ти трябвало да правят еди какво си.

Моят съвет към колежката ти е следващия път просто да си седне на мястото без никаква комуникация с другата, а която не е съгласна с политиката на фирмата, да ескалира проблема нагоре и да се стигне до официално рарешаване на този конфликт.

Аз май не прочетох за официална позиция на фирмата. Май шефовете се правят на разсеяни и оставят екипа са се оправя сам.

Смятам за очевидно, че внезапната поява на никому известно куче в офиса е поради извънредни обстоятелства и това изключва една седмица питане на всичко живо за съгласие.
По принцип изключително малко хора умират от кеф да си влачат любимеца на непознати за него места, защото това означава не само стрес за животното, а и проблеми за стопанина да го успокоява.
Малко проблеми съм виждала от любимци и деца в офиса, но ако трябва да съм честна - повече проблеми съм виждала от децата. И като бройка, и като 'качество'.
Обичам животни и деца и им се радвам при поява в офиса, но ако са невъзпитани, без значение дали лаят и хапят (такова нещо не съм виждала никога) или викат и драскат с маркер по екрана ми (това съм го виждала няколко пъти) - твърдо не.
И пак, появата им на работното място е от зор, а не от кеф и с цел да създадат хаос. Малко съпричастност, че днес колежката е в по-затруднено положение от теб, няма да е излишна.

Като съвременна фирма били коретктни и френдли към хора и животни. На предишната страница.

Това си мина като ежедневна ситуация, не е нужна официална позиция на фирмата.

Относно, дали може да се водят животни, официално няма нищо разписано.

Писах пост по-назад.

Да ти кажа честно, едно куче в офиса е най-малкия проблем. За мен мога да ти кажа, че в България негативните са много, стигащи до невъзможност да ходиш на работа дори. Ужасно шумно, нетактичност от околните, много лични разговори, паразитни навици, като клатене, въртене на стола, щракане с химикалка и т.н. , може да няма проблем, но ще се търси, за да има заяждане.  Много негативна вибрация във въздуха.  На колежката ти, която е мрънкала, че не иска кучето, го е правила за идеята, утре няма да е кучето, а нещо друго. И то за еднократно действие.  Освен това вместо мрънкате, има шефове, отива при шефа и му казва, че не й е приятно да има куче в офиса, възпрепятства й работа и моли шефа й, да вземе мерки. Затова има йерархия и шефове, който да въдворяват ред и правила в офиса.  Аз имах проблем с колежка доста груба и възпрепятстваща  работата ми и не само към мен, говорих с шефа ми  и сега е толкова мила, обясняваща, направо  все едно е друг човек. Но, това е в чужбина. Безспорно са я привикали на разговор, че не може да се държи така и сега работа върви по-добре и сме безкрайно любезни една към друга, но така е в пъги по-добре, не искам да се обичаме, но да има уважение и граница на поведението. Не си падам по излишното говорене, затова има проблем и хора, който да си вършат работата, а не разделяне на лагери, кой крив, кой прав. Личното пространство е много важно, спокойната и тихо среда също, при нас има стъкла, който са между бюрата, примерно моето бюро и на колежката срещу мен, но не до горе, така хем имаме контакт, но и някак си дава повече лично пространство.

Мисля, че го казва условно.
Или ако не е, кажете къде се споменава (ако не в договора) и под каква форма, да знам да не ходя по такива места.

Някой написа, че от него се очаква да е звероукротител.
В казуса не видях нищо такова. Жената си довела кучето, попитала дали някой има против и след заявено мнение срещу кучето прочетох, че отишла да работи в друго помещение.
Т.е. не е довела кучето да бъде обгрижвано от колегите.
Останалото е прекалено драматизиране.
И вероятно е мрънкала (ако и това не е преекспонирани), защото надали е щяла да остави кучето да досажда на колегите си. Нито да го остави да разкъса някого. Всеки човек с поне малко мозък се съобразява и си познава животното.
И явно шефовете нямат против. Всичко останало е разтягане на дъвки.

Абсолютно.

Разтягането на дъвки е обсъждането на обстоятелствата около кучето. Поставих въпрос за отношения между хората в работна обстановка и кой как реагира и се съобразява или не с колегите си.
Аз използвах думата “звероукротител”, докато дискусията беше в план pet friendly компании като цяло, а не само конкретната компания.
Не стига, че дискусията се измести от фокуса на въпроса, въпреки многократните ми уточнения, че той не е в кучето, ами и реално няма значение, какво пиша. Даже, по-добре да не пиша, защото думите ми се изкривяват постоянно.
Затова тук пишат 20-30 (най-много) потребителя и постоянно някой казва “ама защо някой поставя въпрос/тема и после не отговаря, а ние само си пишем?”… Ами, ето отговора.

Целият офис е бил ок с кучето, но са се съобразили с тази, която не е била ок. Коректното в случая би било тя да се изнесе, щом всички други се радват на животното.  Нейното поведение не е нормално и уважително.
Същото се отнася и за теб. Очевидно си на страната на тази колежка, въпреки че не си посмяла да се обадиш, особено след като тя е говорила един вид и от твое име, и другите го знаят, затова са зле настроени и срещу теб, което отново е напълно нормално. И аз бих била.
Демокрацията за съжаление не е сработила при вас.

Как е очевидно на чия страна съм? Кажете ми, защото аз не съм била и продължавам да не съм на ничия.

А, че “не съм посмяла да се обадя” също сега го разбирам, за което благодаря.