Ще го кажа по-образно - зачестиха навлезлите в насрещното по магистралата, които настояват, че останалите - в случая работодателите и колегите, - са в грешка.
- Публикувана: 17 окт. 2023, 17:27 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2023, 19:29 ч.
Нетърпим шум в офиса от колеги
Добре, нали има налично свободно помещение и колежката е отишла там да работи с кучето? Ще се плачеш на работодателя, че е в една и съща сграда с теб ли и ще го занимаваш с такива глупости, при положение, че очевидно е разрешено да се водят кучета? Аз не вярвам, че има някой, който ще си доведе животното някъде на работа, където не е разрешено изрично. Изобщо не е "модерна фирма сме, затова сигурно може". Нали още на входа през охраната трябва да мине с животното и да я спрат, ако не е разрешено? Или модерната фирма е в сграда без охрана?
Ще се повторя. Няма да цитирам, постовете седят. Да, отношението към колежката е оправдано. Не защото тя не харесва кучета, това е ниско интелигентно издребняване. Оправдано е, защото заради нея всички останали са се лишили от нещо, което харесват, а няма обективна причина. Въпросът е в принципа. Нормално е ако не става дума за нещо опасно, да се следва мнението на мнозинството. И не колежката с кучето да се изнесе, а другата, възмутената, да си замълчи и да излезе, защото явно е малцинство. В случая кое е опасното, домашно куче? Сириъсли?
Жената е отишла в друго помещение, минавайки за минута около колегите т.е. в помещението където другите работят куче няма? Нали така?
Кучето е само повод, причината обаче е друга, да се заяждаш, да търсиш проблем, да мрънкаш, да има драма и негативизъм, да се клюкарства и анализира ситуацията. Прави ми впечатление как в нашата култура, да си вечно в позиция негативизъм е масово, ама и се почва, доводи абсурдни, тежки доводи, който не са верни, защото речникът ни е брутален и преексониране то лиги течали, звероукртотител... Всъщност в цялата ситуация няма ама никакъв проблем, минала покрай колегите и отишла в друго помещението, при това еднократно.
Кучето е само повод, причината обаче е друга, да се заяждаш, да търсиш проблем, да мрънкаш, да има драма и негативизъм, да се клюкарства и анализира ситуацията. Прави ми впечатление как в нашата култура, да си вечно в позиция негативизъм е масово, ама и се почва, доводи абсурдни, тежки доводи, който не са верни, защото речникът ни е брутален и преексониране то лиги течали, звероукртотител... Всъщност в цялата ситуация няма ама никакъв проблем, минала покрай колегите и отишла в друго помещението, при това еднократно.
Само ако изрично е забранено. Щом не са я пратили у дома с кучето, значи е френдли и това е.
Но явно е по-лесно мрънкане по форуми, вместо да се изправиш пред шефа и да заявиш, че си тръгваш, щом там има куче и това не ти е по вкуса.
Но явно е по-лесно мрънкане по форуми, вместо да се изправиш пред шефа и да заявиш, че си тръгваш, щом там има куче и това не ти е по вкуса.
Само ако изрично е забранено. Щом не са я пратили у дома с кучето, значи е френдли и това е.
Но явно е по-лесно мрънкане по форуми, вместо да се изправиш пред шефа и да заявиш, че си тръгваш, щом там има куче и това не ти е по вкуса.
Но явно е по-лесно мрънкане по форуми, вместо да се изправиш пред шефа и да заявиш, че си тръгваш, щом там има куче и това не ти е по вкуса.
В така описаната ситуация да се оплачеш на шефа си, че не ти било приятно, че някой си довел кучето в друго помещение, ама на теб не ти било приятно кучето да се намира в същата сграда, и да не го водел... Какво точно мислите, че ще си помисли шефът за подобен служител? За оплаквания се, не този с кучето.
Не знам потребителката къде работи и нейните отношения с колегите какви са, но където аз работя и съм работила си говорим и извън работни теми. Едната е животни. Знаем кой има любимец, какъв, име, навици. Ясно е и тук, и на предишни места, че ако дойде животно, статусът му е минимум 'не пречи', практически е абсолютно добре дошло и всички се втурват да му се радват. В такава среда някой да настоява за друго е неприемливо и невъзпитано. Това е принцип, който важи за всичко - и за животни, и за миризми, и за шум, и за климатик, и за каквото се сетите още, но много хора са втренчени в пъпа си и не схващат някакви елементарни социални постановки, ами задребнявят в личните си глупости.
Не знам потребителката къде работи и нейните отношения с колегите какви са, но където аз работя и съм работила си говорим и извън работни теми. Едната е животни. Знаем кой има любимец, какъв, име, навици. Ясно е и тук, и на предишни места, че ако дойде животно, статусът му е минимум 'не пречи', практически е абсолютно добре дошло и всички се втурват да му се радват. В такава среда някой да настоява за друго е неприемливо и невъзпитано. Това е принцип, който важи за всичко - и за животни, и за миризми, и за шум, и за климатик, и за каквото се сетите още, но много хора са втренчени в пъпа си и не схващат някакви елементарни социални постановки, ами задребнявят в личните си глупости.
Аз пак питам, кое и пречи, че кучето и в офиса един път?
1. В друго помещение е. Можеше и въобще да не разбере, че е дошло.
2. Не се вре в нея.
3. Няма миризма.
4. Не текат лиги.
5. Не се чува лай.
6. Не напада и не хапе.
7. Не е ежедневие.
8. Добавям алергии и фобии, които е възможно, но госпожата, явно не страда от това, просто още едно заяждане и довод за "спорта".
Обаче, има проблем. Защо?
1. Какво й пречи?
Отговарям: Нищо. Просто е много принципна, в стил не може така, как може, а и друго си е и да има стрес, драма и ролята на "жертва".
Воденето на животни ма работното място не следва да е мнозинство срещу малцинство... Дори един да има алергия или фобия.
Много либерални всички днес, дори при нас никой не си води животните...
В днешно време, като седнеш на някои заведения, и простаците, които крещят и се чуват отвъд масите са мнозинство, но това не значи нормалните да станат и да си тръгнат. Голямо обръщане на ценностите и обличане на простотията и несъобразителността в либералност, придружена от шеймване на адекватността. Евала
Много либерални всички днес, дори при нас никой не си води животните...
В днешно време, като седнеш на някои заведения, и простаците, които крещят и се чуват отвъд масите са мнозинство, но това не значи нормалните да станат и да си тръгнат. Голямо обръщане на ценностите и обличане на простотията и несъобразителността в либералност, придружена от шеймване на адекватността. Евала
Ако някой има проблем, той следва да го заяви. Не да си трайка и после да мрънка. Как да разберат околните, че има проблем?
Във всеки един офис решението следва да е на управителя и да е съобразено с общия комфорт.
Много пъти обаче по офисите съм виждала как всеки си мълчи и не споделя какво не му е или му е приятно, а после след работа (в трамвая на път за вкъщи или на чашка някъде) се плюе как никой не се съобразяваш с него.
Във всеки един офис решението следва да е на управителя и да е съобразено с общия комфорт.
Много пъти обаче по офисите съм виждала как всеки си мълчи и не споделя какво не му е или му е приятно, а после след работа (в трамвая на път за вкъщи или на чашка някъде) се плюе как никой не се съобразяваш с него.
Кучето е заведено в друго помещение, след като 'колежката' се е размрънкала и въпреки всеобщото възмущение защо трябва да бъде отведено. Въпреки това форумката сочи кучкарката като несъобразителна. На когото не му харесва, отива в друго помещение, явно има свободни.
При нас също водят животни и има единици несъгласни, но никой няма да си позволи да прави коментари кой какво мразел, а не сме някакви куртоазни аристократи. Колективната реакция в историята с 'колежката' ми говори, че отношенията изначално не са съвсем цъфнали.
Между другото, масата са много принципни, ако принципът лично ги устройва, но не и обратното. Ама разберете, че не сте сами в пещерата и ако тази пещера не ви устройва, има и други.
П.п.не е споменато нищо за алергии и фобии в конкретната история, въпреки че биха наклонили масовото мнение в обратна посока. Значи няма такива, т.е. поведението правилно е адресирано като кучемразене.
При нас също водят животни и има единици несъгласни, но никой няма да си позволи да прави коментари кой какво мразел, а не сме някакви куртоазни аристократи. Колективната реакция в историята с 'колежката' ми говори, че отношенията изначално не са съвсем цъфнали.
Между другото, масата са много принципни, ако принципът лично ги устройва, но не и обратното. Ама разберете, че не сте сами в пещерата и ако тази пещера не ви устройва, има и други.
П.п.не е споменато нищо за алергии и фобии в конкретната история, въпреки че биха наклонили масовото мнение в обратна посока. Значи няма такива, т.е. поведението правилно е адресирано като кучемразене.
Изкривени коментари.
Според тях:
Ако си заявя открито мнението / не съм ок с животно там/, съм мрънкало и хейтърка, асоциален тип..социопат напраО.
Ако замълча, за да е ок атмосферата в пещерата, но на др.място все пак заявя мнението си, съм тип мишок...
Пак лошо, Седларов. Все си крив според мамата....
Що си с шапка, що си без шапка..каза бгмама
Доообрееее...браво, хора...
Според тях:
Ако си заявя открито мнението / не съм ок с животно там/, съм мрънкало и хейтърка, асоциален тип..социопат напраО.
Ако замълча, за да е ок атмосферата в пещерата, но на др.място все пак заявя мнението си, съм тип мишок...
Пак лошо, Седларов. Все си крив според мамата....
Що си с шапка, що си без шапка..каза бгмама
Доообрееее...браво, хора...